I mercanti della salute marco Pizzuti
Изтегляне 2.31 Mb. Pdf просмотр
|
| Алтернативната теория В продължение на години ее информирах за новите медицински открития, следейки внимателно целия низ от истории. В крайна сметка бях принуден да призная очевидното пристрастие на академичната институция дори да предположим, че поне първоначално изследванията се провеждат добросъвестно, за да се открие възможно най-бързо причината и съответно лечението заедно заболяване, много скоро добрите намерения за общото благо биват изместени по външни причини. Веднъж обединила се около една теза, споделена от фармацевтичното лоби, медицинската общност не желае да преразглежда собствените си позиции, за да избегне вмешателство на индустрията по отношение на собствените си кариери или риска да загубят финансовия поток. Случаите на провал на определена терапия неизбежно са свързани с прахосването на публични средства и страданието на пациентите. Както, за съжаление, се случва, голяма част от изследователите, на които е коствало дълги години труд за слава и компетентност върху доминантната научно-медицинска теория, не биха си признали, че техните изследвания могат да се окажат напълно безполезни. Почти никой от тях не би рискувал да бъде отхвърлен от авторитетните академични кръгове и предпочитанието е да се следва главният път, който води към сигурна кариера. Често това е единственото, представляващо интереси обяснява прекомерното съперничество между учените и университетите в желанието им да не пренебрегнат директивите на фармацевтичните компании, които се стремят бързо да достигнат до пазара с но- Вите си лекарствени продукти. Получава се така, щото една обикновена теза много скоростно се сдобива със статут на сигурност, въпреки чене разполага със съответната научна основа. Тези, които продължават да прокламират алтернативни посоки или предоставят данни, противоречащи на господстващата позиция, непрекъснато са нападани, срещат трудности за публикуване в авторитетни научни списания, нямат достъп до фондове за финансиране и добре оборудвани лаборатории, дискредитирани са от колегите си и са заплашени да бъдат изключени от лекарските организации, ако не се приспособят към конвенционалната перспектива. Случаят с рака е емблематичен: от години науката упорито следва една-единствена посока на изследвания, която вероятно е била най-интересната, когато са започнали проучванията. Но като се виждат недостатъчните резултати, не ели по-добре да си го признаят ида преразгледат алтернативите, които са били изоставени Италиански лекари от маса време се опитват да предложат друга хипотеза, която никога не е взета под внимание от официоза. Дали е правилна, или не - при липсата на независими официални изследвания е невъзможно да се каже, но цялата тази история си заслужава да бъде разказана. Става въпрос за типичен примерна абсолютно затваряне на академичния свят срещу каквато ида била теза на малцинство, което е извън техния хор и особено ако не се харесвана фармацевтичната индустрия. Хистологичните изследвания върху тъкан на пациенти, починали от рак, са показали наличието на тясна връзка между туморите и гъбичните инфекции от вида на Candida Albicans (кандидоза). Официалната медицина е оправдала постоянното присъствието на гъбичките като опортюнистична патология гъбичките се появяват само след като ракът е взел надмощие над имунната защита на организма. Обяснение, което е напълно съвместимо с ортодоксалната теория. А ако е обратното Ако гъбичките са тези, които подтикват към появата на рак За да се прецени верността на тази хипотеза, която медицинската наука е отхвърлила без дори дай обърне внимание, първо трябва да се обясни какво представляват гъбичките. Мицетите, или гъбичките, са между най-разпространените организми на планетата. Някои от тях са безобидни и живеят като сапрофити, хранещи се с органичен материал от разлагаща се материя други са паразити, защото се хранят с органична тъкан от живи организми, на които причиняват заболявания като трихофития, или микози на кожата. Патогенните видове имат извънредната способност да се предпазват от имунния отговорна окупираните организми и преживяват лесно. Смята сече от населението на човечеството е претърпяло колонизация на кандида още от момента нараждането си или В ранното си детство. Метаболизмът на гъбичките е в състояние да устои на защитните сили на нападнатия организъм благодарение на модификации и адаптации. Много от тях са способни да заменят собствените си увредени клетки, прехвърляйки клетъчното ядро във вътрешността на здрава клетка. Гъбичките се зараждат от спора и растат като нишки (филаменти), наричани hypha (хифи), с диаметър от около 5-10 микрона, които виреят и се разпространяват докато не се свържат с хифите на други клетъчни общности на гъбички организмът, който се формира, се нарича мицел. Масата на мицела съдържа една-единствена гъбичка, но ако се раздели на по-малки части, всяка от тях продължава да се развива ида живее самостоятелно. Както при вирусите, така и при вироидите 3 , съставът на субклетъчната структура на гъбичките се представя в най-обикновени нива на живота си през микоплазми до пови- сок клас организми бактерии, актиномицети, миксомицети, гъби, протозои и микроскопични водорасли. Всичките видове са в състояние да поемат органични съединения, без да се прибягва до сложни процеси на синтез или разграждане. Частичната или пълната замяна на хранителните вещества предизвиква чести мутации при гъбичките, за да се приспособят към различни органични съединения, от които се хранят. Микроскопичната им структура е изключително променлива и може да бъде едноклетъчна или многоклетъчна. За разлика от всички други микроорганизми, могат да увеличават масата си до достигане на значителни размери (дори килограми, запазвайки непроменена способността си за приспособяване и възпроизвеждане на всяко ниво на големина. Размножението може да бъде полово (оомицети) или безполово (деутеромицети), но и в двата случая репродуктивният цикъл се извършва посредством спори - едноклетъчни или многоклетъчни. Спорите се възпроизвеждат в големи количества (дори милиони) и могат да изминават значително разстояние от мястото на източника до достигане на среда, подходяща за тяхната колонизация. ОсВен това, теса и изключително устойчиви на външни агресии и даже могат да останат в спящо състояние за много години ида се събудят веднага, след като се създадат благоприятни условия. Формата на гъбичките е много разнообразна, защото зависи от средата, в която се развиват. Възможно е да се забележи например един и същи мицел в състояние на обикновени хифи в течна среда или във форма на потвърди и компактни маси. Изглежда гъбичките не се вместват в която ида било класификация дори не са истински организми, а особена форма на клетъчни агрегати, чиито биологични единици могат да съдържат едно или повече ядра. В случайна необходимост могат дори да се слеят помежду си, показвайки така способност на социално коопериране, което ги отличава от всеки друг микроорганизъм. Царството на гъбичките е толкова комплексно и променливо, че все още остава почти напълно непознато. Скорошно проучване описва способностите на една паразитна гъбичка да превърне мравките в зомбита. Тя влиза в тялото на насекомото и започва да расте непропорционално, провокирайки аномално поведение мравките обикновено следват строго определен маршрутно тези, които са нейни пленници, започват да се лутат безцелно, докато конвулсиите не ги накарат да се сгромолясат. Веднъж паднали, остават във влажна и по-студена среда, която осигурява идеални условия за размножаване на гъбичките. Паразитът принуждава мравките да отхапват от листата и в този момент клетките му се размножават в главата на насекомото, отделяйки влакната чрез долночелюстните им мускули. Прикрепено вече към листото, където гъбичката ще може да се развие, насекомото- зомби става безполезно и бива убито с отрова. Гъбичните хифи започват да се разширяват, докато не излязат от главата, все едно са рога, за да оставят спори, с които ще бъдат заразени други мравки 40 Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|