Средства, повлияващи калциевата и фосфорната обмяна

2. Витамин D (калциферол) улеснява: А. Чревната резорбция на калциеви и фосфатни йони. Б. Реабсорбцията на калциеви и фосфатни йони в бъбречните тубули. В. Транспорта и отлагането на калциеви иони в матрикса на зъбите и костите. Г. Уринната екскреция на калция.

3. Хипокалциемията води до засилена секреция на: А. Паратхормон. Б. Калцитонин.

4. Хиперкалциемията води до засилена секреция на: А. Паратхормон. Б. Калцитонин.

5. Паратхормонът: А. Стимулира остеокластите. Б. В присъствие на калциферол стимулира чревната резорбция на калциеви и фосфатни иони. В. Потиска остеокластите. Г. Предизивква хипокалциемия.

6. Калцитонинът: А. Понижава плазменото ниво на калций. Б. Засилва отлагането на калций в костите. В. Ускорява излъчването на калций и фосфати с урината Г. Засилва косталгиите.

7. При остеопороза са показани: А. Calcium Sаndoz forte. Б. Ossopan (Osteogenon). В. Betamethasone.

8. Посочете препарат, близък по структура на витамин D, ефективен при тетания и спазмофилия: А. Dihydrotachysterol. Б. Calcii chloridum. В. Parathormon.

9. Посочете препарат с естрогенна и андрогенна активност, ефективен при климактерична остеопороза и отосклероза: А. Ambosex. Б. Dexamethasone.

10. Остеогенонът (Ossopan) съдържа: А. Хидроксиапатит (неорганична съставка на костната тъкан, богата на калций и фосфор), потискаща остеокластите. Б. Осеин (органична съставка), стимулираща остеобластите. В. Калцитонин.

12. Посочете два препарата от групата на бифосфонатите (инхибитори на костната резорбция).

13. Натриевият флуорид се приага при: А. Остеопороза (в ниски дози). Б. Остеопороза (във високи дози). В. Кариес (в ниски дози).

51. Антиподагрични средства
1. Посочете препарат с урикозурична активност: А. Benzbromarone. Б. Allopurinol.

2. Посочете урикостатик-блокер на ксантиноксидазата, прилаган за лечение на подагра в междупристъпния период: A. Colchicin. Б. Allopurinol.

4. Посочете два препарата с уриколитична активност, прилагани при подагра и уратна нефро- и холелитиаза.

2. Избройте шест групи антибиотици според химичната структура.

3. Биосинтезът на бактериалната стена се потиска от: А. Бета-лактами. Б. Тетрациклини. В. Макролиди.

4. Протеиновият синтез в микрооргнизмите се потиска от: А. Хлорамфеникол. Б. Тетрациклини. В. Макролиди. Г. Полимиксини. Д. Линкозамиди.

5. Пропускливостта на бактериалната (респ. хитиновата) мембрана се потиска от: А. Полимиксини. Б. Нистатин. В. Макролиди.

6. Широк антибактериален спектър имат: А. Цефалоспорини. Б. Макролиди. В. Хлорамфеникол. Г. Аминозиди. Д. Тетрациклини.

3. Антибиотици с тесен спектър на действие са: А. Аминопеницилини. Б. група на бензилпеницилина. В. Макролиди. Г. Линкозамиди. Д. Полимиксини.

4. С висока липидоразтворимост и много добро тъканно разпределние се отличават: А. Метронидазол. Б. Цефалоспорини от първо поколение. В. Хлорамфеникол. Г. Флуорохинолони.

5. В мозъчен абсцес най-добре прониква: А. Бензилпеницилин. Б. Гентамицин. В. Метронидазол.

7. Посочете пет основни групи противомикробни средства, ескретиращии предимно с урината.

10. Тетрациклините не достигат терапевтични концентрации в плазмата при едновременно приложение с храни и препарати, съдържащи: А. Железни йони. Б. Калциеви йони. В. Магнезиеви йони. Г. Алуминиеви иони. Д. Натриеви йони.

13. Рифампицинът ускорява метаболизма на: А. Хормоналните контрацептиви. Б. Глюкокортикоидите. В. Манитола. Г. Кумариновите антикоагуланти.

14. Посочете три противомикробни средства, потискащи разграждането на алкохола.

15. Противосъсирващият ефект на кумариновите антикоагуланти се засилва поради унищожаване на продуциращата витамин К_ микрофлора от: А. Тетрациклини. Б. Цефалоспорини. В. Уреидопеницилини. Г. Макролиди. Д. Хлорамфеникол.

17. Потенциране се наблюдава при комбиниране на: А. Амоксицилин с оксацилин. Б. Амоксицилин с тетрациклини. В. Амоксицилин с клавуланова киселина.

18. Гентамицинът е несъвметим in vitro с: А. Carbenicillin. Б. Solutio Natrii chloridi isotonica.

19. Рационален избор на антибиотик е възможен непосредствено след определяне на клиничната диагноза в следните случаи: А. Ревматизъм, скарлатина и еризипел. Б. Луес. В. Коремен тиф. Г. Сепсис. Д. Менингит.

20. По време на цялата бременност без риск за майката и плода могат при необходимост да се използват: А. Пеницилини. Б. Еритромицин. В. Тетрациклини.

2. Бета-лактамите имат следния механизъм на действие: А. Потискат синтеза на бактериалната стена. Б. Нарушават пропускливостта на бактериалната мембрана. В. Потискат синтеза на нуклеинови киселини.

3. Бета-лактамите са неактивни по отношение на: А. Делящи се бактерии. Б. Микроорганизми в стационарно състояние. В. Вътреклетъчни инфекции.

4. Най-често придобитата резистентност на микроорганизмите към пеницилините се дължи на: А. Продукция на бета-лактамази. Б. Промяна в структурата на пеницилин-свързващите протеини. В. Структурни промени в бактериалната мембрана, препятстващи проникването на антибиотика.

5. Най-честите нежелани реакции при приложение на бета-лакатмите са: А. Алергични. Б. Локална болезненост при мускулно инжектиране. В. Хепатотоксичност.

6. Кои от изброените пеницилини са широкоспектърни? А. Биосинтетични. Б. Аминопеницилини. В. Уреидопеницилини. Г. Карбоксипеницилини. Д. Бета-лактамозоустойчиви пеницилини.

7. Сравнени с пеницилините цефалоспорините имат: А. Близка бета-лактамна структура. Б. Сходен механизъм и бактерициден тип на действие. В. По-широк спектър. Г. По-слаба чуствителност към бета-лактамазите. Д. По-тесен спектър.
53.2. Тестове за медици
1. Кои от изброените препарати са бета-лактамазоустойчиви? А. Метицилин. Б. Оксацилин. В. Клоксацилин. Г. Мезлоцилин. Д. Диклоксацилин.

2. Кой от пеницилиназоустойчивите препарати има нефротоксичен ефект? А. Оксацилин. Б. Нафцилин. В. Флуклоксацилин. Г. Метицилин.

3. Защо бензилпеницилинът не се прилага орално? А. Киселинно неустойчив е. Б. Дразни стомашната лигавица. В. Не се резорбира.

4. Как променя пробеницидът ефекта на пеницилина? А. Увеличава го, конкурирайки за анионния транспортен механизъм в бъбреците. Б. Увеличава го, конкурирайки за катионния транспортен механизъм.

6. Плазменият полуживот на бензилпеницилина е: А. 40 min. Б. 40 h. В. 10 h.

7. Профилактиката на ревматичните пристъпи се извършва с: А. Бензацилин. Б. Оксацилин. В. Ампицилин. Г. Азлоцилин.

8. Много добра чревна резорбция (80-90%) има: А. Penicillin G. Б. Ampicillin. B. Amoxycillin.

9. Кои от изброените пеницилиназоустойчиви пеницилини са киселиноустойчиви? А. Methicillin. Б. Oxacillin. В. Cloxacillin. Г. Flucloxacillin.

10. Пеницилинът във високи дози и при болни с бъбречна недостатъчност може да предизвика: А. Гърчове. Б. Анафилактичен шок. В. Диария.

13. За мезлоцилина е характерно, че: А. Прониква добре в ликвор, бронхиален секрет, кожа, кости. Б. Има по-широк антибактериален спектър от азлоцилина. В. Има по-висока антипсевдомонасна активност от азлоцилин. Г. Киселиноустойчивост е.

15. Подходяща комбинация е: А. Ампицилин и клоксацилин. Б. Оксацилин и метицилин.

16. Препаратът Sultamicillin (Unasyn) представлява протектиран (потенциран) с: А. Сулбактам ампицилин. Б. Клавуланова киселина тикарцилин. В. Клавуланова киселина амоксицилин.

17. Цефалоспорини от първо поколение са: А. Cephalothin. Б. Cephalexin. В. Cephapirin. Г. Cefazolin. Д. Cefuroxim.

18. Посочете по един цефалоспорин от първа, втора и трета генерация, подходящ за перорална употреба.

19. Ефективни при менингит, предизвикан от ампицилин-резистентни Haemophilus щамове, са: А. Цефалоспорини от първо поколение. Б. Аминопеницилини. В Цефалоспорини от трето поколение.

20. Значителна жлъчна екскреция имат: А. Cefamandol. Б. Cefoperazon. B. Cephalexin. Г. Cefazolin. Д. Ceftriaxon.

21. С какво се обяснява намалената синтеза на някои фактори на кръвосъсирването при приложение на цефалоспорини с N-метил-тиотетразолов пръстен (цефамандол, цефоперазон)? А. Потискане на витамин К₂-продуциращата чревна флора (Bacteroides fragilis, E. coli). Б. Намалена резорбция на екзогенния витамин К₁. В. Нефротоксичност.

23. Противопоказани ли са цефалоспорините от трето поколение по време на бременност? А. Да, през първия триместър. Б. Не. В. Да, през цялата бременност.

25. Имипенемът: А. Влиза в състава на препарата Tienam. Б. Е карбапенем. В. Е монобактам. Г. Е резистентен към повечето бета-лактамази. Д. Има тесен антибактериален спектър.

пеницилини.

2. При болни с анаеробни зъбни инфекции са подходящи: А. Бета-лактамни антибиотици. Б. Аминогликозиди. В. Метронидазол.

3. Streptococcus viridans и други грамположителни микроорганизми са най-честите причинители на зъбни инфекции. Подходящи ли са пеницилините за лечението им? А. Да. Б. Не.

2. Аминогликозиди са: А. Гентамицин. Б. Канамицин. В. Амикацин. Г. Сизомицин и нетилмицин. Д. Тобрамицин. Е. Доксициклин. Ж. Неомицин.

3. Аминогликозидите има следния механизъм на действие: А. Разцепват 30S субединицата на микробната 70S рибозома и потискат началната фаза и фазата на елонгация в протеиновата синтеза. Б. Потискат протеиновата синтеза във фазата на елонгация, свързвайки се с 50S субединицата. В. Нарушават синтеза на нуклеинови киселини.

4. Аминогликозидите имат: А. Бактерициден ефект върху делящи се микроорганизми. Б. Бактерициден ефект върху клетки в покой. В. Висока активност върху анаеробни и вътреклетъчни инфекции. Г. Бърз батериостатичен ефект. Д. Нефро- и ототоксичен ефект.

5. Характерно за фармакокинетиката им е, че: А. Имат незначителна чревна резорбция, поради полярната си молекула. Б. Преминават добре през хемато-енцефалната бариера. В. Трудно преминават в ЦНС, но диаплацентарно проникват добре. Г. Екскретират се чрез глумерулна филтрация, като клирънсът им корелира с креатининовия. Д. Излъчват се чрез катионния транспортен механизъм в бъбречните каналчета.

6. Аминогликозидите имат: А. Ефект срещу Грамотрицателни микроорганизми (E. coli, Klebsiella spp., Salmonella spp., Proteus spp., Pseudomonas aeruginosa). Б. Концентрация-зависим бактерициден ефект и постантибиотичен ефект. В. Активност срещу анаероби и Грамположителни микроорганизми.

3. Предимно вестибулотоксични са: А. Стрептомицин. Б. Гентамицин и тобрамицин. В. Амикацин. Г. Канамицин.

4. Характерно за нервно-мускулния блок, предизвакан от аминогликозидите е: А. Дължи се на намалено освобождаване на ацетилхолин от пресинаптичния неврон. Б. Имат пряк блокиращ ефект върху N рецептора. В. Може да бъде овладян с калциев глюконат или неостигмин.

5. Едновременното прилагане на аминогликозиди и фуроземид или етакринова киселина повишават тяхната: А. Алергенност. Б. Ототоксичност. В. Нефротоксичност.

6. Кои от изброените препарати имат антитуберкулозна активност? А. Streptomycin. Б. Gentamycin. B. Kanamycin.

7. Как се прилага гентамицинът? А. В доза 2-5 mg/kg/24 h, разделени в 2 или 3 приема. Б. В доза 10 mg/kg/24 h 4 пъти дневно. В. В доза 2-5 mg/kg/24 h еднократно дневно.

8. Защо амикацинът се прилага за лечение на резистентни към други аминогликозиди инфекции? А. Защото има по-широк антибактериален спектър. Б. Устойчив е към метаболизиращите ги ензими, продуцирани от резистентните микроорганизми. В. Твърдението не е вярно.

9. Неомицинът: А. Се използва парентерално, поради токсичността си. Б. Е подходящ за локално приложение. В. Е подходящ за саниране на стомашно-чревния тракт.

10. Аминогликозидите са подходящи за лечение на: А. Белодробни, абдоминални и уро- инфекции причинени от грамотрицателни микроорганизми. Б. Инфекции, причинени от назокомиални псевдомонасни щамове. В. Луес. Г. Ентерококов ендокардит.

11. Стрептомицинът се използува за лечение на: А. Чума. Б. Туларемия. В. Бруцелоза. Г. Туберкулоза. Д. Луес.

12. 
    Тобрамицинът е активен към: А. Стафилококи. Б. Serratia. B. Pseudomonas aeruginosa. Г. Анаероби.
    

12. 
    В емпиричната терапия на тежки инфекции с неуточнен причинител този антибиотик може да се комбинира с аминогликозиди, за да осигури ефект срещу метицилин-резистентни стафилококи. А. Tobramycin. Б. Penicillin G. В. Vancomycin. Г. Tetracyclin.
    
13. 
    Spectinomycin А. Е аминоциклитолов антибиотик. Б. Се прилага еднократно за лечение на гонорея. В. Се използва за лечение на сифилис.
    

2. Характерно за тетрациклините е, че: А. Имат добра прониквателна способност в тъкани и клетки. Б. Не са активни при вътреклетъчни инфекции. В. Проникват в млякото, жлъчката и през плацентата. Г. Отлагат се в костите и зъбите.

4. При показания за прилагане на тетрациклини при болни с бъбречна недостатъчност се предпочита: А. Доксициклин. Б. Метациклин. В. Окситетрациклин. Г. Миноциклин.

6. При приложението на тетрациклините могат да се наблюдават следните странични и токсични ефекти: А. Дисбактериоза. Б. Хепатотоксичност. В. Фотодерматози. Г. Отлагане в костите, хипоминерализация и нарушаване на растежа им. Д. Жълто-кафяво оцветяване на зъбите. Е. Ототоксичност.

7. Fanconi-подобен синдром с ацидоза, протеинурия, глюкозурия, аминоацидурия се развива при: A. Предозиране на тетрациклини. Б. Приложение на тетрациклини с преминал срок на годност. В. Продължителна терапия с тетрациклини.

8. Резорбцията на тетрациклини се намалява, поради хелатообразуване при приложението им с: А. Млечни храни. Б. Антиацидни средства. В. Желязо-съдържащи антианемични средства. Г. Храни, богати на белтъци.

10. 
    Тетрациклините са подходящи: А. За лечение на лаймска болест при бременни. Б. За лечение на Helicobacter pyloris инфекции. В. Акне.
    

3. Характерно за макролидите е, че: А. Имат широк антибактериален спектър. Б. Създават висока концентрация в жлъчката и слюнката. В. Проникват през плацентарната бариера. Г. Не повлияват H. influenzae, Mycoplasma pneumoniae, Legionella pneumophila. Д. Са алтернатива на пеницилините.

4. Кои от изброените антибиотици са подходящи за лечение на стоматологични инфекции? А. Erythromycin. Б. Oleandomycin. B. Spiramycin. Г. Roxytromycin.

5. Кой макролид се прилага два пъти дневно във връзка с по-дълъг плазмен полуживот: А. Еритромицин. Б. Рокситромицин. В. Олеандомицин.

6. 
   Индекстолът е комбирация между олеандомицин, индометацин и дексаметазон. Подходящ ли е за лечение на? А. Периодонтити и стоматити. Б. Алвеолити и гингивити. В. Жлъчни инфекции.
   
7. 
   Azithromycin А. Създава високи вътреклетъчни концентрации. Б. Се прилага еднократно дневно. В Се прилага три пъти дневно.
   

10. Хлорамфениколът: А. Потиска хемопоезата. Б. Може да предизвика gray-syndrom у новородени. В. Е ензимен индуктор. Г. Като ензимен инхибитор предизвиква дисулфирам-реакция при употреба на алкохол.

11. Линкозамините (линкомицините) имат: А. Потискащо действие върху протеиновата синтеза в микроорганизмите. Б. Добра прониквателна способност в костите и меките тъкани. В. Висока концентрация в ЦНС. Г. Бактериостатичен ефект при стафилококови и анаеробни инфекции.

12. Колистинът: А. Е линкозамин. Б. Е полимиксин. В. Отличава се с добра резорбция в стомашно-чревно тракт. Г. Нефротоксичен е и не се комбинира с аминогликозиди. Д. Действа бактерицидно предимно върху грамотрицателните микроорганизми.

13. Противомикробни средства, подходящи за лечение на стафилококови инфекции, са: А. Пеницилиназоустойчиви пеницилини. Б. Аминопеницилини. В. Ванкомицин. Г. Рифампицин.

14. Псевдомембранозен колит, причинен от Clostridium difficile се лекува с: А. Vancomycin. Б. Metronidazol. В. Уреидопеницилини. Г. Аминозиди. Д. Линкозамини.

57. Сулфонамиди
1. Сулфонамидите са лекарства с: А. Бактерициден ефект. Б. Добра прониквателна способност във възпалените тъкани. В. Слаба дифузия в детрит и гной. Г. Широк антибактериален спектър. Д. Конкуриращо действие с ПАБК за активния център на дихидроптероатсинтетазата.

2. Според какъв критерий сулфонамидите се делят на препарати с краткотраен, интермедиерен и депо-ефект? А. Плазмен полуживот. Б. Резорбция в гастро-интестинален тракт. В. Проникваща способност.

4. За продължителния ефект на някои сулфонамиди значение имат: А. Висок процент на свързване с плазмените протеини. Б. Слаба чревна резорбция. В. Изразена тубулна реабсорбция.

5. Защо комбинираните с триметоприм сулфонамиди имат бактерициден ефект? А. Защото се потиска синтеза на фолиева киселина в две последователни нива на един метаболитен път. Б. Поради нарушаване синтеза на тетрахидрофолиева киселина.

6. За локално лечение на трахома се прилагат: А. Макролиди. Б. Тетрациклини. В. Суфонамиди. Г. Пеницилини.

7. Противомикробният ефект на сулфонамидите намалява при: А. Алкализиране на урината. Б. Приложение на местни анестетици от групата на естерите на ПАБК. В. Приложение на витамин С.

8. Нежелани ефекти при приложението на сулфонамидите са: А. Алергични реакции. Б. Хемолитична анемия (при дефицит на глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа). В. Левкопения. Г. Отлагане на кристали от ацетилираните метаболити в бъбречното легенче. Д. Билирубинова енцефалопатия у новородени. Е. Паркинсонизъм.

9. Кои от изброените препарати са подходящи за лечение на чревни инфекции? А. Sulfathiazol и Sulfacetamid. Б. Sulfalen и Depot-Sulfamid. B. Irgamid. Г. Sulfaguanidin. Д. Phthalazol.

10. Пепаратът co-trimoxazol: А. Се прилага три пъти дневно. Б. Се прилага два пъти дневно. В. Има форми за орално, интрамускулно и интравенозно прилагане. Г. Е сулфаметоксазол и триметоприм в съотношение 5:1. Д. Е ефективен срещу пневмонии, причинени от Pneumocystis carinii (при СПИН).

11. 
    Суфонамидите са противопоказани при: А. Тежки бъбречни и чернодробни заболявания. Б. Левкопения. В. Новородени. Г. По време на цялата бременност. Д. Инфекциозни диарии.
    
12. 
    Sulfasalazine (Salazopyrin EN) се прилага при: А. Ангини. Б. Пиелонефрити. В. Улцеро-хеморагичен колит.