Гладът приятел и лекарство
Изтегляне 0.73 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Да се разграничат добре
| ДВАТА ВИДА АПЕТИТ Да се приема храна по всяко време на деня, дори на денонощието, да се купува пътьом по улиците всичко, което привлича вниманието, води освен към споменатите болестни състояния и затвърдяване на лош навик, но и към непреодолимо голям апетит. Това е човекът, който не може да прецени кога е гладен и кога трябва да спре да яде. Оказва се, че съществуват два вида апетит -нормален, естествен, натурален и измамен, лъжлив, патологичен. И за да има здрава храносмилателна система, а с нея и истинско здраве, тези два вида апетит трябва добре да се разграничат. В нашия цивилизован свят за съжаление лъжливият апетит е обикновено явление. И неговото начало възниква още в най-ранните детски години, когато се правят усилия детето да се приучи да приема храна по часове, да приема това, към което то не проявява охота, с цел стомахът да се научи да слуша и да приема всичко и по всяко време. И точно този старателно създаден навик води до резултата човекът да не може да прецени дали е гладен, колко да яде и кога да спре да яде. Но с напредване на годините, вече при възрастните хора, положението може да стане съвсем драматично. С непрекъснатото ядене започват да се трупат килограмите, а оттам и болестите. Волевите процеси са отслабнали и хората вече не могат да спрат яденето. Получава се порочен кръг: ядене - болести, болести -ядене, без да може да се прекъсне. Но тук пречка са не само отслабналата воля и утвърденият вече навик - за този човек яденето вече е задача номер едно за деня. Той не може да се лиши от удоволствието да хапне. Това е стремежът на наркомана в друг вариант. За разлика от патологичната форма на апетита, макар и рядко, съществува и естествената му форма. Докато при лъжливия апетит човек може да седне на масата за ядене, без да има нужда от това, при истинския, естествения, натуралния апетит храната се пожелава само тогава, когато от нея действително в момента има нужда. Запазеният вътрешен инстинкт действа съгласувано точно с изискванията на организма. При истинския апетит човек не се нуждае нито от ордьоври, нито от сосове. Истински гладният има стремеж към опростено хранене, без претрупване на трапезата. Той приема всяка храна и може да се нахрани с ябълки или лук и хляб. На такъв човек всичко му е вкусно и след нахранване той няма подуване на корема, газове и ферментация. Със запазения вътрешен инстинкт той знае кога да спре да яде, за да не претовари стомаха си. За съжаление в цивилизования свят това явление е рядко и истинският глад се познава само от бедняците или от тези, които, увлечени в любимата си работа - художници, артисти, изобретатели -забравят за яденето. Искаме ли здраве, трябва да щадим стомаха си. Да се разграничат добре Изтегляне 0.73 Mb. Сподели с приятели:
|