Гладът приятел и лекарство

1
Лидия Ковачева
ГЛАДЪТ – ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО
ПРЕДГОВОР
Скъпи читатели,
Тази книга представя уникалната лечебна система на Лидия Ковачева, която е значителен принос в световната практика по гладолечение.
За първи път български автор поставя въпроса за гладолечението и създава чисто българска система с омекотена форма на гладуване - плодово-чайния разтовари-телен режим. Тя е съвършено различна от съществуващите досега в света, неповлияна и незаимствана от тях.
УНИКАЛНОСТТА на системата се състои в това, че с приемането на плодове по време на гладолечението се ускорява процесът на пречистване на организма от натрупаните токсини.
Ние трябва да се гордеем, че именно в слънчева България българката Лидия
Ковачева създаде стройна лечебна система, доказала своя ефект с лекуването на хиляди болни от тежки хронични заболявания.
Здравето и дълголетието на Лидия Ковачева са най-убедителното доказателство за ефективността на тази система. От безнадеждно туберкулозно болна, на която лекарите дават само три месеца живот, тя се превръща в напълно жизнена и енергична жена. И сега, на 83 години, Лидия
Ковачева се радва на истинско здраве -пъргава и работоспособна като млад човек.
Самата аз бях в тежко състояние, болна от няколко хронични заболявания - 10 години неуспешно лекувана с най-разнообразни лекарства по методите на традици- онната медицина. Благодарение на това, че приложих лечебното гладуване, сега съм напълно здрава.
Редица световноизвестни лекари са посветили живота си на проблема
„лечебно гладуване". Клетвата на Хипократ, в която всички сме се клели, ни задължава да проучим опита на такива имена като д-р Пол Брег, проф. д-р
Хербърт Шелтън, проф. Юрий Николаев, д-р Пааво Айрола, д-р Нормън Уокър и много други, дарили на човечеството познанията си в тази област и изле- кували хиляди страдащи, неизлекувани по методите на традиционната медицина.
Обръщам се с апел към лекарите с будна съвест:
Колеги, не трябва да бъде пренебрегвана една система на лечение само затова, защото ние не сме запознати с нея. Нека се замислим за хилядите болни, неизлекувани с нашите рецепти. Гладолечението е една ценна, напълно природосъобразна форма на лечение, абсолютно безвредна, която лекарите специалисти, учените, трябва да приложат в практиката си, да открият кабинети и клиники за гладолечение.
Многогодишната ми съвместна работа с Лидия Ковачева ме убеди в огромната сила на тази система, дарила здраве и живот на хиляди отчаяни болни. Съгла- сувана с природосъобразните принципи на лечение, тя се понася леко от болните, действа бързо и ефективно.

2
Убедена съм и вярвам, че ПРИРОДОЛЕЧЕНИЕТО И ЛЕЧЕБНОТО
ГЛАДУВАНЕ СА ИСТИНСКАТА МЕДИЦИНА - МЕДИЦИНАТА НА
БЪДЕЩЕТО!
Н. с. II ст. д-р ВЕРГИНИЯ ГЕОРГИЕВА сътрудник на Лидия Ковачева
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР.............................................................З
Част първа
ЗЛОТО ДОЙДЕ КАТО БОЛЕСТ..............................6
Част втора
ПО ВЪПРОСИТЕ ЗА ХИГИЕНАТА
НА ХРАНЕНЕТО.......................................................79
Част трета
ГЛАДЪТ - РИСК, ПРИЯТЕЛ И ЛЕКАРСТВО......115
Част четвърта
ПРАКТИКА НА ПЛОДОВО-ЧАЙНИЯ
РАЗТОВАРИТЕЛЕН РЕЖИМ..................................139
Част пета
ЗДРАВЕТО - ПОСТИЖЕНИЕ
ИЛИ ДАР НА ПРИРОДАТА.....................................171
Част шеста
КОМПОНЕНТИ НА ПРОФИЛАКТИЧНАТА
ПРОГРАМА................................................................185
Част седма
ВИДИШ ЛИ ДОБРО - РАЗКАЖИ ГО! .................215
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.........................................................280
I
ЧАСТ ПЪРВА
ЗЛОТО ДОЙДЕ КАТО БОЛЕСТ
Храната да бъде Вашето лекарство и лекарството - Вашата
храна. Хипократ
Съвременници сме на една нова цивилизация, донесла ни много красота, благоденствие и култура, но съпроводена от „нежелани" спътници, влияещи зле върху здравето. Животът на човека е основно променен и се оказва, че той е неподготвен и неприспособен към новите норми.
Увеличиха се заболяванията. Броят на страдащите от хронични заболявания, както и от „болестите на цивилизацията", е изключително голям. Тревожното обаче е, че въпреки усилията на медицината те продължават да се множат и да придобиват още по-тежки форми, обхващайки все по-младата и детската въз- раст. Нашите млади хора са с понижени и влошени възможности за съществуване.
Статистиките сочат лоши тенденции и надали има човек, който би могъл да остане равнодушен и да не се замисли - всеки от нас има деца, близки, скъпи за него хора. Ясно е, че те са застрашени. Никой не е застрахован срещу заболяванията.
Аз живеех спокойно и щастливо с чувството, че

3
съм неуязвима, че всички други могат да боледуват, но не и аз, самоувереният
.в себе си човек. В сърцето ми живееха само моето семейство и моята кариера на художник-живописец. Но злото дойде! Аз не повярвах! Първично туберкулозно заболяване на левия дроб!
Пратиха ме в санаториум. Там наивно говорех, че не съм за тук. Туберкулозата не е болезнена, аз бях с все още запазени сили. Но настъпи мигът да се стъ- писам, да повярвам и сериозно да се замисля. През това време изтекоха 10 години. Поради лоша насока на лечение хроничните болести се бяха умножили
-хронична милиарна белодробна туберкулоза, цироза на черния дроб, възпалена жлъчка, миокардит, язва на дванадесетопръстника, колит, гастрит и пр.
Фаталният ден на живота ми приближаваше. Майка ми беше предупредена за близкия ми край - два до три месеца.
Но аз бях човек с шанс! Съдбата беше решила друго. Оказа се, че за всички тези болести се намира лек и той беше, за моя изненада, както и за всички около мен, гладолечението и природолечебната медицина. Сюрпризът на съдбата спаси моя отиващ си живот. Това бе чудно и невероятно за мен, тъй като до този миг лекуващите ме лекари ми внушаваха, че за да оздравея, се нуждая от силна и калорична храна.
От този ден аз смених професията си. Понеже в нашата страна нямаше лекар - специалист по природосъобразна медицина, наложи се да се заема с нейното изучаване. Озовах се в положението на „вечен студент по медицина", защото това продължава и до днес. Оказа се, че това е обширна и сложна наука, и последваха години на четене, учене, преводи на трудове от чужди езици.
Проблемите възникваха един след друг, но първият въпрос, на който исках да намеря отговор, беше: