Глава осемнадесета - Свещеничеството

Глава осемнадесета - Свещеничеството

Свято и царско

Причината за наличието на олтара беше греха. Отговорът е освещаване чрез участие, а не чрез наблюдение (Колосяни 3:16; 1 Коринтяни 12:14). Човек идва при Изкупителя точно както е, но не може да остане повече такъв. Доближаването до Святото място не може да стане, докато проблема с греха не е разрешен.

Там, където имаше олтар, трябваше да има и свещеник. Докато олтара установяваше връзката между Бог и изкупения, свещениците трябваше да поддържат тази връзка. Същата благодат, която закриляше Израел по време на пасхата в Египет, сега беше на планината Хорив, осигуряваща средствата, които ги пазеха (1 Петрово 1:5). Както Израел имаше свещеници, така сега църквата е царско свещенство, а Исус е Първосвещеникът.

След като чрез Мойсей, Бог беше представил реда, по който Той можеше да дойде при Своя народ (Изход 25:10 – 27:19), Той започна да представя изискванията, за това, което Израел трябваше да донесе в Неговото присъствие Изход 27:20).

Първото Му изискване към тях е: „Заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата... Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до заран пред Господа (Изход 27:20-21). Това беше първата отговорност на свещениците.

Бог щеше да има грижата за светлината на Своето присъствие в Пресветото място, но отговорността за светлината в Святото място беше дадена на свещениците.

Първото нещо, което Бог осигури беше светлина.

„Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина” (1 Йоан 1:5).

Човекът е този, който обичаше тъмнината повече от светлината, тъй като делата му са зли” (Йоан 3:19). Той има нужда да дойде при светлината.

По време на сътворението първо Бог осигури светлината. „Нека бъде светлина” (Битие 1:3). По време на Петдесетница отговорността за светлината беше поверена на църквата, царското свещенство на всички вярващи.

Те трябваше да бъдат като фитила на светилника, попиващи Светия Дух (маслото). Само малко от тях трябваше да бъде изявено и подрязано, да бъдат средството, чрез което Светия Дух трябваше да разпръсва светлината на Божията слава, пред Бог и човека.

Дори и на това привилегировано място на царско свещенство, те не забравят думите на Павел: „И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо” (Римляни 7:21).

Свещеничеството беше и (трябва да бъде) това, което носи вината (Числа 18:1, 23). Те бяха отговорни за всяко оскверняване, което засягаше светилището или тях самите. Те бяха като родители, които носят отговорността, за нещата, които те или техните деца вършат. Те трябваше да поучават, дисциплинират и да отсъждат, но също така да се застъпват за народа пред умилостивилището на Бог, заради съвършенствата на техния Изкупител, а не техните успехи или неуспехи.

В Изход 29 и Левит 8 ни е представено детайлно описание на тяхното посвещение и наследствената отговорност в тяхното дело.

Името Аарон означава много висок. На него му беше дадена служба над целия Израел; тип на Исус, когото Бог възвиси (Деяния 5:31) и той беше наречен „Великият Първосвещеник” в Евреи 4:4. Това е име, което не е използвано за никой друг, дори не и за Мелхиседек. Той е тип на възкресения Христос, който ще дойде отново, като Цар на царете, царуващ над всички.

Първосвещеникът имаше два вида дрехи.

„В Левит 16 се казва как е бил облечен в Деня на умилостивението. Той беше облечен в чисто бяло облекло, което представяше личната правда и святост на Господ Исус, която Му позволи да приеме изумителното дело на отнемане греховете на Своя народ” – казва Артър Пинк.

В Изход 28 е описано официалното облекло на първосвещеника. Там са изброени многото атрибути и съвършенства, които установяваха неговата готовност за служба. Те бяха определени за слава и красота, придаващи достойнство на делото му и на него. „Те сочеха към Христос в цялото му съвършенство с Бащата” – казва Артър Пинк.

Този Исус, като наш първосвещеник е много по-различен от осеняващия херувим, чието сърце се възгордя поради своята хубост. Пророците от древността са описали падането му от мястото на привилегия, до Божия трон, до неговото маскиране тук на земята като цар на Тир и Вавилон и по множество други начини и места. Свещеническо дело на изкупление никога не е било част от неговия план. Езекиил пише за царя на Тир:

„Ти си печат на съвършенство, пълен си с мъдрост и съвършен по хубост... Ти беше херувим помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих там... догдето се намери беззаконие в тебе... затова те отхвърлих като скверен от Божия хълм, и те изтребих... Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си” (Езекиил 28:12-17)

Царят на Тир не беше единствения, който е вдъхновен от Сатана. Вавилон също беше вдъхновен от него. За неговите амбиции Исая казва:

„Как си паднал от небето, ти Денице... А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над Божиите звезди, и ще седна на планината на събраните... Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:12-14)

Множества от хора са все още под влиянието и вдъхновението на царете на Тир и Вавилон. Те са специализирани, за да вдъхновяват хората относно „Аз ще” на тяхната гордост да възвеличат себе си, и да владеят над другите.

Каква хвала може да отдадат изкупените на Бог, за техния велик първосвещеник, който дойде в смирение да посредничи и задоволи святите съвършенства на Своя Баща, и нуждите на грешното човечество?