Избери своето приключение!® Фредгрейвър пътуване до стоунхендж

18

19

Ала когато слънцето се гмурва зад хоризонта, Чашите се връщат обратно. С невероятна жестокост те атакуват Стоунхендж от всички страни. Този път те хващат мнозина от изненаданите Ловци и ги отвеждат надалеч от паметника.

С падането нг нощта ти оставаш на хълма над Стоунхендж и гледаш как Чашите подготвят траурната церемония в памет на техните убити. Те запалват огромна клада и изгарят телата на загиналите воини. Когато пламъкът свършва работата си, хората от племето вземат праха на убитите и го погребват в дупки, изкопани в кръг около Стоунхендж. Накрая те слагат във всяка дупка-час- ти от счупената чаша на убития, сякаш съдът носи по някакъв свръхестествен начин душата на човека.

Загледан в този ритуал, ти постепенно усещаш властта, която Стоунхендж има над тези хора. Тук те оставят своите сърца и души. Тук е мястото, където техните мъртви намират покой, а живите идват да постигнат хармонията на целия живот.

20

- Ловците нападат! Заемете позиция!

Той изтича от стаята така бързо, както е влетял. Жрицата излиза след него.

- Каква позиция? - пита Пи Джей,

- За нищо на света! - казваш ти. - Ако излезем от тук, със сигурност ще ни убият. Хайде да се скрием!

Ти и Пи Джей се скривате зад широкия олтар. Вън битката бушува няколко часа. Най-подир шумът от борбата замира. Ти и Пи Джей се измъквате от скривалището си и налитате на сърдития Старн.

- Страхливци! - подиграва ви се той. - Виждам, че не съм сгрешил като казах, че никога няма да влезете в боя. Трябва да ви предам на стражите, но аз ще ви дам още един шанс. Ловците са хванали Жрицата и сега събираме подвижен отряд за нейното спасяване. Вие или ще тръгнете с него, или ще останете да защитавате крепостта.

Пи Джей се накланя към теб и шепне на ухото ти:

- Той ни мисли за хора от това време. Засега е най-добре да тръгнем напред с него. Решавай какво да правим, но трябва да действаме веднага, преди да са ни отрязали главите.
Ако решиш да се присъедините към спасителния отряд, мини на 63.

Ако предпочиташ да останеш и да защитаваш крепостта, прехвърли се на 87.

21

- Извинявайте, отдалечих се от къщи и се изгубих. Можете ли да ми помогнете? - викаш им отдалеч.

Единият от тях те гледа слисано, после неговата изненада прераства в свиреп гняв.

- Чаша! - крещи той.

Не разбираш какво е това „чаша", но знаеш достатъчно, за да се обърнеш и да си плюеш на петите.

- Открих Чаша! - продължава да крещи той.

Тичаш до премаляване и се откъсваш далеч напред. Останал без дъх, ти пресичаш вътрешните земи към близката гора, където поемаш по набраздената от колела пътека. Тя води към поляна, осеяна с огньове.

Пада нощта. Спираш до поляната и гледаш хората, разположени в лагера. Всяко семейство седи край отделен огън. Всяка група се храни със собствена храна, а всеки човек си има собствена дебелостенна каменна чаша.

Изведнъж прихваш да се смееш. Разбира се, тези хора пият от чаши - дума, която се използва в твоя свят. Може би те ще са по- добре настроени от преследвачите към теб и ще ти помогнат?

Влизаш в лагера на Чашите, ала този път прилагаш друга тактика, съвсем различна от поведението ти с двамата мъже на брега на реката. Просто тичаш из лагера и крещиш:

- Помощ! Хората край каменния пръстен ме гонят. Помогнете ми!
Прехвърли се на 99.

22

23

От насипния пръстен гледаш смаян как Джоана влиза в Стоунхжендж. Тя върви като замаяна. Докато я следиш отдалеч забелязваш, че някой се приближава към тънката й фигура. Това е младият мъж от твоя сън! Джоана протяга ръце към него, ала той се отдръпва и хуква да бяга. Тя го гони, той спира рязко и започва да се върти. После човекът махва с ръка и двамата изчезват!

На другия ден е невъзможно да намериш Джоана. Опитваш се да обясниш на всички какво е станало миналата нощ, но никой в лагера не ти вярва.

След като новината за изчезването на Джоана стига до Лондон, групата ученици е принудена да напусне Стоунхендж. Ти се връщаш в Съединените Щати и подаваш разказа си в редакцията на вестник „Тайтуайър". Марк я прочита внимателно и казва:

- Добре де, всичко разбирам, но тая работа с твоя сън и онова момиче, което изчезва пред очите ти, е доста... как да ти кажа? Нима очакваш някой да ти повярва?
КРАЙ

24