География на транспорта
Изтегляне 64.74 Kb.
|
Свързани:
ЛУ8, КомуникативенАспектНаДелеовотоОбщуване-Т.Симов, bunt2
| 2.2. Автомобилен транспорт
Автомобилният транспорт е подсистема на националната транспортна система. Той е сухопътен, механизиран, безрелсов транспорт, извършващ превози на пътници и товари с автомобили. В сравнение с ж.п. транспорта, автомобилният транспорт е по-гъвкав и по-динамичен. Отличава се с голяма маневреност, стабилност, висока скорост и оперативност в превозването на товари и пътници предимно на къси разстояния. Може да допълва и си взаимодейства с железопътния и водния транспорт. Развитието на автомобилния транспорт зависи от гъстотата и състоянието на пътно-шосейната мрежа на България. Има най-висок относителен дял в превоза на пътници в страната. Автомобилните превози имат по-висока цена от железопътните, а автомобилите силно замърсяват атмосферния въздух. В България автомобилният транспорт възниква в началото на 20 век. Първият автомобил е внесен през 1902 г.. През 1909 г. е открита и първата междуселищна автобусна линия София – Самоков. През 1913 г. в страната се движат 112 пътнически и 5 товарни автомобила. След Първата световна война автопаркът нараства бързо. През 1935 г. е приет Закон за автомобилните съобщения. Пътищата са малко и със слаба проходимост. През 1944 г. те имат обща дължина от 22 915 км, като от тях 409 км са покрити с паваж, 82 км са с бетонно покритие и само 9 км са с асфалтово покритие. След 1944 г. държавата бързо увеличава участието си в автомобилния транспорт. Осъществява се специализация, като се обособяват товарен, пътнически, международен и вътрешен, градски и междуградски автобусен транспорт и т.н. Товарният автомобилен транспорт се съоръжава с нови по-големи возила, самосвали, автокранове и др. Силно се разраства автобусната пътна мрежа. Изграждат се множество автогари. Бързо се увеличава дължината на шосейните пътища, те се категоризират в 4 класа. Започва изграждането на автомагистралния пръстен, включващ автомагистралите „Хемус”, „Тракия” и „Черно море”. В основни линии е изградена съвременната шосейна мрежа. Към края на периода около 90% от пътищата са с асфалтово покритие. След 1989 г. в преходния период започват сериозни промени. Поддържат се в добро състояние само изградените части от автомагистралите и първокласните пътища. Все повече се влошава състоянието на трето и особено на четвъртокласните пътища. Довършена е автомагистрала „Тракия“, изградена е автомагистрала „Люлин” (София-Перник). Започна и продължава изграждането на автомагистралите „Струма”, „Марица” (Оризово-Свиленград). През този период намалява броят и дължината на междуселищните линии, броят на превозените пътници. Бързо се променя автомобилният парк. Постепенно возилата, произвеждани от бившите социалистически страни, се заменят с по-модерните и по-икономични возила. Променя се собствеността на фирмите, вече доминират частните фирми. През 2013 г. България разполага с голяма автомобилна пътно-транспортна мрежа. Общата дължина на пътношосейната мрежа на България е 19 678 км. От тях само 3.1% е дължината на магистралите или 605 км. (участъците София – Бургас; София – Ябланица; Варна – Шумен; София-Перник и части от автомагистрала „Струма“). Първокласните пътища са 2 975 км или 15.1% от цялата пътна мрежа. Второкласните пътища имат дял от 20.5% (4 035 км). Третокласните пътища са 61.3% от цялата републиканска пътна мрежа или 12 063 км. След 2002 г. четвъртокласните пътища са предадени за стопанисване от общините. Общо трети и четвърти клас имат дял от около 80% от автомобилните пътища в страната. Средната дължина на пътношосейната мрежа е 173.8 км на 1000 кв. км площ от територията на страната. Пътната мрежа е по-добре развита в Северна България, а в Северен централен регион гъстотата е най-висока. Под средните стойности за страната са някои области в Южна България – Пазарджишка, Бургаска и Ямболска. Незначителен е делът на пътища без настилка. Почти цялата пътна мрежа е с асфалтово покритие. През последните години съществена промяна настъпи в броя на возилата. Броят на товарните автомобили се увеличава от 37 830 през 1990 г. на 237 000 през 2000 г., на 304436 през 2010 г. и на 348 834 през 2013 г. За този период увеличението е около 9 пъти. Броят на автобусите в началото на периода се увеличава от 13 хил. бр. през 1990 г. на 42 хил. бр. през 2000 г., но намалява през 2010 г. на 23.8 хил. бр. и на 22792 бр. през 2013 г. Това се дължи на увеличаване на броя на личните автомобили и самостоятелно пътуване с тях, както и на въвеждането в експлоатация на многоместни автобуси. Изтегляне 64.74 Kb. Сподели с приятели:
|