Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Храмовото жертвоприношение
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Храмовото жертвоприношение
Преминахме през по-късните допълнения към Йоановата поема и видяхме колко полезно е да ги разгледаме от литургична гледна точка; сега преминаваме към по-старите видения, които са запазени в тази структура. Глави от 1 до 5 са нов материал, който образува въведение към тази по-стара система; и без съмнение в него ще се намерят по-стари елементи. Вече изтъкнах как Първосвещеникът трябва да се види във видението за Христос в глава 1, светилището и неговата украса в глава 4, и закланото агне в глава 5. Нека сега да очертая хода на всекидневното всеизгаряне в храма; то може да се раздели на следните етапи: Убиване на агнето. Подготвяне на жертвата. Време за молитва. Принасяне на тамян. Изгаряне на жертвата. Псалми, и др. “Викът.” Пируване с жертвата: ако е принос за грях. 1. Убиването на Агнето – Четири събития се случват едновременно: свири се с тръба три пъти, и портите на храма и портите са светилището се отварят; в същия момент агнето бива убито и неговата кръв се разлива върху олтара. По необходимост св. Йоан трябва да започне с убитото агне, тъй като желае да го вгради в християнската схема на поклонение, която е поставил като увод към своите по-стари видения; затова стих 6 е кулминацията на едното и началото на другото. Видях Агне стоящо като заклано. Вече изтъкнах, че думата “стоящо” е буквален превод на Тамид, техническото име за утринното всеизгаряне. Затова стихът трябва да бъде преведен “Видях агнето на Тамида като заклано.” Изразът се среща в 14:1. (Двадесетте и четири старци, които сега имат арфи и тамян като свещеници, пеят “Нова Песен”; но това е свързано с християнската схема, която съвпада в този случай. “Новата Песен” в храма идва малко по-късно; и св. Йоан я отлага до 14:3.) Подминавайки нелитургичния епизод за Четиримата Конника, идваме до душите под олтара (6:9). Непосредствено след като агнето е убито, неговата кръв е разлята върху олтара; има силна връзка в еврейското мислене между кръвта и душата, и душите тук са описани като душите на пожертвуваните. Те също се молят за въздаяние за тяхната кръв. За кръвта се говори като изляна на земята; кръвта-душа е приета като отиваща при Йехова. Същото мислене стои основно зад кръвната жертва и кръвното възмездие. Виждаме, че вече смъртта на невинните е свързана със смъртта на Агнето; може би те се считат за очистени чрез Неговата кръв, защото на тях е дадена бяла дреха (виж по-горе). Подминавайки шестия печат и по-късния християнски литургичен текст, който е свързан с него, стигаме до тръбите и принасянето на тамяна (8:1). Принасянето на тамяна изглежва не на място, и за момент ще пренебрегнем това, отбелязвайки, обаче, чувството на св. Йоан за правилен и красив ритуал. Част от красотата на ритуала е едновременното действие, предназначено да предотврати забавянето, докато се извършват приготовленията. На седем ангела са дадени седем тръби. Принася се тамянът. Свири се на тръбите. Точно същото е показано при седемте чаши (вижте 15:1). Нека да се върнем при убиването на агнето. Сигналът за убиването на агнето е бил трикратно свирене на тръбите; тези три звука на тръби са били също сигнал да се отворят портите на храма и на светилището. Именно това намираме в св. Йоан: Седем тръби (8:1 до 11:18). Отваряне на Божието Светилище в Небето (11:19). Следователно имаме право да заключим, че той следва, макар и повърхностно, храмовия ритуал. Сходството става още по-точно, когато си припомним, че д-р Чарлс дава много добро основание да предположим, че и в Откровение броят на тръбите е бил първоначално три. Аргументът от ритуала превръща хипотезата на д-р Чарлс в сигурен факт. Поредицата от седем печата и седем тръби, както отбелязах в текста на моята книга, не е ключът към структурата на Откровение; това я обърква; това е въведено, за да свърже видения, които не са се свързвали логически. Когато се занимаваме с Наоса или Светилището в Небето, ние сме в много деликатно положение. Две неща изглеждат ясни. Едното е, че “видимото” Присъствие или Слава е напуснало Ерусалим, така че Наосът, който е там, вече не е Наос; другото е, че Наосът в небето е числото на избраните вярващи, в които Присъствието ще обитава. Той е универсален, в “небето,” отворен за всички. Вярвам, че старите поредици от видения трябва да са приключили, и вероятно наистина са приключили, със слизането на този неръкотворен Храм. Мисля, че се намират две следи от него: обещанието в 3:12, Ще го направя стълп в Наоса на моя Бог; и думите за тържествуващите мъченици, 7:15, Те му служат денем и нощем в неговия Наос. Тази мисъл за новия Наос от небето се заменя с нещо по-добро, видението за Новия Град, който няма Наос, нито ден или нощ. Сега виждаме защо смъртта на Агнето трябваше да бъде в началото. Смъртта на Христос е това, което отваря пътя. Когато победи жилото на смъртта, ти отвори Небесното царство за всички вярващи. Сравнявайки св. Йоан с храмовия ритуал, сега получаваме:
Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|