Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
129
Хормоналният статус на пациента зависи от много фактори – тегло, възраст, приемане
или не на хормонални таблетки, като например контрацептиви, дали е претърпял операция на хормонални жлези, най-вече на яйчници или тестиси.
5. КАК Е БИЛА УСТАНОВЕНА ДИАГНОЗАТАВажно е да се открие как и при какви обстоятелства пациентът е разбрал за „болестта” си.
Що се отнася до диагностицирането на раково заболяване, 40% от рутинните прегледи разкриват стари капсуловани тумори,
които би трябвало да не се пипат. Терапевтичният подход при подобни случаи е прост – облекчаване на пристъпите на паника и продължаване напред, сякаш нищо не е станало.
Важно:
това е наложително, за да е сигурно, че диагнозата не е причинила други биологични конфликти у пациента, като конфликт страх от смъртта или конфликт на самообезценяване. Такива вторични конфликти трябва да бъдат определени и разрешени незабавно.
След като пациентът има съответното разбиране за принципите на ГНМ,
може да се проведе преглед, за да се определи статусът на „тумора”.
Ако е възможно, пациентът би могъл да се опита да идентифицира конфликта, отговорен за растежа на тумора.
Пациентът трябва да бъде инструктиран как да избягва този конфликт за вбъдеще, за да се предпази от повтаряне на ситуацията.
Терапевтът ще обясни на
пациента как да постъпи, когато се изправи пред подобна ситуация. С други думи, пациентът трябва да разговаря с някой друг относно конфликта и когато е възможно да се опита да постигне истинско решение.
Ако наличието на определени симптоми говори за раково заболяване, в повечето случаи то ще бъде в лечебна фаза – това не е съвсем безобидно, но не трябва да
бъде и причина за безпокойство, докато се прилагат съответните терапевтични мерки
© д-р Рике Герд Хамер
Сподели с приятели: 
