Европейски парламент - състав и конституиране, структура, правомощия, актове, разграничения. Правна уредба

Наименованието Европейски парламент, което Асамблеята възприема неофициално още от 1958г. се легализира с Единния европейски акт през 1986г.

Единният европейски акт разширява законодателните й функции чрез въвеждане на процедурата по сътрудничество.

Европейският парламент е най-демократичната институция на ЕС, тъй като в него са представени народите на държавите-членки.

Депутатите се избират от 1979г. във всеобщи и преки избори за срок от 5 години. След присъединяването на 10-те държави през 2004г, броят на депутатите е 732. те следва да се избират в съответствие с единна процедура във всички държави-членки.

Депутатите са разделени на 7 политически групи. Наред с групите има 20 специализирани /постоянни/ комисии.

Имунитетът на депутатите трае 5г. и не се ограничава в рамките на сесиите, той е постоянен. В изключителни случаи може да бъде вдигнат.

Пленарните заседания се провеждат всеки месец в Страсбург, който е определен за седалище на Парламента.

Цялата дейност на ЕП и на неговите органи се ръководи от Председател, подпомагат от 14 заместници.

ЕП се свиква по право всеки вторник на март и провежда една годишна сесия. По искане на мнозинството от депутатите, на Съвета или на Комисията, могат да се свикват извънредни сесии, както и допълнителни, които се провеждат в Брюксел.

Освен ако не е предвидено друго в специална разпоредба от Учредителния договор, ЕП взема решенията си с абсолютно мнозинство на подадените гласове.

Други контролни правомощия: създаване на временни анкетни комисии; разглеждане на петиции; назначаване на омбудсман.

В периода 2007-2009г., след присъединяването на РБългария и Румъния, ЕП ще се състои от 786 депутата /България - 18, Румъния - 36/.

Правната уредба на Европейския парламент се съдържа в чл.189 до чл.

11. Съвет на ЕС - състав, правомощия, вземане на решения, актове, разграничения. КОРЕПЕР. Правна уредба.

В състава на Съвета на ЕС се включва по един представител на всяка държава-членка, който е овластен да участва в приемането на решения, обвързващи правителството на всяка държава.

Съветът е един, но променя името на състава си. в зависимост от обсъжданите въпроси: селско стопанство, финанси, образование, външни работи, общи въпроси и други. Юридически съществува само един Съвет, но в зависимост от областите, на практика функционират 25 състава.

Председателският пост се заема пост се заема последователно от всяка държава-членка за срок от 6 месеца, по принципа на ротацията.

• 
  Съветът е основният политически орган за вземане на решения. Той
  притежава окончателната власт за приемането на актовете: регламенти, директиви,
  решения и други, имащи юридическа сила.
  
• 
  Той е основният законодателен орган на ЕС. В мнозинството случаи
  изпълнява законодателната си компетентност съвместно с Европейския парламент.
  
• 
  Съвместно с Европейския парламент осъществява бюджетната
  компетентност на ЕС.
  
• 
  Ратифицира международните договори, сключени в рамките на ЕС.
  
• 
  Координира общите икономически политики на държавите-членки.
  
• 
  Дава мандат за водене на преговори и сключва международните договори,
  страна по които е ЕС.
  
• 
  Разполага с изпълнителни правомощия, които по правило делегира на
  Комисията, но може да реализира и сам. Той е титулярът на изпълнителната власт.
  
• 
  Определя и прилага ОПОВОС, на базата на общи насоки, дефинирани от ЕС.
  
• 
  Координира дейностите между държавите-членки и предприема мерки в
  областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни дела.
  

1. 
   Корепер 1 - състоящ се от заместниците на постоянните представители
   на държавите-членки;
   
2. 
   Корепер 2 - форум на самите представители на държавите-членки в
   ЕС, които имат ранг посланик.
   

1. 
   Корепер 1 има водеща роля при преговорите с ЕС в рамките на процедурата
   по съвместно приемане на решения;
   
2. 
   Корепер 2 - при подготовката на заседанията на Съвета, както и при
   проблематиката на lll-тия стълб "Правосъдие и вътрешни работи".
   

Един от най-съществените белези на европейския правов ред е правомощието на Комисията да санкционира държавите-членки и ролята й в разрешаване на конфликти между тях.

Членовете на Комисията не са представители на своята държава и при изпълнение на задълженията си не могат нито да изискват, нито да приемат инструкции от правителствата си или от други места.

Мандатът на членовете на Комисията е 5г. Той може да бъде подновяван. Прекратява се индивидуално при смърт, доброволна оставка или служебно освобождаване от длъжност. Комисарят подава оставка при поискване от Председателя. Европейският парламент има право да разпусне цялата Комисия при поискан вот на недоверие с мнозинство от 2/3 от подадените гласове и с мнозинството на членовете на ЕП.

Комисията е колегиален орган и членовете й имат равни права. Тя се ръководи от Председател. В международната дипломация Председателят на Комисията е приравнен на държавен глава.

На всеки член на Комисията са подвластни една или повече Генерални дирекции, в съответствие с портфолиото му. Всеки член има Кабинет, който го подпомага в осъществяване на функциите му.

Комисията заседава един път седмично, като заседанията й са закрити. Тя взема решенията си с обикновено мнозинство, но стремежът е да се постигне консенсус.

• 
  Право на законодателна инициатива - изготвя проектите за
  нормативните актове, приемани от Съвета /регламенти.директиви,решения/. В
  областта на ОПОВОС / Вторият стълб на ДЕС/ тя дели законодателната
  инициатива със Съвета, а в рамките на сътрудничеството в областта на
  правосъдието и вътрешните работи /Третият стълб на ДЕС/ - с държавите-членки.
  В някои материи на Икономическия и валутен съюз ДЕС предвижда, че Съветът
  приема даден акт не въз основа на предложение, а на препоръка от Комисията.
  
• 
  Нормотворчески правомощия -те произтичат както пряко от
  учредителните договори, така и чрез овластяване от Съвета. Осигурява
  прилагането на първичното и производното общностно право, нормотворческите
  правомощия на Комисията в ДЕО са ограничени до областите, засягащи
  функционирането и развитието на Общия пазар. Освен приемането на актове по
  приложението на нормативните актове на Съвета, Комисията приема
  индивидуални изпълнителни решения, насочени към правителствата на
  държавите-членки или предприятия.
  
• 
  Контрол върху прилагането на Правото на ЕС - тя има правото пряко да
  санкционира нарушения на договорите, извършени от частни лица. По отношение
  на нарушения, от страна на държавите-членки или от останалите институции, на
  Съвета, Комисията може да сезира Съда на ЕО. Осигурява прилагането на
  "защитните клаузи"; подготвя и публикува годишни доклади за мониторинга на
  прилагането на общностното право.
  

• 
  Администриране на политиките - Комисията осъществява планирането и
  въвеждането в действие на политиките на Общността. Тя разходва бюджета на
  ЕС на своя отговорност и управлява всички негови фондове и програми. Всяка
  година изготвя и публикува общ доклад върху дейността на ЕС.
  
• 
  Външно представителство - с изключение на сферата на ОПОВОС,
  Комисията провежда от името на ЕС преговорите за сключване на договори с
  трети страни и представлява ЕС пред правителствата на трети държави и пред
  международните организации.
  

По правило, законодателната процедура може да бъде инициирана единствено чрез предложение на Комисията. Тя може по всяко време да внася промени в предложението си, но Съветът може да се отклони от направеното предложение само с единодушно решение.

Предложението на Комисията се формулира след провеждане на неформални консултации в рамките на работни групи от национални експерти. В определени от Договорите хипотези, Комисията трябва да се консултира с Икономическия и социален комитет или с Комитета на регионите, преди да изготви текста си.

Предложението на Комисията се приема с обикновено мнозинство и се обнародва в Официалния вестник на ЕО на всички официални езици на ЕС.

• 
  Консултиране - чл.250 ДЕО - Тя е първата процедура за участие на
  Европейския парламент/ ЕП / в законодателния процес. Чрез нея в случаите,
  предвидени в Договора, на Парламента се предоставя възможността да даде
  становището си по предложението на Комисията за даден нормативен акт, преди
  гласуването му от Съвета. Съветът не е правно обвързан от становището на ЕП.
  Комисията може да измени предложението си, съобразно със становището на ЕП,
  преди Съветът да се е произнесъл. Съветът се произнася окончателно. Той не
  разполага с неограничено правомощие да променя предложението. Според
  практиката на Съда, изменения са възможни само доколкото не засягат същността
  на предложението. Приетият нормативен акт се изготвя на всички официални езици
  на ЕС, подписва се от Председателя на Съвета и се публикува в Официалния
  вестник на ЕС.
  
• 
  Одобрение на ЕП - посредством тази процедура ЕП може да заяви своето
  съгласие или несъгласие по отношение на акта, представен му за мнение, без
  обаче да може да формулира изменения по него.
  
• 
  Сътрудничество - чл. 252 ДЕО - тя позволява на ЕП да участва в
  законодателния процес посредством второ "четене" и да предлага на Съвета
  промени в общата му позиция, независимо че оставя крайното решение единствено
  в компетентността на Съвета. Понастоящем тази процедура се прилага съвсем
  рядко по някои въпроси на ИВС. Ако в рамките на 3 месеца, Съветът не се
  произнесе по допълненията на ЕП или по измененото предложение на Комисията,
  той блокира законодателния процес. Счита се, че предложението на Комисията не
  се приема.
  
• 
  Съвместно вземане на решения - чл. 251 ДЕО - тя е основана на
  принципите на паритета, при нея нито една от двете институции - ЕП или Съветът
  не може да приеме нормативен акт, без съгласието на другата. Процедурата се
  характеризира с 3 възможни последователни четения и възможност от постигане на
  съгласие по време на всяко едно от тях; процедура на помирение, в случай на
  разногласия между Съвета и Парламента и възможност за окончателно отхвърляне
  на акта от ЕП. Това е законодателна процедура с централно значение в ЕС, като
  Конституцията за Европа предвижда тя да стане основният способ за
  нормотворчество на Съюза.
  

За постигане на своите цели, ЕС установява постоянно сътрудничество между държавите-членки и постепенно осъществяване на общи действия в области, в които имат важни общи интереси, съгласно процедура, предвидена в чл.13 ДЕС.

Държавите-членки трябва да придържат националната си политика към общоприетите принципи и да координират действията си в международните организации.

Европейският съвет определя основните насоки за "съвместни действия", когато е необходимо, а държавите-членки се конкурират и информират в рамките на Съвета на министрите.

Общата политика включва всички въпроси, отнасящи се до сигурността на съюза, вкл. и възможното формиране на обща отбранителна политика, която постепенно може да прерастне в обща.

Договорът овластява държавата, председателстваща Съвета на министрите, да действа от името на ЕС. както и да организира "обща политика в тази област със съдействието на предхождащата и последващата председателстваща държава /т.н. тройка/ и Комисията. Председателството следва редовно да информира и да се консултира с ЕП. който от своя страна има право да отправя препоръки към Съвета.

В Амстердамския договор, подписан 1997г. се отчита, че от Маастрихтския договор, въвеждащ тази обща политика, практиката на ЕС е незадоволителна.

• ЕС формулира и прилага обща политика в областта на външните отношения и

независимостта и целостта на Съюза, в съответствие с принципите на УООН;

да развива и укрепва демокрацията, законността и зачитането на човешките права и основните свободи.

• Държавите-членки подкрепят политиката на ЕС в областта на външните

отношения и сигурността активно и безрезервно, в дух на лоялност и на
взаимно солидарност.

S Държавите-членки работят съвместно за укрепването и развитието на тяхната взаимна политическа солидарност. Те са длъжни да се въздържат от каквото и да е действие, която противоречи на интересите на Съюза, или което може да навреди на неговата ефикасност в качеството му на обединителна сила във външните отношения.

Съветът осигурява спазването на тези принципи.

Според чл. 12 ДЕС, Съюзът осъществява целите, предвидени в чл.11 посредством:

S обща стратегия;

S общи действия;

S общи позиции;

S като укрепва системното сътрудничество между държавите-членки при провеждането на тяхната политика.

В Договора от Ница се предвижда възможността за установяване на засилено сътрудничество, относно прилагането на съвместна дейност или на обща позиция. То не засяга военни или отбранителни аспекти.

Всяка държава-членка, която желая да участва в засиленото сътрудничество е задължена да уведоми за своето намерение Съвета и да информира Комисията.

Западноевропейският съюз /ЗЕС/ е неделима част от развитието на ЕС. Той разработва и осъществява решенията и действията, които имат отбранителен характер.

. Пространство на свобода, сигурност и правосъдие -особености, принципи, правна уредба, компетенции, инструменти.

Целите на тази политика / Третият междуправителствен стълб на ЕС / са:

• 
  да се разпространи върху гражданите на ЕС;
  
• 
  да осигури свободно движение без граници;
  

• 
  да се разшири сътрудничеството между държавите-членки по
  въпросите, отнасящи се до правосъдието и вътрешните работи.
  

Съгласно Договора от Ница, без да се засягат правомощията на ЕО, целта на Съюза е да се осигури на гражданите висока степен на сигурност и законността, посредством осъществяване на съвместни действия между държавите-членки в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и посредством предотвратяването и борбата с расизма и ксенофобията.

Тази цел се осъществява чрез предотвратяването и борбата с престъпността, както организираната, така и останалата, в частност -тероризма; трафикът на хора и престъпленията срещу деца; незаконният трафик на наркотици и оръжие; корупцията и измамата, посредством:

• 
  По-тясно сътрудничество между полицейските органи, митническите
  органи и другите компетентни органи в държавите-членки, както
  пряко, така и посредством Европол, в съответствие с разпоредбите
  на чл.ЗО и чл.32 ДЕС.
  
• 
  По-тясно сътрудничество между съдебните и другите компетентни
  органи в държавите-членки, вкл. сътрудничество посредством
  Отдела за европейско съдебно сътрудничество, в съответствие с
  разпоредбите на чл. 31 и чл.32.
  
• 
  Сближаване, когато е необходимо на разпоредбите, свързани с
  проблеми на престъпността в държавите-членки, в съответствие с
  разпоредбите на чл.31 "е".
  

Съгласно чл. 30. общото действие в областта на полицейското сътрудничество включва:

• 
  оперативно сътрудничество между компетентните органи, вкл.
  полицейски, митнически и други специализирани служби на държавите-
  членки, свързани с правоприлагането, с оглед предотвратяването,
  откриването и разследването на престъпленията;
  
• 
  събирането, съхраняването, обработването, анализа и обмена на нужната
  информация, вкл. и информация, притежавана от правоприложни органи,
  относно финансови сделки, в частност посредством Европол, при
  спазване разпоредбите за закрила на персоналната информация;
  
• 
  сътрудничество и съвместни инициативи, свързани с обучение, обмен на
  служители, отговорни за връзките, заместници, използване на оборудване
  и научна дейност;
  
• 
  обща оценка на специфичните техники за разследване на сериозни
  форми на организирана престъпност. Съветът поощрява
  сътрудничеството посредством Европол и в частност, през първите 5
  години от влизането в сила на Договора от Амстердам.
  

В съответствие с чл. 31 ДЕС. общото действие при съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси включва:

• 
  улесняването и ускоряването на сътрудничеството между компетентните
  министерства, правораздавателни или еквивалентни органи в държавите-
  членки;
  
• 
  улесняване екстрадацията между държавите-членки;
  
• 
  осигуряване на съвместимост на правилата, прилагани в държавите-
  членки, каквато може да бъде необходима за подобряване на това
  сътрудничество;
  
• 
  преодоляване на конфликти на юрисдикциите между държавите-членки;
  
• 
  постепенно приемане на мерки, създаващи минимални правила, относно
  състава на наказателните нарушения и относно наказанията, приложими в
  областта на организираната престъпност, тероризма, незаконния трафик
  на наркотици.
  

ЕС разглежда "Шенгенското споразумение" като пилотен проект за интегриране на въпросите на правосъдието и вътрешните работи в рамките на ЕС.

Амстердамският договор от 1997г. въвежда Шенгенския договор в единна институционна рамка.

18. Съдебна система на ЕС - особености, принципи, елементи, отношения, съпоставка. Европейски съд - състав и организация.

Съдебната система на ЕС първоначално включва Съда на ЕО, а в последствие и Първоинстанционния съд, създаден с Единния европейски акт, и функциониращите към него съдебни "панели", въведени с Договора от Ница.

Европейският съюз е основан на принципите на правовата държава. Правосъдието е основна функция на държавата.

Наред с правораздавателната компетентност, Европейският съд разполага и с изключителна компетентност да дава автентично еднообразно тълкуване на правото на ЕС.

Изтегляне 0.54 Mb.

Сподели с приятели: