Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън Съдържание: Дни на въздаяние 1 Съдържание: 2

6 – ПО ПЪТЯ НА БЕЛИЯ КОННИК

Второ, внимателното четене на събитията, показани от всеки Печат, открива, че те не са изброени в хронологичен ред. Например, в Петия Печат – след цялото опустошение, причинено от Четиримата Конника – на мъчениците, призоваващи за съд, е казано да чакат. Но съдът се излива незабавно с Шестия Печат, цялото творение “напълно се срутва.” Но след всичко това Бог заповядва на ангелите да задържат съда докато не бъдат защитени Божиите служители (7:3). Очевидно, Печатите не са замислени да представляват прогресивна хронология. По-вероятно е те да откриват основните идеи на съдържанието на Книгата, главните теми на съда, който идва върху Израел през Последните Дни, от 30 до 70 г. от Хр.

Р. Х. Чарлс посочва близкото структурно сходство между Шестте Печата от тази глава и събитията от т.нар. Малък Апокалипсис, записани в Синоптичните Евангелия. Както показва неговата схема (адаптирана по-долу), “те практически представляват един и същ материал.”²⁷⁵
Откровение 6

1. 
   Война (ст. 1-2)
   
2. 
   Международен конфликт (ст. 3-4)
   
3. 
   Глад (ст. 5-6)
   
4. 
   Мор (ст. 7-8)
   
5. 
   Гонения (ст. 9-11)
   
6. 
   Земетресение; разпадане на създанието (ст. 12-17)
   

1. 
   Войни (ст. 6)
   
2. 
   Международен конфликт (ст. 7а)
   
3. 
   Глад (ст. 7б)
   
4. 
   Земетресения (ст. 7с)
   
5. 
   Гонения (ст. 9-13)
   
6. 
   Разпадане на създанието (ст. 15-31)
   

1. 
   Войни (ст. 7)
   
2. 
   Международен конфликт (ст. 8а)
   
3. 
   Земетресения (ст. 8б)
   
4. 
   Глад (ст. 8с)
   
5. 
   Гонения (ст. 9-13)
   
6. 
   Разпадане на създанието (ст. 14-27)
   

1. 
   Войни (ст. 9)
   
2. 
   Международен конфликт (ст. 10)
   
3. 
   Земетресения (ст. 11а)
   
4. 
   Мор и глад (ст. 11б)
   
5. 
   Гонения (ст. 12-19)
   
6. 
   Разпадане на създанието (ст. 20-27)
   

Това показва проницателността на Чарлс и на многото коментатори, които са последвали неговите насоки. Удивително е, обаче, че те не успяват да видят целта на св. Йоан, когато представя “същия материал” като Синоптичните автори: да пророкува събитията, водещи до разрушаването на Ерусалим. Макар всички с готовност да признават, че Малкият Апокалипсис е пророчество срещу Израел (вижте Матей 23:29-39; 24:1-2, 15-16, 34; Марк 13:2, 14, 30; Лука 21:5-6, 20-24, 32), малцина са способни да направят очевидната връзка: Големият Апокалипсис също е пророчество срещу Израел!

Коментарите на Милтън Тери са полезни: “Истинското тълкуване на тези първи четири печата е това, което ги вижда като символично представяне на ‘войните, глада, мора и земетресенията,’ за които Исус обяви, че ще бъдат ‘началото на страдания’ при опустошението на Ерусалим (Матей 24:6-7; Лука 21:10-11, 20). Опитът да се отъждестви всяка отделна фигура с едно конкретно събитие пропуска духа и метода на апокалиптичния символизъм. Целта е да се даде четирикратна и силно впечатлителна картина на тази ужасна война срещу Ерусалим, която е определена да възмезди праведната кръв на пророците и апостолите (Матей 23:35-37), и да доведе ‘голяма скръб,’ каквато никога е нямало преди (Матей 24:21). Като четирите последователни, но близко свързани ята вредители в Йоил 1:4; като четирите конника на различно оцветени коне в Захария 1:8, 18, и четирите колесници, теглени пак от различно оцветени коне в Захария 6:1-6, тези четири горчиви присъди на Йеова излизат по заповед на четирите живи същества при Престола, за да изпълнят волята на Онзи, Който е обявил ‘книжниците, фарисеите и лицемерите’ на Своето време за ‘змии и ехидни,’ и ги увери, че ‘всичко това ще дойде върху това поколение’ (Матей 23:33, 36). Трудовете на Йосиф Флавий изобилно ни показват колко страшно са били изпълнени тези неща в кървавата война на Рим срещу Ерусалим.”²⁷⁶

Също толкова важна за основата на този текст, колкото и Захария, е Молитвата на Авакум (Авакум 3), традиционният текст за четене в синагогата за втория ден от Петдесятница,²⁷⁷ в който пророкът вижда Бога идещ в съд, светещ като слънцето, блестящ с мълнии (Авакум 3:3-4; сравнете Откровение 1:16; 4:5), носещ мор и чума (Авакум 3:5; Откровение 6:8), разтърсващ планините и срутващ хълмовете (Авакум 3:6, 10; Откровение 6:14), яздещ на коне срещу Своите врагове (Авакум 3:8, 15; Откровение 6:2, 4-5, 8), въоръжен с Лък (Авакум 3:9, 11; Откровение 6:2), затъмняващ слънце и луна (Авакум 3:11; Откровение 6:12-13) и потъпкващ народите в Своя гняв (Авакум 3:12; Откровение 6:15). Авакум ясно тълкува своите образи като пророчество за военното нашествие на Халдейците в Юда, Божиите езически инструменти за божествен гняв (Авакум 3:16; сравнете 1:5-17). С подобен образен език св. Йоан изобразява унищожението на Израел от ръцете на нахлуващите Едомски и Римски войски.

1-2 Виденията от Книгата започват, както започват Посланията, с Христос държащ група от седем в своята ръка. Когато Агнето отваря всеки един от първите четири Печата, св. Йоан чува едно от четирите живи същества да казва с глас като гръм: Ела! Това не се изговаря към св. Йоан като “ела и виж.”²⁷⁸ По-скоро всяко от живите същества призовава един от Четиримата Конника. Тоест, четирите ъгъла на земята, стоящи около олтара, призовават за Божията праведна присъда да дойде и да унищожи нечестивите – точно както характерният вик на апостолската църква за съд и спасение е бил, Мараната! Ела, Господи! – и доведи Анатема.²⁷⁹

Когато първото живо същество извиква, св. Йоан вижда бял конник, неговият ездач въоръжен за битка, носещ Лък. Конникът е вече побеждаващ, защото на Него се дава корона (св. Йоан като цяло използва безличен страдателен залог през цялото пророчество, за да посочи, че нещо е направено от Бога; сравнете 6:2, 4, 11; 7:2, 4; 8:2, 3, и т.н.) Вече постигнал победата, Той язди към още победи: Той излезе побеждаващ и да побеждава. Удивително, обичайното диспенсационалистично тълкувание твърди, че този конник на белия кон е Антихристът.²⁸⁰ Показвайки къде лежи неговата вяра, Хал Линдзи е последователен и твърди, че Антихристът е “единствената личност, която би могла да извърши всички тези подвизи.”²⁸¹

Но има няколко подробности относно този Конник, които показват убедително, че Той не може да бъде никой друг, освен Господ Исус Христос. Първо, Той язди на бял кон, както Исус в 19:11-16. Второ, Той носи Лък. Както видяхме, текстът от Авакум, който формира основата за Откровение 6, показва Господ като Воин-Цар носещ Лък (Авакум 3:9, 11). Св. Йоан също се позовава на Псалм 45, едно от най-големите пророчества за победата на Христос над Неговите врагове, в който псалмистът радостно възклицава към Него, когато Той язди побеждаващ и да побеждава:
Препаши меча Си на бедрото Си, Силни,

Славата Си и величието Си;

И във величието Си язди победоносно

В полза на истината и кротостта и правдата;

И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща.

Стрелите Ти са остри,

Забиват се в сърцата на царските врагове;

Племена падат пред Тебе. (Псалм 45:3-5)

Първите читатели на св. Йоан незабавно биха разбрали неговите думи за този Конник с Лъка като отнасящи се за Исус Христос, на основа на това, което вече видяхме. Но, трето, вижда се, че на Конника е дадена корона, и това също се съгласява с това, което знаем за Христос от Откровение (14:14; 19:11-13).²⁸³ Четвъртата и последна точка, обаче, трябва да направи това тълкувание напълно сигурно: Конникът излиза, за да побеждава.²⁸⁴ Това е същата дума на гръцки, която се използва в посланията до седемте църкви за побеждаване и покоряване (вижте Откровение 2:7, 11, 17, 26; 3:5, 12, 21). Вижте как Откровение използва тази дума до този момент:

Има разлики между това видение за Христос и видението в Откровение 19. Основната причниа за това е, че в глава 19 Христос е видян с меч, излизащ от Неговата уста, и видението символизира Неговото покоряване на народите след 70 г. от Хр. Но това не се вижда още при отварянето на печатите. Тук Христос идва срещу Своите врагове в съд. Той идва, не да спаси, не да изцели, а да унищожи. Страшните и ужасяващи конници, които Го следват, не са посланници на надежда, а на гняв. Израел е обречен.

Всичко това е било изобилно изпълнено в Израел и в околните народи по време на Последните Дни, когато Земята е била изпълнена с убийци, революционери и терористи от всякакъв вид; когато “всеки град беше разделен на две войски, строени една срещу друга, и оцеляването на едната партия се състоеше в унищожението на другата; така дните бяха прекарвани в проливане на кръв, а нощите в страх. . . . Тогава беше обичайно да се видят градове пълни с мъртви тела, все още непогребани, стари хора, заедно с бебета, всички мъртви и разпръснати наоколо; жени също лежаха между тях, без никакво покритие на своята голота; след това можехте да видите цялата провинция пълна с неизразими бедствия, докато страхът от още по-варварски действия, които бяха надвиснали, беше навсякъде по-голям от престъпленията, които вече бяха извършени.”²⁸⁶

Йосиф Флавий описва трескавото търсене на храна при окончателната обсада: “С влошаването на глада нарастваше и безумието на метежниците, и всеки ден тези ужаси връхлетяваха още по-страшно. Защото, тъй като никъде не се виждаше жито, мъжете нахлуваха в къщите, и ако намираха нещо, те пребиваха обитателите за това, че не са признали, че имат жито; ако не намираха нищо, ги измъчваха, като че ли го бяха скрили по-внимателно. Доказателството дали имат храна или не идваше от физическото състояние на нещастниците; за хората, които все още са в добро състояние, се считаше, че са добре осигурени с храна, докато онези, които вече линееха, бяха подминавани, защото изглеждаше безсмислено да се убиват хора, които скоро щяха да умрат от глад. Мнозина тайно разменяха своите притежания за един хиникс пшеница, ако бяха богати, и за ечемик, ако бяха бедни. Тогава те се затваряха в най-тъмните ъгли на своите домове; от силен глад някои дори изаждаха своето жито под земята, докато други го печаха, подбуждани от нужда и от страх. Никъде нямаше изложена маса – храната се изтръгваше полу-сготвена от огъня и се разкъсваше на парчета.”²⁸⁹

От друга страна, обаче, в това особено проклятие върху Ерусалим луксозните дървено масло и вино не са засегнати от общото повишение на цените; на черния Конник е забранено да ги докосва. Везните са знакът на Везни, заемащ септември и октомври; Фарър предполага, че ако житената реколта се провали през април и май, “хората започвали да затягат колани през октомври. Тогава те тъкмо привършвали обирането на плодовете, и е можело да наблюдават иронията на природата, че гроздето и маслините са останали непокътнати; от традиционната триада жито, вино и зехтин, в крайна сметка житото ще ви държи живи без другите две, но не и те без житото.”²⁹⁰ По всяка вероятност, още едно измерение на значението на този израз е, че Божиите пратеници за унищожение са предупредени да не повреждат праведните: Писанието често говори за Божиите благословения върху праведните като зехтин и вино (сравнете Псалм 104:15); и разбира се, зехтинът и виното се използвали в ритуалите на Църквата (Яков 5:14-15; 1 Коринтяни 11:25). Следователно това съответствува на онези други текстове, в които праведните са защитени от унищожение (сравнете 7:3).

7-8 Накрая се отваря Четвъртият Печат, и четвъртото живо същество призовава последния Конник на осъждението, който язди върху зелен кон – зеленият цвят²⁹¹ загатва за болнава бледност, предвестник на смъртта. Така четвъртият конник, с много по-широки и по-обхватни пълномощия, е наречен Смърт; и той е следван от Ада (гроба) – като и двамата са пуснати от Човешкия Син, който ги отключва със Своя ключ (1:18). И на него е дадена власт да донесе четири язви върху Земята с четири краища: да убие с меч и с глад и с мор и с дивите зверове на Земята. Това просто е обобщение на всички заветни проклятия в Левит 26 и Второзаконие 28. Нещо повече, това съответствува на Божието изброяване на Неговите четири основни категории от проклятия, с които Той наказва нечестивите и непокорни народи – “Моите четири тежки съдби върху Ерусалим: меча, глада, лютите зверове и мора, та да отсека от него и човек, и животно!” (Езекиил 14:21; сравнете Езекиил 5:17). Но на този предварителен етап – и в съгласие с “четирикратността” на текста като цяло – на Смъртта и на гроба е дадена власт да погълнат само до една четвърт от Земята. Присъдите на Тръбите ще отнемат една трета от Земята (сравнете 8:7-12), а присъдите от Чашите ще я погубят цялата.

Може би най-значителното препятствие за едно правилно тълкувание на този текст е било това, че коментаторите и проповедниците са се страхували и са били неспособни да видят, че Бог е Този, който нанася тези присъди върху Земята – че те са извикани от Престола, и че пратениците на съда са самите Божии ангели. Особенно порочно и вредно е всяко тълкувание, което се стреми да противопостави Божия Син срещу небесния съд, така че записаните тук проклятия да се виждат като неприсъщи по някакъв начин на Неговия характер. Но това е Исус, Агнето, Който отваря печатите на съда, и това е Исус, Царят на Царете, който язди победоносно, водейки ангелските войски срещу народите, за да унищожи онези, които въстават срещу Неговото световно управление.

Така отварянето на Петия Печат открива сцена в небето, където душите на онези, които са били заклани, са под, или около основата на олтара. Образът е взет от старозаветните жертвоприношения, в които кръвта на закланата жертва се стича към краищата на олтара и се събира около неговата основа (душата [евр. nephesh] на тялото е в кръвта,” Левит 17:11).²⁹² Кръвта на мъчениците се излива (сравнете 2 Тимотей 4:6), и като изпълва канала под олтара, вика от там със силен глас, казвайки До кога, Господарю свят и истинен, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по Земята за нашата кръв? Църквата в небесата се съгласява с херувима призовавайки Божия съд: До кога? е обичаен израз в Писанието за предизвикването на Божествената справедливост за угнетените (сравнете Псалм 6:3; 13:1-2; 35:17; 74:10; 79:5; 80:4; 89:46; 90:13; 94:3-4; Авакум 1:2; 2:6). Конкретната основа за неговата употреба, обаче, е отново пророчеството на Захария (1:12): След като Четиримата Конника са обходили земята, ангелът пита, “Господи на Силите, до кога няма да покажеш милост към Ерусалим?” Св. Йоан обръща това. След като неговите Четири Конника са изпратени в своята мисия, той показва мъчениците питащи до кога Бог ще продължава да търпи Ерусалим. Читателите на св. Йоан не биха пропуснали да забележат още една малка особеност: Ако кръвта на мъчениците тече около основата на олтара, свещениците в Ерусалим трябва да са онези, които са я проляли. Служителите на Завета са заклали праведните. Както свидетелствуват Исус и апостолите, Ерусалим беше убиецът на пророците (Матей 23:34-37; Лука 13:33; Деяния 7:51-52). Връзката с “кръвта на Авел,” викаща от земята до олтара (Бит. 4:10) е друг признак, че този текст като цяло се отнася за съд върху Ерусалим (сравнете Матей 23:35-37). Както Каин, “по-големите братя” от Стария Завет завидяха и убиха праведните “по-млади братя” на Новия Завет (сравнете 1 Йоан 3:11-12). И така кръвта на праведните вика: Светиите се молят Христовото пророчество за “дните на въздаяние” (Лука 21:22) да се изпълни.

Фактът, че този откровен вик за въздаяние ни се струва странен, само показва колко много се е изродила нашата пиетистка епоха от библейския мироглед. Ако нашите църкви бяха по-запознати с основните химни на Църквата, Псалмите, вместо със захаросаните, сладникави, сантиментални припеви, които характеризират съвременните евангелски сборници с химни, много по-лесно бихме разбрали това. Но ние сме попаднали под езическата заблуда, че е някак си “нехристиянско” да се молим Божият гняв да се излее върху враговете и гонителите на Църквата. А виждаме, че точно това правят Божиите хора с одобрението на Бога в двата Завета на Святото Писание.²⁹³ Всъщност, характеристика на праведния човек е, че той се отвращава от нечестивия (Псалм 15:4). Духът, изразен в осъдителните молитви в Писанието, е неизбежна черта на отношението на християнина (сравнете 2 Тимотей 4:14). Голяма част от безсилието на църквите днес се дължи пряко на факта, че те са станали кастрирани и женствени. Такива църкви, неспособни дори да се противопоставят на злото – да не говорим да го “победят” – в крайна сметка ще бъдат завзети и владяни от своите врагове.

11 Праведните и верните светии в небето биват видени като царе и свещеници на Бога, и затова на всеки от тях се дава бяла дреха, символизираща Божието признание на тяхната чистота пред Него, символ на победата на победителите (сравнете 3:4-5). Белотата на дрехата е част от модела, установен вече в Откровение (Седемте Писма), в който последните три части от седмократната структура отговарят на първите четири части. Така:

Първи печат: Бял конник	Пети печат: Бели дрехи
Втори печат: Червен конник	Шести печат: Луна като кръв
Трети печат: Черен кон	Черно слънце
Четвърти печат: Зелен кон	Седми печат: Зелена трева изгорена

В отговор на молбата на светиите за отмъщение, Бог отговаря, че те трябва да почакат още малко, докато се допълни броя на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях. Пълното число на мъчениците още не е допълнено; пълното нечестие на техните гонители все още не е достигнато (сравнете Битие 15:16), макар то бързо да наближава присъдата на Божия “безконечен гняв,” който се излива върху тях (1 Солунци 2:14-16). Трябва да помним, че основното приложение на това е свързано с отстъпилия Израел – тези, които обитават върху Земята – който (заедно с римските власти) убиваше светиите. На мъчениците беше казано да почакат още малко, и че Божият съд със сигурност ще дойде, носещ обещаната “Голяма скръб” върху нарушилия Завета Израел.

1. Земя

3. Луна

5. Небе

7. Човек

Когато земята бива унищожена и посредническото естествено откровение е премахнато – поставяйки грешниците лице в лице с прякото откровение на святия и праведен Бог – хората на Израел се опитват да избягат и да потърсят защитата на нещо, което като че ли предлага убежище. Бягството под земята и в пещери е белег на проклятие (сравнете Битие 19:30-38). Така те се скриват (сравнете Битие 3:8) в пещерите и между скалите на планините (lex talionis²⁹⁸ за тяхното лошо отношение към праведните: Евреи 11:38; сравнете Съдии 7:25),²⁹⁹ и те казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от присъствието на Седящия на Престола, и от гнева на Агнето; защото великият ден на Неговия гняв дойде;³⁰⁰ и (Наум 1:6; Малахия 3:2) кой може да устои? Отново се потвърждава тълкуванието, което дадохме тук: Този текст не говори за Края на Света, а за Края на Израел през 70 г. от. Хр. Произходът на символизма, използван тук, е от пророчеството на Осия срещу Израел:

И Израил ще се посрами от своите разсъждения.

Колкото за Самария, царят й се отсече

Като пяна отвърху вода.

И високите места на Авен, Израилевият грях, ще се съсипят;

Тръни и бодили ще поникнат върху жертвениците им;

И те ще рекат на планините: Покрийте ни! (Осия 10:6-8)
Исус цитира този текст по Своя път към разпятието, казвайки, че ще се изпълни върху идолопоклонническия Израел в живота на присъствуващите:
И след Него вървеше голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него. А исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за децата си; защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни! (Лука 23:27-30)
Когато църквите в Мала Азия са четяли за първи път това видение, пророкуваните осъждения вече са ставали; окончателният Край е наближавал бързо. Поколението, което е отхвърило Сина на Земевладелеца (сравнете Матей 21:33-45) скоро е щяло да крещи същите тези думи. Разпнатият и възкръснал Господ е идвал да унищожи отстъпниците. Това е щял да бъде великият Ден на изливащия се гняв на Агнето, Което те са заклали.