През 1991
г. тезата на Дюсбърг е подкрепена и от Барбара Макклинтък - носител на
Нобелова награда за медицина през 1983 г, която обаче следващата година умира
108
Човекът, който успява да обедини учените дисиденти, е Чарлз Томас- младши, бивш доцент по биохимия в
Харвард и в университета
Джон Хопкинс. Публикува бюлетина
Преосмислянена СПИН-а, в който обвинява за липсата на изследвания, които да сравнят групи от серопозитивни и серонегативни, непринадлежащи към рискови категории. В допълнение подготвя открито писмо с искане за независимо научно разследване на данните за случаите на СПИН и повторен анализ с оглед на по-обективни критерии авторитетни учени от цял свят го подписват на 6 юни 1991 г. Жалко, че всички
най-големи научни списания, между които
Нейчър,
Сайънс, Аансет и
Ню Ингланд Джърнъл оф Медисин, са отказали да го публикуват. Разногласията около
Преосмисляне на СПИН-а са намерили място в интернет сайт, който постоянно се актуализира и събира най-новите доказателства и последните изследвания.
Гумената стена от рецензирана литература и експертната намеса, която да изясни процедурата за изборна предложени материали от членове на научната общност принуждава Томас-младши да основе Група за научна преоценка на ХИВ/ СПИН хипотезите,
която още в началото на 1995 г. събира над 400 членове. След демонстрирания огромен интерес през февруари 1995 г. сп.
Сайънс приема за публикуване писмото на Томас-младши,
последвано почти веднага от немското
СПИН-Изследване111
Сред поддръжниците на дисидентската група е и Хари Рубин - пионер в ретровирусологията, професор в
Бърк/ш и член на Националната
академия на науките112
„Не е доказано, че заболяването СПИН е причинено от инфекция на ХИВ - заявява в интервю, -
нито пък, че има някаква роля в синдрома. ”изВ по-голяма част от случаите научените, които преминават на страната на дисидентите, системно им се отнема възможността да пишат за най-престижните научни списания веднага след взетата от тях позиция. Така се случва например с епидемиолога
Гордън Стюарт през 1989 г.
114 вследствие на публикувано свое писмо в Лансет, в коетокритикува ортодоксалната теория. Биологът Харви Биали обаче продължава да поддържапозицията сина несъгласие в сп. Биотехнология - шапката на Нейчър, за което е работил. Винтервю за Съндей Таймс казва ,JB хипотезите за ХИВ Вече влиза какво ли не. Поругава севсичко, което знаехме досега за вирусните болести, и се отварят вратите за всички Видоветерапии, Всякакъв вид изследвания, само за да получат финансиране. Що за наука е тази,която залага всички победи, цялото доверие и всички отпуснати средства в подобнатеория? Отговорът, който ми идва наум, е, че няма нищо общо с науката причинитеизобщо не са научни. Взехме секса иго приравнихме със смъртта и после межау тяхизсипахме пари. Каква грозна кашаГ115През 1989
г. Бевърли Грифин - директор на факултета по вирусология на Кралското следдипломно медицинско училище в Лондон,
публикува статия в Нейчър, където най- напред много смело съобщава за оказвания натиск, упражняван от институцията (списания и журналисти включително, за да им затворят устата, а след това декларира „
Тежестта надоказване, че ХИВ е инфекциозен летален патоген, се падана този, който твърди, че ХИВпричинява СПИН.”ивПак през същата 1989 г. Фредерик Скот - директор на
Американскаталаборатория, се подписва под съмненията на Дюсбърг и обяснява крехката научна основана ортодоксалната теория.
„Не мога да намеря дори и един Вирусолог, готов дами предостави източници, които показват, че ХИВ е вероятната причина за СПИН - декларира Кари Мулис,
същият този химик, който
е измислил полимеразната верижна реакция, техниката на откриване на ДНК,
благодарение на която се идентифицира ХИВ в кръвта.
-[...] Ако попитате някой вирусологза тази информация, вместо отговор реакцията ще е избликна гняв.,,,ПМулис много пъти е задавал въпроса на експерти от официалната теория затова как може един вирус в летаргия
(както вече беше обяснено, ХИВ се превръща в неактивен от нашата имунна система малко след влизането му в тялото)
да причини СПИН, но никога не е получил правдоподобен отговор. Остава без отговори още един възлов въпрос В биохимията всяка реакция е следствие на равнозначнодействие. Как е възможно един вирус, който може да се види само увеличен един милиардпъти, да бъде отговорен за фатални биохимични реакции, които убиват болните отСПИН?”т Истината е, чеда се преразгледа официалната позиция ще бъде опасно замедицинската и академичната институция, както отбелязва Мулис: Има 10 000 човека всвета, които са се специализирали в ХИВ. Никой от тях няма интерес от възможносттаХИВ да не причинява СПИН, защото ако стане така, тяхната квалификация ще е ненужна.”119През 2011 г. Исабел Отадуи и Патриция Монцани представят документален филм, в който са събрани десетки свидетелствана серопозитивни пациенти, които след като са
прекратили официалното лечение, са възвърнали доброто си здраве и нормалния си начин на живот. На всички тях официалната медицина е поставила диагноза с максимум 3 или години живот
120
Сподели с приятели: