Когато Всичко Се Променя, Промени Всичко
Изтегляне 1.35 Mb.
|
Свързани:
Общуване без агресия - Маршал Розенберг, Сподели intelektualno aikido red
| Промяната се случва,
защото вие искате тя да се случи. Всичко, което се променя, се променя под ваше ръководство. Ооо, това със сигурност не звучи вярно! Защо, за Бога, ще искате нещо такова да се случи? Никой човек с ума си не би избрал такава промяна! Чувате ли тези думи в главата си? Ако ги чувате, знайте, че са верни. Никой с ума си не би избрал такава промяна. Не умът прави този избор, а душата. Това отново ни връща към темата за душата. Първо установихме, че имаме душа, нали така? Сега нека помислим защо. Защо имате душа? Каква е нейната цел? Каква е нейната функция? Когато разберете това (или отново си го припомните), ще ви стане съвсем ясно защо сте избрали промяната, която ви се случва. Замисълът на душата е в съзвучие с енергията на живота като цяло. А енергията на живота винаги се движи в посока на синергията, хармонията, великолепното проявление и експанзията. Тя се стреми да изживее себе си пълноценно. Когато се опитам да изкажа това на моя човешки език, излиза, че енергията на живота винаги се движи в посока на онова, което наричам „любов“. Любовта към себе си, към другите, към живота. В същата посока се движи и вашата индивидуална енергия. Вашата душа и „душата на вселената“ постоянно желаят, стремят се и произвеждат едно и също. Само когато умът започне да им пречи, ни се струва, че не е така, че се е случило нещо ужасно и че сме се упътили в погрешна посока. Ще илюстрирам думите си с един пример от християнството. В Новия завет се казва, че Иисус отишъл заедно с учениците си в Гетсиманската градина. Там той ги помолил да седнат и да почакат, докато той се моли в усамотение. Останал сам, той почувствал как върху него се стоварва огромна тежест, която едва не го убила. Знаел какво го очаква. И извикал към Бога: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша!“ (Лука 22:42. Всички цитати от Библията са според официалното издание на БПЦ, 1982/2004. - Бел. прев.) Тук сигурно се е намесил умът на Иисус и той поискал да промени посоката, в която се развиват нещата. Но веднага се издигнал над това по силата на своята воля. „Нека бъде не Моята воля, а Твоята“ (Пак там. - Бел. прев.), казал той. С тези думи душата му отново се сляла с душата на вселената - или ако предпочитате, с душата на Бога. Има само Една Душа, но с много проявления. Индивидуализираните аспекти на Душата се стремят към синергия, хармония, великолепно проявление и експанзия. Това е просто още един начин да кажем, че животът във всичките си форми се стреми към същото, към което се стреми самият Живот. Как би могло да бъде другояче? Но душата и умът са две различни неща. „формата на живот“, която вие сте приели, има душа, ум и тяло и в тази своя триединна цялост е способна да направи всичко, за което е дошла тук, във физическия свят. Работата на ума е да се погрижи тялото - вашият физически инструмент - да бъде в безопасност, за да можете да го използвате по предназначение. Работата на душата е да се погрижи умът винаги да знае за какво е дошъл, а не да се оплита в своя измислен свят. Това е все едно да се увлечеш по някоя измислена реалност в интернет. Сигурно знаете, че в световната мрежа вече има цели „светове“, в които можете да влезете, да си изберете самоличност и да „живеете“ - да растете, да се влюбвате, да градите кариера, да си купите къща, да създадете семейство, да преуспявате, да забогатявате (или не) и тъй нататък... можете да си създадете цяло преживяване във виртуалното пространство, включително да взаимодействате с други хора и да сключвате договори: всичко е изключително подробно, сложно и премислено. Но не и истинско. Очевидно е, че нищо от това в действителност не се случва с Вас. Само с онзи Ваш „аз“, който сте създали във Вашия измислен свят. Физическият живот на земята е нещо подобно за душата Ви. Важното е да не се „изгубите“ В измисления свят на ума, а да използвате тялото и ума си, за да направите това, за което сте дошли тук. Всички го правим, но някои съзнателно, а други - несъзнателно. Тоест, без да знаят какво правят. Знам, че това започва да ви звучи твърде абстрактно, затова може би е Време да спрем и да осмислим казаното дотук. Опитайте се да не го съдите и оценявате. Просто го оставете да бъде това, което е: идея, концепция, нещо, върху което си струва да помислите. Става ли? Добре, значи сега: Да си починем. A когато сте готови, да продължим с един Изтегляне 1.35 Mb. Сподели с приятели:
|