Какво не знае съпругата на пастора

Преди много години посетих един национален музикален фестивал. Участваха няколко мъжки групи и качеството на гласовете им беше превъзходно. Интонирането им беше меко и хармонията радваше ухото. Има нещо специално в тембъра на богати мъжки гласове.

Думите на песента, които бяха изпитен образец за състезателите, описваха красива млада жена, която беше ухажвана от болен от любов ухажор. За изпълнението имаше висок стандарт. Скоро бяха обявени печелившите в състезанието. Въздишката на разочарование, която последва след като съдията обяви резултатите, показа, че подгласниците са били изборът на публиката. Мнозина смятаха, че певците на второто място имат по-добри гласови качества, по-нежен тембър и като цяло – по-професионално представяне. Въпреки това, преценката на съдията беше забележителна. Той отбеляза, че въпреки превъзходното качество на гласа и професионалното представяне на подгласниците, те не биха могли да бъдат печеливши, защото изразът на лицата им бил твърде сериозен и им липсвала топлината и нежността на любовници. „Как можеш да ухажваш млада жена и да се надяваш да я спечелиш, без усмивка на лицето си?”, заяви председателят на журито.

Често си задавам подобен въпрос. Как може човек да бъде наистина приятен за околните, ако не си позволява усмивки, поне от време на време?

Смехът е библейски. Мъдрият Соломон заявява, че има „време за смях” (Екл. 3:4). В Йов 8:21 четем за Бог, Който изпълва устата ни със смях. „Все пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възклицание”. Следователно не можем да имаме съмнение, че смехът е дар от Бога. Кой не е бил очарован от подобните на камбана звуци на детски смях, носещ се във въздуха и сгряващ сърцата ни? Има нещо почти магическо в смеха и усмивките. Те са универсални, красноречиви и заразителни.

Онзи ден стоях до една рускиня на конференция. Тя не говореше английски, а аз не говоря руски. На разстояние два метра от нас нямаше друг човек. Страхувах се от очертаващата се задължителна тишина. „Habla espanol?”, осмелих се аз. Непонятно защо реших, че рускинята може да говори испански. Въпреки това, тя отговори с поклащане на глава. Бях решена да уверя колежката си по стол, че съм благоразположена, не-заплашителна сестра, затова просто погледнах към нея и се усмихнах. Тя отговори по същия начин. Оттогава насетне белязвахме погледите си с взаимни усмивки. Чудех се какво щяхме да правим без посредничеството на усмивката.

Усмивките и смехът могат да намалят или дори да пропъдят отегчението и монотонността. Мнозина от нас са чували, че се изискват повече лицеви мускули, за да се намръщиш, отколкото да се усмихнеш. Тогава, не е толкова лоша идея да вземем предвид, че като намалим износването на лицевите мускули, можем да спрем заплашителните бръчки.

Чувството за хумор в семейството е като глътка свеж въздух. То е като отваряне на прозорец, отдръпване на сенките и пропускане на светлината вътре. Чувството за хумор не е природна дарба за всеки от нас, но до някаква степен то може да бъде развито. Тук не говорим за грубо или оскърбително чувство за хумор. Неприемливо е да се смееш, когато някой се наранява или изпада в неудобно положение. Въпреки това, трябва понякога да се опитаме да открием забавната страна на нещата и дори да се посмеем на себе си. Смехът помага да се намали товарът. Пасторските съпруги трябва да развият и да оценяват чувството за хумор. Да се смееш от сърце и да се радваш на много смешна шега може да бъде ободряващо. Животът ни е пълен със стрес и предизвикателствата са толкова тежки, че да се отбием до цирка понякога е добре дошло.

Съпругът ми Янсен и аз имаме чувство за хумор. То е един от онези генетични дарове от двете страни на нашите семейства. И четирите ни деца са го наследили. Сега започвам да наблюдавам следите на този ценен дар във внуците ни. Това ме прави много щастлива.

Янсен и аз се оженихме за около шест месеца, когато една по-възрастна пасторска съпруга ни запозна в един малък град. „Здравей, скъпи ми братко. Здравей, скъпа ми сестро”, заяви сестрата с нейния вие-младежи-по-добре-да-разберете-че-служението-е-сериозно-нещо глас. „Как сте днес?”

„Много добре, благодаря”, отговорихме в немощен дует. Нещо в мен не беше много ентусиазирано спрямо тази жена. Имах кошмари да обясня на тази пасторска съпруга-ветеран доктрината за пророчеството за 2 300 денонощия от Даниил 8 глава, за да докажа годността си да бъда съпруга на служител.

„Братко”, каза тя, насочвайки вниманието си към Янсен, „как се отнасяш към семейния живот?”

„Ами”, отговори Янсен с характерната си палава усмивка, „опитвам се да се справям с трудностите”.

Голяма грешка! Нямаше място за хумора на Янсен.

„Трудности! Какви трудности?”

„Ами тази моя съпруга”, продължи скъпият ми съпруг, напълно ненаясно с опасността. „Ние имаме следния проблем….”. А опасността продължаваше.

„Проблем? Какъв проблем, брат? Проблем със съпругата ти?”. Тя беше настойчива. За нея това щеше да бъде възможност да научи на някои неща тази млада 20-годишна съпруга. Почти можех да почувствам съдническите й челюсти, които захапват гърлото ми.

„Тази моя жена не ме храни добре. Готви една и съща храна всеки ден и аз трябва да я ям”, заяви Янсен, печално несъзнаващ опасността – моята опасност!

Преди тази случка подозирах, че на мъжете им липсва интуиция. Сега нямах съмнение. Съпругът ми не знаеше, че някои хора намират хумора за грях и през цялото време взимат живота насериозно. Неговият брилянтен мъжки мозък не му разкри, че тази жена няма време да бъде забавна или фриволна, че целта в живота й е да докарва души в Божието царство, че вярва, че животът не беше въпрос на смях. Така съпругът ми продължи надолу по пътя към разрушението – моето разрушение.

Нашата приятелка се изправи в пълния си ръст и започна да ми втълпява нуждата ми да се науча на добро хранене и да „храня добре старейшината. Не можеш да правиш това, сестро. Старейшината тук има нужда от добра храна. Трябва да се справяш по-добре. Трябва да се справяш по-добре”.

В това време аз се свивах под нейните фарисейски, безчувствени удари и врязващи се челюсти. Не можех да се измъкна; просто трябваше да ги понеса. Междувременно Янсен се опита да убеди дамата, че не говори сериозно. Въпреки това, той прозвуча като евангелизатор, отправящ безплоден призив от амвона. Той се бореше упорито да я накара да разбере, че има такова чувство за хумор, което понякога се проявява. Нищо не помогна. Той ме погледна безпомощно. Почувства се наранен заради мен.

Пасторската съпруга се вкопчи упорито в малкия си рефрен: „Трябва да се справяш по-добре, сестро”.
Наистина забавно

Колко ли отегчително трябва е да бъдеш толкова постоянно сериозен, толкова непоносимо точен и толкова лишен от забавление и смях! Библиотеката ни вкъщи изобилства от голям брой книги за хумора. Те обхващат всичко – от военен хумор, през хумор в църквата до хумористични тостове и дори хумористични обяви във вестниците. Когато децата ни бяха малки и баща им искаше да ги награди с видео, децата тичаха по пътеките из магазина, напомняйки на баща си: „Татко, нека видим какво можем да намерим, за да накараме мама да се смее”.

Шарън Крес, сътрудник на секретаря на Служителската асоциация на Генералната конференция и координатор на Служението на съпрузите-духовници, публикува книга за пасторските съпруги. „Подправена със смях” (Seasoned with Laughter) e книга, пълна с разплакващи, спукващи шеги, събрани от живота на пастори от цял свят. Ето няколко примера с някои наистина смешни пасторски шеги:
*****

„В района в Украйна, където живеем, инфлацията винаги е висока. Очевидно разговорите със съпруга ми за това как се покачват цените и как ще оцелеем, е направил впечатление на 4-годишната ни дъщеря Лилия. Един ден тя попита: „Мамо, ще ми купиш ли рокля?”. Обясних й, че тя вече има рокля и няма нужда от друга. „Но аз имам нужда от сватбена рокля”, настояваше тя. „Защо ти трябва сватбена рокля?”, попитах аз. „Защото, когато стана достатъчно голяма, за да се омъжа, цените ще са толкова високи, че няма да можем да си я позволим!” – Анна Кузмович, Украйна (85).

„Една съботна сутрин синът ми видя да отрязвам един случаен косъм от брадичката си. По-късно, когато дойде времето за молитвени нужди в църквата, той извика: „Трябва да се молите за мама, защото се превръща в мъж като татко!” – Бърни Холфорд, Англия (44).

„Аз дойдох на Службата за посвещение в петък вечер, поздравявайки хората по пътя си и стигнах до първия ред. Когато седнах, един господин ми каза високо: „Съпругата на служителя се облича с етикет!”. Обърнах се и се засмях, мислейки си, че ми прави комплимент за роклята. След няколко минути го чух да го казва отново. Накрая дойде друга жена и ми каза, че етикетът на производителя се показва от роклята ми. Бях огорчена, защото на испански „етикет” означава добре облечен, но също така означава и етикет на дрехата!” – Едилма де Полохе, Венецуела (64).

Аз също съм имала моите хумористични преживявания, когато сълзи от смях потичат по лицето ми. Едно от най-дразнещите обстоятелства за мен, е когато се случи нещо смешно в църквата и от мен се очаква да съм сериозна и професионалистка. Тогава започвам да използвам всички видове начини да потисна смеха си. Спомням си един ден в църквата, когато проповедта беше твърде дълга. Малкото ни 3-годишно дете ставаше неспокойно. Задаваше един след друг въпроси като: „Мислиш ли, че църквата свършва? Кога ще си ходим вкъщи?”. После дойде страховитото изказване: „Мамо, гладна съм. Искам да си ходя в къщи”. Всяка майка се изпотява от нерви, когато малкото й дете каже такова нещо в църквата. Майките тълкуват това като: ако не направиш нещо за гладното ми състояние СЕГА, ще направя живота ти непоносим!!!

Осъзнах, че проповедникът приключва проповедта си или поне така се надявах. Придумах детето си за малко и си мислех, че тъй като вече оцветяването не му е интересно, можем да си поиграем малко на скамейката. Казах й: „Миличко, нека да гледаме проповедника и с пръсти да правим това, което прави той. Ако си вдигне ръката, ние ще си вдигнем пръста. Когато удари по бюрото, ние ще чукнем с пръст по пейката и така нататък. Разбираш ли, трябва наистина да гледаме внимателно към него”.

Това сякаш проработи за три скъпоценни минути или нещо подобно и бях започнала да се чувствам много горда от изобретателността си. След това, внезапно дъщеря ни изтърси с пълен глас: „Мамоооооо, не мислиш ли, че проповедникът прилича на дявол?”. Обърнах се инстинктивно, за да видя, дали има някакви щети. На няколко реда зад нас имаше хора, които потреперваха конвулсивно, за да потиснат смеха.

Няма проблем пасторските съпруги да се смеят. Опитайте. Ще ви хареса.

Моли Детвейлър представя важността на смеха в книгата си „Смях за женската душа” (Laughter for a Woman’s Soul): „Смехът като начин на живот се основава на отношението ни към ежедневните неща от живота. Когато тези задачи изглеждат толкова скучни, за да ги понесем, измислете начин да ги направите забавни, бъдете изобретателни и се забавлявайте… Намерете нещо насред болката, което въпреки всичко ви кара да се смеете или кикотите. Винаги има нещо някъде… дори и да трябва да се преструвате, че се смеете, докато наистина го направите!” (65).

„Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите” (Пр. 17:22). Кой иска сухи кости? Сухите кости са крехки и чупливи. Жените над 30-те са най-често обект на чупливи кости. Чупливите кости често причиняват падания или най-малкото намаляват подвижността. Движенията ни са ограничени и не сме щастливи на патерици, в бинтове или в корита. Смехът е необходимо лекарство за нас.

Нека размислим над друго тълкувание на Притчи 17:22. „Веселото разположение е добро за здравето ви; депресията и осъждението ви оставят с износени кости” (The Message). Ведростта е чудесен дар, на който другите могат да се радват. Когато мислим за това какво е направил Исус за нас, като ни е дал вечен живот, как можем да бъдем депресирани? Трябва да допуснем светлината на Божията любов в сърцата си. Някога Джон Уесли е казал: „Кисела богоугодност е религията на дявола”.

Един начин да развием ведър дух е като славим Бога. Псалмистът разкрива: „Тогава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни – с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях” (Пс. 126:2). Какъв красноречив свидетел може да бъде нашият дух! Хвалете Бога непрестанно. Не мога да спра да повтарям колко много обичам Псалом 119:164: „Седем пъти на ден Те хваля за Твоите праведни постановления”. Изпробвайте тази ежедневна квота на възхвала. Действа.

Помислете за това какво прави отпадналият дух и тъжното сърце за нашите взаимоотношения. Ние, жените, сме тези, които определят тона в нашите домове. Понякога позволяваме на житейските грижи да ни задушат, така че светлината на смеха отсъства. Спомням си как учех нашите момичета на една песен, която продължава така:

„Остави слънцето да грее вътре, посрещни го с усмивка,

От голямо значение е това, което мрачният дух причинява на здравето ни. Напоследък се обръща голямо внимание на смеха и състоянието на здравето ни. Норман Казънс, автор на „Анатомия на болестта” (Anatomy of an Illness) е открила, че има болезнено, осакатяващо заболяване. За да могат да я успокояват за кратки периоди от време всеки ден, на Казънс били давани мощни болкоуспокояващи и противовъзпалителни медикаменти, които предполагали сериозни странични ефекти в дългосрочен план. За него това било неприемливо и той решил да се махне от болницата. Спрял медикаментите, започнал да взима големи дози витамин С и наел частна медицинска сестра, която ежедневно му четяла много хумористични истории. Също така, Казънс гледал по няколко смешни филма всеки ден. Здравето му се подобрило значително. Казънс не отдава подобрението на здравето си единствено на смеха, но той смята, че позитивните емоции могат да имат лечебен ефект и могат да помогнат в преборването на болестта. Правени са много проучвания за разкриване на химичните промени, които се случват в телата ни, за да се намали болката и да се облекчи стресът. Смехът е добър за нашето здраве. Не е чудно, че тази кратка поговорка е станала популярна: „Малко смях на ден ни пази от доктора”.

Може и да запитате: „Ами ако няма нищо, на което да се смея? Дори нямам желание да се усмихвам”. Понякога житейските трудности са толкова тежки, че сякаш няма място за усмивки и смях. Въпреки това, не трябва винаги да бъдете мрачни и тъжни. Ако откриете, че сте постоянно насълзени и с обременено сърце, посетете лекаря си. Това е добра отправна точка.

Щастието е избор, затова изберете да бъдете щастливи и жизнерадостни. Щастието е Божият план за вас. Той иска вие да се смеете и да бъдете щастливи. Помислете за всички Негови благословения. Помислете от какво ви е спасил. Хвалете Го. Извикайте: „Алилуя!”. Пейте песни на възхвала и благодарност.

Онзи ден четох един хубава малка книга – „Смехът е вкусът на живота” (Laughter is the Spice of Life), когато срещнах откъс от „Дарът на пътника” (Traveler’s Gift): „Днес избирам да бъда щастлив. Ще посрещам всеки ден със смях. В момента на събуждането ще се смея по седем секунди. Дори след такъв малък период от време, вълнението започва да навлиза в кръвта ми… Ще поздравявам всеки ден със смях… Днес избирам да бъда щастлив” (5-6).

Доверете се на Исус да върне смеха отново в живота ви. „Исус каза: Блажени вие, които плачете сега, защото ще се засмеете (Лука 6:21). Това е което Той иска за вас. Всичко, което трябва да направите е да изискате Неговите ценни обещания. „Все пак ще напълни устата ти със смях и устните ти с възклицание” (Йов 8:21).

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
НЕБЕТО Е ТВОЯТА ГРАНИЦА
Страхувам се от височини. Живото ми въображение намира начин да извика всички видове смъртоносни възможности, когато съм на повече от осем стъпки над земята. Въпреки това съм очарована от миниатюрните коли и сгради, които виждам, когато се осмеля да погледна от висока кула надолу. Вероятно страхът ми от височината е само граница.

Тази глава е за височините – височините, които Бог очаква от нас да достигнем. Това, което харесвам у Бог е, че очакванията Му за нас са реалистични. Нашата отговорност не е да ограничаваме себе си. „Нека всеки един от вас постигне своята висота. Не трябва да се задоволявате с лоши постижения. Целете се високо и не си спестявайте болките, за да достигнете стандарта” („Вести към младите хора”, 36 – цит. по ориг.). Тези думи на Елън Г. Уайт са силна мотивация за нас да се стремим към звездите.

Когато бях дете в гимназията, нашият директор често ни даваше мощни мотивиращи наставления по време на сутрешните ни занимания. Той набиваше в ушите ни важността на това да не се задоволяваш с посредственост. Казваше, че има такова изобилие от посредствени хора в този свят, че на върха има много място за превъзходство. Тази концепция ме впечатли. По-късно срещнах един постер, на който пишеше: „Цели се към звездите и няма да стреляш по-ниско от дърветата”. Спомням си, че споделих тези мисли с учениците си в гимназията, когато станах учителка по английски.
Ще дойде ли добрата фея?

Когато бяхме деца, слушахме истории за хора, които бяха попаднали в нещастни обстоятелства, докато не дойдеше някоя добра фея и не размахаше магическата си пръчица. След това късметът на хората се променяше незабавно. Пепеляшка беше тази, чиито опушени парцали се превръщаха в зашеметяващата рокля на принцеса при махването с магическата пръчица на нейната фея-кръстница. Пепеляшка се озовала от бедност в двореца. В приказките е възможен квантов скок към благосъстояние и слава. Обаче в реалния живот успехът е следствие от упорита работа и решителност.

Разбира се, има реални хора, които, независимо от ужасните условия, придобиват слава, благосъстояние и щастие. Вдъхновяваме се от хора със скромно начало, които са се превърнали в истории на успеха. Помислете си за Ейбрахам Линкълн, роден в дървена колиба. Семейството му било бедно, но той имал толкова поглъщаща страст за учене, че можел да ходи с километри, за да вземе книга назаем. Решителността му да стане някой водела мечтата му, докато стигнал до Белия дом като шестнадесетия президент на Съединените щати. Покойният президент Джералд Форд започнал живота си като изоставено бебе. Форд станал тридесет и осмият президент на Съединените щати. Благоговеем пред щедрите спонсори, които прекарват детството си в бедност, но сега, поради богатството, което са натрупали, могат да правят големи дарения на различни благотворителни организации. Благодарни сме на тези хора, които са се отдали на това да дават по-добър живот на онези, които са по-малко късметлии.

Други хора са могли да преследват успешно мечтите си, защото началото им е било благоприятно. Били са родени в семейства с пари. Живели са в общества, където образованието се е насърчавало. Сякаш възможностите сами са се появявали пред тези хора. Казваме, че са имали добро начало в тяхна полза.

Какво включва едно добро начало? Възможно ли е да се подсигури добро начало? Най-добрата гаранция за добро начало е начало с Бог. Доверете се на словото: „В началото бе Бог…” (Бит. 1:1). Всеки ден е ново начало с нови възможности. Не трябва да чакаме нова година, за да опитаме едно ново начало. Това е проблемът на много от нас; ние ограничаваме възможностите си за ново начало според календара. От 1-ви януари ще започна програмата си с упражнения. Ще се посветя на ежедневно лично посвещение. Ще чета ежедневно част от хубава книга. Ще се усмихвам на семейството ми. Ще избера да не оставям някой да ме прави грозна. Ще… До 27-ми януари откриваме, че сме се отметнали от решенията си. Това ни обезкуражава. Това не е добре за нас. Ако на 27-ми януари паднем, можем да станем веднага и да продължим да тичаме на 28-ми януари. Божиите възможности са нови всяка сутрин.
Нови неща

Неотдавна получих бележка от една млада жена. Бях развълнувана от твърдението й: „Аз съм нова”. Мислех си, че това е красиво убеждение. Всички ние обичаме нови неща: нови домове, нови коли, нови дрехи, нови години и дори нови запознанства. Понякога се изкушаваме да „захвърлим старото за ново”. Наскоро чух за един човек, който изоставил жена си, която била на 30 години. Той казал, че тя била твърде стара и той искал нова жена. Колко тъжно! Да се надяваме, че „новата” съпруга на този човек е била развълнувана от стария съпруг, който взимала.

Добре е да обичаме нови неща. Бог обича нови неща. Той ни предлага ново сърце. Словото Му ни кара да облечем „новия човек”. Съветва ни да ходим в „нов живот”. Той ни е дал заповед да се обичаме един друг. Обещава ни „ново небе и нова земя”. Когато отидем на небето, ще имаме нови имена.

Ако зависим от Бог, Той ще ни даде нови неща, от които се нуждаем – енергия, цели, мъдрост и нова марка решимост да достигнем звездите. Нека искаме Божието обещание в Исая 43:19: „Ето, Аз ще направя нещо ново; сега ще се появи; няма ли да внимавате в него? Да! Ще направя път в пустинята и реки – в безводната земя”.

Времето безмилостно върви напред и ако не планираме живота си, ще открием, че се отклоняваме безцелно. Изглежда, че толкова много неща са се случили „просто вчера”. Как лети времето! За една съпруга е много лесно да попадне в рутината на грижите за семейството, църквата и обществото до степен на изключване на изпълнението на собствените си цели. Някои жени изразяват целите си отрано в живота и ги преследват. Други цъфтят късно. За това си има различни причини. Вероятно съпругата дава на съпруга си първи възможността да получи образование и да направи кариера. Може би е защото тя иска да посвети времето си на грижа за малките им деца. Плановете могат да бъдат прекъснати от заболявания или ограничени средства. Желанието за промяна на кариерата й или чести пасторски премествания може да са фактори, които допринасят за закъсняло постигане на целите на пасторската съпруга. Всичко това са основателни причини. Обаче идва време да се поставят някои цели и да се направи план за действие.

Жената трябва да устоява на условията или на хората, които я отклоняват от целите й. Има случаи, когато може да се наложи да отложим мечтите си, но също така трябва да дойде време да възобновим преследването на тези мечти. Целите ни принадлежат на нас. Не трябва да позволяваме на никой да разводнява силата на нашите амбиции. Бог иска да се обедини с нас в нашето търсене на по-бляскаво бъдеще. „Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда” (Ер. 29:11). Горчивината и негодуванието може да са резултат от неизпълнени мечти. Едва ли има някой, който в някакъв момент да не е почувствал желание да извърши нещо голямо или да допринесе за обществото или семейството. Когато това желание бъде унищожено, ние се чувстваме разбити и отпадаме духом. Как можем да видим небето като наша граница, щом едва можем да видим земната ни цел? Какво можем да направим, за да изпълним тези изплъзващи се цели?

В книгата си „Ти струваш повече, отколкото си мислиш” (You Matter More Than You Think), Лесли Парот споделя завладяващ личен опит. Тя казва, че докато някой не я накара да говори за мечтите си, тя не започва да мисли наистина за тях. „Ето какво си мечтая да правя в следващите десет години”, отговаряла тя. „Изваждам си жълтия тефтер от бюрото. На тефтера има списък от пет изречения: Искам да си направя докторантурата. Искам да бягам в маратона на Лос Анджелис. Искам да имам три деца. Искам да пиша детски книги. Искам да уча и да възпитавам студентите в колежа” (69).

Лесли Парот споделя, че никога не е била категорична за мечтите си, ако не е била принудена в дадена ситуация. „Вероятно никога нямаше да помисля и за нещо по-далеч от това да си намеря съпруг, след като завърша училище, да имам дом и да отгледам семейство… Въпреки, че никога по това време не съм го вярвала, записването на мечтите ми ми помогна да изпълня всички, освен една. Имам само две деца, не три” (69).

Скъпа сестро, имай мечта. Мечтай много и след това давай в тази посока!

Първата стъпка е да поставиш целите си пред Бог. Вече сме установили, че плановете ни трябва да започват с Бог. С Бог в началото не можем да си помогнем, а да получим мъдрост. „Страхът от Господа е начало на мъдростта”. Точно в началото Соломон поискал от Бог мъдрост. И я получил.

Божието Слово ни подканя да търсим мъдрост от Бог. „Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена” (Як. 1:5). Търсете Божието благоволение в плановете си. Молете Го да ви преведе през пътуването ви.

Втората стъпка е да се фокусираме върху целите си. След като сте определили целите си, къде искате да отидете? Какво искате от живота? Къде очаквате да бъдете в следващите две, пет или дори десет години? Като добавите страст към целите си, ще откриете, че сте способни да напредвате, независимо от пречките. Не се обезкуражавайте от пречките. Осъзнайте, че с Бог възможностите ви са безкрайни и целите ви са постижими. Елън Уайт казва: „Имате на разположение повече от ограничени възможности” („Вести към младите”, стр. 47 – цит. ориг.). Нека целите ви бъдат възвишени, а не микроскопични. Бог на вашите цели е могъщ, изобилен и изумителен.

Третата стъпка е да се трудите упорито. Една анкета на Галъп направила обширно изследване върху качествата за успех. Социолозите прекарвали хиляди часове в интервюиране на преуспели хора от различни области – военно дело, бизнес, изкуства, религия и т. н. Те открили, че общият знаменател не е късмет, изключителен талант, преки пътища и дори богатство. Това е упоритата работа! Всички от интервюираните хора отдали успеха си на упоритата работа. Упоритата работа и решителността са непобедима комбинация. Работете упорито, постоянствайте и се дръжте за духа ви на решимост. Човек не може да работи упорито от време на време. Необходимо е постоянство. Забележете какво казва този анонимен автор за постоянството и решителността:

„Продължавайте напред. Нищо на света не може да заеме мястото на постоянството. Талантът няма да го направи; нищо не се среща по-често от неуспял талантлив човек. Геният няма да го направи; неоценените гении са почти притча. Образованието няма да го направи; светът е пълен с образовани скитници. Само постоянството и решителността са важни”.

Четвъртата стъпка е да отчетете важността на взаимоотношенията. Да избираме връзките си е от върховна важност. Понякога влиянието на нашите приятели ни кара да осуетим целите си. Някои хора не се интересуват от нашето развитие. Други пък не вярват на способностите ни да успеем и ни обезкуражават. Трябва да стоим близо до тези, които са амбицирани за нас и които ни подкрепят в целите ни. Също така трябва да стоим близо до онези, които са предадени на връзка с Исус. В Притчи 1:10 Соломон ни дава важно определение за типа взаимоотношение, за който трябва да скъпим: „Ако грешните те прилъгват, не се съгласявай”.

Когато мислим за взаимоотношения, понякога омаловажаваме приноса на здравите взаимоотношения. Трябва да бъдем мили и щедри. Трябва да вършим добри дела за другите и да побързаме да ги правим. „Не въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш. Не казвай на ближния си: Иди си, върни се пак утре и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае” (Пр. 3:27, 28). Направете го сега.

За съжаление, в преследването на целите ни понякога забравяме важността на добротата, грижата, споделянето и уважението към другите във взаимоотношенията. Те не трябва да отсъстват. Ние впечатляваме хората повече с грижата си, отколкото с талантите си.

Петата стъпка е да игнорираме хора от апокалиптични певци. Много често има такива, които стоят със скръстени ръце и осъждат мечтите на хората. Те крещят: „Това не може да стане. Не можеш да го направиш”. Вместо да бъдат мажоретки, те са апокалиптичен хор. „Не си достатъчно умен. Стремиш се към нещо твърде голямо. Семейството ти има нужда от подкрепата ти. Не можеш да си го позволиш”. Това е моментът, да си сложите тапите за уши и да продължите със сигурността, че Бог ще ви изпрати. Това не е време да слушате източник на отчаяние и пророчества за провал.

Ограниченията могат да бъдат бариера за успеха. Ние сами си налагаме ограничения и другите ни налагат ограничения. Но ние не сме в бизнеса с ограничения; ние се движим напред с маршова стъпка към успеха. С Бог на наша страна ще бъдем победители. Дръжте се за следното уверение във „Вести към младите”: „Когато волята на човек се съчетае с Божията воля, тя става всемогъща… Всички Негови наддавания са възможности”. (Елън Г. Уайт, 101).

Осъзнайте, че успех без почтеност е празен. Може да постигнем най-скъпите си мечти и да се изкачим до най-големите висоти, но ако стъпките ни не са белязани от почтеност, ние сме нищо. Според Карл Хафнек: „Може да карате корвет, да получите образование от Харвард, почивка в Австралия, дори голф с хендикап… но никога няма да бъдете истински успешни, ако всичко, което правите, не е подкрепено от почтеност. Само когато правдивостта е дълбоко присъща на характера ви, ще вкусите опиянителна порция успех”. Колко мъдро! Всички сме виждали хора, които са направили огромен напредък – икономически и образователен, но са се сринали в немилост, заради липсата си на почтеност. Мъдрият Соломон ни напомня за важността на почтеността: „По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си” (Пр. 19:1). Истински успешният човек е този, който се радва на уважението на другите, защото е честен, открит и верен. Много от нас знаят следното твърдение: „Най-голямата нужда на човечеството е нуждата от мъже [жени] – които не се купуват или продават, от мъже [жени], които не се страхуват да нарекат греха с истинското му име, от мъже [жени], чието съзнание е толкова вярно към дълга, колкото стрелката на компаса към полюса, от мъже [жени], които ще застанат за правдата, макар и небесата да падат” (Елън Г. Уайт, „Образование”, 57 – цит. по ориг.)
Има помощ

Сега, когато сме поставили целите си и напредваме към това да видим мечтите си изпълнени, как можем да бъдем сигурни, че ще ги завършим до края? Спомням си много ясно полуфинала на 400 метра на Олимпийските игри през 1992 г. в Барселона, Испания. Светлините на прожекторите бяха насочени към Дерек Редмонд. Това беше същият Редмонд, който през 1988 г. в Сеул трябваше да се оттегли от игрите само 10 минути преди старта на състезанието, защото получи травма на ахилесовото сухожилие. Редмонд беше претърпял серия от операции за възстановяване на сухожилието и сега, четири години по-късно, имаше друга възможност да се състезава на Олимпийските игри.

Около 65 000 зрители бяха препълнили трибуните и във въздуха витаеше очакване след започването на състезанието. Скоро Дерек Редмонд излезе напред и задмина другите състезатели. Тълпата се радваше, като видя своя фаворит да печели почва. И тогава то се случи. За част от секундата, когато беше само на 175 метра от финалната линия, Редмонд чу пукване в подколянното си сухожилие. Той се поклати и като се хвана за крака си, падна на пътеката.

Настъпи тишина, докато атлетът лежеше почти без да се движи. Той отказа медицинският персонал да го сложи на носилка. После, бавно и очевидно с голяма болка, Редмонд се измъкна сам. „Давай, давай, давай”, скандираше подкрепящата го тълпа. „Можеш да го направиш. Давай, давай, давай”.

Насърчен от хора на феновете, Дерек направи храбър опит. Първо вяло, след това с повече кураж, той се върна в състезанието. По това време много от съперниците му го бяха надминали. Някои минаха покрай него, но Редмонд даваше напред. Можеше ли да навакса до финалната линия?

Изведнъж, за миг един господин на средна възраст скочи от трибуните и като се освободи от охраната се стрелна към страната на Дерек. Сложил ръка на кръста на младия мъж, той прошепна: „Аз съм тук; ще финишираме заедно”. Това беше бащата на Дерек! Заедно баща и син куцукаха към финалната линия. Когато беше останало съвсем малко разстояние, бащата пусна Дерек, за да прекоси сам финалната линия.

Трибуните избухнаха в ръкопляскане. Насред крещящите фенове и веещите се знамена, коментаторът се задави в сълзите си, докато правеше усилие да съобщи резултатите от състезанието. Този земен баща помогна на сина си до финалната линия.

Не би ли направил дори повече нашият небесен Баща? Не се страхувайте, че може да не успеете да стигнете до финалната линия на целите си. Харесва ми съвременният английски превод на Филипяни 1:6: „Като съм уверен именно в това, че Онзи, Който е започнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос”.

Затова преследвайте целите си. Бъдете най-доброто, което можете да бъдете. Небето е ваша граница. Харесва ми следното твърдение на Елън Уайт в „Образование”: „По-високо от мястото, където най-високата човешка мисъл може да достигне, е Божият идеал за Неговите деца” (18 – цит. по ориг.). Какво изказване! Спрете за момент и си представете най-високата позиция, която можете да си представите за себе си. Какво е най-възвишеното ви желание? Сега повярвайте, че Бог има нещо по-велико, по-голямо и по-добро за вас. „По-високо от мястото, където най-високата човешка мисъл може да достигне”. Това не е ли дори повече от небето?