Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

хората. Те пишат към предговора на втория том с писма: „Предимството да се изчетат толкова много човешки разкази е, че добротата изпъква като най-мощния инструмент, с който разполагаме през целия си живот. Нейната сила не само е лесно достъпна за всеки, който иска да я използва, но тя никога не намалява, по-скоро се разраства с всяко наше действие."
Всеки ден е добър, за да превърнете добронамереността в един семеен проект.
Купете си дневник от книжарницата и записвайте всеки ден всяко добро дело, на всеки член от семейството. Доброто дело може да бъде най-обикновено -например да държиш вратата отворена за някого или да се обадиш на болен приятел. И докато добронамерените постъпки се превръщат в навик, ще откриете, че децата не могат да им се наситят. Те с всички сили ще се стремят да вършат все повече състрадателни дела.
УВЛИЧАЙТЕ ДЕТЕТО СИ В СЛУЖБА НА ОБЩЕСТВОТО
Много училища из цялата страна започват да изискват прояви на обществена дейност като условие за завършване на висше образование. Според един отчет на Научно- изследователския институт по образование, повече от 30% от американските държавни и частни училища задължително изискват - или планират в бъдеще да го правят - обществена дейност като необходимо условие за дипломиране на аб- солвентите.
Това изискване варира от 40 часа на Лагуна Бийч, Калифорния, до 240 часа в Сейнт
Луис, Мисури. Но самият факт, че училищата трябва да налагат задължително общес- твена дейност, за да изпълнят задължението си да дипломират отговорни граждани, е тъжна равносметка за това, в какво точно семейството не е успяло. Докато някои религиозни групи извършват обществена дейност като част от религиозните им задължения, много от децата не изживяват чувството на принадлежност и значимост, което се постига чрез редовното участие в организирано подпомагане на по-малко облагодетелстваните хора. Въпреки че повечето родители разясняват на децата си тези ценности, само делата биха имали ефект.
Ако вие и вашето семейство се отдавате редовно на организирани проекти за подпомагане на хора, не само ще научите децата си да бъдат по-загрижени за другите, но и ще възпитате у тях социални умения, да разберат колко важно съдружничеството и колко е ценно да си последователен настойчив. Всички тези умения също допринасят за един висок ЕК. Ако не сте член на религиозна или някаква група за обществена дейност, които ангажират децата поне в двуседмична дейност, има и няколко други добри източника, които ще ви помогнат като начало. Те включват
Ръководство за деца за социална отговорност и Наръчник на услужливите. Тези и други подобни книги предлагат следните дейности:
• работа в кухня за бедни;
• работа в организации за спасяване на застрашените видове;
• енергична дейност за почистване на квартала;
• четене на възрастни хора в старчески домове;
• обучение на по-малки деца;
• изработване на кукли за болни деца.
Ако се свържете с местния вестник, ще научите за дузина заслужаващи внимание проекти, които се реализират във вашата област. Един от тях със сигурност ще допадне на вас и на децата ви. Трябва да запомните следните ключови фактори, ако направите обществената дейност част от живота на децата си:
• Изберете нещо значимо за вас и децата.
• Поддържайте дейността, която е от първостепенно значение във вашия живот. Не разрешавайте интереса ви да замре.
• Участвайте колкото се може повече в проекта с децата.
УМЕНИЯ С ЕК, КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОМНЯТ
Когато учите децата да се грижат за другите, няма нищо но-важно от житейския пример. С приказки работа не се върши. От тази книга ще разберете, че някои умения с ЕК и особено онези, които включват взаимоотношенията на децата с останалите, ще

бъдат ефективни само ако са свързани с емоционалния им мозък.
Въпреки че езикът и логиката на мисленето са важни за възпитаване на ценности в детето, те няма да формират поведението му така, както чувствата на гордост и при- надлежност в резултат от проявата на загриженост и подпомагането на други хора.
Както е известно на всички родители, децата започват да казват лъжи веднага щом се научат да говорят, а понякога и по-рано.
Две и половинагодишната Лара например изсипала купата с овесената каша веднага щом майка й излязла от стаята, за да се обади по телефона. Когато се върнала, тя попитала ядосано:
- Лара! Ти ли разсипа кашата?
Независимо че в стаята нямало никой, Лара поклатила енергично глава и отговорила:
-Не.
Толкова е очевидно, когато малките деца лъжат, че на родителите им е трудно да не се разсмеят. Когато бащата на Марк забелязал, че липсва главата на едно шоколадово великденско зайче, той поискал от тригодишния си син да обясни тази загадка. И въпреки че лицето и ръцете на Марк били изцапани с шоколад, той казал, че не знае кой е изял сладкишът.
Лара и Марк осъзнават, че това, което са извършили, е неправилно и то ще ядоса много родителите им, но те още не разбират напълно, че да се лъже е също толкова неправилно. На две-три години децата нямат познавателно, нито езиково развитие, за да разберат, че между това, което казват, и това което правят, има непосредствена връзка. За прохождащите деца постъпките им са по-важни от думите, които често имат неясно и сложно значение.
На четиригодишна възраст децата вече започват да разбират, че да лъжеш с цел да заблуждаваш е лошо. В действителност повечето деца на тази възраст или малко по- големите започват да стават фанатични спрямо истината и реагират с възмущение, ако почувстват, че родителите, братята, сестрите или приятелите им по някакъв начин са ги подвели. Намеренията на една личност не са толкова важни, колкото истината или лъжата за дадено изявление, какъвто е случаят с 5-годишния Майкъл и баща му
Джеф.
Джеф: Охо, като че ли ще вали. Страхувам се, че няма да можем да отидем на футболния мач.
Майкъл: Ти каза, че днес ще ходим!
Джеф: Да, знам, но вали дъжд и мачът ще се отложи,
Майкъл: (с насълзени очи) Но ти каза, че ще отидем! Ти каза! Ако не отидем, това ще бъде лъжа!
Джеф: Не, няма да е лъжа. Нищо не мога да направя, ако няма да има мач, на който да отидем.
Майкъл: (вече плачейки) Но това е лъжа! Ти каза, че ще отидем, а сега лъжеш, защото няма да ходим.
От едно проучване се установява, че представите на децата за искреността се променят с израстването: 92% от петгодишните казват, че да се лъже, винаги е погрешно, а 75% казват, че никога не са лъгали. Но на единайсет години само 28% казват, че лъжата винаги е лоша, а нито едно от децата не твърди, че никога не е лъгало. С възрастта те започват да правят разлика и да степенуват видовете лъжа, които хората изричат, смятайки някои от тях по-лоши от другите. Лъжа, която е казана, за да се избегне някакво наказание, е от най-лошия тип: „Загубих си часовника, затова закъснях за училище", докато лъжата, която щади нечии чувства, не е толкова лоша:
„Наистина харесвам новите ти очила. С тях изглеждаш по-интелигентен." Една благородна лъжа, която би помогнала на някой друг, почти винаги се възприема като простима и дори почтена: „Аз съм виновен, че Томи се изцапа. Казах му да мине през калта, защото е по-напряко".
Според Пол Екман, автор на Защо децата лъжат, има различни причини, поради които децата лъжат - някои от тях разбираеми, а някои - не, По-малкиге деца най-често

лъжат, за да избегнат някое наказание, да получат нещо, което искат, или възхищението на свой връстник. Юношите лъжат по-често, за да защитят правото си на уединеност: „Просто излязох, не исках да виждам никого"; за да изпробват нечий авторитет: „Няма да имаме оценки по история този срок. Можеш да се обадиш на г-н
Натансон, ако искаш", или да избегнат някое притеснение: „Отложиха танците за празника на Вси Светии, така че не е необходимо да ходя с момиче".
Но докато лъжата е разбираема от гледна точка на развитието, тя може да бъде проблем, когато децата започнат да лъжат по навик или за неща, важни за собственото им благополучие. Екман пише: „Да се лъже за сериозни неща не е проблем единствено защото пречи на родителите да си вършат работата. Лъжата разрушава близостта и интимните отношения. Тя поражда недоверие, тя предава доверието. Лъжата налага незачитане на измамената личност. Невъзможно е да се живее с някого, който постоянно лъже."
Проучванията на деца, които са станали хронични лъжци, показват, че те често участват и в други форми на антисоциално поведение, като измами, кражби и агресивност. Това отчасти се дължи на факта, че лъжливите деца обикновено се сприятеляват с други нечестни свои връстници и дори образуват група - те вярват, че е приемливо да лъжат всеки извън групата. Екман посочва също, че деца, които често лъжат, попадат в класацията на т. нар. „нарочени" деца, напълно противоположни на
„увенчаните с ореол". Когато разберем, че децата ни лъжат, несъзнателно приемаме, че това поведение е тяхна характерна черта, дори започваме да очакваме да проявят и други форми на антисоциално поведение. В много случаи това се превръща в наша дълбока убеденост и накрая децата оправдават и най-лошите ни очаквания.
Заслужава си да се отбележи фактът, че децата на разведени родители са по- чувствителни към проблемите, свързани с честност и вярност. Когато родителите се разделят, децата могат да излъжат приятелите си с цел да отрекат случилото се, да избегнат притеснението си или да подхранят собствените си фантазии, че родителите им отново ще се съберат. Могат да лъжат и когато са конфронтирани от единия родител, за да защитят другия, особено когато единият започне да се среща с друг; могат също да излъжат по-принципния от родителите за друго семейство със снижени нравствени критерии с цел да запазят убеждението си, че тези критерии са допълнителна привилегия.
Колкото по-горчив и конфликтен е разводът, толкова по-голяма е вероятността децата да си създадат навика да лъжат, за да се защитават. Ето защо тези деца по-късно имат проблеми във взаимоотношенията си като възрастни. Ако сте разведен наскоро, трябва много да внимавате как вашите бъдещи действия и предпочитания ще повлияят върху моралното развитие на децата ви.
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ, ЗА ДА НАУЧИТЕ ДЕЦАТА КОЛКО Е ВАЖНО ДА СА
ЧЕСТНИ
Изследванията показват, че децата, които лъжат най-често, произлизат от семейства, в които родителите също са лъгали. Освен това деца от семейства, където единият родител отхвърля мнението на другия, по-често са неискрени.
Въпреки че малко родители биха казали, че никога не са лъгали, трябва да осъзнавате прекия и косвения ефект на лъжата върху децата.
Разбира се, няма нито една сериозна причина да излъжете децата си. Това не означава, че е необходимо да им казвате всичко - има много неща, които те не трябва да знаят - но и не съчинявайте измислици. Ако става въпрос за нещо лично или извън разбиранията на децата, просто им го кажете.
Направете така, че значението на честността да бъде постоянна тема на разговор в дома ви. За да е сигурно, че това ще бъде част от моралното възпитание на детето, четете му разкази, в които се набляга на честността. А за най-последна информация изберете телевизионни и радиопредавания, свързани с ценностните добродетели.

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: