Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
| - Знаеш ли - каза ми той, - мисля, че ще отида там, където съм решил. Новото място не ми е познато и ще се чувствам по-спокойно на старото.
- Е, какво пък - отговорих му аз, - съветвам те да отидеш на ново място, но щом искаш приключения - отивай на старото. Казах това без никаква задна мисъл - изплъзна ми се неволно. А след няколко дни се срещнахме в сауната и приятелят ми ми разказа за своите приключения. В къмпинга влязъл в конфликт с група агресивни млади хора. В резултат му се наложило набързо да си тръгне оттам през нощта. - Знаеш ли - разказваше ми той, - даже природата ми изпращаше знаци да не отивам там или да се махна оттам, когато вече бях пристигнал: сутринта валеше силен дъжд, морето беше бурно и студено, отнякъде се бяха появили много боклуци и мазут, макар че по-рано ги нямаше. Когато пътувахме натам, една баба в автобуса ме попита: „А вие за един ден ли отивате, младежи?" Аз не обърнах внимание нито на знаците на природата, нито на тези думи. Освен това, още щом се настанихме, приятелката ми каза, че мястото не и харесва. И нея не послушах. Разбира се, първият знак беше от теб, когато ми предложи да отидем на друго място, но горделивостта в мен се обади - реших да направя това, което аз бях решил. - А ти забеляза ли - попитах го аз - колко неспокоен беше още преди пътуването? Това беше като предупреждение за теб. А знаеш ли с какво привлече тази ситуация? - С какво? - Натрупал си много подсъзнателна агресия към хората. И по-точно - към престъпниците, наркоманите, хулиганите и т.н. Трябва да преразгледаш отношението си към хората изобщо и да се откажеш от агресията. - Прав си. Имаше много от всичко това. А знаеш ли какво забравих в къмпинга, когато в бързината събирах багажа? Това е много символично за мен. Погледнах го въпросително. - Оставих там два ножа, брадвичка и пиката за подводен лов. Точно онези неща, които биха могли да послужат като оръжие. Когато се освободите от старите негативни мисли и се научите да изпращате на хората и на всичко на този свят любов, всички страхове ще изчезнат. „В любовта няма страх, но съвършената любов гони страха" (послание на Йоан). Ще престанете да привличате насилието в живота си и вашият свят ще стане най-спокойното място във Вселената. Наскоро станах свидетел на следния разговор. Една жена казваше на друга: - Струва ми се, че улицата, на която живея, е най-безопасната - има много лампи и е светло като ден. А вашият квартал е толкова опасен - нали съвсем наблизо е затворът. - Какво говориш - отговори и другата, - на мен ми се струва, че нашият квартал е най-спокойният. С мъжа ми често се разхождаме късно вечерта и даже сме ходили нощем да посрещаме влака. Освободете се от страшните мисли. Някога те просто са ви били натрапени, внушени. Отначало родителите ви са ви плашели, след това училището, приятелите, телевизията. Ако се страхувате от нещо, погледнете вътре в себе си и намерете причината за страха. Тя се крие във вашата лична история. Ако се страхувате от самотата, това означава, че не вярвате на хората. Спомнете си с кои хора сте имали лоши взаимоотношения. Защо не сте им вярвали? С какво са ви обидили или какво лошо са ви сторили? А сега си помислете с кои свои мисли сте привлекли в живота си тези хора и отношението им към вас. Защото еднаквите неща се привличат. Може би постоянно се критикувате и се ядосвате на себе си; а може би сте недоволни от себе си или се ненавиждате, или зависите от мнението на заобикалящите ви хора. Тогава какво хубаво очаквате от другите? Външното поведение на хората отразява вашите мисли и чувства. Един мой пациент, който се лекуваше при мен от тежко заболяване, ми се оплака, че е много самотен. Когато започнахме да изследваме подсъзнателните причини за това, се оказа, че дълбоко в душата си той не вярва на хората. Това отношение към хората и света било заложено у него от баща му. Той често му повтарял, че всичко е измама, че има много непорядъчни хора, че жените са кучки, че преследват низките си цели и мъжете страдат от това. Пациентът ми дори не подозираше за това, че всички събития в живота му, включително и болестта, са се формирали в съответствие с мирогледа, който е наследил от родителите си. След като той промени мислите си и отношението си към хората, в живота му започнаха да се появяват близки и любими хора, и болестта изчезна. Страхът от смъртта показва, че имате неправилно отношение към живота и смъртта. Това може да бъде свързано с преживени сътресения, причинени от смъртта на ваши близки хора. Или сте си мислили за самоубийство, не сте искали да живеете, желаели сте нечия смърт. Може да има и други причини. Каквито и да са те, формирайте у себе си ново отношение към такива понятия, като Живота и Смъртта. Една моя пациентка изпитваше силен страх от смъртта. Той се проявяваше в постоянни страшни сънища в това, че често срещаше по улиците погребални процесии, в тревожно и неспокойно състояние, в невъзможността да бъде сама. Оказа се, че родителите й имат пряко отношение към появата на тези страхове. Работата е там, че по време на бременността майка й била в сериозен конфликт с мъжа си. В резултат на този конфликт у майката се появило нежелание да живее, нежелание да има дете. По своята същност това била програма за самоунищожение и тя моментално се внедрила в подсъзнанието на бебето. Когато момиченцето поотраснало и тръгнало на детска градина, започнало да се страхува да стои само в стаята, появил се страх от тъмното. Родителите й не могли да разберат от какво са предизвикани тези страхове. В юношеска възраст детските страхове прераснали в тревога и безпокойство. А след като момичето се омъжило и станало майка, подсъзнателната програма, желаеща смърт, заработила на пълни обороти. На прегледа при мен жената дойде с болния си син. Младежът страдаше от хроничен астматичен бронхит. Боледуваше още от детските си години. При общуването с подсъзнанието на майката стана ясно, че причината за болестта са нейните всевъзможни страхове. Отначало тя се страхувала да роди дете и по време на бременността изпитвала силен страх от раждането. Страхувала се, че детето, а и самата тя, могат да умрат по време на раждането. Това се запечатало в подсъзнателната програма на сина още в майчината утроба. След това роднините, които, между другото, били лекари, я плашели постоянно с това, че всяка болест може да доведе до смърт. В крайна сметка у детето започнала да се формира болест, която просто била отражение на страховете на майката. Другата причина за страховете е силната привързаност към нещо на този свят, което поражда страх от неговата загуба. Човек може да се „вкопчи" във всичко: в парите, в къщата, в някой близък човек, в децата, в семейството, в някакви идеали. Трябва да разберем, че нищо на този свят не ни принадлежи, дори нашите мисли. Всичко ни е дадено свише за временно ползване, включително и животът. Веднага се запитайте какво се страхувате да изгубите. Точно към това нещо трябва да промените отношението си. Да го превърнете не в цел в живота, а в средство за живот. Например, ако сте се вкопчили в парите и ги превръщате в целта на живота си, подсъзнателно ще се страхувате да не ги изгубите, а в живота ви ще възникват всевъзможни ситуации, които ще водят до загуба на пари. Ако се отнасяте към някой близък човек (например към мъжа си/жена си) като към собственост и се вкопчвате в отношенията си с него, страхът да не изгубите тези отношения в крайна сметка ще доведе до самота или тези отношения ще се запазят, но ще се появят сериозни заболявания. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|