Иван вазов под игото

237
Когато Кириак подкачи четенето пак и дойде до думата
„белладона“, беят го прекъсна и изкряска весело:
— Ох, тука му е турил нокта̀, казал си го е право: Дебела Бона
— и тя е вътре!… Аз колчем я срещна тая биволица, че минува, все ми казва нещо на ума, че у тая жена има много дяволи и че мисли душманлък на царщината!
Думите на бея се касаеха до шейсет и пет годишната дебела баба
Бона, която не пропущаше ни сутрин, ни вечер да не иде на черкова и минуваше все край конака.
Стефчов и Заманов се усмихнаха. Те обясниха на бея, че тука думата е за един цвят, който служи за лек.
— Чети, чети още — каза беят позасрамен.
Стефчов продължи:
— „Много здраве на домашните. Соколов“. Свършва се.
Беят извика:
— Много здраве на домашните! Разбра се!… С една дума, това писмо от първото слово до последното мирише на комитаджилък.
— Но от него нищо свързано не може да се извади — забележи
Стефчов недоволен.
— Тъмно, тъмничко е — допълни Заманов.
— Че е тъмно, тъмно е — потвърди беят, — но онова, което не разбираме, ще накараме сам докторът да ни го изтълкува.
— Не, любопитно е още сега да знаем смисъла му — каза
Заманов, силно вторачен в писмото. — Дай го на мене, аз ще намеря секрета, у мене има един ключ за бунтовнически писма…
И той тури писмото в пазвата си.
— Аферим, Христаки ефенди!
Стефчов направи темена, за да си върви.
— Е, решено, нали? — каза той.
— Всичко свършено тая вечер… — потвърди беят. — Иди си спи рахат, поздрави Юрдана чорбаджи.
Стефчов излезе с щастливо и сияеще лице от бея. Когато достигна до конашката порта, застигна го и Заманов.
— Ти няма да се губиш тая вечер, нали? Ти ще ръководиш улавянето на господата — каза му Стефчов.
— То е едно на ръка, аз поех грижата — отговори шпионинът;
— Кириак, дай ми една лира назаем до утре, че ми трябва — прибави

238
той бързо.
Стефчов се навъси мигновено и бръкна в джеба на жилета си.
— Вземи тия две рубли, повече нямам.
Заманов прие парите, па прибави ниско:
— Давай, давай още, че ако пошушна една дума на Странджова какви ги ровиш днес, ще изядеш някоя шикалка.
И той се засмя, за да покаже, че това заплашване беше една шега.
Стефчов го погледна безпокойно.
— Заманов, ако утре приема известие, че Соколов и другарите му са в которника, имаш от мене десет лири в кърпа вързани! — каза той тържествено.
— Добре. Дай сега още три-четири гроша дребни пари за ядене,
за да не развалям рублите тая вечер… Благодаря, сбогом!
И Христаки хвана една друга улица, за да иде на хана, дето беше слезнал. Кога възвиваше при Хаджи Цачови, той срещна поп Ставря и го спря.
— Благословете, дядо попе! — и той му целуна ръка. — Какво правите? Добре ли сте? Доходът добър ли е сега? Повече ли се раждат или повече мрат сега?
— Най-много се венчават! — отговори попът засмян с пресилена усмивка, като се дръпна да върви, уплашен от проницателния поглед на шпионина.
Заманов го задържа за ръката, като го стреляше с очи.
— И време му е за сватба сега, защото утре, вдругиден може да дойде второ пришествие… — И той смигна на попа знаменателно; па изведнъж обърна разговора: — Дядо попе, имаш ли петдесет гроша да ми дадеш в заем до утре, че ми трябват?
Лицето на попа се изкриви.
— У поп пари няма, благословии ако щеш!…
И с тоя шеговит ответ попът се дръпна пак, за да върви.
Заманов го изгледа строго и му каза ниско:
— Дай тука петдесет гроша, че твой Ганчо е секретар в комитета… Една думица ако пошъпна, спукана ви е работата.
Попът пребледня. Той извади един минц и му го остави в ръката,
като се сбогуваше.
— Сбогом, дядо попе, не ни забравяй в молитвите си.

239
— Анатема! — избърбори си попът, като се отдалечаваше.
Дъждът все росеше още.
— Момче, донес ми в ръжена малко жарава, та тури тука в мангалчето — викаше Заманов на слугата, когато влазяше в стаята си.
Слугата го погледна зачудено, като че искаше да му каже:
— Ти какъв си човек, та по това време искаш да се грееш?
— Донес малко жаравица, ти казвам — повтори повелително шпионинът, като снимаше измокреното си сетре.
Слугата донесе в ръжена няколко въглена и ги изсипа в едно мангалче, което извади изпод кревата.
— Иди си сега по работата! — И той заметна вратата след момчето.
Тогава извади из пазвата си писмото, което бе взел от Стефчова,
разгъна го, надвеси го откъде бялата половина над огъня и чака търпеливо. Когато се нагря харгията, той я издигна, погледна я и по физиономията му се изписа живо любопитство, смесено с удоволствие: хартията, одеве чиста и бяла, сега беше напълнена с гъсти тъмножълти редове. Както е знайно, комитетите пишеха писмата си със симпатическо мастило и буквите ставаха видими само подир нагряването им. Обикновено на другата им страна написваха разни невинни и незначущи фрази, каквото да измамят властта, в случай че й падне писмото в ръце. За нещастие, както винаги, тайна не може да се запази, щом я знаят повече от двама, и прозорливият
Заманов я беше научил също.
Писмото, подписано от председателя Соколова, издаваше действията и кроежите на комитета в Бяла черква.
След внимателното прочитане на това опасно писмо по грозното лице на Заманова заигра някаква неопределена усмивка. Той извади молив и забележи нещо на празното място, което остаяше под името на председателя.
И бързешката излезе и тръгна по посока на конака.

240

Изтегляне 3.72 Mb.

Сподели с приятели: