Хенрик Сенкеевич

>> ХХII

Една вечер сенаторът Сцевин посети Петроний и поведе с него дълъг разговор за тежките времена, в които живееха, и за цезаря. Той говореше така открито, че Петроний, макар да бяха приятели, взе да се държи предпазливо. Изказваше недоволство, че светът се е обърнал наопаки и се е побъркал и че всичко това най-после сигурно ще свърши с бедствие, по-страшно от пожара на Рим. Говореше, че дори августианите са отчаяни, че Фений Руф, вторият префект на преторианците, едва понася, и то по принуждение, гнусната власт на Тигелин и че целият род на Сенека е крайно възмутен както от отношението на цезаря към стария учител, така и от отношението му към Лукан. Накрая започна да сочи примери за недоволството на народа, а дори и на преторианците, голяма част от които Фений Руф съумял да спечели.

— Защо говориш това? — запита го Петроний.

— От загриженост към цезаря — отговори Сцевин. — Имам далечен роднина между преторианците, който се казва Сцевин, тъй както и аз, и от него зная какво става в лагера. Недоволството расте и там… Калигула също беше луд — и виж какво стана! И ето, намери се Касий Хереа… Страшна беше тая постъпка и навярно няма нито един между нас, който би я похвалил, а все пак Хереа освободи света от едно чудовище.

— Тоест — отвърна Петроний — казваш така: „Аз не хваля Хереа, но той беше чудесен човек и нека боговете ни дадат колкото може повече такива като него.“

Но Сцевин промени разговора и започна неочаквано да хвали Пизон.

Възхваляваше неговия род, благородството му, неговата привързаност към жена му, а накрая неговия разум, спокойствието му и дарбата му да предразполага хората.

— Цезарят е бездетен — каза той — и всички виждат в лицето на Пизон негов приемник. Без съмнение всеки би му помогнал да вземе властта. Обича го Фений Руф, родът на Анеевците му е изцяло предан. Плавций Латеран и Тулий Сенецион биха се хвърлили в огъня за него. А също и Наталис, и Субрий Флавий, и Сулпиций Аспер, и Афраний Квинциан, и дори Вестин.

— От тоя последния Пизон няма да има особена полза — отвърна Петроний. — Вестин се бои от собствената си сянка.

— Вестин се бои от сънища й духове — отговори Сцевин, — но той е делови човек, когото с право искат да назначат консул. Той тайно е против преследването на християните, затова не трябва да го осъждаш, тъй като и ти държиш да престанат тия безумия.

— Не за себе си, а за Виниций — каза Петроний. — Заради Виниций бих искал да спася една девойка, но не мога, защото съм загубил благоволението на Меднобрадия.

— Как така? Нима не забелязваш, че цезарят отново се сближава с теб и започна да ти говори? И ще ти кажа защо. Той се кани пак да замине за Ахея, където ще пее гръцки песни, съчинени от него. Той много се е запалил за това пътуване, но същевременно трепери при мисълта за подигравателното отношение на гърците. Мисли си, че го чака или невиждан триумф, или нечуван провал: нужен му е добър съветник, а той знае, че никой не може да му даде по-добър съвет от тебе. Това е поводът, заради който благоволението му към теб се връща.

— Лукан би могъл да ме замести.

— Меднобрадия го мрази и го е обрекъл на смърт в душата си, търси само външен повод, защото той винаги търси външни поводи. Лукан разбира, че трябва да се бърза.

— Кълна се в Кастор! — каза Петроний. — Възможно е. Но имам още един начин да си възвърна бързо благоволението на цезаря.

— Какъв?

— Да повторя пред Меднобрадия това, което ти ми каза преди малко.

— Аз нищо не съм казал! — извика с безпокойство Сцевин.

Петроний сложи ръка на рамото му:

— Ти нарече цезаря луд, предвиждаше, че Пизон ще бъде негов заместник, и каза:

„Лукан разбира, че трябва да се бърза.“ С какво искате да бързате, carissime?

Сцевин пребледня и няколко мига те се гледаха един друг в очите.

— Няма да го повториш!

— Кълна се в бедрата на Киприда! Колко добре ме познаваш! Не! Няма да го повторя. Нищо не съм чул, но и нищо не искам да слушам… Разбираш ли! Животът е твърде кратък, за да има смисъл да се предприема нещо. Моля те само да посетиш днес Тигелин и да разговаряш с него толкова дълго, колкото и с мене, за каквото искаш.

— Защо?

— Защото, ако някога Тигелин ми каже: „Сцевин беше при тебе“, да мога да му отговоря: „Същия ден беше и при тебе.“

Като чу това, Сцевин счупи тояжката от слонова кост, която държеше в ръка, и отвърна:

— Нека злите уроки да паднат на тази тояжка. Ще отида днес при Тигелин, а след това на пир у Нерва. Нали ще бъдеш и ти? За всеки случай довиждане до в други ден в амфитеатъра, където ще се явят последните християни!… Довиждане!

— В други ден — повтори Петроний, като остана сам. — Значи, няма време за губене. Наистина съм нужен на Меднобрадия в Ахея, следователно може би ще се съобразява с мене.

И реши да опита последното средство.

Наистина на пира у Нерва цезарят сам пожела Петроний да седне насреща му, защото искаше да разговаря с него за Ахея и за градовете, където би могъл да се яви пред публиката с най-голям изглед за успех. Интересуваха го най-много атиняните, от които се боеше. Другите августиани слушаха тоя разговор съсредоточено, за да уловят трохи от мислите на Петроний и да ги представят по-късно за свои.

— Струва ми се, че досега не съм живял — каза Нерон — и че ще се родя едва в Гърция.

— Ще се родиш за нова слава и безсмъртие — отговори Петроний.

— Вярвам, че ще стане така и Аполон няма да бъде завистлив. Ако се върна с триумф, ще му принеса в жертва такава хекатомба, каквато никой бог досега не е получавал.

Сцевин започна да цитира стиховете на Хораций:
Sic te diva potens Cypri,

sic fratres Helenae lucida sidera,

ventorumque regat pater…²⁶
— Корабът вече чака в Неапол — каза цезарят. — Бих искал да отпътувам още утре.

При тия думи Петроний стана и гледайки Нерон право в очите, каза:

— Ще позволиш, божествени, преди това да направя сватбен пир, на който ще поканя тебе пръв.

— Сватбен пир? Какъв? — попита Нерон.

— На Виниций с дъщерята на лигийския цар, която е твоя заложница. Тя наистина сега е в тъмницата, но, първо, като заложница, не може да бъде затворена и, второ, ти сам даде позволение на Виниций да се ожени за нея, а тъй като твоите решения, като решенията на Зевс, са неотменими, затова ще заповядаш да я пуснат от затвора, а аз ще я върна на избраника й.

Хладнокръвието и спокойната самоувереност, с която говореше Петроний, смутиха Нерон, който винаги се объркваше, когато някой говореше с него по този начин.

— Зная — отвърна той, като наведе очи. — Мислех за нея и за тоя великан, който удуши Кротон.

— В такъв случай и двамата са избавени — каза спокойно Петроний.

Но Тигелин дойде на помощ на своя господар:

— Тя е в затвора по волята на цезаря, а ти сам каза, Петроний, че неговите решения са неотменими.

Всички присъстващи бяха запознати с историята на Виниций и Лигия и разбираха много добре за какво става дума. Затова млъкнаха, любопитни да чуят как ще завърши разговорът.

— Тя е в затвора поради твоя грешка и непознаване на правото на народите, въпреки волята на цезаря — отвори Петроний, като наблягаше на думите си. — Ти Тигелин, си наивен човек, но и ти не можещ да твърдиш, че тя е запалила Рим, защото, дори да твърдиш това, цезарят не би ти повярвал.

Но Нерон се беше вече овладял и започна да присвива късогледите си очи с израз на неописуемо злорадство.

— Петроний има право — каза той след малко.

Тигелин го погледна изумен.

— Петроний има право — повтори Нерон. — Утре ще й отворят вратите на затвора, а за сватбения пир ще говорим в други ден в амфитеатъра.

„Пак изгубих играта“ — помисли Петроний.

И когато се върна, в къщи, беше вече толкова сигурен, че е дошъл краят на Лигия, та на следната сутрин изпрати в амфитеатъра доверен освободен роб, за да се уговори с началника на сполиариума да получат тялото на девойката, защото искаше да го предаде на Виниций.