Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Затова главното условие, за да се спасите от жалостта, е вярата в справедливостта и хармоничността на Вселената.
| - А по какъв начин обичате хората? - попитах я аз.
- По какъв начин? Жал ми е за тях - отговори тя. - А защо ви е жал за тях? - Странни въпроси задавате, докторе. За какво ни е жал за хората? Вероятно, защото искаме да им помогнем. - Правилно - потвърдих аз, - но жалостта е лош начин да помагаме на хората. За кого ни е жал обикновено? За бедните, за просяците, за нещастните, за болните, за страдащите. Оказва се, че когато ви е жал за някого, вие автоматично, на подсъзнателно ниво, привличате в неговия и във вашия живот всички тези неприятности. А след това се учудвате, че хората се отнасят лошо към вас. Именно затова се отнасят лошо. Защото им изпращате разрушителни мисли. - Тогава се получава, че не трябва да ни е жал за хората, така ли? - В никакъв случай. Жалостта е пагубна за човека, за неговата душа. Не съм против това да се помага на хората. Да се помага на хората е велико изкуство. - Но така можем да станем безчувствени. - Не. Точно обратното. Когато се избави от жалостта, човек става много внимателен и чувствителен спрямо другите хора. Човек може и трябва да помага чрез прояви на загриженост, внимание, любов, милосърдие. Но не и чрез жалост. Когато ви е жал за някого, вие изразявате несъгласие с неговата болест, нещастие или със съдбата му като цяло. По този начин вие вървите срещу силите на Вселената. Като се грижите за тялото на човека, вие нанасяте вреда на душата му. Нима можете точно да знаете какви са скритите подсъзнателни намерения на другия човек? - Разбира се, че не - отговори ми пациентката. - Трудно ми е да разбера дори самата себе си. - Именно. - Тогава какво да правя, докторе, когато някой дойде при мен и започне да се оплаква? - Бъдете искрени в намерението си да помогнете на този човек. Можете даже да му съчувствате на външно ниво. Но вътре в себе си проявете съгласие с неговото страдание, с неговите мъки. Той си ги е създал сам - подсъзнателно, само че не го осъзнава. Защото ако осъзнаваше ползата, която му носи болестта или неприятната ситуация, нямаше да дойде да се оплаква, а. отдавна щеше да се е променил. Постарайте се да разберете човека и да му помогнете, но в никакъв случай не го съжалявайте. Като помагате на човека да реши проблемите си, като проявявате милосърдие и съчувствие, получавате ваксина за същия проблем. Начините да помогнете на някого са много. Разбиране, милосърдие, добрина, загриженост. Можете да помогнете материално, физически. Можете да го посъветвате, но бъдете внимателни със съветите - вашият метод ви е помогнал, но може да се окаже безсилен в света на другия човек. Понякога „един ритник отзад" също е добър начин да помогнете. Понякога да оставите човека на спокойствие или да му кажете „не" също може да помогне. Ницше е казал: „Да обичаш ближния си означава да го оставиш на спокойствие." И все пак най-добрият начин да помогнете е любовта. С други думи, престанете да недоволствате, да осъждате, да критикувате, да ненавиждате, да съжалявате. Изпращайте на хората само приятни, светли, добри мисли. Уважавайте света на другия човек и променяйте своя свят. Събирайте любов и радост в душата си, в своя свят и споделяйте тези чувства със заобикалящите ви хора. Точно това е любовта към хората. Общо взето, колкото са нуждаещите се от помощ хора, толкова са и начините да им помогнете. За всеки човек има отделен начин. Главното е вашето искрено намерение да помогнете и стремежът да разберете света на другия човек. Жалостта към хората задължително привлича ответна агресия от тяхна страна. Защото това е агресивно чувство. Именно затова онзи, който смята жалостта за добро чувство, не може да разбере защо хората отвръщат на като че ли добрите му действия с агресия. На преглед при мен дойде жена на средна възраст и ми разказа за това колко й е трудно да живее с мъж-алкохолик. - Изостави семейството, децата не го интересуват, ако му кажа нещо, може и да ме набие. - А вие обичате ли мъжа си? - попитах я аз. - Вече не. След всичко, което той направи, вече не останаха никакви добри чувства към него. - А по-рано обичахте ли го? - отново я попитах аз. - Разбира се. - А по какъв начин го обичахте? - Например, винаги, когато не се чувстваше добре или имаше затруднения, ми беше жал за него. - Спомняте ли си какво е казано в безсмъртното произведение? „Тя се влюби в мен заради мъките ми, а аз в нея - заради състраданието към мен." Вие знаете как завършва тази история за „любовта." Съжаление изпитват онези хора, които не виждат или не искат да видят, че живеем в един справедлив и хармоничен свят. Излиза, че съжалението е производна на горделивостта. Това е резултат от неразбирането на висшите закони и на собственото място в този свят. Затова главното условие, за да се спасите от жалостта, е вярата в справедливостта и хармоничността на Вселената. От личен опит знам, че да се избавиш от жалостта не е толкова просто. На мен това ми отне много време. А и понякога успява отново да се промъкне. Особено по отношение на най-близките хора. Тук действа един много прост принцип: колкото повече любов и милосърдие има в душата ви, толкова по-малко място остава за жалостта. Затова събирайте любов в душата си. Използвайте това чувство като инструмент при опознаването на света и при решаването на стоящите пред вас жизнени задачи. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|