Изследване на телефонни разговори в 802. 11 безжични мрежи
Глава 3: Управление на достъпа с адаптивни интервали за предаване Adaptive Transmission Interval Call Admission Control (ATICAC)
Изтегляне 161 Kb.
|
| Глава 3: Управление на достъпа с адаптивни интервали за предаване Adaptive Transmission Interval Call Admission Control (ATICAC)
В тази глава, ще бъде разгледана ATICAC стратегията за повишаване на качеството на VoIP разговори в мрежата, насочени към предотвратяване на мрежа от насищане. Основната идея на ATICAC е че, увеличаването на интервала за предаване на съществуващите разговори може да намали средната вероятност за сблъсъци pc, което определя дали мрежата е претоварена. Междувременно, голям интервал за предаване може да доведе до голямо закъснение на гласът. Така, ATICAC адаптивно избира големината на интервала за предаване зависимо от статуса на мрежата. Следователно ако мрежата не е претоварена качеството на VoIP може да бъде гарантирано. Основната цел на стратегията на управление на достъпа е предотвратяване на мрежата от насищане. Със използването на тази стратегията, новите повиквания се приемат без значително намаляване на качеството на актуалните разговори, а когато имаме прекъсване на разговор качеството се повишава. Както обсъдихме в предишната глава, ако можем да контролираме средната вероятност за сблъсъци pc на мрежата и я държим по малка от pc`, качеството на актуалните разговори може бъде гарантирано, което е най-важната цел на управлението на достъпа. Тук идва един друг проблем със средната вероятност за сблъсъци pc на мрежата, която е трудно да се получи защото всяка станция в мрежата, включително BS (базовата станция) не знае дали другите възли са в сблъсък. Ето защо, ние използваме нов параметър, наречен вероятност за заетост на канала pb (channel busyness probability), както е дадено в Zhai, and Chen Fang (2004) вместо pc, които е вероятността че един възел отчита че канала е зает. pb може лесно да бъде получен от всяка станция, тъй като IEEE 802,11 е CSMA-базиран MAC протокол, работещи за физически и виртуални механизми отчитащи оператора. Ние ще докажем по-долу че pb е свързан с pc и BS може да използва pb да получи pc което определя състоянието на мрежата. Като се има предвид, че вероятността за предаване на всяка активна станция по всяко време τ както и Уравнението 2, вероятността за заетостта на канала pb може да се представи като: където броя на свързващи се обаждания n може да се получи от BS. Така, като комбинираме Уравненията 2 и 15, pc може да се изрази през pb като: Следователно, BS може бързо да получи pc чрез pb, и да администрира мрежата. От Таблица 2 ние можем да видим, че различен брой фреймове по пакет означава различни интервали за предаване, което определя различен максимален брой на VoIP разговори със същите параметри на мрежата. От уравнения 7 можем да получим, че колкото е по-дълъг е интервалът за предаване, толкова по-малко необходима пропускателна лента Breq, тъй като по-голям пакет означава по малко оглавявания на пакетите и по-малко Breq, така че повече обаждания могат да бъдат разрешени в мрежата от Уравнение 9. Това не е основната причина която повишава броят на разговори в мрежа. По-дълъг интервал за предаване значи по-малко пакети за пращане, което намалява сблъскванията в мрежата. Следователно, средната вероятност за сблъсъци pc на мрежата ще се намали и повече VoIP разговори може да влязат в мрежата. Колкото по-голям е интервала за предаване, толкова по-добри качества на мрежата, защото изискваната пропускателна лента е по-малка а също и вероятност за сблъсъци pc намалява. Но не е подходяща за VoIP предавания защото забавянето от край до край е много тясно ограничено. Както вече казахме дори и да няма сблъсквания в мрежата, забавянето трябва да е по малко от 244ms. Ако два потребителя в различни WLAN мрежи се свържат посредством VoIP забавянето между станциите и BS трябва да е по малко от 122ms с изключение на забавянето на жичната мрежа на интернета. По дълъг интервал за предаване означава по голямо забавяне на гласът, което е дял от цялото, от край до край забавяне. Следователно имаме пропорция между броя на VoIP повикванията и от край до край забавянето, т.е. качеството на VoIP разговорите Да опишем стратегията на управление на достъпа с адаптивни интервали за предаване. Нека предположим че в една система максималният капацитет на системата е C, a αC е максималния капацитет на предаването на данни, където α е между 0 и 1. Когато е налице ново гласово обаждане при BS, тогава BS трябва да изчисли средната вероятност за сблъсъци pc чрез pb. Ако pc е по малка от pc` означава че мрежата не е претоварена, и новото обаждане е прието; противно значи мрежата има/получава статус на претоварена и BS ще реши дали да намали качеството на актуалните обаждания с повишаване на интервала за предаване на всички обаждания включително на новото. Ако вече актуалните обаждания са с ниско качество, тогава новото обаждане ще бъде отхвърлено от BS; в противен случаи BS ще повиши интервала за предаване на всички обаждания включително на новото. При наличие на нови данни пристигащи в BS, трябва също да се изчисли средната вероятност за сблъсъци pc чрез pb. Ако pc е по малка от pc` и текущия поток на данни е по малак от максималния, тогава BS ще приеме данните и ще обнови информацията за капацитета. В друг случи когато текущия трафик приключи, BS ще се опита да намали интервала за предаване на текущите обаждания повишавайки тяхното качеството, и отново ще изчисли pc. Ако pc е по малка от pc`, опитът е успешен, и всички съществуващи разговори ще имат по-добро качество; ако не, опита се отхвърля всички съществуващи повиквания ще работят с предишния интервал на предаване, както и качеството на повиквания няма да бъде засилено много. Начина на работа на е показан на Фигура 3 Изтегляне 161 Kb. Сподели с приятели:
|