Книга първа: Практика и ефективни техники сьдьржание увод първа част

Безусловно тази глава на книгата има най-голяма стойност, защото именно в нея се сьдържа най-важната и необходима информация. Без тази глава, без предложените тyк техники всичко останало не би имало никаква стойност и би позволявало не само да се съмнявате в моите думи, но и да предположите, меко казано, че авторът има психични отклонения. Именно тази глава прави книгата неголословна и позволява на всеки желаещ лично да се убеди в правдивостта на ОИТ и да разшири личните си способности.

Съществуват много начини за попадане във фаза. Никой не се е наемал да ги изброи и това няма смисъл поради голямата разновидност на всеки от тях. Често практикуващите в процеса на опита създават най-подходящата за себе си техника, изведена от резултатите на предишни излизания от тялото. Практически всички основни техники се срещат в книгата в местата, които са откъси от дневника. Аз усвоих повечето от най-известните техники или поне съм ги опитал затова ми е достатъчно лесно да отделя най-ефективните от тях. Освен това значителна част от всички описани техники е разработена от мен и не се споменава никъде, което ще позволи даже на опитния човек да почерпи от тук нещо интересно. Може би сведенията ми са твърде специфични с оглед особеностите на моя организъм и моя начин на живот, с които съм се съобразявал, поради което ефективността на една или друга техника може да бъде различна за вас.

От цялото многообразие на попадане във фазата могат да се отделят три принципно различаващи се начина. Това са влизането във фаза пряко, непряко и чрез съня. Не съм срещал хора, които да владеят само един от тези начини и да нямат опит с другите. Най-често всички владеят техниката на непрякото влизане и влизането чрез съня, защото това са най-простите начини и не изискват голям разход на време и емоции за тяхното достигане. Но за всеки опитен човек е срамно да не владее всичките три начина. Само в такъв случай може да се използва максимално целият потенциал на аинга, ето защо всеки трябва да се стреми да овладее всички начини за попадане във фазата. Никога не бих започнал да пиша тази книга, ако не бях усвоил най-трудния от тях - прекия начин за влизане във фазата, с който имах особени затруднения.

Разбира се, би могло като техники на попадане да се описват наркотични и още някакви други методи, които сигурно съществуват. Но аз няма да засягам този въпрос по две основни причини първо, всичко в тази книга се базира на моя опит, а за достигане на ОИТ аз винаги съм използвал, използвам и ще използвам само силата на собствения си разум и воля; второ, за тази цел трябва да се използват само методи, които не причиняват вреда, в противен случай това няма да се различава от наркоманията.

Най-важният начин за влизане във фазата е прякото влизане. Под това понятие се подразбира попадане във фазата чрез протичане на този процес не по-рано от 5-10 минути след настъпване на съня, който в този случай не трябва да влияе на потапяне във фазата. Този начин има две важни качества - позволява да попаднете в това състояние по всяко време на денонощието, стига само да поискате; той е най-поверителният за страничния наблюдател, който може несправедливо да сметне всички останали начини за обик­новен сън. Именно тази техника за попадане в астрала често се споменава в разговорите на екстрасенсите (в дадения контекст тази дума по нищо не се отличава от аингерите), но те хитруват - само малцина ги владеят толкова добре, че дори не споменават за останалите техники. От всички непроизволни техники за попадане в ОИТ тази отстъпва само на следващата по-долу.

Под непряко влизане във фазата се подразбира попадане във фазата след сън, събуждане не повече от приблизи телно 5 минути след това. Няма значение продължителността на съня, тя може да е една минута или цяла нощ. Именно този начин най-често се случва непроизволно. Неговата ефективност се дължи на това, че организмьт след сън се намира в много отпуснато състояние и освен това той доско­ро е бил в близко до фазата положение - в състояние на сън, което не може да не влияе на резултатността на опитите да се отделите от тялото в този момент.

Под попадане във фазата чрез съня се подразбира осъзнаване по някаква причина на собственото положение там, след което в случай на необходимост се прави само задъл-бочаване на състоянието с цел изостряне на чувствата. Това е най-непредсказуемият и лошо регулируем начин, тъй като осъзнаването на себе си по време на сън малко зависи от нашия ум. То протича винаги спонтанно, но не без причина, в което се състои усвояването на този начин. За неопитния човек това е най-неинтересната техника, защото се асоциира с обичайния сън. Но, разбира се, на практика това не е така.

В действителността липсва съществена разлика между резултатите от тези три техники. Единствено попадайки във фазата чрез съня, съществува по-голяма вероятност от повторно заспиване на съзнанието. Ако решите да се занимавате с аинг, техниките на попадане нямат значение - все едно, ще получите всичко от това занимание. Друг е въпросът, че нещо може да ви е по-удобно и да имате повече възможности за него. Всички ние имаме различен живот и организмите ни са различно функционално устроени. В краен случай е достатъчно да владеете който и да е от тези начини - нищо няма да ви убегне.

Лично при мен ситуацията беше такава, че в началото произволно ми се случваха влизания във фазата след сън и чрез съня. Когато започнах да усвоявам влизането в това състояние, веднага поставих на първи план прякото влизане, но имах с него големи проблеми, докато с другите начини не беше така. Отначало броят на фазите чрез тях беше приблизително еднакъв, но постепенно делът на непрякото влизане все повече нарастваше, тъй като му отделях повече внима­ние. Броят на попаданията чрез съня се запази през години­те, но в процентно отношение техният дял спада, което говори за произволно постоянство. Делът на преките попаданиявъв фазата постепенно расте, но непрякото влизане беше и остава за мен основно. Повечето от ОИТ при мен са възниквали именно по този начин. Това е така поради лекотата в осъществяването на тези техники лично за мен и не само за мен. Тя дава възможност за достигане на голям брой ОИТ чрез възможна тренировка на честите събуждания.

По своята същност ролята на съня в непрекия начин за попадане във фазата се сьстои единствено в неговата отпускаща способност. Това го отличава от прекия начин, където за отпускане се използват голям брой сложни и досадни техники, изискващи търпение и воля. Ето защо непрякото влизане е по-лесно - не трябва да се изразходват усилия за отпускане. Заспиваш и това е. Организмът поема върху себе си тази функция, а вие през това време получавате своето. По силата на заявеното по-горе може да се каже, че непрякото влизане не съществува, а това, което ние подразбираме под него, е обикновен пряк начин, но като отпускаща техника се използва сънят, който в дадения случай действа безотказно.

Влизането в ОИТ с помощта на осъзнаване на себе си в сьня също не изисква особени усилия. Трябва само да създавате засилено намерение, второ внимание, но при много хора с това възникват проблеми. Този начин изисква дълбоки вътрешни усилия, което на практика може да бъде сложно.

Но това не може да се сравнява с прякото влизане. Много е обидно, когато за опити влагаш много време и усилия, акато резултат не получаваш нищо. С мен често е ставало така и макар че това не е при всички, все едно никой не достига стопроцентова резултатност. Не е ли по-добре тогава изобщо да не се използва прякото влизане, тъй като при непрякото няма такова голямо разочарование и процентът на успеха е много по-висок?

Само вашият организъм и физиология могат да повлияят на крайния избор на основния тип техника за попадане въвфазата. Познавам хора, които имат такъв организъм, че не се затрудняват с влизането. Те почти не прилагат усилия нито при прекия, нито при непрекия начин. Просто лягат или сядат в удобно кресло и след известно време произволно попадат във фазата. Най-често хората с такава физиология не знаят какво става с тях и дори се страхуват през целия живот.

Има хора, които, напротив, изпитват големи трудности по този въпрос. Прилагат много усилия, а резултатът е незначителен, ако въобще го има. Но няма хора, за които са не­достъпни тези преживявания. Ако се затруднявате да попад­нете във фазата по прекия или непрекия начин, това означава, че вашият организъм не може да бъде отпуснат без сън, затова е нужно да вложите усилия в начина за попадане във фазата чрез съня. Себе си аз не мога да отнеса нито към тези, на които лесно им се отдава, нито към онези, на които им е трудно. Сега се намирам някъде по средата, но на това силно влияние оказва моят начин на живот, затова ми е труд­но да кажа какви трудности бих изпитвал, ако не се занима­вах със спорт. От една страна, на моя организъм поради тежките тренировки му е нужно повече отдих и сън, отколкото на обикновените хора. Изглежда, че това увеличава моята резултативност при попадане във фазата поради по-честите възможности. Но от друга страна, развитата мускулатура на тялото ми пречи на отпускането - при повече мускули от- пускането е по-трудно. Това е разбираемо дори за неосведомения човек. Това е моят главен проблем. Затова йогите приличат на концлагеристи от Освиенцим. Някога някъде в коментарите към йогийски трактати прочетох, че трябва да се направи избор между масивното тяло и способността за релаксация. Ето защо хората на спорта трябва да са готови за особени трудности.

Не само заниманията със спорт могат да повлияят на способността за влизане във фазата, но също така и други страни на човешкия живот, като включваме и психологическите проблеми, когато даже опитният човек може със седмици да не изпита нито една ОИТ.

Безспорно силно влияние на астрала оказва неправилни-ят начин на живот - прекомерното пушене, алкохолизмът и наркотиците. Това не може да не доведе до някаква сериозна болест или патология. Ако погледнем най-общо, влияние има абсолютно всичко в нашия живот, но ако не се злоупотребява с нищо, няма да има голямо отражение върху степента на попадане във фазата.

Силно влияние върху попадането във фазата има и постоянството в практикуването на подобни занимания. Практиката влияе върху всичко в нашия живот, но в тази област това е силно забележимо. Трябва да практикувате колкото може повече техники на влизане във фазата, трябва да опитате няколко, преди да получите резултат. Не трябва да се спирате върху една избрана техника, защото те, освен всичко друго, на един стадий на развитие могат да бъдат ефективни, а на друг - не.

Всички тези намерения не струват нищо, ако някъде в подсъзнанието има макар и малко съмнение. Въпросът е в това, че всички намерения се правят с цел да се внуши на подсъзнанието нужната задача. Ако бъде програмирано за това, тогава то може силно да помогне, а всяко съмнениеможе да разруши тази програма.

Но всъщност такова основателно намерение е нужно само в началните стадии. С придобиването на опит е достатъчен само най-малък изблик на желание преди съня и то обик­новено се реализира.

Смисълът на намерението не е само в това да внуши възможността за излизане от тялото, но и в това да създаде второ внимание, което реагира на момента на събуждането и ни кара бързо да си спомним за предварителното желание. В това е същността на непрякото влизане във фазата. Необходимо е в нужния момент да си спомним за желанието, което на пръв поглед изглежда лесна работа, но спомнете си колкото често не можем да определим местонахождението си ведна­га след сън. Разбира се, става дума не за мигновено спомня­не в момента на събуждане по тази причина, че няма ясна граница между спане и будно състояние, дори бодърстването е класифицирано с няколко стадии на физиологичната ак-гивност. Обикновено се получава влизане във фазата две-три минути след пробуждане на съзнанието, но има и случаи, когато можем да лежим до пет и повече минути и въпреки това пак се получава.

Ако помислите за бъдещите ОИТ преди съня, шансовете да си спомните тази задача веднага след съня силно нарастват. Може би сте забелязали тази тънкост на човешката психика, благодарение на която това става. В повечето слу­чаи при първото пробуждане на съзнанието след сън първо автоматично започваме да мислим за това, за което сме мислили в навечерието на съня. Ето защо за да не станем по навик от леглото и да започнем обичайните си дела или да заспим отново, нужно е непременно да размишляваме на тази тема преди заспиване. Дори при опитни практици често без тази процедура нищо не се получава. Трябва още да помним, че колкото повече си мислим преди сън, толкова по-голяма е вероятноспа да си спомним за това впоследствие.

Ако при вас нещата стават без внушение, мога само да ви завидя. Можете да правите каквото и да е, дори да помолите някого да улови момента на вашето събуждане и да ви напомни за астрала, само и само да помните за тази цел веднага след сънищата. Може даже да записвате на магнето­фон молбата към себе си да си спомните задачата, така че този запис да се повтаря в голям интервал от време и в един момент да ви събуди с напомнянето си.

Няма никакво значение продължителността на съня, след който правите опити да се отделите от тялото. Можете да легнете или да седнете в удобен фотьойл и да подремнете две минути. Събуждането след тях ще бъде не по-малко ефективно отколкото след сън, продължил един, два или седем часа. Сънят може да се възприема като отлично упражнение за отпускане, дори най-доброто от всички подобни. Може да се научите да заспивате за няколко минути и после след всеки неуспешен опит отново да заспивате за кратко време. По този начин може да заспивате и да се събуждате няколко часа и да имате при това голям брой попа-дания във фазата. Ако изпитвате проблеми със заспиването, в книгата има глава на тази тема, с помощта на която можетеда усвоите почти моментално заспиване, което е много важ-но при множеството опити да влезете във фазата. В графика N° 2 за примера СМС (сутрешни множествени събуждания) е показана степента на потапяне в съня на организма при липса на необходимост от дълъг и дълбок сън. Точно по такъв принцип стават събужданията и потапянето в желаната фаза на бързия сън при всички други бързи заспивания, в това число и умишлените.

Трябва отделно да спомена за броя възможни събуждания по време и след основния сън. През нощта ние се събуждаме почти винаги на всеки час и половина, но просто не го помним. От това следва, че дори за шестчасов сън можете да имате четири опита да се отделите от тялото. От тази гледна точка са особено важни множествените събуждания след всеки повече или по-малко дълъг сън. Например, призори сънят става неспокоен и повърхностен: усилват се импулсите от пълния пикочен мехур, от празната жлъчка и муску-лите, уморени от почти неподвижното състояние; увеличава се делът на бързия сън, който се съпровожца със сънища - всичко това взето заедно ни кара да се събудим. Тези чести събуждания стават без никаква умисъл, затова за новаците е достъпно да улавят моментите на събуждане, тъй като те не умеят умишлено много пъти да заспиват. Можете да си спомните моментите, които сте изпитали при продължителен сън, когато не ви се иска да спите, но все пак го правите, и то не задълго, защото организмът вече не се нуждае от дъл­ бок сън. Но това не означава, че попадайки във фазата, вие няма да можете да се задълбочите. От казаното по-горе се получава следното: за една нощ можете да имате от четири до десет-дванайсет опита за влизане във фазата. Два от три такива опита може да се окажат ефективни, т. е. за едно денонощие може да се окажете във фазата от един до осем пъти без особени проблеми.

В графика N° 4 с плътна черта са показани моментите, които е лесно да се окажете във фаза, ако ги уловите; със сиви сектори е показана областта от възможното намиране във фазата през цялата нощ.

Таблицата показва по-високата вероятност на сутрешното попадане във фазата и с по-дълъг престой там поради прекъсване на дълбоките потапяния във фазата на бавния сън.

По време на всяко събуждане се създава лъжливото впечатление за пълно пробуждане на организма, в резултат на което като че ли е невъзможно да се влезе във фаза. Умът става абсолютно ясен и усещайки реалното тяло, е трудно да повярвате, че може да излезете от него. Това е главната причина, заради която, попадайки във фазата, човек дори не се опитва да излезе от тялото, като използва някаква техника. Макар че в такива моменти понякога може да се излезе от тялото, предварително е трудно да се пред­положи. Колко пъти сте можели да попаднете в астрала, ако знаехте, че толкова много пъти сте се намирали в нужнотосъстояние? Този проблем е много по-сериозен, отколкото изглежда. Аз се занимавам вече не една година с това, но често съм напълно сигурен, че съм се събудил по всички параметри и може дори да не се опитвам. След това винаги се учудвам, ако опитам да го направя и се получи.

За да не се изложи, човек трябва да убеди себе си да прави опити даже при пълната увереност в тяхната безизходност. Само така може да се получат голям брой фази. В действителност е много вероятно. Внушете си, че трябва да правите това, дори без да спазвате някакви задължителни правила на поведение веднага след събуждане.

Тези правила се състоят от няколко точки, главната от които е неподвижността. Ако помръднете с ръка или с друга част на тялото веднага след събуждане, в повечето случаи нивото на отпуснатост рязко спада до ниво на невъзможност за отделяне от тялото. Другите точки се изразяват в отсъствие на активност във всички възможни сфери, включително много дълбоко размишляване и разглеждане на околния свят. Но в моя опит имаше моменти, когато успявах да попадна във фазата след направено движение, например обръщане на другата страна. Необходимо е още веднъж да отбележа, че трябва да се опитате да се отделите дори при неспазване на тези правила. Голям брой от извършваните след събуждане движения са породени не от реални части на тялото, а от фантомни, т. е. често вие вече се намирате във фазата, но не подозирате за това, защото, първо, фантомните усещания по нищо не се отличават от реалните, и второ, няма други усещания за фаза, и макар че я има, тя трябва да се задълбочи.

Почти никога при неосъзнати фантомни движения не подозирам за тяхната природа, но когато открия несъвпадение, например забелязвам реалната си ръка не на мястото, където я чувствам и движа в момента, разбирам станалото. Мога да си спомня няколко любопитни моменти, когато, например с фантомната ръка си бърках в носа, изпитвайки при това всички съпътстващи усещания, или когато си търках сънените очи. Когато сте били в неосъзната фаза, вие сигурно неведнъж в живота си сте ставали от кревата и сте извършвали някакви действия, като в резултат не сте могли да разберете ставащото, защото мозъкът е моделирал пълната реал ност.

Сега преминаваме към действията, които е необходимо да извършваме при събуждане, за да попаднем във фаза. Всички техники са представени в азбучен ред, затова не трябва да обръщате внимание на техния пореден номер.
Техника N° 1 (1) Вибрации

Това е най-разпространената техника за попадане въвфаза. Тя се състои в създаване на много специфични усещания, които никъде в живота повече не се срещат, поради което е много трудно да ги опишем за незнаещия човек, но и двама знаещи не могат да намерят точните характерни опре деления. Най-много вибрациите напомнят преминаващ през цялото тяло силен ток, който в повечето случаи не причинява болка. Близки са до високочестотните колебания, откъдето идва и тяхното название. По време на този процес в началото силно те тресе, но след това честотата става толков висока, че преставаш да възприемаш амплитудата. Ако някога ви се случи, веднага ще разберете, че това са именно тези вибрации.

Не по-малко сложно е да се опишат начините, с помощта на които се предизвикват вибрациите. Аз познавам четири основни начина. Първият: трябва с всичка сила да насочиш очите си към носа, при което очите трябва да са затворени, ефективно е също така просто да си обърнеш очите нагоре. Вторият начин е най-използваният от мен заради простотата му, но много труден за описание; дълго мислих за неговото название, но освен напрежение или напрежение на мозъка не измислих нищо друго; може би речникът ми е недостатъчен макар че от дете четенето ми беше любимо занимание. Очевидно е невъзможно да напрегнеш мозъка си, но именно това винаги се опитвам да направя, не само за да предизвика вибрации, но и за да ги поддържам, усилвам или контролирам. Аз се губя в мислите си относно това как още може дабъде описан този метод, но щом при мен се получава, след определени опити ще се получи и при вас. Третият начин се състои в намерението да извършим движение с цялото си тяло, без да използваме мускулатурата - това е техника N° 1. Трябва да се опитате да се преместите, от една страна без да използвате силата на мускулите, но от друга страна, като извършвате някакво напрежение (нереално). Четвъртият начин - трябва да изпитате силен страх; това може да ви сеструва глупаво, защото е нужна причина за страха, но трябва да изпитате такива усещания все едно изживявате смразяващ страх и може изведнъж да се появят вибрации. Именно благодарение на този начин при мен стана първото спонтан­но излизане от тялото.

Много по-лесно е да създадете вибрации, ако вече сте запознати с тях. В такъв случай за вас е достатъчно просто да си спомните за тях в нужния момент и те сами ще сепоявят.

Във всеки случай, ако сте решили да се занимавате с ОИТ, ще ви се наложи задължително да се запознаете с тези странни всеобхватни усещания - вибрациите. Най-важното е да не мислите, че това е нещо сложно. Те се създават много лесно в подходящия за тях момент.
Техника N° 1 (2) Вслушване

Това е една от най-любимите ми техники, макар че не я използвам често. Тя е проста и достъпна за всеки. Друг е въпросът, че нейната ефективност не винаги е висока, тъй като изисква повишено ниво на отпускане.

Същността е много проста - нужно е да се вслушваме в звуците, които имат вътрешен произход. Това може да е слаб шум, който чуваме често в ушите си след сън, или откъслечни звукове от предишен сън, например музика или нечия реч. Трябва да отбележа, че след събуждане ние не само извършваме фантомни движения, но често чуваме несъіцествуващи в реалността звуци, които може да се моделират от подсъзнанието. Често се чува включено радио или телевизор някъде при съседите. Ако разпознаете лъжливостта на тези звуци, можете да се вслушате и в тях.

По време на грамотно вслушване вие много бързо и без усилия можете да се окажете в най-дълбока фаза. Веднага ще го почувствате с всички клетки на тялото си, а за това е нужно само внимателно да се вслушате, да се концентрирате върху звука, който в началото може да бъде едва доловим, но после се превръща в заглушителен рев. Лесно ще почувствате как с помощта на тази техника, освен всичкодруго, можете да усилите вибрациите.

С други думи, тази техника може да се нарече концентриране върху фантомни звуци.
Техника N° 1 (З) Въртене

Това е проста техника, изразяваща се в желанието да се повъртите около отвесна ос на тялото си. За да я овладеете, трябва да тренирате нейното усвояване по всяко време. Достатъчно е да легнете на кревата или да седнете в удобно кресло и да си представите колкото може по-ярко въртене около ос. Отначало ще се получи завъртане на 90-140 градуса, но след малко тренировки можете ясно да си представите пълно завъртане. Трябва да се усвои завъртане и в двете посоки.

В момента след сън вие само трябва да си представите това завъртане. Възможно е от първия път да почувствате реално завъртане на тялото, което отначало е много учудва-що. Ако не се получи първия път, опитайте отново и отново. Може да се въртите около всякаква ос. Единственото усло-вие е винаги да има движение на 360 градуса.