107 Трябва да знаем, че
всичко, което притежаваме, и всички хора, които обичаме, ще изчезнат в някакъв момент. Този факт не бива да ни натъжава ида предизвиква песимизъм. Осъзнаването на непостоянството на нещата е важно и полезно, за да обичаме настоящето и хората, с които го делим.
„Всички човешки неща имат кратък и нетраен живот", казва Сенека.
Преходната, мимолетна и непостоянна природа на света е от първостепенна важност за всички будистки течения. Подобна нагласа би ни помогнала да не преживяваме загубите прекалено болезнено.
Уаби-саби и Ичи-го, ичи-е Уаби-саби е японско понятие, свързано с красотата на преходната, променлива и несъвършена природа на заобикалящия ни свят. Вместо да се стремим към перфектното, по-добре е да се обърнем към несъвършеното и непълното. Да видим неговата красота. Това е причината, поради която един японец е в състояние да оцени чаша с неправилна форма, пресечена по средата от пукнатина.
Само несъвършеното, ефимерното и непълното притежава истинска красота, защото наподобява природата. Друго интересно японско понятие е
Ичи-го, ичи-е, което би могло да се преведе като
„този момент съществува само сега и никога няма да се повтори“. Използва се най-вече при събирания с други хора, за
да ни напомни, че всяка среща, била тя сприятели, със семейството или с непознати, е единствена и неповторима. Затова трябва да се наслаждаваме на този изключителен момент, без да се отдаваме на грижи заминалото и бъдещето. Понятието
Ичи-го, ичи-е е често използвано по
времена чаената церемония, при дзен медитацията и в японските бойни изкуства. Свързващата нишка между всички тях е настоящият момент. В Европа сме свикнали с мисълта, че катедралите и каменните сградите са вечни. Понякога имаме чувството, че нищо не се променя и това ни кара да забравим захода навремето. Древната гръцка и римска архитектура се стремят към симетрия, към ясни линии и внушителни фасади, към сгради и статуи, неподвластни навремето и на вековете. Японската
архитектура не търси величие, нито се опитва да бъде перфектна, тъй като следва духана
уаби-саби. За традиционната дървена сграда се предполага, че ще престане да съществува в бъдеще и че следващите поколения ще трябва да я построят на свой ред. Японската култура приема преходната природа на човека и на всичко, което той създава.
108 Храмът Исе в Япония се реконструирана всеки двайсет години от хилядолетия насам. Важното не е сградата да продължи да съществува дълго време, ада се поддържат традициите и обичаите – нещо, което наистина може да
устои на хода навремето, включително и по отношение на сградите, построени от хората. Важното е да приемем, че има неща, върху които не можем да влияем. Такива са ходът навремето и мимолетната природа на заобикалящото ни.
Ичи-го, ичи-е ни учи да се съсредоточаваме върху настоящето ида се наслаждаваме на всеки уникален момент, който ни дарява животът. Ето защо си заслужава да открием ида следваме своя
икигай. Уаби-саби ни учи да ценим красотата на несъвършеното като възможност за личностно израстване.
Сподели с приятели: