Финландия през погледа на един Габровец

Гарата им е едно наистина интересно място. Построена не знам през коя година тя е доста по малака от обшщоприетите за нас. Ако и да има няколко етажа все пак е .. малка. Воден отново от чисто националната си гордост и най вече Русенска жилка мога да кажа че гарата в Русе е една от най красивитне неща в България и за да не се получи един задочен спор спирам със сравненията.

Спирам защото вече гладът си казва своето. От толкова обикаляне на ранина вече си е време да се седне някъде за по едно хапване. От старите улички избираме едно място където не всичко в менюто е италианско и.. айде на хапването. Тук за разлика от повечето нормални кафетерии и закусвалнички има сервитьор. Не съм предполагал до сега че бих се радвал на.. сервитьор. Е когато навсякъде се чувствате все едно сте в старите РСВ-та и само тук в това скромно малко и забутано ресторантче те посрещне някой ухилен сервитьор който само носи, слага, и пита всичко ли е наред,как да не се накефиш. Наоколо всичко е спокойно и пълно с чужденци.

До нас са две китайчета или япончета който си лаят на техният си език,малко до тях е руска реч.На съседната маса мъж и жена на средна възраст разговарят на испански. Идилия направо. Не че в български,особено по морето или в столицата ресторант го няма това,но някак си уюта на това място, тези малки забутани улички, това толкова ретро уание дават една доза романтика.

Обяда колкото и хубав и романтичен все пак приключва и след това отново сме на произвола на вятъра. В този вече не толкова ранен следобед слънцето наднича иззад ъглите но за съжаление освен светлината особена друга полза от него няма. Решаваме да се качим на произволен автобус и да обикаляме.

Речено сторено и вече се носим сред морето от завои и пресечки. Навсякъде има едно неподправено усещане за солидност и за история. Не може да се обясни това странно усещане което поражда този чистичък автобус,и прелитащите като на кинолента красиви сгради.

Парковете остават порядъчно празни по това време на годината. Вечерта наближава както и времето да се връщам на това корабче. Мисля че малко ще ми липсва този град. Има толкова за гледане,като за лятото определено си заслужава и увеселителният парк. Това е съоражение подобно на Софиа ленд но с много повече в пътии атракциони. Нищо, може би следващото лято. За сега оставам само с мислите си за случилото се.

Иска ми се този ден да продължи цяла седмица. Уви не може. Навсякъде хората се подготвят за предстоящата вечер. Последно изкаччване на едно като хълм близо до пристанището. Красиво е. Много дори. Цялата столица е осеяна със светлини. Играещи, статични. Хладният въздух леко се прокрадва в белите ми дробове. Как е възможнотолкова далеч от дома, с непознати сравнително хора да се чувствам добре. Не знам,но гледката на този толкова европейски и толкова изящен град ме кара само да въздъхна и да си кажа – е? Може би до следващият път.. Може би.

Морската гара е отново пълна с живот. Хора от цял свят отново са се събрали да посрещнат новата година в открито море. Въпреки целият празничен момент аз се чувствам изморен. Твърде изморен. Познатат историвя с навалицата, блъсканицата и изнервените пасажери. Това явно е характерно за всички. Отначало си мислех че само ние на балканите имаме тези отрицателни черти но се оказа масова практика. Отново на кораба но този път има строг контрол за качване на алкохол на борда. Някакви руснаци протестираха за едни бутилки но .. идеята е за всички. Сори пичове.. бутилките в коша вие ако искате се качвайте. Смешно и жалко ми стана че на фона на това старание аз можех да нося в якето си 100кг взрив и никой нямаше да ме спре. Тъжно е че се симулират такива строги мерки а всъщност.. нищо. Отново тези толкова странни за мен цигани. Отново усмихнатият пресонал и пожелания. Настанихме се набързо, по един душ и лека дрямка за да посрещнем новата година.

Програмата бе повечко от скромна, малко танци, момичешка група свирепе на живо,но някак си бе пак така уютно и приятно. След 12 .. честита нова година, свирване с корабният рог и.. пооздрав от капитана. Останалите от групите останаха да се донапият и донаиграят но аз бях .. като труп а и на сутринта трябва да се става в 7.

Утрото не бе по мъдро от вечерта. Дори следите от фъстъци , счупени чаши и каквото се сетите характерно за такава вечер не можеха да ме отделят от гадното настроение. Гадно зашото след половин час и зкуска, отново шях да съм в колата към дома, ако това може да се нарече дом и след един ден всичко ще бъде само спомен...

Врата ме посрещна с познатото изскърцване за добре дошъл.. Ето ни в къщи.. Всичко е вече зад гърба. Тъжно.Много дори. Ако всеки от вас поне малко обича да пътува знае товва усещане. Умора и щастие.

Какво следва от тук нататък ли? Изчакване на новата работна година и .. планове за следващо пътуване.

Виена,Кайро,Делхи,Париж.. Всичко това е възможно. Теоретична следваща дестинация ли? Вероятно Копенхаген. Никой не знае. Дори и аз.Само като за финал на тази част мога да кажа. Не спирайте да мечтаете.Ниикога не се знае какво може да ви поднесе утрешният ден.. и за това – простичкото .. До скоро

Част 11
Студ. То не че кой знае какво може да се очаква толкова на север ама поне да бе без вятър. Лека полека започна да се изравнява деня с ноща и това не е толкова лошо.Вече не се чувства човек като къртица. Дори на фона на тези явно нормални минус петнайсе или седемнадесет градуса дори се намират някакви откачени птичета дето са се разпели та чак се дерат. Идилия мила моя майнольо но какво да се прави.Иде пролет там нейде си и по всичко личи че и ние лека полека ще бъдем обхванти от еуфорията на новото пробуждане за нов живот.

Аз съм на път. Верно не много но все пак път. Навън е напекло.Часът е .. добре де някъде около обяд е,и в колоните на стереото звучи приятен рок. Винаги съм смятал че зимата е хубава и красива,особено ако седиш на топло и се кефиш на леда и снега отвън. И сега е точно така. Ние седим на топличко в колата, пътят е доволно чист и без трафик. Сега остава да кажа и каква е колата...хм..ами и това ще стане но нека първо да разкжа малко за стоматологията и за цените на тази сладка и неизбежна понякога процедура. За мое голямо щастие не съм аз потърпевшият,а една финландка , позната така да се каже. И ако аз имам някакви усмотрения че нас като чужденци могат да ни забършат с някакви безбожни сметки,то викам си тях няма да има кой да ги прекара но явно не съм много прав. И така някъде по-горе обяснявах или поне се опитвах да обесня как се практикува и колко е добре да имаш такава социална карта.”Кела картата колкото и да е без хич,ти дава някакви проценти,и ако имаш тук там бонуси като пациент,или ако плащащ със специална бонус карта няма да ти коства половин апартамент. И така.Тази моя позната ходи за както ние си му казваме една нищо и никаква пломба. В карайна сметка с ДДС и без отстъоките цената бе 340 евро.И така преди да ми се изхилите и да кажете ти нормален ли си ще кажа рабира се че не сле като съм тук, но цената си е цена и дори за тях си е изпитание за джоба.И така тъй като тя е здравно лице,има отстъпки,карти и т.н в крайна сметка платила около 90 евро. Което е доста добро постижение.И така да поясная втората глупост която прочетохте.Първата е цена ако се засилите в частен кабинет а втората е в държавната болница с всички карти и отстъпки. Какво можете обаче да очаквате.Аз малко по-горе се бях изповядал какво е да посетиш тяхна болница но както и тогава така и сега ще кажа че то не бе за мен. Ето обаче че в един прекрасен момент имах нужда да се консултирам за нещо с лекар,което не е толквоа важно за статистиката какъв е лекаря,но да кажа интересната част.Влизам аз ухилен до уши и сложил най-любезната си усмивка ала стил Лъжлив Съби,и се первам на гишето където за моя изненада седи един възпълничек с очила информационен носител и на думите ми – плещите ли ханглийски,отговаря.Ми малко.

Е малко много,казвай сега къде има еди си какъв доктор.Отговора който дойде след около минута мълчание и явно търсене по сивите клетки които вероятно също леко имаха проблем с апетита, бе – ами попитайте в отсрещната част.Ха така,ми сложете един надпис – за балъци,тъпанари,чужденци и Българи попитайте на съседното гише.И така се нагнездвам аз на опашката.Тука малко по-добре.Усмихната женица на около 45 която се оказва не говори английски,което вече малко ме озадачава че или са се наговорили или просто Мърфи пак се опитва да ме напъпли. Вика тя някаква друга и аз пак обяснявам така и така искам да пита за така и така. Хм.. бе до тука добре,ама нямали такъв лекар сега че ако съм искал еди си къде еди си при кой.. Брях.Бива ли така ве моме.Аз тазквози,за това ли си чекнах каалобраните и цинтите да вися като каиш половин час. Е викам си поне до тука дойдох.. нека пак да разгледам.Да се порадвам и аз малко на евро болница.Да видя как е бе да му се невиди.И отново какво да кажа.Подредено,чисто и..тихо. Сякаш съм в морга а не в болница. Има нещо което явно малко ми се е изплъзнало предният път.Това е номера със закачалките.Повечето от вас са били в нашенско заведение и знаят как става номера. Тука още на рецепцията като попиташ те пращат по компютъра на доктора инфо че така и така еди си кой идва,ти сядаш отвън да почакаш и.. ето ти изненадата.Всеки си оставя палтото на закачалка в средата на коридора пред кабинетите.А сега де.Как така..Ей това бе и в частната клиника която аз посетих защото само там се оказа че няма проблем да намериш англо-говорящ лекар,и най-вече да е на работа или да е свободен. И отново закачалката в средата на коридора.Абе ей,таргаши такива. Аз да вляза вътре че да можеете да ми пребъркате джобовете – тази няма да стане. Бай ти Ганьо зор ще го минете така тънко.Седя аз и си мисля,мисля и седя. С всяка изминала минута и пристигащи и заминаващи хора осъзнавам колко нелепо е да седя вече 10 мин и да не си сваля якето от гърба.И не ми свиди за тези 56лв дето броих в един китйакси магазин за него.Свиди ми за това че ще бера студа отвън ако някой го вземе.Ккато и да е.Престрашавам се,телефон и портмоне в мен,якето на закачалката.Имам час за 10.45 , и в 10.46 доктора отваря и смело казва,ред е на г-н Ковачев.Еха.. дори името ми каза правилно. Супер. Леко въодушевен от милото посрещане за малко забравям за якето и за страховете си. Като цяло си поговорихме има няма 19 минути,написа ми човека рецепта и по живо по здраво към касата. Е якенцето си ме чакаше там. Да не повярваш. Това мило новичко парцалче си висеше жано там където бях го оставил. Пътьом за касата реших с трешерещи ръце да поогледна колко ми коства удоволствието. За прегледа рецептата и т.н само 49 евро и то без ддс.А сега.И с ддс 22% леле майко почти 60 евро, и лекарството още 53.. На печелившите честито. Сега разбирам защо казват че тука стандарта е висок.

Сега като за финал с тази лекарска тема да кажа само няколко неща още. Всички в българия ако намерим някой стар аспирин или каквото е там и.. какво правим? Айде у кофата с другият боклук. Е тука малко не е така. Ако го направиш и те хванат че си ти.. Айде глоба, и то не малка. Знам че веротноста да те хваната е малка,но явно самите финландци са малко коне с капаци защото и през акъла не им минава да мятат дето искат ами чинно и под строй дето се вика ги връщат в аптеката. От там в зоната за унищожение и т.н.

Аз като разправях един ден как по телевизията са давали за един български язовир където имало ползвани спринцовки и разни лекарства те ме погледнаха с ужас и казаха – възможно ли е това? Охо..мили ми финландчета – всичко е възможно. Колкото от вас са идвали на почивка в България знаят.Това ме навежда на мисълта за една реклама за Слънчев бряг за лятото,която е за 420 евро за 10 дена „ол инклузив” дето се вика. Което малко ме озадачи но карай да върви.

Все още сме на път. Или по точно аз съм шофьора. За тези няколко месеца ми се отдаде случая да покарам малко една служебна тойота пикап,модел около 92. Едно пежо 309 около 91-ва модел, един фиат стило модел 2006 и един ситроен С4. Всички сте наясно аз на кого съм привърженик но ще се опитам да опиша малко всичките от тях,но ще започна със ситроена.

Дизел с почти 140 конски сили двигател, автоматична трансмисия, пълен ел пакет без люк на покрива и кожен салон. Това е краткото обяснение на ситуацията. Какво е дългото ли? Ами как искате дълго обяснение за кола която не е дълга. Е това в кръга на нещата. Когато получих предложението да шофирам, бях малко скептичен.

Дизел,автоматик.. как пък не. Винаги има нещо интересно в този момент когато скептицизма ти се заменя с очарование. Оказа се че първо колата не е от малкомощните дизелчета и ще ми се отдаде възможност да покарам автоматик с лостчета на волана за преключване на скоростите. Повечето от вас каращи или карали този модел на ситроен вероятно или го харесват или го ненавиждат.Мисля че няма междинно положение. Въпреки това аз все още имам малко смесени чувства към това чудо на инженерната мисъл. Толкова голяма и празна арматура. Защо бе драги ми инженери.Има място да си спретнете барплот а няма едни хубави скрити жапки,но да не се заяждаме като и за тясната задница и малкият багажник. Знам че сега всички имащи модела и харесващи го ще се опитат да ме опровергаят. Е съжелявам приятели ама за толкова масивна и голяма предница и толкова място пред щофьора, задницата е смешно малка. Комфорта е определено на добро ниво и сравнена с останалите три претендента има моето челно място. Стартирането на двигателя е плавно и нежно.Почти няма как да разберете че се намирате в дизел. Въпреки че се заяждам с „дизайна” не мога да не скрия колко бях приятно изненадан когато видях тези дръжки във вратите с хидравлика. Това се сетих когато се качих пак в стилото и се хванах за дръжката над вратата. При стилото е просто една пружина връщаща дръжката горе,при тойотата липсва изобщо а пежото е ..подобно на стилото – пружинка и толкова. Тук това връщане е толкова плавно и мазно както обичат да се изразяват кварталните експерти понякога,че чак да ти е драго да си играеш. Е аз няма как да си играя че уж гледам пътя. Двигателят има мощност и дори може би на моменти малко в излишък. Шегувам се разбира се, това не е V12 че да има ттози прблем. Въпреки това че е автоматик, задавайки на компютъра режим на смяна на предавките – икономичен,просто се наслаждавате на полета. И тъй като тука ограничението на скороста е 80 км, аз слагам темпомата на 83 и се кефя. Стереото е приятно, а и това управление от волана е разкошно. Сега малко с умиление си спомням за моята вишнева ксантийка която също имаше такова управление от волана,и бе от годините на пежото и тойотата но.. съвсем друг клас и суответно возия. Разход на гориво около 4.2 на сто.Нафта. Обороти около 1 200.Тази кола не върви ами се носи над пътя.

С един резервоар и такова каране повече от 800 км без зареждане са детска игра. Да но аз не съм на 60 че да се кефя на факта че няма да ръчкам лоста постоянно. Я да минем в ръчен режим. Колкото и да ми се иска да е като ферари усещането с тези педалчета, е подобно но двигателя е далеч ако и да има доста добра динамика.Ето че навлизаме в област с много резки и къси завои.А сега да видим. Няколко побутвания на знака минус карат двигателя да влезе почти в 3 000 оборота. Това се отразява на разхода но и на усещането. Въпреки че това е дизел и няма нужда от настъпване до тенекията е приятно да усетиш това динамично усилие във вртните си жили. Колата е повече от стабилна и еластична. Минавам отново на автоматик. Има нещо много странно като усещане за сетивата когато карате кола с такова сменяне на предавките. Въпреки това аз бих продължил да се кефя повече на нормалното „ръчкане” с лоста. Интересното за мен бе че като повечето френски дизели усещате тягата около двете хиляди оборота, и малко над тях което не пречи да имате добро управление и доволно голям въртящ момент на разположение. Само се замислих дали няма да е добре да бъде автоматик с шест предавки,но това е от компетенцията на завода производител. За тези 80 (за съжаление километра) мога да кажа че нямам идея за цялостното поведение на пътя на колата,но определено усещането е приятно и за сравнително среден клас кола,тя е пълна с доста изненади. Вива ситроен.

Стило – това стилно италианско зверче с 1.4 литров 90 коня двигател има цели 6 скорости. Д а кажеем че те са кратки и няма май файда от повечето е пресилено. Както трябва и да се очаква за кола от този клас народни избранници, и тя не се различава особено с нещо – твърда возия,характерно за повечето с къса база и само 3 врати, много твърди седалки, и флегматично утопление. Иначе като за почти 1 100 кг желязо, се ускорява добре,ако 11 секунди е постижение но от толкова двигателче-толкова.Вероятно баткото от АБАРТ би бил малко по добре но да не се засилвам толкова. Като цяло искам само да кажа че от всички изброени коли,най ме учуди карбураторната тоойота пикап. Тази стара , тук там ръждясала машина не ни предаде нито веднъж, и се оказа че имаше сравнително добро парно,ако и понякога да се налагаше да стържем леда отвътре и отвън. Сега разбирам какво се казва твърда возия и какво се казва непрентциозна машина. Истински работен кон. Верен и икономичен,до колкокто 10 на сто градско може да е тънко за джоба ви.

Е както споменах, започнах този разказ за едно пътуване. Това пътуване бе до съседният на 100км и вече толкова коментииран град Турку. Бяхме се засилили за там, тъй като познатите на които е колата искаха да разгледат ИКЕА. Това е магазин за оборудване , и обзавежждане което е около 4 пъти по-голям от Старозагорското МЕТРО. До тука – хубаво.Влизаш,гледаш.Има си информационни места, стикерчета с номера и цени, промоции.. всичко като нормалне мгазин. Обаче. Ако и да е една от най-популярните вериги магазини не мога д акажа че разнообразието и качеството са на особено голямо ниво.Сега гледайки вариантите на обзавежддане виждам как за толкова години така и хората не намериха нищо революционно ново. Отново теченията на 30-те,60-те и т.н властват. Сега за разлика от преди се налага модата на по-застреляните цветове,матраци,ламинати и най-новото, всичко в стил инокс. Толкова сиво и безжизнено. Гледайки щандовете с разни канапета и дивани за по 1 200 евро си мисля колко сме далеч. Имаме прекрасни майстори и качествен материал.Разбирай дървен. Нямам идея защо не можем да се наложим на евро пазара със стил и качество,но съм сигурен че ако се стегнем малко и можем да им дадем хубав урок. И ето че дойде и следващото разочарование. Харесате си примерно както те, мивка с шкафче, няколко етажерки и шкафче с огледало за над мивката.На изложените по щандовете експонати има номера. Коя зона и кой стилаж са.Ти отиваш , сам товариш на количката и изнасяш.Няма като при нас да цуфне усмихнат служител и да каже – да помогна с нещо. Оказа се че тези стоки са били там,ама някой решил че трябва да се преместят малко и това да не се отрази на документацията. Ама че идиотщина. И така ние загубихме около 40 мин,защото се оказа че първо е зор да намериш служител който да ти помогне и да ти обясни, после да намери информация кой за последно е правил нещо и какво и накрая да се сдобиеш с това което ти трябва.

Аз така и още не мога да свикна с това да няма в повечето кафенета и ресторантчета(малки) сервитьор и човек който да ти донесе, да ти даде информация в магазините и т.н. В този огромен магазин се нагледах на жени който мъкнеха какви ли не големи кашони за вкъщи. Това не го разбирам все още.Жените да мъкнат и пазаруват големи и тежки неща а мъжете или да ги няма или да вървят с ръце в джобове. Но какво ме засяга това, да се оправят както намерят за добре, а аз и без това ще оставя малко материал да има и за друг път..
Част 12
Всички сме забелязали че всичко хубаво си има цена. Тъй като една вече много добра моя позната реши да попромени малко битовата си обстрановка трябваше да се отиде в магазина и да се напазарува боя, тапети и т.н материали. Еха. Аз когато съм правил или помагал за тези неща в бг не съм и имал представа колко може да струва всичко това тук. И така нека да влезем в магазина.

Както споменах нейде из тази хронология на туриста тези финландци имат по 200 карти за отстъпки и не знам си още какво, та и във веригата K-RAUTA се оказва че имала отстъпка и ние .. там. Представете си една железария с размерите на БИЛЛА да речем. Средна нормална БИЛЛА. Само че фрашкана с неща за ремонти и подобни.

Боята си е като нашето латексче, и вътре да има да няма 4 маррки. Не повече. Във всеки подобен магазин има един участък където има табло с картончета. Това са цветовите мостри. Явно фирмата която ги дава, продава и поддържа оборудването за смесване на боите. И така вие си харесвате цвят от картончето, продавача ви пита най-чистосърдечно, отново да кажа че и тук говорят спокойно на английски защото всеки поне 6 години в училище го е учил, колко литра и за какво ще е боята която е в опаковки от 0.225, 0.9, 2.9 литри и нагоре. Идеята е че като се вкара и оцветителя да има възможност да се разтръска и да не прелее от нейде си. Другата боя дето е си е само бяла. И така вкарва се баката, машината си пробива капака, смесва цвета и слага една тапа. Отстрани подава стикерче което се залепва. На него е датата на смесване, номера на боята и нещо още дето така и не разбрах за какво е. Отивате на касата , те маркират оригиналният стикер за цената на баката, после малкият за оцветитителя и имате общата сума,която няма да ви хареса ако приравняявате в български левове. Защо ли, лесно и просто. Широко хартиено тиксо което аз съм купувал за 2.0лв в мирка и е 58мм широко тука е 6 евро. Най малката опаковка бяля боя тип латексче или подобно но на водна основа е... 8.90 евро. Литърчето е 16 евро а трите литра е 29 евро. То е ясно кое е изгодно ама аз за има няма 10 евро и малко купих 5л в БГ. Валяче дунапренено 5 евро. Комплект четки 8 евро. Направо да ви заболи главата. Ламинат от този който и ние си имаме в БГ като н виждам разлика в качеството тука е от 16 до 40 евро за квадрат. Това в зависимост от износоустойчивостта. Бордюрче е около 6 евро за 2.60 метра, На печелившите честито. Сега ни в клин ни в ръкав се сещам и за това че примерно една смяна на масло на кола и филтър започва от 150 евро минимум.

Сега разбирам лекият сърказъм на една финландка когато стана дума за нещо че ми се видя евтино, отговора бе – е ти видял ли си нещо евтино в тази страна. И е права. Може би на това се дължи и високият им стандарт. Де да знам. Почнали сме с обясненията за ремонта да довърша. Тапети можете да се нагледате на разновидности и материи, като дори в по-големичките магазини посветени на това или с щандове за това има не само тапети в такива тонове и шарки ами и плат който е със същите орнаменти. Иска ви се полилея на лампата (ако е платнен) завесите и тапетите да са еднакви – няма проблем. Има малко само един тънък момент че гледах, гледах и така и не видях да има поне едно дето да ми грабне окото. Имаше едни сиви без шарки но пък бяха за .. 45 евро квадрата. Което си е.. цифра. Вече и те не ми харесват. Теракот и каменяк за баня колкото искаш. За сауна да не говорим. Интересното е че обикновенният чакъл за това мазохистично място с ранг на църква е гранит, зелленикаво сив който имаме и в българия а по-гъзарските са или с подобно на базалт вълканични или един тъмен подобен на гранит материал,но на питането ми това вулканичен ли е отговора бе – не, но какво точно ми казаха нямам идея че аз на български не познавам камъните а камо ли на чуждоезиково. Това си е само мой минус ама няма идеални хора. И така обикаляме си ние пазарим смело и сега се сещам един весел момент. Е аз нали се правя на джентълмен посягам да взема аз баките с боя а консултатнтката дето ги смеси на машината ги подава на мадамата. Алоо, тука е земята. К’во праим сега? Брех да му се невиди още не мога да свикна че тука жените се опитват да се правят на мъже. Може би за това бе и толкова озадачена че ааз взех тези 4 баки.

И да се блещиш и да не се блещиш това е българин булка. Ако и да ни смятате за трета ръка хора пак имаме малко повечко финес и галантност от вас. Както и да е да не се заяждам без нужда с викингите.

Всъщност те имат проблем и то сериозен. Особено жените. Страдат от доста и различни форми на рак, които аз нямам логично обяснение защо но е така както и един от тревожните фактори.Всеки месец загиват по три иличетири жени но не в катастрофи или подобно. Стават буквално жертва на домапно насилие. Ей това не мога да го разбера. Нито в бг нито тук. Как така ще удариш едно две питиета и после ще продължиш с удрянето ама не на чашаъта или масата. А уж били европейци. Има и друга една малка по-ралична особеност. Ако и да има такива случаи което не е повод за гордост, полицията е много строга в това отношение което не може да се каже със същата сигурност за БГ. Тук ако комшията чуе че се карате с жената и тя ивика че я бият или подобно,дори скандал на висок глас да има може да се обади и дежурните идват и прибират мъжа/гаджето/съквартиранта или къвто е там. Ако тя се оплаче че има домашно насилиие мисля че една година е затвор е само за това ако са я шамаросали. Спрямо поведението и насилието растат и годините. Това не ги спира да са животни и те ако и да са европейци уж, а и тук за съжаление има жени които премълчават но все пак мисля че пак имат малко повечко гражданска съвест и закони но .. нека не задълбаваме в тази област. Сигурен съм че вски от вас има мнение по въпроса.