Според Каган стеснителното дете се ражда с лесно възбудима амигдала, вероятно поради генетична предразположеност към високи нива на норепинефрин или други химикали, които прекалено много стимулират контролния център на емоционалния мозък. В резултат на многогодишни проучвания той е открил, че две трети от децата, родени срамежливи, израстват като Матю - свенливи, затворени и по-вероятно е те да станат тревожни, болезнено
страхливи и социално потиснати, като пораснат. Тези деца очевидно не развиват нервни пътища между амигдалата и мозъчната кора, за да позволят на мислещата част от мозъка да помогне на емоционалния мозък да се успокои.
Една трета от децата обаче, които Каган е проучил, вероятно ще укротят превъзбудения емоционален мозък и подобно на Мики, когато достигнат възрастта за детската градина, ще са улегнали и общителни. Разликата при тези деца е начинът, по който родителите им са реагирали на срамежливостта им като малки - разлика, която
Каган предполага, че буквално променя развитието на мозъците им. Майките на притеснителните деца са заели покровителствена позиция спрямо малките си
- предпазвали са ги от нещата, които са ги обезпокоявали, и са ги утешавали, когато са плачели. Докато майките, чиито деца са надраснали срамежливостта си, са чувствали, че те трябва да се научат да се справят с това, което ги обезпокоява. Въпреки че са им съчувствали, те не са поощрявали плача и безпокойството им. По-скоро са определяли решителна граница и са настоявали за послушание. Каган допуска, че
неврохимията на децата, надраснали стеснителността си, се е променила, защото родителите им са ги подлагали постоянно на нови изпитания и предизвикателства, докато децата, неподлагани на изпитания, са запазили същата мозъчна верига и така са останали емоционално претоварени.
ДА ВЪРВИШ ПРОТИВ ВОЛЯТА СИ
Проучванията на Каган и на други автори показват, че въпреки че нашите деца са родени с някои специфични емоционални предразположения, мозъчната им верига запазва поне една степен на пластичност. Те могат да научават нови
емоционални и социални умения, които да им създават нови нервни пътища и по-приспособими биохимични образци. За да се извършат тези промени, ще трябва да поставите под въпрос някои от естествените си родителски инстинкти и да действате по начини, които са в разрез с вашите житейски навици. Следват няколко примера на родители, учители и професионалисти по психическо здраве, които показват как те се учат да поставят под съмнение своите интуитивни отговори:
• Психолозите често препоръчват да се помага на децата да говорят за емоциите си като средство да разбират чувствата на другите. Но думите изразяват само малка част
(по-малко от 10%) от нашите емоции. Хората интерпретират емоционалните послания от много по-примитивна част на мозъка и както ще видим в Глава 21, приучването на децата да разбират значението на позата, изражението на лицето, тона на гласа и др. ще бъде много по-ефективно, за да разбират по-добре своите и чуждите емоции.
• Деца,
които са травматизирани, обикновено се смятат за изключително уязвими и общоприета мъдрост е да им се даде време да сложат в ред емоциите си в една подкрепяща ги и изпълнена с родителски грижи среда. Но последните успехи в познавателната психология на поведението предполагат, че един по-бърз и непосредствен подход да се тушира ефектът от травмата е да се стимулират центровете за успокоение в мозъка,което би било по-ефективно при предпазване от психологически симптоми като кошмари и страхови реакции. Тази техника се дискутира в Глава 23.
• Подходът за усъвършенстване на самопреценката на децата чрез постоянни похвали и силна подкрепа, проповядван повече от 25 години от последователите на движението за хуманна психология, по-скоро би навредил, отколкото да е полезен.
Както ще видим в Глава 7, да помагаме на децата да се чувстват добре има смисъл само ако става въпрос за стимулиране на специфични постижения и усвояване на нови умения.
• Стресът е зъл продукт на нашето забързано технологично общество — естествен враг на детството. Предпазването на децата от стрес може би е едно от най-лошите неща, които можем да направим. Както видяхме в проучванията на Каган за стеснителното дете (вж. Глава 18 за приучването на децата към настойчивост), научавайки децата да се справят с трудностите, им даваме възможност да усъвършенстват нови нервни пътища, които да ги направят по-приспособими и съобразителни.
Сподели с приятели: