Упражнение: одобрявам себе си

Повтарянето на твърдението „одобрявам себе си" със сигурност може да извлече на повърхността всички заровени мисли, които му се противопоставят.
Когато се появи някоя отрицателна мисъл от рода на: „как можеш да одобряваш себе си, като си дебел?" или „глупаво е да си мислиш, че може да има някаква полза от това" или „нищо не струваш" или нещо друго, което умът ви бръщолеви, точно това е моментът да поемете управлението. Не им обръщайте внимание. Просто вижте истинското значение на тези противопоставящи се мисли - опит да бъдете задържани в миналото. Любезно им кажете: „пускам ви да си вървите. Аз одобрявам себе си."
Дори обмислянето дали да правите това упражнение може да изкара наяве много неща, като „глупаво е", „не е истина", „лъжа е", „звучи много нафукано" или „как мога да се одобрявам, като правя това и това..."
Оставете ги да отминат. Това са само противопоставящи се мисли. Те не могат да ви повлияят, освен ако вие не пожелаете да повярвате в тях.
„Одобрявам себе си. Одобрявам себе си. Одобрявам себе си." без значение какво става, без значение кой ви казва нещо, без значение кой ви прави нещо, просто продължавайте да си повтаряте това. Фактически, когато бъдете в състояние да си го казвате, докато някой прави нещо, което не одобрявате, ще знаете, че израствате и се променяте.
Мислите не могат да имат никаква власт над нас, освен ако ние не им я дадем.
Мислите са само думи, подредени една след друга. Те нямат никакво значение. Ние им го даваме. И ние избираме какво значение да им придадем. Нека предпочетем мисли, които ни подхранват и подкрепят.
Част от одобрението към себе си е освобождаването от мнението на другите. Ако съм с бас и непрестанно ви повтарям: „вие сте лилаво прасе, бие сте лилаво прасе", бие ще ми се смеете, или ще се ядосате и ще помислите, че съм луда. Надали ще приемете, че това е истина. Но въпреки това много от нещата, свързани с нас самите, в които вярваме, са също толкова невероятни и неверни. Да смятате, че достойнството ви зависи от формата на тялото би, е просто друг вариант на „вие сте лилаво прасе".
Често това, което смятаме, че не ни е „наред", е просто израз на индивидуалността ни.
Това е нашата уникалност и то ни прави неповторими. Природата никога не се повтаря. От раждането на планетата ни досега не е имало две еднакви снежинки, нито две еднакви дъждовни капки. И всяка маргаритка е различна от другите маргаритки. Отпечатъците на пръстите ни са различни и ние сме различни. Предопределени сме да сме различни. Когато успеем да приемем това, вече няма да се състезаваме и да се сравняваме. Да се опитваме да бъдем като другите означава да накажем душата си. Дошли сме на тази планета, за да проявим това, което сме.
Даже не знаех коя съм, докато не започнах да се уча да обичам себе си такава, каквато съм в този момент.

Изтегляне 0.91 Mb.

Сподели с приятели: