От провеждане на първия нескопосан курс на гладуване, когато бях на
40 години, са минали още 40 години, подарени ми от единственото
лекарство -
ГЛАДА. През това време, въпреки че животът ми беше пълен с лишения и тежести, експерименталната работа не спираше, както и наблюденията и проучванията над болните. Читателят вече е разбрал за големия брой за- болявания, при които гладът се оказа също единственото лекарство.
Но се оказа, че точно сега трябваше да прибавя към всичко постигнато до момента и това, че
ГЛАДЪТ ПОМАГА ЗА ЗАРАСТВАНЕ НА СЧУПЕНИТЕ КОСТИ.
Случи се така, че при невнимателно бързо движение счупих шийката на бедрената кост на левия крак. Знае се, че при пациенти над 60 години това е фатално, защото болните се залежават дълго време, получават усложнения, а не рядко са случаите, когато умират от развита след обездвижването бронхопневмония. Когато бях откарана в „Пирогов" и лекарят разбрал, че костта е счупена и че съм на 80 години, само добавил: „С тази е свършено."
Съпровождащата ме приятелка лекарка, която го чула, ми каза: „Лидия, докажи, че с теб не е свършено!" Отговорът ми беше, че ще се помъча.
Предложиха ми да остана в болницата, за да ми се направи операция, но аз отказах. Предпочетох да бъда в привичната си домашна обстановка и да приложа г л адо лечението. Веднага прекратих храненето и преминах на много ограничено ползване на плодове и билков чай с мед. Появи се температура
37,5 градуса.
Първите 5-6 дни плодовете не надминаваха 200-300 грама, а чайовете около 1-
2 на ден, като постепенно увеличавах количеството. Курсът продължи 15 дни, като след седмица температурата се нормализи- ра, а на 18-ия ден вече можех да сядам в леглото. На 20-ия ден при нова проверка с рентгена се констатира, че костите са сраснали. За изненада на всички на 32-ия ден аз стъпих на краката без патерици и бастуни.
До края на лечебния курс на гладуване плодовете не надминаваха 600 до
|
