Йордан Ватев Диалог на чувствата вашият шанс

60
жава във времето. Той изисква яснота, изливане на мислите, вътрешна хармония, свободен дух, спокоен тон, търпение, прозорливост, съобразяване с обстоятелствата и най-важно- то – моля ви, не го забравяйте, – никаква разточителност. Не се лъжете! Многото думи не откриват чувствата, те разпиля- ват асоциациите, отегчават, създават основания за съмнение във вашите намерения. Интимно писмо! Съчиненията носят опасения за сексуална интервенция или нещо подобно в тази насока. Нали не искате да минете за Казанова или ви се иска като Байрон да кажете: „Защо всички жени нямат една уста,
за да ги целуна изведнъж?“ Или да бъдете Сирано дьо Бер- жерак, както ви съветва Андре Мороа, този проницателен по- знавач на човешкото сърце? Никога не казвайте в едно писмо какво искате, макар да го мислите. Бъдете уверени, партньо- рът отгатва вашите намерения. Интимните писма не се пи- шат за упражнение, това не са литературни етюди. Писмото е откровение, една изповед, едно изпратено желание, една очаквана реакция. Преценете много внимателно обръщение- то, основната информация – тя винаги съществува, вашите мотиви и вашите мисли. Запомнете: хората се безпокоят от начина, по който предлагате близост, не от преживяването на съприкосновението. И тук нежността отваря вратите на тайните! Нахлуването в крепостта не е за препоръчване, съ- противата е силна. Отключването става отвътре. Бъдете не писатели, бъдете психолози! Великолепно наредените думи правят впечатление, то е блестящо, магическо, понякога вце- пеняващо и все пак мимолетно. Вие четете писмото един път, втори път, трети път и текстът ви изглежда не така силен, както в началото. Потъвате в потока на изреченията, долавяте декорация, прецизирана стилистика, показване на литератур- ната сръчност и много малко непосредственост. Долавяте, че мислите не се леят, не идват от сърцето на автора, показват

61
неговата рутина, скриват празнотата на духа. Писмото не е щанд на чувствата, витрина на намеренията. Нужни са свет- лосенки и полутонове, криене и разбулване. Конфекцията в любовта убива самата любов. Всеки миг е открехване на един нов свят. Оставете вашия партньор да открие пътеките към него. Не му казвайте какво го очаква, покажете му кулите на замъка, луната над хълма, върховете на боровете – той сам ще намери пътя, ще открие съкровището. Той чете зад редо- вете, очаква да разбере какво мислите за него, иска да знае дали неговите намерения съвпадат с вашите, дали има хармо- ния между вас. Тази изтънчена чувствителност, предизвика- на от представата за подробностите, го кара да бъде страшно наблюдателен. И най-малките чертички върху гърба на пли- ка, полето на листа, изборът на марката, комбинирането на стойностите, разположението на адреса, най-после съдържа- нието, преминало през неговата интерпретация, определят отношение към вас. Или го привличате, или го отблъсквате.
Безразличието е коректна форма на отблъскване. Бъдете мно- го внимателни, когато пишете, не защото писмото е документ и от него могат да произтекат хиляди неприятности, но да не отблъснете един човек поради неправилно разбиране. Това е жестоко и непростимо! Може да изпитате удоволствие, че сте приключили с една връзка, че сте се отървали от едно бреме, че сте захвърлили един човек, който ви е обичал! Сигурни ли сте какво ще ви се случи в бъдеще? Няма ли да си спомните за него в часовете на страдание и на самота? Няма ли да съ- жалявате за тази бърза и необмислена постъпка? Няма ли да си кажете: „Как четох! Как разбрах!“? Не пренебрегвайте едно получено писмо! Не се мислете за владетели на бъде- щето! Не казвайте големи думи! Вие сте господари на мига и това е всичко. Написаните редове, прочетени след време, показват ясно какво сте пропуснали поради равнодушие или

62
жестокост, самоувереност или елементарност. Старите писма ви карат да се вглеждате в себе си.
32. Вие се питате какво е станало. Как е възможно една богата кореспонденция да спре? Как е възможно безразличи- ето да погълне мислите и чувствата? Как е възможно всичко да е така променено? Погледнете нещата в дълбочина. Откъс- нете се от дебелите книги за любовта, от мненията на авто- ритетите, от примамките на академичните предначертания.
Обърнете се към нещата от живота! Обърнете се към психо- логията на живота! Обърнете се към вас самите! Вие живеете с вълненията на една среща на духовете. Вие напускате света на самотата, намирате щастието във вселената на една лю- бов, невидима за другите, извор на радост и самочувствие за вас. Откривате, че дължите само на един човек това чувство на сигурност, което имате, което ви прави силни и способни да се борите с неприятностите, да оцелявате, да се усмих- вате, когато около вас лицата са непроницаеми. Ако между вас съществува една нежност, една близост, една топлота, различията в светоусещанията и професионалните ви инте- реси няма да ви направят студени и далечни. Опасността и конфликтните ситуации започват в момента, когато един от вас открие умело прикриваното безразличие на другия. Тога- ва идва отчуждението, невидимо в началото. Духът на една любов – това е преживяването на ценностите, отсенките на настроенията, носталгията по красотата. Ако не са споделе- ни, съвместната връзка става товар, принуждение, робство, презрение, търпимост, тайно желание за избавление. Ако те са споделени, близостта и интимните преживявания, загат- нати и разбулени в писмата, трепетите и ласките стават едно очакване, радост за вас, състояние на сигурност, желание да продължите вашата любов, бариера срещу събитията на света. Те не преминават стените. Те са отвън, вие сте вътре.

63
Всичко е свобода и вярност, взаимно откриване и красота, хармония и съвършенство. Има полъх. Има прашец по крил- цата на пеперудата. Има светлина. Знаете ли индианската ле- генда за чайката: „В незапомнени времена чайката владеела

Изтегляне 483.51 Kb.

Сподели с приятели: