Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс
Изтегляне 483.51 Kb. Pdf просмотр
|
| светлината на деня. Тя се страхувала да не изгуби своето богатство и заключила светлината в златна кутия. Кога- то искала, отваряла кутията и поглеждала в нея. Виждала сини морета, червени риби, бели реки, зелени гори, шарени пеперуди, бели облаци. В мълчанието на времето тя гледа- ла картината на вечността. Чайката пазела светлината и хората живеели в тъмнина. Те не познавали нито небето, нито земята, нито морето. Те се чудели как да откраднат кутията на чайката, как да се порадват на светлината, за която само били слушали. Един ден гарванът се престорил на болен. Казал на чайката, че единственият лек за него е да погледне светлината. Чайката се смилила и му позволила да погледне в кутията. Гарванът грабнал кутията и я занесъл на хората. Те погледнали в нея. Видели сини морета, червени риби, бели реки, зелени гори, шарени пеперуди, бели облаци. Открили илюзорното щастие. Чайката заплакала и се спус- нала над водите да търси откраднатата кутия. Летяла в мълчанието на времето и виждала очите на хората. С все- ки изминат миг тя опознавала мъката им, наблюдавайки ги отблизо в тяхната неволя. А нейното сърце летейки над тях ставало топло като слънце от това. Очите на хората пазе- ли светлината. Чайката, летейки в мълчанието на времето, виждала сега по-истински тези очи. И тя искала да им даде нещо което да им помогне да се справят с трудностите на студената долу земя. Чайката станала приятел на хората. И те я обикнали. От тогава до днес само морето знае тайната на това при- ятелство.“ В една любов светлината на духа създава нейната 64 неповторимост. В живота, изпълнен с тревоги и неизвестно- сти, бихте помислили, че една любов изглежда като самотно цвете. Но как ще отречете, вие го виждате, хората обичат, оч- акват, преживяват трепетите на неуловимото. Всеки има една тайна, една история, една надежда. Любовта преобразява це- лия живот на човека, прави го друго същество, отключва пред него непознати светове, доближава го до тихата хармония на вечността. Хората са нещастни, ако живеят без любов, без очакване, без взаимност. Един човек ми казва: „Никой няма да чете книгата ти! Пишеш за писма, за любов! Ще я четат само учениците и войниците, студентите и фризьорките!“ Гледам очите му – безизразни, лицето – повехнало, движе- нията – бавни, лъха на старост. Интелектуалец. Мирабо на кафенетата. Планина в страната на изкуството, в своите очи. Отрича любовта, защото я няма. Полъхът на младостта не е в якето и маратонките. Той е в съвременното усещане на неща- та, потъването в живия живот, излитането над блатата, трепе- та! Вие ме разбирате! Ако обичате един човек, ако живеете с писмата му, ако дълго гледате снимката, ако жадувате да го прегърнете, да погалите косата му, да потънете в тишината на докосването, да се влеете в душата му – вие изпитвате чудото на любовта. Никой не може да ви забрани да го изпитвате, да не вярвате, че то съществува! Ако слушате в тъмнината Бах и съзвучията на органа ви свързват с Космоса, това е любовта във вашия малък, но богат вътрешен свят. Музиката е прия- тел на любовта. Ако пишете за музика и любов, ако изразя- вате пред някого очарованието от едно изпълнение, от един автор, вие носите в себе си любовта, вие сте в планетата на ценностите. Ето атмосферата на вашите писма! Думите мо- гат да бъдат кратки, но зад тях е безкрайността на вашия дух, изтънчеността на вашите чувства, яснотата на вашия поглед. Вие не сте замръзнали в правилата на играта. Вие не играете. 65 Вие живеете. Печелите или губите, изоставате или напредва- те. И това прави силата на вашите думи! Вие имате вашата опитност, вашите преживявания, вашата истина! Имате спо- койствието в неспокойствието на света, защото сте обичани! Ето от къде идват думите върху белия лист, желанието да на- пишете едно писмо, бързината да го изпратите, нетърпението да получите отговор. Вие вървите към хижата в планината! Над боровете небето е тъмно, звездите треперят, лъха хлад. Не спирате. Вървите. Вървите. Намерили сте пътя. В далечи- ната – светлина. Не спирате. Тъмнината не ви плаши. Очер- тава се хижата. Виждате светлината на прозорците. В пътува- нето на писмото към човека, когото обичате, меката светлина на взаимността е краят на пътя. Може да е зима, но в душата ви е пролет. Сигурен съм, че ще кажете като Кнут Хамсун: Изтегляне 483.51 Kb. Сподели с приятели:
|