Инвеститор: Възложител
Прогнозно предлагане в транспорта
Изтегляне 0.61 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.1Автомобилен транспорт
- 2.2.2Система P+R
- 2.2.3Метро
- 2.2.4Трамваи
- 2.2.5Тролейбуси
- 2.2.6Градски автобуси
- 2.2.7Регионални автобуси
- 2.2.8Железница
- 2.2.9Летище
2.2Прогнозно предлагане в транспортаПри прогнозиране на натоварването с пътници по ІІІ метродиаметър бе важно да се отчете влиянието на бъдещата транспортна мрежа на града при преразпределение на пътуванията между различните транспортни системи. Постигането на тази цел стана чрез отразяване на цялостното развитие на града в транспортно отношение.. Основната информация за това бе устройственият план на град София. За определяне на развитието на различните транспортни системи към 2025 г., 2030 г. и 2040 г. бяха проведени разговори и консултации с градските експерти в областта на транспорта и териториалното развитие. По-нататък е предоставен преглед на развитието на транспортната мрежа на града, която е от значение за анализа на ІІІ метродиаметър така, както е въведена в транспортния модел. Касае се за състоянието във времевите хоризонти 2025 г., 2030 г. и 2040 г. От посочените схеми е видно, че най-значително развитие на транспортната мрежа се предвижда до 2025 г. 2.2.1Автомобилен транспортОт гледна точка на пътната мрежа, до 2025 г. се планира довършване на южната дъга на Софийския околовръстен път. В западната част на града се предвижда увеличаване на капацитета на бул. „Адам Мицкевич” и изграждане на южната тангента на „Люлин”. В северната част на града се предвижда реконструкция на ул. „Първа Българска армия”. В южната част на града се планира изграждане на бул „Тодор Каблешков” от бул. „Цар Борис ІІІ” до бул. „Черни връх”. До 2030 г. се планира довършването на бул. „Т. Каблешков” и изграждане на Източната тангента. Освен това, в западната част на града се планира изграждане и увеличаване на капацитета на пътната мрежа, свързваща кварталите Овча купел, Красна поляна, Красно село. В дългосрочен хоризонт до 2040 г. се планира изграждане на част от така наречената „Товарна тангента” . Всички отразени в модела реализации са показани графично на фигури 6,7 и 8. 2.2.2Система P+RСистемата на буферните паркинги в главните градски радиали близо до капацитетните системи на обществения транспорт вече се използва. Най-значителните паркинги от този тип по отношение на планирания ІІІ метродиаметър за показани на Фиг. 6. В перспектива, с развитието на капацитетните системи на обществения градски транспорт в посока към периферията на града, може да се очаква изграждането на още паркинги. 2.2.3МетроДо 2025 г. се предвижда довършване на ІІІ метродиаметър. Освен това се предвижда да се довърши линията на ІІ метродиаметър в участъка Обеля – Черни връх, както и продължение на І метродиаметър към бул. „Цариградско шосе”. В хоризонт 2030 г. се планира продължение на ІІ метродиаметър на юг. Първи метродиаметър следва да продължава през „Цариградско шосе” на север до летището. В областта на кв. „Младост 1” се предвижда отклонение от ІІ метродиаметър в посока на юг към градския обхват, където ще е краят на отклонението. В хоризонт до 2040 г. се предвижда същият обхват на мрежата на метрото, както в хоризонт към 2030 г. Възможно е по-нататъшно развитие на ІІ метродиаметър в северна и югоизточна посока, но това развитие не е включено в транспортния модел. В дългосрочна перспектива се предвижда развитие на метрото в периферните области на града, евентуално свързване с ново възникналите резидентни области (Кремиковци). 2.2.4ТрамваиРазвитието на мрежата на трамвайните линии изхожда от устройствения план и материалите на Центъра за градска мобилност. До 2020 г. се планира да се продължи линията на трамвай № 18 на юг., също както и продължаване на линията на трамвай № 23 на югозапад и тази на трамвай № 8 с нова линия по на север от съществуващата. С оглед възможния избор на вариант на ІІІ метродиаметър се обмислят и варианти за продължаване на трамвайната линия до квартал „Овча купел”. До 2030 г. се планира изграждането на нова трамвайна линия по бул. „Тодор Каблешков” в участъка на бул. „Цар Борис ІІІ” по улица „Асен Йорданов”. До 2040 г. се планира да се продължат линиите на трамваи № 3 и 4 в посока на север. 2.2.5ТролейбусиРазвитието на тролейбусните линии до 2025 г. изхожда от устройствения план и материалите на ЦГМ. Тролейбусната линия от Подуяне ще бъде продължена в посока към ж.к. „Сердика”, тази от кв. „Люлин” – до кв. „Надежда”, а тролейбусната линия от бул. „Вазов” ще бъде продължена в посока към ж.к. „Сердика”. В южната част на града е най-съществено продължаването на тролейбусната линия до кв. „Студентски”. По отношение на ІІІ метродиаметър е от значение и планираната нова тролейбусна линия по бул. „Черни връх” и ул. „Бяла черква”. След 2025 г. може да се очаква по-нататъшно развитие на тролейбусните линии, но понастоящем не е известно в какъв обхват. За целите на прогнозата е взета под внимание тролейбусната мрежа в хоризонт до 2025 г., както и в хоризонти 2030 г. и 2040 г. 2.2.6Градски автобусиС развитието на капацитетните системи на обществения градски транспорт ще бъде намален броят на автобусните линии, или маршрутът им ще бъде коригиран така, че да кореспондира с тези капацитетни транспортни системи. Не са известни по-съществени предвиждани промени. 2.2.7Регионални автобусиВ действащия устройствен план се следи концепция за изнасяне на автобусните автогари от центъра и ситуирането им близо до капацитетните системи на обществения транспорт. Конкретно се предлага ситуиране на терминалите в близост до метростанция „Младост ІV”, ж.п. гарата Обеля, Централната ж.п. гара София и близо до крайната спирка на трамвая на бул. „Ботевградско шосе”. В транспортния модел се изхожда от тази концепция. 2.2.8ЖелезницаВ перспектива се предвижда по-голямо използване на железопътната система за приградски и градски обществен транспорт, но досегашните статистики на значително спадащия интерес към железницата в града не говорят в полза на железницата. По отношение на ІІІ метродиаметър обаче железницата, в комбинация с метрото може да бъде привлекателна за крайградски превози от Перник до София. За целта трябва да се осигури бързо прекачване железница – метро, което може да се постигне чрез изграждането на нови, кореспондиращи с метрото ж.п. спирки в областта на ж.к. „Овча купел”. За оценка на ІІІ метродиаметър, в транспортния модел е въведена нова спирка в района „Овча купел” още в хоризонт 2025 г.
Таб. 2: Оборот на спирки, железопътен транспорт, релевантни към ІІІ метродиаметър За станциите и спирките в разработваната територия е прогнозирано по опростен начин развитието на оборота на пътниците. Прогнозата е разработена въз основа на историческото развитие на оборота на спирките и станциите, който проявява силно намаление, както и въз основа на развитието на броя връзките в последните години и очаквания ръст в перспектива и постепенното насищане на предлаганите линии с пътници. Друг фактор за прогнозата бе и очакваното влияние на модернизираните линии върху оборота на спирките в София. Спрямо стойностите от 2010 г. се предвижда увеличаване на оборота към 2025 г.с 27%, към 2030 г. – с 58%, а към 2040 г. – със 104%. Двукратното увеличение на броя на пътниците през 2040 г. може да изглежда оптимистично, в действителност обаче достига приблизително нивото на търсенето от 2000 г. За допълнение е дадена схема от устройствения план на София, в която е показано състоянието на мрежата на обществения градски транспорт в много дългосрочен хоризонт.
Фиг. 4: Развитие на обществения градски транспорт съгласно устройствения план, източник ОУП 2.2.9ЛетищеПрез последните години обемите на летище София стагнират. Причина за това е икономическата криза, която напълно се прояви през 2009 г., когато на годишна база бе отчетено намаляване на броя на превозените пътници. През 2010 г. броят на превозените пътници отбеляза леко увеличение. Предвижданият в перспектива брой на пътниците до 2025 г. е съгласно материала MTITC. 
Фиг. 5: Очаквано развитие на оборота на пътниците на летищата съгласно MTITC, хил. пътници / година В по-далечен хоризонт разработчикът предполага постепенно намаляване на годишния прираст на пътниците. В транспортната прогноза се предвиждат 5,9 млн. пътници през 2030 г. и 6,2 млн. пътници през 2040 г. Горепосочените предпоставки бяха въведени в транспортния модел. По отношение на мрежата на индивидуалния транспорт бе променян капацитетът или скоростта на съществуващите комуникации, или въвеждани нови комуникации. По отношение на P+R е направен анализ на съществуващия капацитет на P+R и възможните в перспектива капацитети, които в града са от порядъка на 100 до 1300 места за паркиране. На паркингите към станциите на метрото може да се очаква капацитет средно 300 места за паркиране. Този капацитет е въведен в транспортния модел директно в атрибута на съответната зона. За линиите на обществения транспорт в модела бяха променяни трасетата, местата на спиране, евентуално въвеждани нови линии (например трамвайна – югоизточна тангента). За отделните варианти на метрото бе коригирана кореспондиращата мрежа на обществения градски транспорт така, че прекачването между системите на обществения транспорт да е възможно най-кратко, и бе ограничено дублирането между системите (напр. във вариант 2 – 4 на ІІІ метродиаметър отпада трамваят от бул. „Цар Борис ІІІ в посока Овча купел, тъй като тук вече преминава капацитетната система на метрото ). Показаните по-нататък резултати от транспортния модел съдържат предполаганото развитие на транспортната мрежа така, както е описано в предходния текст, за 2025 г., 2030 г. и 2040 г. Трасето на лекото метро е изобразено във вариант 4а, тъй като в многокритериалния анализ този вариант получи най-добра оценка.
Фиг. 6: Транспортна мрежа 2025 г., транспортен модел 
Фиг. 7: Транспортна мрежа 2030 г., транспортен модел 
Фиг. 8: Транспортна мрежа 2040 г., транспортен модел Изтегляне 0.61 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
