| Духът на консерватизма
Съществуват две гледни точки за всичко, което се случва в света: либерална и консервативна, и всяка от тях дава на човека чувство на удовлетворение, защото и двете имат определени достойнства. Когато някой гледа на своето семейство от консервативна гледна точка, той се чувства горд с него и винаги постъпва така, за да не посрами честта и достойнството на своите предци. Той продължава рицарските традиции на далечните прадеди и поема задължение да защитава и пази всеки, които принадлежи към фамилията — и достойния и недостойния. По този начин поддържа жизнения пламък, горял много години, носейки го в дланите си през целия живот, подобно на светилник, осветяващ пътя. Ако човек гледа на своята нация от консервативна позиция, той се изпълва с патриотизъм, който замества религията в съвременния свят. Без съмнение, това е добродетел — човек започва да възприема цялата нация като свое семейство. Той се грижи не само за своите деца, но и за децата на цялата нация. Човек жертва своя живот, когато възникне необходимост, за да защити нацията или честта, достойнството и свободата на своя народ.
Духът на консерватизма е индивидуализиращият дух, централна тема на цялото творение. Това е дух, действащ като слънце. Той носи всепроникващата светлина, и именно нейната сила, действаща в природата, събира много клони в едно стъбло и много листа на един клон. Именно този дух присъства в тялото на човека, задържа в един организъм ръцете и краката, и осигурява неговата индивидуална цялост. Но винаги съществува опасност, разраствайки се прекалено, този дух да предизвика застой. Ако човек твърде много се гордее със семейството си, той живее само със съзнанието за гордостта, забравяйки дълга си пред човечеството, и не забелязва нищо, което да го свързва с другите хора, извън тесния кръг на неговото семейство. Ако такъв застой обхване мащабите на нацията, той води до всевъзможни бедствия — войни и революции, пълни с насилия и жестокости. Преживеният неотдавна от човечеството кошмар бе следствие от световния застой, предизвикан от крайното преклонение пред консервативния дух.
Това ни доказва, че неправилно считаме едно нещо за добродетел, а друго — за грях. Това, което е добродетел, може да се превърне в грях. Добродетелта или грехът не са постъпки. Това е състояние, отношение, което подбужда човека към определени постъпки, а последствията от тези постъпки го правят добродетелно или греховно. Животът е движение, смъртта — спиране на движението; застоят го прекъсва, циркулацията осигурява движение. Консервативният дух е полезен дотогава, докато се движи — т.е. докато се разширява. Ако човек, горд със своето семейство, след като изпълни дълга си по отношение на близките си, направи следващата стъпка и помогне на своя град, а след това защити своята нация, значи той се развива. И неговата фамилна гордост и патриотизъм, разбира се, са добродетелни, защото го водят от една степен към друга, много по-висока.
Застоят се ражда тогава, когато човек е погълнат от лични интереси. Ако е толкова е погълнат от своето семейство и семейна гордост, че в света за него не съществува друг, освен неговия народ, тогава патриотизмът става завеса пред очите му, заслепява го и прави невъзможно за него да служи не само на друг, но и на самия себе си. В егоизма присъства илюзията, че носи полза, но добитата от егоизма полза е безполезна. Преди всичко трябва да се съобразяваме с живота, а истинският живот е вътрешният живот, осъзнаването на Бога и осъзнаването на собствения дух. Когато сърцето на човека открие осъзнаването на Бога, то става като капка, превърнала се в море. Разширява се и разпростира вълните на своята любов и върху приятели, и върху врагове. Разпространява се все по-далеч и по-далеч и достига до съвършенството.
Сподели с приятели: |
