Лечението, което убива Първата терапия, пусната на медицинския пазар от Биг фарма срещу ХИВ, е на основата на AZT (абревиатура на Азидотимидин) - лекарство, често продавано под името или Retrovir. Става въпрос за истинска отрова, която действа срещу всички клетки да го използваш, за да убиеш един вирус, е катода бомбардираш цяла гора с напалм, само за да изгониш 4 катерици. Самата научна литература го признава унищожава клетките, които се размножават в организма и митохондриите (клетъчни органели, наричани още клетъчни енергийни фабрики), причинява язви и кървене, поврежда космения фоликул и кожата, води до мускулна дистрофия, опустошава имунната система и функцията на кръвните клетки. Последствията върху децата са още по- лоши, защото техните клетки се размножават по-бързо 121 AZT е създаден през 1964 г. от Джером Хорвиц като хи- миотерапевтично средство по времена изследователски проектна Фондацията за борба с рака, финансиран с публични средства. Целта е била да блокира размножаването на ту- морните клетки и още по- конкретно, да забави репликация- та (копирането) на ДНК. Всеки път, когато една клетка седели, за да се възпроизведе, трябва да копира целия си генетичен код, състоящ се от аминокиселини, които могат да се свързват химически само две по две (аденин с тимин, цито- зин с гуанин). И всеки блок на ДНК е прикачен за предходния- нещо като вагони на влак. AZT нахлува във веригата, за да я прекъсне. По този начин клетките не могат да се реплики- рат и умират. Обаче лекарството е толкова токсично, чене унищожава само раковите клетки, а поразява целия организъм до такава степен, че убива дори и мишките в лабораторията, където Хорвиц е правил експеримента 122 Извънредното положение, провъзгласено от медиите, за чумата на века е насърчило
бързото одобрение на медикамента за лечение на ХИВ-позитивни, въпреки че употребата му е напълно безсмислена. Наистина, при хората с антитела на ХИВ (те. серопозитивни) вирусът се деактивира и не може да произвежда никакъв ДНК вирус, нападан от Лекарството атакува само здравите човешки клетки в растеж, изтребвайки ги до пълното унищожаване на имунната система, която би трябвало да защитава. През 1995 г, след години на лечение с AZT, прилагано на серопозитивните пациенти като превантивна мярка и болните от СПИН като последна терапия, Клаус Къонлайн - много смел немски онколог, пише писмо на директора на сп. Не й ч ър за опасността от предписваните лекарства: „Като лекар в болница ежедневно се намирам в схватка с бедствията, предизвиканиот Гало и група. Всеки път, като видя пациент с туберкулоза, херпес зостер,токсоплазмоза или цитомегаловирусна инфекция, не ме напуска мисълта затова, че можеда е серопозитивен и трябва да му се прилага антивирусна терапия. Наличнитемедикаменти са чисти химиотерапевтич- ни агенти, което означава, че при лечението напациента провокират същото заболяване, което се опитвам да излекувам. Вдействителност това означава да убием пациентите. Заради вирусната хипотеза за СПИНнещата са стигнали дотам, че самото лечение поражда неговата лоша прогноза. ”123На 22 юли 1995 г. Ню Йорк Таймс събира смелост да пуб- ликуВа доста изобличително писмо от Тимъти Ханд от университета в Атланта: „Неотдавнашното изследване124, което хвърля съмнения върху предполагаемитетерапевтични ползи на Zidovudine (AZT) за носителите на човешкия имунодефицитен вирус[...], е в рязък контраст с по-голямата част от проучванията върху AZT, според коитолекарството се смята за много ефикасно.Най-добрият начин да се разреши това разногласие може да е този да се събератвъзможно най-голям брой оригинални статии, за да се провери дали експериментите саизвършени правилно. В областта на изследването на СПИН могат да блеснат също иизточниците на финансиране. Ето какво открих, след като прегледах повече от 25 труда заAZT:- От дълго време съществуват доказателства за неефективността и затоксичността на AZT, много преди изследването Конкорд или съвместното проучване през1992 г. на Министерството на ветераните. Негативни резултати за AZT са билипубликувани в „Аансет “ [...] през декември 1988 г. Но тези данни не са били широкопопуляризирани.- Ако в абсолютни стойности изследванията, които пораждат съмнения относно AZTса малко, везните клонят към две общи неща добър експериментален протоколи независимо финансиране.- Многобройните проучвания, благоприятни за AZT, обаче са склонни да използватнеподходящи протоколи и много кратки периоди на проследяване.- Овен това, тези изследвания са финансирани, поне отчасти, от производителя налекарството - „Burroughs Wellcome“.”125„Аз мисля, че Zidovudine (AZT) никога не е подлаган на старателна оценка - споделя Андрю Херксхаймер, професор по фармакология в Кокран център 6 Оксфорд и основателна организация за лекарствена информация. - Неговата ефикасност никогане е доказана, но токсичността му със сигурност е важна. Мисля, че е убил много хора,особено ако е използван във високи дози. Аичното ми мнение ечене трябва да бъде
използван нитов комбинация, нито самостоятелно. ”След AZT на Burroughs Wellcome американската Агенция захраните и лекарствата одобрява пускането в търговската мрежа на други фармацевтични продукти, принадлежащи към същото семейство, между които Didanosine (DDL) на Bristol- Myers Squibb и Dideossicitidine (DDC) на Hoffmann-La Roche, които могат да се използват само в комбинация с AZT. По отношение на страничните ефекти DDL със сигурност е по- добър от предшественика си, но може да причини необратими увреждания на панкреаса 126 и на цялата нервна система 127 През 1996 г. най-накрая се въвежда ново поколение анти- ХИВ лекарства - протеазните инхибитори, които имат задача да блокират способността на ензима във вируса на ХИВ да разцепва белтъчни молекули, необходими за размножаването на инфекцията. Според изявленията на фармацевтичната индустрия по времена Международната медицинската конференция във Ванкувър това би довело до поразяване на оцелелия от лекарства, унищожители на ДНК, вирус. За да се избегнат финансови загуби от вече утвърдените средства, вместо да се заместят старите продукти снови, Биг Фарма е предпочела натрупването, предписвайки и първите, и вторите. Смъртоносната химическа комбинация е получила името Коктейл Ванкувър. Една година след помпозния форум Ню Йорк Таймспубликува снимки на неизлечимо болни пациенти от СПИН, за които 6 месеца преди това е декларирано, чеса излекувани. „При някои от пациентите системата на лечение от 3лекарства не работи от самото начало по причини, които лекарите не разбират. Други серазболяват от комбинираната терапия, при която се получават странични ефекти,вариращи от диабет до диария. Други пъкне могат да следват сложния план от 10 иповече таблетки наден- един път да се вземат след хранене, един пътна гладно. Но всепо-често лекарите наблюдават [...] прилежни и решителни пациенти, които понасят добрелекарствата и ги приемат с благоговение, но за които ефектът не продължава дълго. ” 128 Биг Фарма оправдава този провал, като заставя своите медици-говорители да оповестят небивалицата ХИВ е бил толкова мутирал, че е станал устойчив на лекарствата. Нито преди, нито сега няма и един учен, който да е успял да докаже съществуването на някакъв вид мутант на ХИВ 129 Още по-тревожно твърдение излиза наяве от изявленията на химика Дейвид Расник: „ Широката публика едва отскоро чу да се говори за протеазни инхибитори зарадиупотребата им в анти-СПИН коктейли, но индустрията от много години ги произвежда задруги приложения - за хипертония (контролна кръвното налягане) например. Аз самият,когато работех за фармацевтичната компания „Abbott”, подготвях различни инхибитори,но се случи така, чене се намери приложение за всичките тях и така се озоваха порафтовете да събират прах. [...] После започна работата по вируса на ХИВ и изведнъж„Abbott” се нареди на първия ред. За съжаление, както в случая с AZT, контролиранитепроучвания за протеазните инхибитори, използвани за СПИН, никога не са били завършени,затова ефектите от тези лекарства стечение навремето ще бъдат открити директновърху пациентите, които ги приемат, а това не може да се нарече точно мярка засигурност”. За тяхната ефикасност мога да кажа, че със сигурност спират репли-кацията на вируса, но много от нас си задават въпроса имали вероятност ХИВ да епричина за СПИН?”1™Сподели с приятели: |