Книга първа как да работите с книгата
Научете се да вярвате на себе си
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ЧУВСТВО ЗА ВИНА И НАКАЗАНИЕ
| Научете се да вярвате на себе си, на Вътрешната си Сила. Бъдете независими от мнението на заобикалящите ви хора, но при това поемете отговорността за своя свят.
Научете се да бъдете скромни. Това е една от добродетелите. И при това се приемайте такива, каквито сте. Който трябва, ще ви обърне внимание. Говорете за своята уникалност. Ценете себе си, своята уникалност, но не за сметка на извисяването над другите. Другите хора също са уникални по свой начин. Тогава ще получите в своя свят толкова внимание, колкото ви е необходимо. ЧУВСТВО ЗА ВИНА И НАКАЗАНИЕ Като се отказва от нещо, човек си угажда, като се поддава на самолюбието или даже на самовлюбеността. Не ви съветвам да се занимавате с подобни глупости... Самоограничението е най-лошият и най-ужасният начин да си угаждаме. Като постъпваме по този начин, ние вярваме, че сме извършили нещо значително, едва ли не подвиг, а всъщност още повече потъваме в самолюбуване, като подхранваме самолюбието си и чувството за собствената си значимост. Да се откажеш от нещо или да се накараш да престанеш да правиш нещо все още не е проява на воля. К. Кастанеда. „Една отделна реалност" Оказва се, че много хора смятат, че чувството за вина е много хубаво чувство. И човекът, който се самообвинява, е добър човек, защото има съвест. А след като има съвест, значи е порядъчен. Но това е абсурд. Защото точно онзи, който се самообвинява, е най-лошият и непорядъчният. Точно той постоянно твърди: „Аз съм лош и недостоен, не постъпих добре." И с тези свои мисли привлича съответната ситуация. Наказанието все още не е направило никого по-добър. Вече неведнъж казах, че ние сами създаваме всички ситуации в живота си - чрез своите мисли, чувства, емоции. Според мен чувството за вина е най-разрушителното от всички. На преглед при мен дойде млада жена. Няма да изброявам всичките й болести - те бяха изключително много. Ще спомена само някои от тях. Всички те бяха от разрушителен и деструктивен характер, особено ревматичният артрит на китките и стъпалата. Тя се движеше трудно, ставите на ръцете бяха започнали да се изкривяват. Страдаше от силно главоболие, безсъние, всевъзможни невротични реакции, болести на гърлото и сърцето, на черния дроб и бъбреците. Ситуацията се усложняваше от последствията от силните лекарства, които болната пиеше вече много години. По принцип, да се работи с толкова болен човек е много трудно, но тя се оказа добър субект за хипноза. В състояние на транс подсъзнанието на клиентката ми разкри една „тайна". То ми каза, че с помощта на болестите я наказва за различни грехове и постъпки. Срещал съм много болни с изразено чувство за вина, но с такава отявлена мазохистка се срещах за първи път. Желанието да се самонакаже преминаваше през целия й живот, като започнем от детските й години. Тя постоянно попадала в различни травматични ситуации, като си чупела ръцете и краката. Позволила си да надебелее, прекъснала физиологичното си развитие, не полагала никакви грижи за себе си, като обличала каквото й попадне, макар че имала привлекателна външност. Няколко пъти направила опит за самоубийство. За формирането на тази хипертрофирала съвестност й помогнали родителите и. Те постоянно я призовавали да бъде съвестна и съзнателна, като я наказвали за всяко, дори най-незначителното провинение или грешка. Любимата им фраза била: „Бог ще те накаже!" Родителите предали на детето си подсъзнателна програма за саморазрушение. Постепенно, от година на година, у момичето се формирала следната представа за света - в него основното чувство е чувството за вина. Разрушителният механизъм за самонаказание се задействал всеки път, когато тя имала някакво провинение или допускала някаква грешка. Но най-интересното било, че тя не знаела каква е причината за нейните болести. Много години ходила при различни лекари, които потискали болката и другите реакции, като в същото време разрушавали черния дроб, бъбреците и стомаха. Тя изобщо не можела да разбере, че причините за болестта й се крият в самата нея. Да се промени подсъзнанието й за един сеанс беше просто невъзможно, а да се обясни това на подсъзнанието - неразумно. Направих нещо по-просто. В състояние на хипнотичен транс се появявах в различни периоди от живота и в качеството на „мъдрия и добър учител" и я учех да възприема света по нов начин. За няколко месеца пациентката ми се промени много. Забрави за болестите, стана много привлекателна, след известно време се омъжи и роди дете. Сигурен съм, че няма да възпитава детето си така, както нейните родители са възпитавали нея. Винаги задавам на пациентите си един магически въпрос: „Защо?", „Защо се наказвате? Защо постоянно се обвинявате, сърдите се на себе си и се критикувате?" Не всеки успява веднага да отговори на него. Ние сме свикнали да си задаваме други въпроси: „За какво? Защо?" Но това не са същите въпроси. Те няма да ни помогнат да променим нещо, а само ще ни донесат повече болка. Защо хората се обвиняват и се наказват? Представете си как възрастните наказват децата. Защо го правят? Вероятно защото искат детето да не прави нещо, което смятат за лошо. Те постоянно повтарят на детето: „Не прави така. Не ходи там. Това е лошо. Това е мръсно. Това е ужасно." Като наказват детето, възрастните се стремят то да стане по-добро, да промени поведението си. Чувството за вина и наказанията имат прекрасно намерение. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|