Х. общата аграрна политика на съвременния европейски съюз цели и принципи на Общата аграрна политика

Разпределението е по-малко и от процентното съотношение между броя на населението в двете групи страни.

При определяне на размера на селскостопанските суб-сидии за всяка страна – членка на ЕС, би трябвало да се отчитат и нейните вноски (1,6 на сто от ДДС) в Европейския фонд за гарантиране и ориентиране. Тези вноски може да са относително високи спрямо селскостопанските субсидии, ко-ито се отпускат на страната от Евросъюза.

През 2007 г. общият бюджет на ЕС възлиза на 126,5 млрд. евро. От тях разходите за стимулиране на развитието на земеделието са били близо 43 млрд евро, а за развитието на селските райони – над 12 млрд. евро.

Държавните субсидии се използват предимно за постигане на набелязаните нови цели на ОАП.

При преследването на тези цели се спазват опреде-лени ръководни начала, принципи. Последователно ще се прилагат адекватни и ефикасни икономически и политичес-ки механизми. Преди всичко продължава практиката да се поддържат равнищата на изкупните цени на определени селскостопански стоки. Все повече се усъвършенства сис-темата на интервениране и регулиране на общия аграрен пазар.

Засега се предлага да бъде отменено само интервени-рането на пазара на ръж и картофи. Така ще може да се ограничава по-нататъшното натрупване на ръжени излишъци. Стопаните пак ще ползват предимствата на системата на интервениране и ще разширяват посевните площи на други жит-ни култури (например на ечемика). По такъв начин ще може да се преструктурира и зърненото производство.

С намаляване на ролята на интервентските цени все повече губи смисъл и съществуването на действащата сис-тема за тяхното коригиране през отделните месеци и сезони. Главно поради това се предлага след време да бъде прекратена практиката на прилагане на сезонни цени на житни зърнени храни.

С оглед да се повишават доходите на животновъдите се предвижда увеличаване на пазарните цени на говеждото и овчето месо. От това сигурно ще печелят главно собствениците на едрите и механизирани животновъдни краве- и овцеферми.

В ЕС се прокарва политика на намаляване, на редуциране на изкупните цени на основни селскостопански сто-ки. Планира се редуциране на интервентските цени на жизнено важните хранителни продукти – пшеница, ориз, мляко, краве масло и обезмаслено мляко на прах (ОМП).

Предвижда се през четиригодишния (2004–2007 г.) период интервентските цени на житните зърнени храни да бъдат намалени от около 101 евро/т на 95,35 евро/т.

Почти наполовина са понижени изкупните цени на ориза и са установени на около 150 евро на тон. Предприемат се специални мерки, включително и интервениране на оризовия пазар, когато изкупната цена на ориза падне под 120 евро на тон.

Набелязани са мерки и за известно редуциране на поддържаната изкупна цена на млякото. Това се обвързва със съответстващо нарастване (с 1 на сто през 2007–2009 г.) на определената квота за годишно производство на мляко. Минималното й увеличаване е на базата на ежегодните количества на произвеждано мляко след пълното реализиране на “Програма 2000”.

Десетилетия наред в ЕС производството на мляко и млечни продукти (сирена, кашкавал, масло) се регулира с помощта на добре функционираща квотна система (сега годишната квота за производство на млечни продукти в ЕС е 120 млн. тона). Тази система е запазена, главно за да бъдат закриляни животновъдните ферми и да се осигуряват стабилни доходи на фермерите.

Очаква се интервениращите покупки на масло да бъ-дат премахнати (за лимит над 30 хил. тона годишно). Предлага се покупките над този лимит да се правят по специална процедура. Интервентските изкупни цени на кравето масло и ОМП трябва да бъдат чувствително редуцирани (табл. 9).

Таблица 9

Селскостопанското производство на ЕС се планира и регулира централизирано чрез определяне на производстве-ни, износни и вносни квоти. Тези механизми се прилагат и в страните – нови членки на Евросъюза.

През адаптивния период (2004–2013 г.) това става под формата на:

• производствени квоти за мляко, захар, царевица, картофено нишесте, тютюн;

• максимално гарантирани количества и размери на площи за някои селскостопански продукти;

• поставяне на горна граница на премиите в говедо-въдния сектор.

Квотните ограничения се определят още при прегово-рите за присъединяване на страната към ЕС. Това става според възприетите общи принципи на аграрната политика и като се отчита достигнатото равнище на развитие на сел-ското стопанство (размер на засетите площи и на трайните насаждения, брой на селскостопанските животни, годишна реколта, обем на износа) през определен период от време (за България е избран периодът 1999–2002 г., когато българското селско стопанство е доведено до пълна разруха и в страната има драстичен спад на производството на растителни и животински продукти).

Обикновено се смята, че чрез определяне на квоти на количествата стоки, които могат да се произвеждат в отдел-ните страни – членки на ЕС, се способства за балансиране на тяхното търсене и предлагане на общия междудържавен пазар. По този начин ще се формират цени, близки до реалната стойност на тези стоки.

Характерно за бъдещата ОАП на ЕС е, че определя-нето на квотните механизми за производство на даден сел-скостопански продукт все по-тясно ще се обвързват с предоставяните дотации под формата на отделни (индивидуални) фермерски плащания. Фермерите, които спазват квотния принцип и ограничават своето производство до размера на спуснатите им квоти, ще бъдат щедро възнаграждавани с бюджетни субсидии и помощи. Други фермери, в чиито ферми се заобикаля квотната система и не могат да се изпълняват определените изисквания за “всеобхватна законосъобразност”, “кръстосано съответствие”, ще бъдат оставяни без държавна бюджетна подкрепа. В условията на неравнопоставеност на свободния пазар (където ще трябва да се конкурират с държав-но субсидирани фермери) такива земеделски производители сигурно ще се разоряват. Много от тях ще бъдат принудени да разпродават на безценица своята земя и другото си имущество. При установени нарушения на законовите разпоредби за производство на евтини храни в екологично чиста среда съответните производители ще бъдат строго наказвани и санкционирани, включително и с големи парични глоби.

Тази политика може да се окаже гибелна и за мили-они български земеделски производители. Повечето от тях сигурно ще фалират, тъй като не разполагат с нужните финансови и материални ресурси за производство на здравослов-ни, екологично чисти и конкурентни храни в своите малки ферми (по 1–2 крави) и върху дребните си (около 3 дка) ниви, чиито почви вече са бедни на хумус и други органични и минерални вещества (през последното десетилетие българските земеделски земи почти не се торят с фосфорни торове).

Засега Общата аграрна политика на ЕС включва основно две групи директни индивидуални субсидии за фермерите.

Първа група. Индивидуалните фермерски плащания (за компенсиране на фермери, понасящи загуби от орязани изкупни цени и други управленски решения).

Втора група. Специалните директни плащания (на стопаните, отглеждащи селскостопански култури върху максимално гарантирана площ и спазващи определените законови стандарти).

В разширения на Изток Евросъюз все по-широко при-ложение намират и двете групи индивидуални фермерски плащания, които са заведени в отделна сметка. С тях ще се заменят и повечето премии, които се дават на западноевропейските фермери за отглеждане на определени селскостопански култури и животни.

В 15-те страни – стари членки на ЕС, фермерите получават индивидуалните си плащания на базата на посочена сметка (от периода 2000–2002 г.), покриваща плащанията за житни посеви, говеждо и телешко месо, мляко и млечни продукти, овце и кози, картофи, бобови, ориз, семена и сухи фуражи.

На базата на предоставяните през 2003 г. субсидии в бъдеще се определят преките плащания за производството на захар, зехтин, тютюн и памук, а вероятно и на плодове, зеленчуци и вино. Индивидуалните фермерски плащания се разпределят в схемата на плащания за “всеобхватна законосъобразност” с оглед да се улеснява тяхното ритмично привеждане.

Претенциите за индивидуално плащане се доказват с документи за притежание или арендуване на посевни площи. В тях не се включват постоянните насаждения, горите и неселскостопанските земи.

Индивидуални или други директни помощи (в размер около 500–1500 евро на ферма годишно) се дават на фер-мери, които изпълняват общоевропейските агротехнически правила и предписания и спазват установените със закони стандарти. Такива стандарти се разработват преди всичко за:

• производство на здравословни храни;

• отглеждане на здрави селскостопански животни;

• опазване на чистотата на околната среда;

• здравеопазване и безопасност на труда;

• поддържане на всички земи в добро агротехническо и екологично състояние.

Планира се в близките години да стартира производ-ството на здравословни и екологично чисти храни по стан-дарти¹.

Индивидуални субсидии се дават само на фермери, които са преки производители. Предполага се, че индивидуалното субсидиране още повече ще ги привързва към земята, ще им дава стимули да се грижат за нея, да подобряват нейното плодородие и ефективно да я използват за производ-ство на селскостопански стоки.

Набелязват се мерки и за постепенно прекратяване на практиката да се извеждат от сеитбооборота и маргинализи-рат земеделски земи. По всяка вероятност ще бъде премах-ната и системата на предоставяне на премии в зависимост от броя на отглежданите селскостопански животни.

Х
23. Аграрна политика
арактерно за новата ОАП на ЕС е, че на дребните земеделски стопанства няма да се отпускат индивидуал-ни субсидии. Предполага се, че като бъдат лишени от това тяхно право, ще бъде даван допълнителен тласък на дълбок и повсеместен процес на концентрация на селскостопанското производство чрез коопериране и сливане на ферми. В същото време обаче ще се извършва редуциране на директните плащания на по-големите ферми. Част от икономисаните ресурси ще се използват за финансиране на селски райони.

С по-широкото прилагане на индивидуалните фер-мерски плащания и отделянето им в самостоятелна сметка все повече ще се засилва и развитието на селските райони. По този начин ще се създават условия за повишаване на доходите на повечето фермери в отдалечени и изостанали краища на страните.

Ръководните органи отпускат директни индивидуални субсидии за производство на зърно от житни култури (на тон) или за засети площи (на хектар). Бюджетни пари се предоставят на зърнопроизводители, чиито доходи биха се намалили вследствие на орязване на поддържаните (интервенционни) цени на житните продукти.

Вече е договорено след 2004 г. директните плащания за засети с житни култури площи и други подобни да бъдат увеличени от 63 на 66 евро на тон². Тази сума ще бъде прибавяна към всяка сметка за индивидуално фермерско плащане.

Планирано е да продължи поддържането на производството на твърда пшеница. Размерът на директната помощ на фермерите от традиционните райони (където за нейното отглеждане има благоприятни почвено-климатични условия) ще бъде намален от 344,5 на 250 евро на хектар. Тази сума също ще бъде включена в сметката на отделните фермерски плащания.

Засега се запазва специалната директна помощ (139,5 евро на хектар), която се отпуска на производителите на твърда пшеница, отглеждана в други, нетрадиционни за нея райони. Тенденцията е постепенно да се прекратява предоставянето на тази специална помощ.

Производителите на твърда пшеница (произвеждана от елитни сортови семена и от традиционните райони) получават нова, специална премия за постигнато високо качество. Размерът на премията е около 40 евро на хектар твърда пшеница. Нейното изплащане става в рамките на лимита на максималната гарантирана площ. Оценката за качество се дава и съобразно с получаваните от твърдата пшеница грис и макаронени изделия.

С директна парична помощ се регулира и производ-ството на селекционирани сортови семена. Тази помощ се изплаща за тон произведени семена и се интегрира в отделното фермерско плащане. Предвижда се през следващото десетилетие в 27-те страни – членки на ЕС, да се правят и повече специални фермерски плащания. Така се стимулира развитието на селскостопанското производство, без пряко да се влияе върху конкурентните отношения на международните аграрни пазари.

Специални директни помощи се дават на фермери, които отглеждат протеинови култури. Досега е плащана до-бавка към изкупната цена на протеинови (богати на белтъ-чини) култури в размер на 9,5 евро на тон. Тази добавка се преобразува в специално фермерско плащане, възлизащо на 55,57 евро за хектар засята площ. То се изплаща в рамките на определения за Евросъюза лимит на една нова максимално гарантирана площ, която е около 1,4 млн. ха (14 млн. дка).

Специални помощи получават и собствениците на оре-хоплодни насаждения (орехи, лешници) и на посеви от фъстъци. Плащанията на тези собственици са в размер на 100 евро на хектар. В Евросъюза са гарантирани плащания за около 8 млн. дка орехоплодни насаждения, които са разпределени между страните членки (в рамките на националните максимално гарантирани площи). В отделните страни – членки на ЕС, могат да се отпускат още до 109 евро на хектар³.

По особен начин се извършва директно фермерско субсидиране на производството на сухи фуражи. Държавните суб-сидии за фуражния сектор се разпределят между растениевъдите, които отглеждат фуражни култури, и индустрията за изготвяне на фуражи. Директното поддържане на фермите, в които се отглеждат фуражни култури, е интегрирано в системата на отделните (индивидуалните) фермерски плащания.

Тези ферми получават преки субсидии, като се отчитат с традиционните им връзки с фуражната индустрия. Горните граници на тези субсидии се отнасят към текущата смет-ка на системата за държавно гарантирани количества.

През преходния четиригодишен период (2004–2008 г.) на разширяване на Евросъюза на Изток е прилагана опрос-тена схема на индивидуално субсидиране на дехидрирането и слънчевото сушене на фуражите във фуражната промишленост. Това субсидиране също ще бъде отнесено към системата за държавно гарантирани количества.

Подобни директни помощи дават и на производите-лите на картофи и картофено нишесте. Фиксирана е сума, възлизаща на 110,54 евро на тон скорбяла. Половината от тази сума се включва в индивидуалните фермерски плащания на базата на предишния принос на фермата към отрасъла и традиционните доставки на картофи за индустрията. Остатъкът се предоставя като специално плащане за стандартно технологично производство на картофено нишесте. Минималната цена на картофите се премахва.

Посредством индивидуални фермерски плащания се поддържат и посевите с енергийни култури. Предложено е да се дава помощ (“въглероден” кредит) по 45 евро на хектар енергиен посев. В EС индивидуални субсидии ще се отпускат за максимално гарантирана площ от 1,5 млн. ха (15 млн. дка). Помощите ще бъдат отпускани само в районите, чието производство се извършва по договор между фермера и преработвателната индустрия. Това изискване не е задължително за ферми със собствени преработващи предприятия.

За успешното прилагане на новата ОАП в ЕС се съз-дават и подходящи институционални органи и звена. Тях-ната дейност е част от разглежданата политика на “всеоб-хватна законосъобразност”. Преди всичко се формира един-на система за консултации на фермерите. Тя обхваща глав-но даването на консултации за това как да се извършват агротехническите мероприятия и как да се спазват законовите стандарти за производството на здравословни и екологично чисти храни. Първоначално обаче консултантски услуги за-дължително се правят само на едри фермери, които получа-ват над 15 хил. евро директни помощи, т.е. годишният оборот на техните стопанства да превишава 100 хил. евро. Останалите фермери ще могат да се включват в системата за консултантски услуги на доброволни начала⁴.

За правилното разпределяне и оползотворяване на директните помощи на фермерите в ЕС се формира и интег-рирана административна и контролна система. В рамки-те на тази система се реализират програмите за водене на екологично и устойчиво земеделие и се осъществява строг контрол над фермерите, поели да спазват установените със закон агротехнически и екологични стандарти.
ХІ. РЕГИОНАЛНА АГРАРНА ПОЛИТИКА
1. Политика на стимулиране на развитието

на селските райони в Европейския съюз
През първото десетилетие на ХХІ в. в Европейския съюз чувствително се засилва започналото по-рано рефор-миране на Общата аграрна политика. В аграрната протекци-онна система се извършва пренасочване на финансови ре-сурси и се въвеждат нови механизми за стимулиране на развитието на селските райони.

Селски район – определена територия, в която има предимно села и малки (до 30 хил. души) градове.

Формирането му става в зависимост от възможнос-тите за тяхното централизирано управление.

Обособяването му се извършва на основата на нами-ращите се в него природни, човешки и материални ресурси и възможностите за тяхното интегриране и управление.

• климат (неблагоприятен за водене на интензивно зе-меделие;

• гъстота на населението (под 70 души на квадратен километър);

• надморска височина (над 600 м);

• среднопретеглен наклон (над 10 градуса) на терена на територията на общината;

• слаба продуктивност на стопанисваната земя;

• относителен дял (над 10 на сто) на заетите в сел-ското стопанство.

По посочените критерии необлагодетелстваните сел-ски райони в ЕС са разделени на четири групи:

• планински райони;

• други необлагодетелствани райони;

• райони със специфични затруднения (запазване и подобряване на чистотата на околната среда и ландшафта);

• райони, където е нужно да се решават конкретни екологични и други проблеми.

Сега селските райони в Европейския съюз заемат по-голямата част от неговата територия. В тях живее приблизи-телно половината от населението на тази междудържавна общност.

Основни отрасли на икономиката на селските райони си остават селското и горското стопанство. Регионалните сел-ски икономики все още бавно се диверсифицират и обо-гатяват с нови отрасли и производства, включително за снаб-дяване на аграрния сектор с модерни машини, минерални торо-ве и растителнозащитни препарати.

В много от селските райони се води интензивно земеде-лие и се влагат големи количества минерални торове и расти-телнозащитни препарати на единица стопанисвана земя. Раз-рушава се богатият на микроорганизми хумусен почвен слой и се нарушава биоразнообразието.

За решаване на тези проблеми се разчита на органич-ното земеделие, при което се използват животински торове и биологични методи и средства за защита на растенията от болести и неприятели. Засега в 27-те страни – членки на ЕС, такова земеделие се води върху 54 млн. дка земеделски площи (от общо 1,7 млрд. дка обработваема земя на общността).

Липсата на благоприятни условия за живот в отдале-чените села е причина за миграцията на селските жители, предимно на трудоспособни жени и млади хора. Неслучайно в сегашната демографска структура на селските жители пре-обладават по-възрастните и хората с по-ниско образование.

Досега при прилагането на ОАП е оказвана недоста-тъчна подкрепа на необлагодетелстваните селски райони. Това са предимно планински, запустяващи и изоставащи в икономическото си развитие райони, чиито жители перма-нентно изпитват житейски трудности. Обикновено в тези райони има сравнително по-лоши климатични условия и ниско почвено плодородие. Техните земеделски стопани произвеждат сравнително ограничени количества хранителни и други селскостопански продукти и получават незначителни дотации чрез изкупните цени, експортните субсидии и другите пазарни механизми на ОАП. По линия на колективното европейско финансиране те получават основно по 15–20 евро на декар стопанисвана площ. Напоследък необлагодетелст-ваните, т.е. по-малко фаворизираните и протежирани селски райони в ЕС се разделят на три типа:

• планински райони (определяни според надморската височина и наклона);

• междинни райони (определяни по социално-иконо-мически критерии);

• райони с блатисти, засолени и други, подлежащи на рекултивация почви (колективната подкрепа за такива земе-делски земи може да бъде до 10 на сто от територията на отделната страна).

Чрез прилагането на регионална аграрна политика се преследват определени цели:

• издигане на равнището на развитие на традицион-ните първични отрасли – селско и горско стопанство;

• преструктуриране на регионалната икономика и съз-даване на нови отрасли и производства;

• повишаване на доходите и жизнения стандарт на жителите от селските райони;

• подобряване на условията на живот в селата и малките градове;

• изграждане на съвременна инфраструктура;

• опазване на чистотата на околната среда.

За постигането на повечето от тези цели през 1999 г. лидерите на ЕС са одобрили специални мерки и са ги вклю-чили в “Програма 2000”. По този начин се допълват реформи-те на ОАП и се способства за повишаване на конкурентоспо-собността на многофункционалното европейско земеделие. Насърчава се създаването и развитието на нови отрасли и производства в селските райони на Евросъюза и се осигу-рява работа на намиращото се там трудоспособно население.

При изготвянето и реализацията на “Програма 2000” е съставено “меню” от 22 мерки, които се предоставят на страните – членки на ЕС (във всяка от тях се избират и из-пълняват онези, чрез които могат да бъдат решавани основ-ни проблеми на селските райони).

По-важните мерки са следните:

• предоставяне на инвестиции във фермерския биз-нес;

• субсидиране на млади фермери;

• финансова подкрепа на проекти за опазване на чис-тотата на селските райони;

• подкрепа на проекти, свързани с преработката и маркетинга на селскостопански продукти;

• подпомагане на лесовъдството.

През 2003 г. в ЕС са приети нови мерки за стиму-лиране на развитието на селските райони, отнасящи се за:

• повишаване на качеството на храните;

• опазване на здравето на хората, животните и расте-нията;

•
24. Аграрна политика
утвърждаване на равнопоставеността и изравняване на равнищата на икономическо развитие на селските райони.

До този момент е съставен списък от няколко десетки мерки. Всяка от тях се избира и реализира в отделната стра-на съобразно със спецификата на нейното социално-икономи-ческо развитие. Всички страни – членки на Евросъюза, са задължени да реализират мерките за опазване на чистотата на околната среда. Това е продиктувано от изискването за устойчиво развитие на селските райони като единни интегри-рани териториални единици.

Във връзка с това се формира система за субсидиране на селските райони. Към тях се насочват финансови ресурси от Европейския аграрен фонд за гарантиране и ориентиране. Известна част от парите на първи стълб (пазар и поддържане на фермерските доходи) се прехвърлят във втори стълб (раз-витие на селските райони).

Още на състоялата се през 1996 г. в Корк (Ирландия) конференция на високо равнище на ЕС е решено да бъде разширен обсегът на приложение на ОАП. Постигната е договореност между лидерите на страните – членки на Евро-съюза, наред със селското стопанство приоритетно да се подкрепя и стимулира и развитието на селските райони. По-лагат се постепенно основите на втория стълб, към който да се насочват финансови ресурси за стимулиране на развитието на селските райони.

Колективното финансиране на селските райони в Ев-росъюза се осигурява основно от Европейския аграрен фонд за гарантиране и ориентиране. Създаден е и отделен Европейс-ки аграрен фонд за развитие на селските райони (ЕАФРСР). Понастоящем регионалната аграрна политика се осъщест-вява главно в три насоки:

• повишаване на конкурентоспособността на селското и горско стопанство;

• подобряване на околната среда;

• повишаване на качеството на живот в селата и мал-ките градове.

За периода 2007–2013 г. колективното финансиране на селските райони на 27-те страни – членки на ЕС, ще бъде близо по 13 млрд. евро годишно. Тази сума е с близо 5 млрд. евро по-голяма от ежегодно предоставяната през 2000–2006 г. на сел-ските райони на петнадесетте страни – членки на Евросъюза.

В близко бъдеще развитието на селските райони ще се стимулира предимно чрез преки плащания на ферме-рите. Обикновено такива плащания се извършват по линия на ОАП и се дават за компенсиране на фермерите или за спа-зени от тях производствени и екологични стандарти (опреде-лени от централата на ЕС). Чрез преките плащания на фер-мерите се стимулира не само развитието на агропродоволст-вения комплекс, но и разгръщането на други дейности, включително на селския туризъм. В селските райони се за-пазват пейзажите и се увеличава богатството на природата. Откриват се нови възможности за работа, отдих и култура.

Очевидно и в обозримо бъдеще развитието на сел-ските райони в ЕС ще се стимулира главно с инструмен-тариума на ОАП. Тази политика ще се съгласува и комби-нира с други жизнено важни политики – структурна, еколо-гична, финансова.

Закрилата на селските райони ще става в зависимост от тяхното месторазположение и социално-икономическото им положение. По утвърдени критерии ще се извършва кла-сификация на селските райони и ще им се отпускат опреде-лени субсидии.

Регионалната аграрна политика включва и разработ-ване на Обща стратегия за развитие на селските райони в ЕС. На основата на определени в нея цели и приоритети могат да се изготвят национални стратегии и програми. Като се прилагат подходите на селските райони отдолу нагоре (въз основа на определените стратегически цели и приори-тети на Евросъюза) на местно ниво, трябва да се изготвят социално-икономически програми и планове, които да се предлагат на централните европейски органи и да се оси-гурява тяхното финансиране.

В централните управленски органи на Евросъюза са изготвени указания за развитие на селските райони през периода 2007–2013 г.¹. На основата на тези указания стра-ните – членки на междудържавната общност, изготвят на-ционални стратегически планове и подробни програми за развитие на селските райони.

Указанията за регулиране на развитието на селските райони са формулирани съобразно с размера на финансовите помощи, които може да оказва ЕАФРСР. Основните от тях почти напълно съвпадат и се покриват с одобрените от Ев-ропейския съвет общи приоритети в развитието на сел-ските райони на срещата (2001 г.) в Гьотеборг (Швеция). Те-зи приоритети и мерките за тяхното реализиране са допъл-вани на заседания на Европейския съюз в Лисабон и Солун (2003 г.). Тогава е решено в селските райони на Евросъюза да се осигурява икономически растеж и работни места глав-но чрез финансова подкрепа и рационално използване на природните ресурси.

Процесът на планиране на национално ниво протича отгоре надолу, като започва с предварително разработване на Национална стратегия за регионално развитие, минава през областните стратегии за развитие и изготвяне на дългосрочен общински план. На основата на отделните общински планове, т.е. отдолу нагоре, ще се изготвят областните планове и На-ционалния план за регионалното развитие.

Целта е да се повишава привлекателността на селски-те райони, като места за живот и работа и стриктно да се спазват изискванията за опазване на природните дадености и чистотата на околната среда.

Предполага се, че изпълнението на Общите стратеги-чески указания за развитие на селските райони в ЕС ще спо-могнат за:

• определяне на селските райони, отраслите и произ-водствата, които ще бъдат обект на регулирано и съгласува-но развитие и ще получават целенасочени финансови по-мощи;

• превръщане на главните приоритети за развитие на селските райони в основни насоки на селската политика;

• обвързване на ОАП на ЕС със структурната, еколо-гичната и др. политики, включително за изравняване на ико-номическите равнища на развитие на отделните селски ра-йони;

• по-нататъшно реформиране на ОАП в посока към производствено преструктуриране на земеделието и селските райони.

Въпросните указания визират основните приоритети в развитието на селските райони. В тях са посочени глав-ните направления на политиката на развитие на селски-те райони и мерките за постигане на набелязаните цели и задачи.