Хасай Алиев Ключът към саморегулирането
Гол под градушката... и все пак щастлив
Изтегляне 0.77 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Неозаглавена презентация, Неозаглавена презентация, Как избавиться от сахарной зависимости, инструкция
| Гол под градушката... и все пак щастлив „Дайте ми опорна точка и ще преобърна света!" - е казал Архимед. Когато бях малък, гостувахме с брат ми Марат на дядо в планините на Дагестан. От дядовото селце Батлаич до Крепостта имаше три километра. Бяхме си купили на пазара сладки и се връщахме у дома. Заваля дъжд. Проливен. С град. Град като орехи. А наоколо пусто поле, нямаше къде да се скрием. Бяхме малки, от нас се стичаше вода, опитвахме се да си скрием главите, но нямаше с какво. Аз съм стеснителен, скован, едва насред път се сетих, че мога да изхвърля сладките. Те се бяха намокрили в пакета, бяха станали на каша, а аз ги носех, въпреки че ми беше неудобно. Хвърлих ги и ми стана някак си по-леко. И сега не мога да си представя как сме се прибрали. Баба ми веднага ни даде нещо топло. Хубаво е да си седиш на топло и да гледаш как се лее дъждът. Спомням си откритото пространство. И двете треперещи Деца под градушката... Сещам се и за друг случай, как с по-малкото ми братче Шамил отидохме навътре в планината. Вървя по пътечката, заобикалям скалата. А излиза, че това съвсем не било пътечка. Зад скалата няма никакъв път, нито напред, нито назад. Едва се крепя на края на пропастта. Ръцете ми са се вкопчили в скалата. Пръстите ми вече са побелели. Под мене е пропаст. Дълбока. Мисля си: „Какво да правя? Няма начин да не падна, няма изход." Наложих си да се успокоя и да гледам надолу в пропастта. Нека, мисля си, да свикна. Макар и да съм чувал, че не бива да се гледа надолу и не бива да се обръщаш. Но страхът е по-силен. Нека, мисля си, да посвикна и ще престана да се страхувам. Пропастта е дълбока. Стъпил съм на едно камъче. Още малко и ще се откърти. Крещя на братчето си, което седи на камъка зад скалата, провесило крака: „Пей!" „Какво, какво? - отговаря брат ми. -Ти да не си полудял, откъде накъде ще пея?" Малък е, не вижда, че зад скалата аз вися над пропастта. Е, започна да пее. А аз гледам надолу и мислено си представям накъде да падам, ако се наложи. Ръцете ми вече не издържат. Камъкът започва да поддава, ще падне. Трябва да се опитам да се спася. Мъничка крачка встрани, опипом. Още една. Още... И се показах зад скалата. Съвсем друго нещо! Съвсем различно е да си ходиш спокойно или да висиш над пропастта. Само преди секунда, още една секунда - и щеше да бъде съвсем различно! А той все още пее. „Престани - викам му - да пееш!" Разсърди се. След това седяхме заедно на ръба и хвърляхме камъчета долу. Краката ми малко трепереха от преживяното. Но това беше съвсем друго нещо! Дори сега можем заедно да изпеем песничката: На всички искам да пожелая: над каквато и пропаст да Висите, да не паднете 6 нея... А да излетите 1 . Над себе си да полетите! Искате ли да се научите да летите? Много е просто. Протегнете ръце пред себе си и се опитайте да ги разперите встрани, но така, че те да се раздалечават с равномерно мускулно усилие, сякаш от само себе си, автоматично. При това ще изпитате усещането, сякаш голям товар се е смъкнал от гърба ви. Може би веднага, а може и след няколко десетки секунди ще ви обхване състояние на вътрешна лекота, при което ръцете ще започнат да се раздалечават встрани още по-лесно и по-бързо. Те ще се движат вече сякаш и по ваша воля, и въпреки нея. Като че ли са в безтегловност, като че ли им помага някаква сила. Това е силата на хармонията, която възниква между съзнанието и организма. Първия път може да ви изглежда някак особена или чужда. Така се възприема мигът на неочаквана свобода... Когато ръцете ви започнат да се раздалечават встрани, нервната ви система се успокоява и вие чувствате, че се отпускате и тялото ви се залюлява. Това е добре. Нека ръцете ви да се разтварят, а тялото да се полюлява С такива ритмични приятни полюлявания ви е успокоявала майка ви, когато сте били съвсем мънички. Мислите ви започват да текат гладко и свободно, както по време на разходка с кола. Мислейки за 21 най-различни неща на вълната на този хармонизиращ ритъм, вие се учите да решавате стресовите си проблеми спокойно и разумно. След две-три такива упражнения ще се научите да премахвате стреса без помощта на Ключа. Но ако не сте открили лекота в тези движения и ръцете ви са си останали неподвижни, значи тази техника не е подходяща за вас. Изпробвайте друг похват, който ще научите по-късно от комплекса „Звезда на саморегулирането". Съзнателно разперете ръце встрани с обикновено механично движение и се опитайте да ги съберете с равномерно усилие. Ако и този път не сполучите, значи сте много „стегнати" и трябва да направите няколко обикновени физически упражнения, сетне отново да повторите техниките. Като съчетавате обикновените физически упражнения с похватите на Ключа и ги използвате от време на време като индикатор и стимулатор за отпускане („опорна точка"), вие се научавате да се освобождавате от напрежението. След първите две техники (независимо от резултата) отпуснете ръце и мислено се настройте едната ви ръка да се повдигне. Ще научите как да го направите по-добре малко по-нататък. А сега... Изтегляне 0.77 Mb. Сподели с приятели:
|