Книга относно опазването на горите и информацията за горите в ес: подготвяне на горите за изменението на климата

3.3.Големи пожари

Понастоящем годишно в ЕС изгарят средно по 500 000 ha гори, като при пожарите се отделят емисии на CO₂, други газове и прах⁶⁰. В повечето засегнати държави-членки всяка година възникват над 50 000 пожара, въпреки че техният брой е намалял през последното десетилетие в сравнение с предходните десетилетия.

Поради по-големия риск от пожари и увеличения мащаб на горските пожари опожарените площи в Португалия през 2003 г. (над 400 000 ha) и 2005 г. и в Испания през 1985, 1989 и 1994 г. са огромни. През 2007 г. в Гърция температурите достигат 46ºC и в резултат на пет големи пожара само в Пелопонеския регион изгарят 170 000 ha гори.

Големите пожари водят не само до човешки жертви, имуществени щети и намалено плодородие на почвата поради загубата на органична материя, но също така затрудняват опазването на биологичното разнообразие. През лятото на 2009 г. най-малко 30 % от опожарената площ⁶¹ е била в зоните по Натура 2000 в България, Франция, Гърция, Италия, Португалия, Испания и Швеция. Сериозно засегнатите райони в зоните по Натура 2000 са изправени пред голямото предизвикателство да възстановят състоянието си от преди пожара, най-вече по отношение на биологичното разнообразие.

В ЕС и държавите-членки са положени значителни усилия за предотвратяване на горските пожари чрез обучения, изследователска дейност, разясняване на проблема и структурно предотвратяване. В резултат на изменението на климата ще се наложи полагане на по-интензивни усилия. Съществува изразена взаимна зависимост между активното управление на горите и намаляването на риска от пожар: добре функциониращият пазар на енергия от биомаса, който често е възпрепятстван от липсата на подходящо управление поради разпокъсаната собственост върху горите, би могъл да играе важна роля за предотвратяването на пожарите чрез предоставянето на икономически стимули за премахване на биомасата, която в момента подхранва огъня в изоставените гори.

3.4.Въздействие върху функциите на горите

В заключенията на Съвета е отразен и докладът от 2009 г.⁶² на Международния съюз на организациите за проучване на горите, в който се посочва: „Изменението на климата през втората половина на изминалия век вече е засегнало горските екосистеми и ще продължава да им оказва въздействие и в бъдеще. Съществува риск да бъдат напълно нарушени функциите на горите за регулиране на въглерода, освен ако значително не се намалят сегашните емисии на въглерод; това би предизвикало освобождаване на огромни количества въглерод в атмосферата и би изострило изменението на климата“.

Съчетанието между последиците от изменението на климата върху горите, сред които променливите условия на околната среда, изсъхването на горите, бурите и пожарите, ще бъде почувствано с различна степен на интензивност из цяла Европа. То ще окаже въздействие върху социално-икономическите и екологичните функции на горите. Отрицателните явления, свързвани до този момент с определени региони, най-вероятно ще се разпрострат отвъд традиционните си граници, както вече е видно за пожарите и бурите. Техният все по-разширяващ се мащаб в ЕС⁶³ повдига въпроса какъв може да бъде най-добрият принос на ЕС, така че горите да продължат да изпълняват всичките си функции.

Въпрос 2:

- В каква степен горите на ЕС и горскостопанският сектор са готови да посрещнат природата и мащаба на предизвикателствата, дължащи се на изменението на климата?

- Смятате ли, че определени региони и отделни страни са изложени в по-голяма степен и са по-уязвими спрямо последиците от изменението на климата? Какви източници на информация ще използвате, за да намерите отговор?

- Според вас има ли необходимост от ранни действия на ниво ЕС, за да са гарантира, че всички функции на горите ще бъдат запазени?

- Какъв принос би могъл да има ЕС към съответните усилия на държавите-членки?

4.Налични инструменти за опазване на горите