Име
|
|
Кабакчиев Кирил Йорданов
|
Адрес
|
|
ул. Любен Каравелов № 13, гр. Горна Оряховица 5100, Република България
|
Телефон
|
|
(0618) 3 00 64
|
Факс
|
|
|
E-mail
|
|
|
Дата на раждане
|
|
22. 8. 1950
|
• Дати (от-до)
|
|
1995 – доцент по история на българския език
1989 – 1995 – гл. асистент
1989 – 1989 – ст. асистент
От 1.1. 1989 – асистент
1984 – 1989 – специалист-филолог към катедра Български език
1980 – 1983 – асистент по чл. 64
1978-1980 – редовен аспирант по история на българския език
От 1. 9. 1977 до 1. 1. 1978 – учител по български език и литература в с. Кесарево, окр. Великотърновски
От 1. 9. 1975 до 1. 9. 1977 – учител по български език и литература в с. Медовец, окр. Варненски
|
• Име и адрес на работодателя
|
|
Великотърновски университет «Св. св. Кирил и Методий»; ул. Теодосий Търновски № 2, гр. В. Търново 5003
|
• Вид на дейността или сферата на работа
|
|
Четене на лекции и водене на семинарни упражнения
|
• Заемана длъжност
|
|
|
• Основни дейности и отговорности
|
|
Четене на лекции по история на българския език и водене на упражнения
|
• Дати (от-до)
|
|
Авг. 1991 – 1 м. курс по гръцки език в Солун
-
10. 1971 – 1975 – завършил българска филология с втора специалност история
1965 – 1969 средно техническо образование в ТМТ в гр. Горна Оряховица
|
• Име и вид на обучаващата или образователната организация
|
|
ВТУ «Св. св. Кирил и Методий»
ТМТ «Харалампи Стоянов» в гр. Г. Оряховица
|
• Основни предмети/застъпени професионални умения
|
|
Учител по български език и литература
Стругар и фрезист
|
• Наименование на придобитата квалификация
|
|
1995 г. хабилитация по История на българския език
1987 г. доктор по филология (кандидат на филологическите науки)
|
• Ниво по националната класификация (ако е приложимо)
|
|
|
Лични умения и компетенции
Придобити в жизнения път или в професията, но не непременно удостоверени с официален документ или диплома.
|
|
|
руски немски испански
|
• Четене
|
|
добро добро добро
|
• Писане
|
|
добро добро добро
|
• Разговор
|
|
основно основно основно
|
Социални умения и компетенции
Съвместно съжителство с други хора в интеркултурно обкръжение, в ситуации, в които комуникацията и екипната работа са от съществено значение (например в културата и спорта) и др.
|
|
[ Опишете тези компетенции и посочете къде са придобити.]
|
Организационни умения и компетенции
Координация, управление и адмистрация на хора, проекти и бюджети в професионалната среда или на доброволни начала (например в областта на културата и спорта) у дома и др.
|
|
[Опишете тези компетенции и посочете къде са придобити.]
|
Артистични умения и компетенции
Музикални, писмени, дизайнерски и др.
|
|
[Опишете тези компетенции и посочете къде са придобити.]
|
Други умения и компетенции
Компетенции, които не са споменати по-горе.
|
|
[Опишете тези компетенции и посочете къде са придобити.]
|
Свидетелство за управление на МПС
|
|
|
Допълнителна информация
|
|
[Тук включете всякаква допълнителна информация, която може да е уместна, напр. лица за контакти, препоръки и др.]
|
Приложения
|
|
Списък с основни публикации
Книги:
Евтимиевата реформа /хипотези и факти/. Пловдив, 1997.
Търновска книжовна школа. Преводи и тълкувания. В. Търново, 2001.
Медиевистични прения. Евтимиева реформа – pro et contra. В. Търново, 2004.
Студии, статити:
|
Студии, статии, рецензии, превод:
За някои лексикални синоними в словата на Йоан Екзарх. – Аспирантски сборник, кн. V, свитък І. Езикознание и литературознание. В. Търново, 1979, с. 13-21.
Лексикалната синонимия у Григорий Цамблак като източник на сведения за преводаческата дейност на Евтимий Търновски. –Бълг. език, 1982, кн. 1, с. 27-34.
Към индивидуално-стилната синонимика в творчаството на Григорий Цамблак. –Бълг. език, 1982, кн. 6, с. 503-508.
“Учеността на елините” или “учението на гърците”? Едно неясно място в преводите на “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. – Език и лит., 1983, 2, с. 65-68.
Едно несъответствие в преводите на “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. –Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1983, 2, с. 80-83.
За някои семантико-стилистични особености на синонимите у Григорий Цамблак. –В: Търновска книжовна школа. Т. 3, С., 1984, с. 251-256.
Недействителни противоречия и двусмислие в “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. –В: 40 години Социалистическа революция в България. В. Търново, 1985, с. 11-21.
Към семантико-идеологичната и стилистичната интерпретация на “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. –Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1985, 3, с. 87-98.
Библейската алюзия – важен фактор при интерпретация на старобългарската литература /Върху материал от “Житие на Стефан Дечански” от Григорий Цамблак/. –В: Търновска книжовна школа. Т. 4, С., 1985, с. 198-203.
За преводите от старобългарски на съвременен български език /Върху материал от произведения на Евтимий Търновски, Григорий Цамблак и Киприан/. – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1986, 6, с. 86-97.
Лексикални и лексикално-граматични несъответствия при преводите от старобългарски на съвременен български език /Върху материал на произведения от Търновската книжовна школа/. –Бълг. език, 1986, кн. 6, с. 502-507.
ô©äú “прашка” – заемка или дума-призрак в средновековния български книжовен език. –В: Славистични проучвания. В. Търново, 1988, с. 19-22.
Иван Гълъбов и въпроса за етническата принадлежност на първия писмен славянски език. –В: Палеославистика и епиграфика. В памет на проф. Ив. Гълъбов. В. Търново, 1988, с. 20-23.
Древнерусский литературный язык в его отношении к старославянскому. Отв. Ред. Доктор филологических наук Л. П. Жуковская. М., 1987. –Бълг. език, 1989, кн. 2, с. 176-186.
За историческата стойност на Българската хроника от ХV век. –Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1989, 2, с. 71-86 (в съавторство с Ив. Тютюнджиев).
За преводаческата дейност на Патриарх Евтимий в манастира “Св. Троица” според Григорий Цамблак. – В: Трудове на ВТУ. Т. 27 /26/, 1989, с. 63-86 /Част ІІ/.
Средновековен художествен текст и контекст /Библейска алюзия и интерпретация – три примера от “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак/. Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1991, 1, 72-81.
Патриарх Евтимий. Съчинения. Встъпителна студия Калин Янакиев. С., Наука и изкуство, 1990. –Études balkaniquesq, 1991, 1, p. 133-136.
Превеждал ли е Евтимий Търновски литургични книги според сведенията на Григорий Цамблак. –Бълг. език, 1992, кн. 4, с. 304-308.
За похода на Баязид до Буда и първата обсада на Константинопол според Българската анонимна хроника от ХV век. –В: Турските завоевания и съдбата на балканските народи, отразени в исторически и литературни паметници от ХІV-ХVІІІ век. В. Търново, 1992, с. 395-401.
Към синонимичната проблематика в творчеството на Григорий Цамблак. –В: Съвременни проблеми на българската езикова история. В. Търново, 1992, 53-62.
Отново за произхода на първия писмен славянски език или как съвременни политически резултати се възпроизвеждат в миналото. –Проглас, 1993, с. 11-25.
За обществена реализация на средновековния художествен текст. –В: Лингвистични студии. В. Търново, 1994, с. 61-70.
Патриарх Евтимий и Моисей – семантико-идеологична интерпретация на сравнението в “Похвално слово за Евтимий” от Григорий Цамблак. –В: Търновска книжовна школа. Т. 5. В. Търново, 1994, с. 109-119.
Семантико-стилистичен анализ на поантата от “Мъчение на Йоан Нови” от Григорий Цамблак. –В: Палеобалканистика и старобългаристика. В. Търново, 1995, с. 87-95.
Une question remise a jour: de lُorigine de la premier langue slave ecrite ou comment les resultats politiques actuels sont transposes au passe. – Ouvertures. Revue de linguistique de litterature et d’ historie. Véliko Tirnovo, 1995, 1, p. 72-85.
Противоречиво ли е било отношението на търновските книжовници към преводаческото майсторство на Кирил и Методий? – Проглас, 1996, 1, с. 21-29.
За някои проблеми при превода на произведения от Търновската книжовна школа. –В: Патриарх Евтимий Търновски и неговото време. В. Търново, 1998, с. 173-182.
Кои книги е “обновил” Евтимий Търновски – “светоотческите” или “всички стари”? – Проглас, 1998, 3-4, с. 153-163.
“Ново” сведение на Константин Костенечки, съобщено и от Григорий Цамблак, за книжовната дейност на Евтимий Търновски. –Palaeobulgarica/Старобългаристика, 1999, 1, с. 80-89.
Об исправлении книг в Сербии по сведениям Константина Костенеческого. –В: Роль библейских переводов в развитии литературных языков и культуры славян. Тезисы докладов международной научной конференции. М., 1999, с. 33-35.
Познавал ли е Константин Костенечки историята на старозаветния превод от еврейски на елински език? – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 2001, кн 1, с. 95-101.
Ревизия богослужебных книг Евфимием Тырновским – тезис из источников или тезис о источниках – Études balkaniques, 2001, 1 с. 119-136.
Библейска алюзия и исторически факт /Два примера от Цамблаковото слово за Евтимий и Сказанието на Константин Костенечки/. -В: Следите на Свещената книга в българската литература. В. Търново, 2001, с. 69-74.
Семиотична защита на “божествените писания” в Сказанието на Константин Костенечки. –В: Коментар, интерпретация, възможност за четене. С., 2001, с. 386-391.
Иван Гълъбов за Евтимиевата реформа. – В: Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни международни четения “Професор Иван Гълъбов”. В. Търново, 2001, с. 133-137.
Противоречивото отношение на търновските книжовници към делото на Кирил и Методий – научно обоснована теза или импровизирана хипотеза? – В: Трудове на катедрите по история и богословие. Шумен, 2001, с. 82-98.
Абагар на Филип Станиславов. Рим 1651. Издателство “Абагар”. В. Търново, 2001, с. 47-72. Превод.
Кои книги са били табу за невежите писачи от Търново, Византия и Атон? – Palaeobulgarica/Старобългаристика, 2002, кн. 3, с. 77-94.
Беньо Цонев за Евтимиевата реформа. –Трудове на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. Книга 2 – езикознание. Т. 33. В. Търново, 2002, с. 23-31.
Кои книги за Константин Костенечки са били превеждани от еврейски на елински език при Птолемей ІІ Филаделф? –В: Търновска книжовна школа. Т. 7. В. Търново, 2002, с. 293-303.
Тематичният ключ – необходимо, но недостатъчно условие за интепретиране на Сказанието от Константин Костенечки. –В: Трудове на катедрите по история и богословие. Т. 5. Академично издателство “Марин Дринов”, s. a., с. 97-108.
Константин Костенечки за юдаизма, езичеството и християнството (Към тълкуването на ëЃà глава от Сказанието). –В: Езикът и литературата – средство за [не]разбирателство. С., 2003, с. 268-279.
За прототекста на две полуадресни алюзии от Сказанието на Константин Костенечки. –В: Трудове на катедрите по история и богословие. Т. 6. С., 2004, с. 293-301.
Нови “доказателства” за Евтимиевата реформа. –В: Културните текстове на миналото. Носители, символи и идеи. Книга ІV. Текстовете в архитектура и образи. С., 2005, с. 231-239.
стр.
Автобиография
[ ФАМИЛИЯ, други имена ]
|
|
За повече информация:
www.cedefop.eu.int/transparency/
europa.eu.int/comm/education/index_en.html
eurescv-search.com/
|
Сподели с приятели: |