I-ви етап палеолит (стар камък) характеристика на палеолитни изображения

Англия 18-ти век

По онова време островът на мъглите е бил не само най-голямата колонялна държава в Европа, но и най-развитата в капиталистическо отношение страна. След Холандия, Англия била втората Европейска страна, където буржоазията взела връх в управлението на държавата.

Забогатяването на Англия и общият подем на Английската култура от 18-ти век, в която властвали трезвите принципи на островната буржоазия създали най-после благоприятни условия и за възникването на самобитна Английска живописна школа. За съжаление до 18-ти век в Англия, която родила Шекспир и десетки бляскави поети и драматурзи, нямали собствени големи художници и Английската аристокрация ползвала обикновенно “вносни” от континента( Холбайн, Вандайк, Рубенс). Но това били чужденци и правото да се нарече основоположник на Английската живописна школе се паднало на Уилям Хогърт – художникът на остроната буржоазия и един от първите критически реалисти в Европейската живопис, който оказал дълбоко влияние над много континентални художници. Роден в Лондон през 1679г. и получил художественото си образование в едно второстепенно частно рисувателно училище, той тръгнал смело по нов собствен път и заявил: “Очите на художника трабва да бъдат обърнати към природата и да гледат в самия него. Не да чувстват света през очите на другите!” Цялото творчество на Хогърт станало въплащение на това верую и той го развил по късно в един доста голям трактат върху живопистта, озъглавен “Анализ на Красотата”. Хогърт гледал живота право в лицето. Той не отбягвал действителността каквато и да е тя и я отразявал вярно и правилно със всичките й подробности. Картинните му сюити напмняли много отделни сцени от пантомима и чрез жестовете и изображенията на изобразените герои можело да се разбере и почувства настроението, техните преживявания и вълнения. Съвременницете на големия художник обичали да казват: “Ние не гледаме произведенията на Хогърт, като картините на другите ходужници, а ги четем”. Оригиналността и новаторството му се състояли в неговото критично отношение към действителността, чрез изкуството си той създал един истински нарисуван роман от живота на Английското общество през неговите дни. Внесъл злободневната тема в изкуството на Европа, Хогърт оставил след себе си и значително наследство от портрети на свои съвременици, изпълнени с приятен живописен маниер. Едни от най-известните между тях са “Момичето със скаридите” и портрета на актрисата Лавиния Фентън.

Разцветът на Английската живописна школа от 18-ти век настъпил във втората половина на столетието, когато се разгоряла борбата мужду художниците – новатори и техните събратя – защитници на отживялото и отдалеченото от живота изкуство на миналото. Тази борба дала особено силен подтик в развитието на Английския портрет.

Без съмнено, двамата най-видни английски портретисти в онези годити били талантливите живописци Джошоа Рейнолдс и Томас Гейнзбърг. Рейнолдс можел да получи солидно светстко образование. Той се убочавал първоначално в ателието на художника Томас Худзън, а по-късно посетил Италия, Франция, Германия, Холандия и Фландрия и изучил изкуството на техните големи майстори. Културната еродиция на Рейнолдс и неговият рядък талант на живописец го наложили бързо сред английското общество и той станал пръв директор на основаната от него Английска Кралска Художествена Академия. Нарисувал повече от 2000 портрета, които представляват истинска галерия на знатните интелектуалци и общественици от неговия век. Към това се прибавили и много големи фигурални композиции, две от които “Младият Херколес удошава змията” и “Сципион Африкански” му били поръчани от Руската императрица Екатерина Велика. В колорита и композицията си Рейнолдс бил безупречен и умеел да придава много грация на човешкия жест.

Томас Гейнзбъроу – най-големият съперник на Рейнолдс в Английското портретно изкуство, бил самоук художник. Той рисувал предимно аристократи, обужавал изкуството на Вандайк и го следвал. Надарен с дълбок поетичен дар и много лиризъм, Гейнсбъл достигнал до много ярки постижения в дамските си портрети. Неговите “Сара Сидънс”, “Мис Грехам”, “Мис Робинзон” и другите му красавици се смятат като един от върхувете в световния портрет. Не по-малко постижения от тях е и прочутото “Момче в синьо”. Гейнсбъроу оснавил известни следи и в развитието на английския пейзаж пълен с любов към селския живот, видян през призмата на неговия романтичен поглед, той станал един от първите пейзажисти на острова от 18-ти век. В областа на портретите заедно с Рейнолдс и Гейнбъл през различни години на 18-ти век работили и портретистите Рамзей, Опи, Хопнер и Лоуренс, които също оставили значителни следи в Английската портретна живопис. След портрета от 18-ти век и в началото на 19-ти век в Англия до голямо развитие стигнал и пейзажът. Той намерил двамата си най-големи майстори през първата половина на века в произведенията на певеца на полето Джон Констабъл – един от основоположниците на романтичния пейзаж в Европа – в творчеството на Уилям Търнът, най-големият поет на английското море. Англичаните смятат Констабъл за основоположник на тяхната национална пейзажна школа. Между най-прочутите му творби днес се нареждат “Шлузите в Дедъм”, “Ферма в долината” и много други.Уилям Търнър възпял английското море. Той бил неповторим майстор на морската стихия и, като никой преди него, умеел да рисува светлината и прозрачноста на въздуха с виртуозно майсторство. Надарен със свръх поетично въображение, той често не успявал да осъществи всички свои видения, но той бил прекрасен колорист и нямал равен на себе си в предаването на тънката игра на светлосянката.

Колинс, Уилки, Лесли, Уорд и други оставили след себе си много прекрасни битови картини.

В средата на века сред английските живописци се обособила малка група художници, които обявили, че въстават срещу студенината и апатичността на официалното изкуство в Англия. Тази група на “Прерафаелистите”, в която влизали Данте, Габриел, Русети, Хънт и други, решила, че трябва да обнови изкуството на родината си, като почне да рисува така, както са рисували кватрочентистите преди появата на Рафаело. Ала неговите представители не създали значителни творби и след втората половина на века английското изкуство се присъединило към различните творчески направления на Европейското изкуство.

Фламандия 17-ти век
Заедно с икономическия възход и с политическото умиротворяване процъфтели и Фламанските изкуства, като достигнали, макар и за кратко време, едно от първите места в Европа. Естествено изискване към искуството на Фландрия след революцията били значително по различни и осталиви пред нейните художници редица нови задачи. Сега те трябвало да работят главно за ейзоитските черкви, за аристокрацията и за забогатялата извънредно буржазия, които имали нужда от блясък и правност. Областта, където бароковото изкуство и идеологията на господтсващите класи намерили най-широко поле за действие и за изява, била архитектурата на Фландрия.

Колкото се отнася до Фламанската живопис от епохата, нейната кратка, но бляскава история се сабира като във форус в едно внушително име – Питър Паул Рубенс – най-генялния Фламански художник на века и един от колосите на световната живопис. Той се родил в малко немско градче през 1577г. Ранното му детство преминало в чужбина, но когато станал на 11 баща му починал и той се върнал във Фландрия заедно с майка си. Там той учил в прочутата анверска “Латинска школа”, където той получил солидно класическо образование, но след завършването й се однал на живопис. През пролета на 1600г. се отправил към Италия – страната която го привличала като магнит. Той се установил от начало във Венеция, но няколко години по-късно се преместил в Рим, а после във Флоренция, Мантоа и т.н. Когато след осем годишно скитане по света Рубенс се прибрал у дома си той отворил своето първо художествено ателие във Анверс. Още първите стъпки в новото поприще не донесли много поръчки. Неговото материално състояние се увеличило значително и денонощно работил за кралските домове в Париж и Лондон, за най-богатите хора на времето, неговото майсторство ставало все по популярно. Втората му жена Елена Фурман станала любим модел за едни от най-зрелите му трорби. През 1640г. той починал. Но неговото дело било най-прекрасният паметник на един живот, изпълнен с труд и безпределна любов към изкуството. Огромно по размери – наброяващо повече он 3000 творби, между които около 600 големи картини – творческото наследство на Рубенс представлява уникален случай в историята на искуството. Безспорно той е бил надарен с рядко въображение и необикновенно сръчност, които са водили четката му по платното със светкавична бързина. Защото иначе е неубеснимо как е създал всичко, което е останало след него. Най-ранните му произведения показват ясно, че Рубенс е направил първите си крачки по стъпките на своите велики Фламански предци, на Микеланджело, Венецианските живописци и главно на Караваджо. Поразителната дарба превръща в лекота в мигове на бликащ живот дори и неговите най-религиозни или митически картини, като ги изпълва с вълнение и с напрегнато движение. Образите на Рубенсовите герои добиват патетична окраска и независимо от това, дали майсторът рисува за някой строг каноник или пък за някой коронован господар – силата на неговия талант въплащава в тях повече от онова което са поискали неговите клиенти, и ги предвъща в апотрос на общочовешки идеали. Светът на Рубенс е напълно Фламански. Той обича живота, веселието и щастието. Днес между най-прочутите творби на Рубенс са нареждат неговият “Семеен портрет”(в който той е изобразил себе си с първата си съпруга Изабела Брант), “Полагането на кръста” и “Снемането от кръста” (две големи тъбла в андверпенската катедрала), “Подвигът на римлянката”, “Съюзът на водата със земята”,”Битката на амазонките”, много пейзажи и още десетки картини, които е невъзможно да се изброят.

Рубенс е имал много ученици и помощници. На първо място м/у всички тях изпъква великият портретист Антонии Ван Дайк, художник “номер 2” на Фландрия от 17-ти век. Той е роден 1599г. и още съвсем млад постъпва в ателието на Рубенс още съсем млад, но неговата рядка дарба скоро го направила пръв м/у всички помощници на великия майстор и Рубенс се привързал силно към него. След няколкогодишна работа при своя учител Ван Дайк разбрал, че ако остане още при него, никога няма да може да направи нищо лично и заради това го напуснал и заминал за Италия, където най-добросъвестно проучил всички италиански майстори. Ала Ван Дайк не притежавал нито темперамента на Рубенс, нито неговия жар, а още по-малко пък желязното му здраве, за да работи в много жанрови области и заради това той се отдал предимно на портретната живопис. Ван Дайк бил поканен от английския крал Чарлз І да стане негов придворен живописец. До края на живота си той работил главно в Англия, рисувайки английската аристокрация и практически станал основоположник на английската портретна школа. Англичаните почитали Ван Дайк и ценили изкуството му много високо. Когато той починал, те му устоили княжеско погребение и го обявили като Хендел за английски национален гений.

Ван Дайк оставил значително художествено наследство, което се съхранява днес в много от големите Евпорейск картинни галерии. Един бегъл поглед върху творчеството на Ван Дайк показва, че в своите най-ранни портрети ученика на Рубенс е бил добросъвестен отразител на действителността – физическа и психическа – но след престоя му в Италия той променя значително своя стил и търси да предаде на новите изображения повече блясък и пищност. Скромните одежди на първите портрети се заменят със скъпи и богати дрехи, архитектурните композиции по фона стават натрупани, а украшенията по гърдите на моделите му блестят като звезди. Ван Дайк се старае да задоволи суетата на своите клиенти и за това ги рисува в тържествени пози, които трабва да почертаят тяхното вътрешно самочувствие. Но нито парадните облекла, нито високо вдигнатите глави на моделите му не могат да скрият онзи израз на празнота и скука, който е тъй характерен за тези хора и в неговото предаване безкомпромистна, точна четка на Ван Дайк запечатва с поразителен реализъм отегчените и преситени от безделие лица на велможите на Чарлз І и на техните жени. Един куриоз в работата на Ван Дайк е бил навикът му да рисува от натура само лицата на своите клиенти, а за телата им да използва модели професионалисти, които са му позирали.

Рубенс и Вай Дайк оказали огромно влияние върху живописците от следващите векове, но по сюжет тяхното изкуство било само едно аристократично творчество.

Най-способен и даровит между “народните художници” бил Якоб Йорданс, който учил при Рубенс, но никога не успял да достигне нивото на своя учител, въпреки бликащият му талант. Той бил блестящ реалист, майстор в предаването на действителността, но неговите композиции страдали от претрупаност и това разваляло голяма част от творбите му. Йорданс рисувал предимно веселбите и пиянските оргии на дребните Фламански съществувания, техните празненства в малки опушени кръчми, пеещите компании и залитащите от алкохолни пали дрипльовци.

Друга звезда от Фламанската школа на столетието бил и жизнерадостния Франс Снайдерс. Малко по-млад от Рубенс, той предпочитал да изписва предимно “натюрморди”, но неговото изкуство не се изчерпвало само в този моден през 17-ти век жанр. Снайдерс умеел да рисува също така и животни. Картините му с подобен “персонаж” били извънредно драматични и имали пищен колорит.

Селският бит на Фламанците и техните прости радости също намерили своят голям майстор в лицето на превъзходния живописец Дейвид Териерс, а градската беднота оживяла в малките по размер, но съвършени по майсторство табла на Холандеца Адриан Боувер, който преживял по голямата част от живота си във Фландрия.

• 
  Неглижира телесното, за сметка на духовното;
  
• 
  Условна изобразителна с-ма – няма пряка връзка между изображението и скрития замисъл;
  
• 
  Хид. Произведения нямат за цел декоративност, а да получава, проповядва идеи с отнесен характер(абстрактен) – морални ценостти;
  
• 
  Пр. Иконното изображение – медиатор между земното и небесното. Цени се не материалното, а това което символизира;
  
• 
  Цени се репродуцирането, повторението, а не спицификата(колкото повече наподобява по-преходни праобрази). Самият художник не се цени като творец, а като пазител на канона, приравнен е до занаятчия;
  
• 
  Заложено е противоречие – отричането на образността на Бог и стремежът да се изобразява(как може да е изобразено, нещо което няма вид)
  
• 
  Аансаблов, цялостен характер – всичко е подчинена на обща каноничност;
  
• 
  Пр. Архитертурата(дърворезба,каменна дърворезба) голямата форма (арх.) – храмът; малките форми – битови предмети; малките форми наподобяват големите. Единство:
  
• 
  Ръчна изработка зна всеки предмет – тафтология – невъзможността различни предмети да са уеднаквени, изработени от различни хора;
  
• 
  Анонимност – не се оценява индивидуалността
  
• 
  Оформят се местни школи, насочени в някаква сфера(арх.,дърворезбарство)
  
• 
  Наченки на специфични, индивидуални, характурни особености – национални художествени школи – тенденциите се следят по архитектурата;
  
• 
  Периоди: Романски период(Х-ХІІв.); Готика – ХІІв. – ХІVв./ ХVв./ ХVІв. – в различни места;
  
• 
  VІІІв. – нос на кораб – основно битови предмети;възкрасяване на християнството, но на една много по-друго изобразително ниво(ІХв.)
  
• 
  VІІІв. – “Книга на Келтите” – евангелие(Йоан евангелист); много схематично изображение на човешкото- бедно познание на анатомията; образът трябва да е седнал – съдим по силно скъсеното тяло; наблегнато е повече на декорациите;
  
• 
  “Bradford на Avon” (църква в Испания) – първоначален строеж (арки); контрафорси – укрепителен елемент(наченки); много бедни и опростени съоражения;
  
• 
  миниатюра – липсва тримерността, характерна за античността изобразително възпроизвеждане, реалистична изобразителна система. Сблъсък м/у условната и реалистичната изобразителна с-ма;
  
• 
  VІІІ-ХІІв. – склуптурата е най-разпространена;
  
• 
  VІІІ-Хв. – Романското изкуство;
  

Романската архитуктура

• 
  арка – характерен носещ елемент в Романския период, идващ от Рим(от където идва и името Романски);
  
• 
  храмовете са основното строителство в западна Европа, като размерите растът. Арката изгражда структурата на храма;
  
• 
  строи се мащабно – цели се да се строи обемно(мащабно), строителство, което преопределя по-постни форми(куп,цилиндър, паралепипет)
  
• 
  дебели гладки стени, с много малки прозорци – слепи;
  
• 
  купулен характер на тавана;
  
• 
  катедрални храмове – там където има катедрала – ПР. Александър Невски, Св.Неделя, Св.София – 3-те храма в София – патриархът може да проповядва там – катедралата различно от храм;
  
• 
  съотношението м/у колоните и арката са от значение за поеманата тежест;
  
• 
  централното място, колкото хората са по-навътре - те са по-видни и високопоставени;
  
• 
  прави се кула, а в Източна Европа е х-рно купол;
  
• 
  кулите разделят пространството на кораби(3 корабна, 5,7-много рядко) но винаги нечетен брой; следният, централният е най-голям(най-представителният)
  
• 
  проблемът със светлината – малки прозорци, дебели стени, много корабни катедрали – светлината трудно достига до центъра;
  
• 
  извисяване на централният кораб, за да се пропуска повече светлина, но разбира се извисяването е ограничено от носещата способност на арките;
  
• 
  засичане на двете части – най-трудното и сложно за изпълнение, защото от вътре те представляват полуцилиндъри;
  

• 
  презрително отношение на Ренесанса към Готиката;
  
• 
  в готиката е единствената архитектура в мащабни, реални размери;
  

Склуптура + Архитектура = основна изобразителна с-ма

• 
  изображение на Христос на входа – да посреща хората;
  
• 
  S –образно строене на фигурата: Исус стой и на трон. За разлика от прецизното изображение в Античността, фигурата не е добре изградена – плоскосно изобразена фигура, не отговаряща на реалността, по-скоро символизираща Христос;
  
• 
  Съсредоточава се в/у капителите(скулптура). Много често в капителите се изобразяват елементи от предхристиянския период (животни, растения) – правени са от много групи, които не са тясно свързани с Христос;
  
• 
  възниква една нова тенденция, ваведена от едно новооткритие – полугръглата арка да придобие стреловиден вид;
  
• 
  тежеста се разпределя в/у много повече носещи части, облекчава се градежа – във височина градежа може да се увеличи многократно; стената над арката вече се оказва излшна – избиват се стините;
  
• 
  остават се големи, незапълнени пространства – покрити със стъкла и витражи;
  
• 
  структура: вертикали + 3 хоризонтални пояса;
  
• 
  навлиза витража(цветното стъкло), което осветява помещенията много богато. Декоративният елемент навлиза много силно;
  
• 
  контрафорсът навлиза – сестема от контрафори създаваща допълнителна ажурност (с огромни просвети)
  
• 
  създава се усещане, че стените се държат сякъш с ръце(просто)
  
• 
  започва да се диференцира в различни страни строителството на катедрали – Пр. В Германия се правят от тухла;
  

• 
  запазва привързаността към Античността – по-малки кули в сравнение с Германия и Франция;
  
• 
  висока цветност, фасадите са големи плоскости покрити не толкова със скулптури, а с живопис, мозайки, голяма пищност;
  
• 
  интериорите са величествени, но лишени от пищност;
  
• 
  от ХІІв. Архитектурата се развива
  
• 
  пламтяща Готика - оптическо внушение – ПР. Миланската катедрала;
  
• 
  Късна Готика – засилен декоративизъм – усещане, че нещо се движи, олекотяване на тежките фасади;
  
• 
  Попският дворец в Авиньон:
  
• 
  Все още няма дифиренциране на вътрешното пространство на сградата; ПР. в битовото строителство на І етаж са животните, на ІІ-ри спят хората; канализация няма;
  
• 
  Вътрешната арх. се развива в късната Готика – началото на Ренесанса, във Венеция, поради перманентната липса на жилищно пространство;
  
• 
  За 4 строителството в Средновековието, основната функция е отбранителната, военна, защитна;
  
• 
  Все Склуптурата намира своето място в арх. още в Романското изк., но през Готиката все по-сериозно се намества във фасадата на сградата. ПР. Над главния вход – тимпаната;
  
• 
  Настъпват различни начини на третиране на структурната форма – условно изобр.; сплоскност, не съмащабност на фигурите; изобр. на различни действия върху една и съща плоскост – нереално отражение на пространството;
  
• 
  Човешкият образ е често деформиран в зависимост от местоположението и предназначението на скултурата върху сградата; ПР. катедралата в Страсбург – на тимпанът е изобразена тайната вечеря + хващането на Христос + целувката – на едно и също място – различни времеви действия – условност;
  
• 
  Майсторите много добре са овладяли своя занаят – фигурите са много прицизни, но въпреки това се работи в една условност; ПР. Алегория на Синегогата в кътедралата в Страсбург – изображението е много ясно и отвлеченото, абстрактно съдържание на съответната доктрина;
  
• 
  Търси се конкретиката на човека – изобразяват се конкретни исторически личности – портрети; овладена е анатомичната форма;
  
• 
  Хората стават по-заможни; поставя се портретното начало;
  
• 
  Разномащабие на фигурите според тяхната важност – увеличава се най-важната, могъща фигура – Средновековието;
  
• 
  Тематично нещата наподобяват мисленето на Византия(сюжети, тематика на творбите);
  

Късна Готика

• 
  тясна обвързаност на сюжета и тематиката с религиозните догми – канонични правила;
  
• 
  тенденция за по внимателно прецизиране на отделните обекти; стремец за реалистично изображение ПР. гоблен – еднорог – ловял се само от благородна девица; многоцветност напомняща Ботичели и неговота флора, точно предаване на растителниясвят; не всички растения могат да съществуват заедно, но се цели внушението; точни изображения;