Хакнатият Мозък Боян Таксиров Съдържание Предговор 4 Въведение 9
Изтегляне 6.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Морализаторстване, лицемерие и псевдоморал
- Манипулативно представяне на данните
- Отклонение и отвличане на вниманието
| -Вкарай и козела в стаята и ела след седмица.
Човекът се зачудил, но понеже вярвал на равина, кимнал и си тръгнал. Щом се върнал, преместил козела в стаята, където живеело цялото семейство. Настанал Ад. Жената и децата пищели, кучето лаело и виело, козелът събарял всичко и изобщо положението станало сто пъти по нетърпимо. Но човекът бил обещал на равина да изпълни заръката му и затова всички изтърпели една седмица. Едва изчакал да мине седмицата, евреинът се затичал към равина. Щом влезнал, още преди равина да го пита как е, човекът започнал забързано да описва кошмара от последната седмица. Равинът стоял, слушал, почесвал се по брадата, и след кратка пауза казал: -Върни козела на балкона и ела след седмица. Евреинът с радост изпълнил заръката му и мигом всички си отдъхнали. Този ужас останал зад гърба им. Всички се чувствали щастливи и спокойни и се наслаждавали на.. отсъствието на козела. След седмица евреинът отишъл при равина и равинът го питал как е. Усмихнат, човекът обяснил колко е щастлив той и цялото му семейство, и как нямат никакви проблеми. След което сърдечно благодарил. Този забавен виц ни напомня, че „винаги може да бъде и по зле“. Това ни напомнят(явно или неявно) и правителството, и изнудвачите, както и хорицата, които се примиряват с всичко. Това е така, защото човек възприема както себе си, така и всичко останало, на сравнителна база. Така работят дори и сетивата ни. Вижте следната графика по долу: Можете ли да повярвате, че сивият нюанс в централната част на двата обекта е съвсем еднакъв? Трудно е за вярване, но е така. Ако все още не ми вярвате(което е добре, и напълно в тон с руската поговорка „Доверявай се, но проверявай“) просто сложете пръст върху хоризонталната разделителна линия между двата обекта и когато закриете светлия и тъмния ръб, сравнете отново централните им части. Или пък просто погледнете следващата картинка по долу: Наложен върху по тъмния фон, долният обект изглежда по светъл от горния, който от своя страна е наложен върху по светлия фон. Субективно възприемаме един и същ цвят като два различни, поради различния контекст в който двата цвята са разположени. Също като при вица с равина и козела по горе, нали? По същият начин един обект, стока, човек, и т.н. изглежда по впечатляващ редом до друг, който е по невпечатляващ. Това правило е добре познато на рекламистите, които често го използват в своите реклами. Въпреки, че релативизацията изглежда има някакви граници, наложени от човешката природа, тя е ефективен метод за повлияване на човешката оценка, на оценъчния процес. Човек обичайно оценява нещата според някаква база. Ако се повлияе базата, се очаква да се промени и оценката му за нещата. В социума това се проявява най вече, когато се сравняваме с нашата референтна група. Ако сме добре поставени спрямо нея, също се чувстваме добре. Например ако сте среден и дори леко нисък на ръст в Холандия, вероятно ще бъдете сметнат за доста висок в Япония или Малайзия. Също така, може би сте чували и фразата, описваща женската красота по следния начин: „Когато тя влезне в помещението, всички други жени в него погрозняват“. Що се отнася до социалния статус, той също зависи от референтната среда. Един милионер например би се чувствал като крал в един нормален квартал, нормален човек в квартал на милионери и бедняк в квартал на мултимилионери и милиардери. В много от случаите, когато човек иска нещо, той несъзнателно го съпоставя със себе си, и се пита дали го заслужава. Може да става въпрос за работа, за човек, желан за партньор, за влизане в клуб или колектив и т.н. Човек често си задава въпроса дали е достатъчно добър(за дадено нещо). Точно в този психологически механизъм се прицелват манипулаторите, най често опитвайки се да снижат самооценката на индивида, в опит да му пробутат нещо или да го накарат да живее по определен начин. Това се прави например в рекламите - сравняването на зрителя с идеализираните индивиди в тях поражда негативна самооценка, която води до емоционален импулс да се купи даден продукт в опит индивида да заприлича на персонажите, показани в рекламата. Така чрез този индуциран комплекс за малоценност(краткотраен или дълготраен) се прави опит да се управлява не само потребителското, а и социалното поведение на индивида. Разбира се и обратното въздействие също се прилага - когато например се внушава, че някой не бива да се примирява със обикновен прах за пране, автомобил, телефон и т.н. а заслужава „най доброто“. Когато пък става въпрос за опит някой да бъде откъснат от средата си, може да се внуши, че този някой е станал „твърде добър“ за средата си и е редно да я смени с нова, която вече ще му е „на нивото“. Накратко, за да се въздейства върху самооценката на даден индивид, той се ласкае или се потиска - когато например се афишират и преувеличават някои негови качества или недостатъци, или пък се акцентира върху нещо в живота му, или се визират доходите му и т.н. На базата на това на индивида може да се внушава какво той заслужава в живота и какво не и изобщо как би трябвало да живее. Това е и един от начините да се оправдаят двойните стандарти. Фразата „Знай си мястото“ е красноречив пример за опит за насаждане на ниска самооценка и призоваване за приемане на социална роля и целите в живота според въпросната внушена самооценка. Друга подобна фраза е „Всяка жаба да си знае гьола“. Или пък „Видяла жабата, че подковават бика и тя вдигнала крак“. Едва ли ще изненадам някого, ако спомена, че това са дежурните реплики на много тролове, с които те замерят техните „опоненти“ във форумите в интернет. Но в повечето случаи, както във форумите, така и при рекламите и другаде, негативното въздействие спрямо личната самооценка става чрез намеци и загатвания, били те вербални, писмени или чрез изображения и видеоклипове, като посланието e както към съзнанието, така и към подсъзнанието, като последното може да „запечатва“ внушения, дори и те съзнателно да бъдат отхвърлени. Виртуалната среда предлага повече възможности за въздействия от обикновената комуникация „очи в очи“, тъй като в дадена дискусия в тази среда може да се използват различни материали, изображения, линкове и скрити послания, както и да се разиграват разнообразни постановки и „театри“ от страна на участниците, предвид тяхната анонимност и възможността им да създават произволна идентичност. Морализаторстване, лицемерие и псевдоморалМанипулаторите често влизат в ролята на моралисти, на будни граждани, бранещи „порядките в обществото“, „цивилизацията“, „християнските ценности“, „традициите“, културата, „човещината“, обявяват се срещу „егоизма“, „егоцентризма“, „бездушието“, „простащината“ и т.н. Те ни призовават да сме „добри“, да правим саможертви, да не мислим за пари(докато те изкарват пари точно от подобни призиви) и т.н. Опитват се да ни насаждат чувства на вина или срам. Това го правят, когато искат нещо от нас. Всеки човек(или почти всеки) има някакви ценности и морални усещания. Усещане за това, какво е правилно, добро и порядъчно. Тези усещания често стават прицел на манипулаторите, защото какво по добро за манипулатора от това, да накара някой с цялото си сърце да се отдаде на каузата, която манипулатора му е внушил, независимо от щетите и проблемите, които това поведение носи на въпросния индивид? На първо място този тип манипулация се използва, разбира се, в политическата пропаганда. Всеки политик ще аргументира своите действия с това, че те способстват за общото благо и са в интерес на всички, или поне в интерес на огромното мнозинство. Но това невинаги е така. Всички диктатори например, са правили опит да оправдаят зверствата си с някакво „общо благо“ и са твърдяли, че историята щяла да докаже правотата им и необходимостта от техните деяния. На мен не ми е известен случай, в който това да се е случило. „Моят дух ще се надигне от гроба и светът ще види, че аз бях прав.“ Тези думи са приписвани на Адолф Хитлер. Естествено, няма как да подминем и религиозната пропаганда във всичките и сектантски разновидности. В исторически план Църквата винаги е била инструмент за контрол и продължава да бъде такъв. Приватизирайки морала, Църквата се опитва да култивира определени поведенчески модели в населението, които обслужват интересите на елитите. Предполага се, че Християнството се въвежда като официална религия в Римската империя главно поради факта, че предполага търпение и примирение, което обслужвало култа към Императора и безпрекословното подчинение, което той изисквал. След неговото налагане през 313 година от новата ера от Император Константин, Църквата и християните обаче не показват търпимост към останалите религии и вярвания, които постепенно биват заличени, често с много насилие. В исторически план църковната догматика и пропаганда със своето лицемерие се е опитвала да потиска социалното недоволство и е обслужвала властта на монарха. Днес християнската Църква постепенно губи влиянието си, което е имала в миналото, а сегашните елити, докато се опитват да забавят и дори обърнат този процес, едновременно търсят и алтернативи. Те се опитват да ги намерят на различни места. Национализмът и националната идентичност, бидейки сплотяващи фактори, базирани на племенното чувство, са добър инструмент за масов контрол. Друго направление в тази насока е представянето на определени поведенчески модели като морал, извършвано чрез натрапчиво морализаторстване в стил „как да бъдем по добри хора“. Интересен похват представлява и фабрикуването на нови псевдо-религии, популяризирани сред населението като различни езотерични вярвания и псевдонаучни теории - като например тази за извънземния произход на човешката раса, където концепцията за Бог е заменена с Извънземните, които са създали човешката раса и добронамерено и загрижено наблюдават нейното развитие, чакайки я да израстне духовно и морално. Има и много езотерични учения, които реално се припокриват с църковно-християнската концепция за Бог, греха и наказанието, въпреки различията в разказа и мита. Грехът, разбира се, е обект на обширна тенденциозна трактовка, а наказанието най често е още на този свят. По често обаче „моралните“ претенции към някого се отправят не от религиозни позиции, а от името на авторитети като семейството, общността, обществото, държавата и т.н. Налице са непрекъснати опити за приватизация на морала и неговото предефиниране. Някои индивиди и групи се изявяват като изразители на обществените интереси, и от тази си псевдопозиция се опитват да отправят критика, и да предявяват претенции. Чести са и опитите на индивида да се приписват и „нахлузват“определени социални роли, след което той да се заклеймява, че не се вмества добре в тях. Примерни манипулативни фрази, които могат да се използват в подобна манипулация са: „Не е хубаво да вървиш срещу обществото!“ „Трябва да се подчиниш на семейството!“ „Един родител би трябвало да мисли по отговорно!“ „Твоите интереси не стоят над тези на обществото!“ „Държавата е над всичко!“ „Само за себе си мислиш, а не за хората!“ Винаги трябва да сме внимателни, ако някой ни призовава към „морално“ поведение и да се опитаме да анализираме критично този призив. Дали става въпрос за апел към истинско морално поведение по определен въпрос, или за неясно и мъгляво внушение, от което може да се изведе почти всичко. Трябва да сме сигурни, че не става дума просто за инструментализация на ценностите или дори за опит за налагане на поведение, представено като ценност, преди евентуално да се съгласим. Никога не бива да забравяме, че моралът не е ничий патент и собственост. Той не е религиозност или патриотизъм, нито поведенчески модел, а е част от човешката природа, вроден е дълбоко в самите нас и извира от душата и сърцата ни. Манипулативно представяне на даннитеПри боравенето със статистики и графики, както в интернет, така и в книжните издания се наблюдават няколо основни вида трикове и манипулации. 1. Изместване на базовата линия Базовата линия(абсцисата) бива изместена от нулевата стойност до тази, която обслужва определено внушение. По принцип е прието базовата линия на статистиката винаги да започва от нула, но ако се желае дадена промяна в стойностите на определени показатели да изглежда по голяма, статистиката се увеличава или „зуумва“ графично, така че разликите между колоните да изглеждат по големи: В горния пример виждаме, как в първия вариант разликите в стойностите изглеждат по големи, тъй като базовата стойност започва от 50, вместо от 0, както по принцип е прието. 2. Скалиране на стойностите по едната ос Чрез този похват отново се манипулира визуалното възприемане на стойностите: Виждаме как в горния пример, в първата графика отляво ординатната ос не съответства на диапазона на данните, които са изобразени. Това ни кара да възприемаме промените на тези данни като по малки, отколкото са в действителност. 3. Тенденциозно подбиране на времевия диапазон При този похват се подбира точно този времеви диапазон, коййто обслужва тезата на автора. Обикновено това е някакъв по малък период от време, който показва само текущата тенденция, а не цялостната такава. В горния пример първата графика показва възходящ тренд, но за един малък отрязък от време, докато трендът в по големия времеви диапазон е низходящ. 4. Използване на погрешен тип графика Понякога се използва погрешен тип графика, несъответстваща на вида на данните, които са визуализирани. Това затруднява възприемането на информация и обърква преценката. Горе виждаме как използването на т.нар. Pie chart вляво затруднява сравнението на трите стойности, които вдясно са представени далеч по логично и интуитивно. 5. Неспазване на установените конвенции в представянето на информация. С течение на времето са се развили стандарти, как различни типове информация би трябвало да бъдат представяни. Неспазването, или преобръщането на тези установени правила води до объркване при възприемането на информацията и възможно погрешно интуитивно впечатление. Горе виждаме преобръщането на правилото за изобразяване на гъстота на населението. Обикновено с по светли тонове се изобразява ниска гъстота на населението, а с по тъмни - по висока. В лявата част на горния пример това правило е използвано наопаки, което оставя погрешно интуитивно впечатление, че по рядко населените щати са всъщност най населени. *** Подобно е положението и днес с така наречената „пандемия“ от Ковид-19. Смъртните случаи от въпросния вирус почти винаги се представят като абсолютни числа, а не като процент от общата смъртност или пък в сравнение със смъртността от други болести. Вместо такива графики ние виждаме единствено графики, показващи вариациите на смъртността, приписвана на тази болест, извън контекста на общата смъртност. Там, където все пак има някаква съпоставка между смъртността от Ковид и общата смъртност, графиките са толкова замотани и излишно усложнени, че много от хората вероятно предпочитат да ги прескочат и да се съсредоточат просто върху числата на загиналите. Ето една сравнителна графика от началото на епидемията от Ковид-19, която дава представа за реалната смъртност от тази болест в сравнение с другите разпространени болести сред хората. Както можем да изчислим от нея, делът на починалите от Ковид на фона на общата смъртност е около три процента. ***
Отклонение и отвличане на вниманиетоМоже би сте прилагали върху себе си теста с „баскетболистите“ и горилата? Ако да, то тогава вероятно имате представа за селективността и ограничеността на човешкия мозък във възприемането на реалността, както и за огромното значение на фокуса и вниманието в този процес. Но ако не сте чували за този експеримемент, ще влезна в ролята на спойлер, и ще ви го разкажа. Ако обаче желаете първо да направите този тест, моля потърсете в интернет с ключовите думи по долу и след като го направите продължете с четенето. Изтегляне 6.47 Mb. Сподели с приятели:
|