Книга за книгата Откъдето и да я погледнеш, "Мистерията Лим"
За мистериите около „Мистерията Лим”
Изтегляне 0.98 Mb.
|
За мистериите около „Мистерията Лим” На 10 октомври 2005 година Анна де Паула, на която бях пратил текста на бъдещата си книга, ми пише от Бостън следното: „Вчера ми се случи нещо интересно: бях прочела половината книга, когато трябваше да изляза да взема нещо от друг град на около 45 минути от вкъщи. На връщане пътувах по магистралата с три платна и си мислех през цялото време за книгата и твоите дълбоки чувства. Аз карах в най – лявото платно с около 100 км/ч. От най-дясното платно един голям черен джип се пристроява в средното платно успоредно на мене. Аз го забелязах и изведнъж сякаш някой скочи на спирачките ми (не бяха моите крака със сигурност!) В това време черният джип започна да се пристроява в моето платно, но не пред мен или зад мен, а върху мен… буквално се опита да ме изтласка от пътя, да дойде на моето място. Движеше се по – бързо от мене, а моите спирачки бяха вече натиснати от невидимата сила, та се разминахме на косъм, без драскотина на колата даже!” Мартина – ученичка от класа, описан от мен в „Мистерията Лим”, започнала вечерта преди лягане да чете книгата и стигнала до сънищата на моята дъщеря, свързани със Светослава Пантелеева, след което заспала. Когато сутринта Мартина отворила очи, видяла с изумление, че чергите в стаята били набрани на куп, а всички обувки от етажерката незнайно защо и как били смъкнати на пода! Сподели ми, че вътрешно била убедена, че това е работа на душата на нейната ( бивша) съученичка Светослава Пантелеева. Моя близка приятелка – Христина, след като прочита книгата, отива на гости в приятелско семейство. Започва да им говори за прочетената книга и… в един момент… сякаш от нищото се появява насред стаята детска играчка, която домакините – родители на малко дете, търсели безуспешно от няколко месеца… Маргарита пък ми разказа, че когато чела книгата, се усъмнила в реалността на странните феномени, описани в „Мистерията Лим”. Но в рамките само на една седмица ѝ се случили също така необясними за нея неща, които като че ли идвали да потвърдят достоверността на описаното в книгата: първо, изчезнали странно очилата на майстора, дошъл да прави ремонт в дома ѝ. След това по същия мистериозен начин изчезнала розова купа, а най – накрая пералнята, която била включена не четири, сама (неизвестно защо и как!), била спряла на пет… без да е повредена и без да е спирал тока! Полина – по това време моя ученичка от горния курс, си купила „Мистерията Лим” точно на 4 април 2006 година и започнала да я чете. Вечерта трябвало да отиде до своя приятел, който живеел в същия блок и вход, където живеели и родителите на Светослава Пантелеева. На входната врата бил залепен некролог във връзка с двегодишнината от смъртта на Светослава, който (случайно или не) се отлепил и паднал в краката на Полина, точно когато тя преминавала покрай него! Женя пък ми сподели, че когато четяла книгата, се запитала дали наистина нещата са били така, както съм ги описал. Тъкмо достигнала до сцената с Генчо и точно в този момент (пак случайно или не) покрай нея минава Генчо и та го попитала вярно ли е написаното, така ли е било. Генчо прочел този момент и потвърдил, че е било точно така. Маргрета – преподавателка във ВУЗ, за Нова година получава от Полша молитвата на Св. Франциск, която тя в последствие продиктувала на своите студенти – полонисти. Какво било учудването ѝ, когато започва да чете книгата ми и още в началото я чака изненада – същата молитва на Св. Франциск! А когато сяда да ми пише за впечатленията си от прочетеното, в Сърбия и Черна гора, в близост до същото място, където е станала катастрофата с лимските деца, се е случила отново катастрофа, само че железопътна! Необяснимо за мен ще си остане, когато на 1 юли 2004 година по традиция си бях пуснал песните на „Юрая Хийп” и какво беше изумлението ми, когато чух песента „Върни се при мен”, но… цяла! А аз знаех, че винаги, когато съм си пускал тази касета, понеже не е стигнало мястото за записване, то финалът на последната песен (точно „Върни се при мен”) е отрязан и това ме дразнеше много… А сега… сега вече (направо не можех да повярвам как може да се случи това!) любимата ми песен звучеше цяла! На 12 октомври 2006 година написах едно благодарствено писмо до читателите за изключителната подкрепа, която получих от тях, и с която те отблъснаха нападките на родителите по мой адрес. Ето текстът на писмото: “Мистерията Лим” е от книгите, които властно навлизат в съзнанието на читателя и не могат да бъдат забравени. Въпреки че беше посрещната “на нож”, за много кратко време, благодарение на интелигентните и чувствителни читатели, по безапелационен начин тя успя да докаже правото си на съществуване. Затова бих искал да изразя своята огромна признателност на всички, които оцениха високо и защитиха с вдъхновени и възвишени слова книгата “Мистерията Лим” и нейния автор. Като истински Воини на Светлината, те подкрепиха духовния възглед за света и истински стойностното изкуство, призвано да пречиства и облагородява човешките души! Благодаря на всички вас, които ме спирахте по свищовските улици, за да ме поздравите, да ми благодарите и да ми изкажете възхищението си от книгата, която казвахте, че сте прочели “на един дъх” и определяхте като “вълнуваща”, “силно емоционална”, “трогателна”, “впечатляваща”, “разтърсваща”, “потресаваща”, “страхотна”, “изумителна”, “невероятна”, “уникална”, “единствена по рода си в световната история”, “перфектна във всяко отношение”, “съвършена”, “истинска”. Споделяхте, че такава книга не сте чели през живота си, че нямате думи за нея и че това е нещо повече от книга – нещо, което е живо! Някои от вас ми признаваха, че по време на четенето са имали необичайни преживявания, подобни на описаните в книгата, дошли сякаш за да потвърдят тяхната реалност. Благодаря на всички, които ми написаха възторжени писма! Благодаря ви за топлите думи, за желанието да ме прегърнете, да споделите болката ми, да понесете част от товара ми! Благодаря на тези, които дръзнаха да ме сравняват със световно известни автори като Ричард Бах, Джеймс Редфийлд, Карлос Кастанеда, Ерих Мария Ремарк, Антоан дьо Сент - Екзюпери, Пауло Коелю, Данте Алигиери... или виждаха в мое лице “благороден човек, около когото витае бяла магия”, “човек от шестата раса”, “мъдрец”, “свят човек”, “Учител на Любовта”, раздаващ “обич, мъдрост и състрадание.” Едва ли съм достоен за тези възхитителни определения, но си обяснявам идеализацията на моя образ като плод на жаждата за идеал и на красотата, която самите вие носите в душите си. Специална благодарност на моите настоящи и бивши ученици, които станаха мои ревностни защитници. Усетих и продължавам да усещам осезателно любовта им! Няма да го забравя никога! Благодаря на тези, които осъмваха с книгата в ръце, защото не можеха да си позволят да я оставят, преди да са я прочели! Благодаря и на тези, които си навиваха часовниците да звънят рано сутринта, за да могат да дочетат книгата! Благодаря на тези, които я четоха с лист и химикал в ръка и си водеха записки, както и на тези, които казваха, че трябва да се напише филмов сценарий по книгата, да се направи нейна аудио версия или да се преведе на английски език! Благодаря на майките и дъщерите, които влизаха в спор за това кой да прочете книгата пръв! Благодаря и на тези, които не споделиха всеобщото възхищение... Понякога, за да изпъкне още по - ярко красотата на едно явление, е необходим и контраст! Благодаря на всички, които повярваха в потенциала на “Мистерията Лим” и съдействаха по един или друг начин той да се реализира! Благодаря на b-TV и на БНР – програма “Хоризонт” за дадената ми възможност да представя книгата, както и на издателство “Кръгозор”! Благодаря на приятелите, които безкористно създадоха в интернет специалната страница, посветена на книгата http://www.misteriata-lim.narod.ru/ Благодаря на тези от вас, които пристъпиха към “Мистерията Лим” като към нещо свещено и я положиха в олтара на сърцето си! Щастлив съм, че намерих нови приятели и открих отново светлинка и надежда в очите на хора, загубили близки същества! Впечатлен съм от факта, че “Мистерията Лим” беше прочетена и харесана от малки и големи, от различен тип хора, включително и от такива, които никога не съм предполагал, че ще харесат подобен род четиво! Освен това, тя се чете с подчертан интерес от българи, живеещи в чужбина – Канада, САЩ, Индия, Франция, Англия, Испания, Италия, Гърция, Турция, Австрия, Германия... Всичко това ми дава основания да вярвам, че на “Мистерията Лим” ѝ предстои дълъг път. И може би съдбовното ѝ предопределение е да докосне с облагородяващото си въздействие много сърца, да спечели много приятели - не само в България, а и по света - защото това не е една обикновена книга, а книга, в която положих душата си! Прощавам на тези, които си позволиха да изрекат хулни думи срещу мен и творбата ми. Разбираемо е - всеки гледа и оценява през призмата на собственото си съзнание. Но сърцето ми е достатъчно голямо - в него има място за прошка, а и светът се нуждае от повече доброта. Ние можем и трябва да му я дадем! С обич : Борислав Русанов 1 Ани Илиева е същата журналистка, зам.-гл. редактор на сп. „Жената днес”, която взе интервю от мен през 2007 година за ноемврийския брой на списанието: http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=248 Каталог: dmdocuments dmdocuments -> Ликове-лекове, чумата и традицията симеон мильов dmdocuments -> Избирателен списък част I dmdocuments -> Избирателен списък част I dmdocuments -> За гласуване в изборите за общински съветници и кметове на 25 октомври 2015 Г dmdocuments -> За произвеждане на национален референдум на 25 октомври 2015 Г dmdocuments -> Адрес на избирателната секция: Читалище с Изтегляне 0.98 Mb. Сподели с приятели:
|