Конспект по фонетика на съвременния български език
Изтегляне 121.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Исторически звукови редувания. Исторически звукови закони и техните прояви в съвременния български език. Редуване на гласни в корена
| Елизия на съгласни.
1.Най-често при изговор изпадат съгласните [т, д] в следните случаи: а) красловни съгласни [т, д] се изпускат след съскава или шушкава съгласна: мост [мóс], радост [рàдос], грозд [грóс], нощ [нóш]. Крайните групи [ст, шт] се опростяват в [с, ш]; б) В групи от три и повече съгласни в средисловието: честно [чèсно], безвъзмездно [безвъзмèзно], най-често се среща опростяване на звуковите съчетания чрез елизия на [т, д], ако съгласните следват след проходните съгласни [с, ш]: вестник [вèсник], радостно [рáдосно]. При съчетанията [стн, стц, стл, здн] изговорът се затруднява. За да се облекчи артикулацията, съгласните [т, д] често отпадат. Например: костна [кóсна], вестта [вестá], завистлива [завислùва]. В някои случаи изпадането на [т, д] е отразено и в правописа на думите. Например: сърце [сърдечен], прошка [прощавам], нужна [нужда], нужник, гозба, расна, пусна, плешка, пришка, прошка, нишка, овошка и др. Съгласните [т, д] пред африкатите [ц, ч] се подлагат на пълна асимилация: докладчик [доклàчик], водопроводчик [водопровòчик]. Съчетанието тс (дс) се изговаря като [ц]. Например: градски [грàцки], детски [децки]. Това обаче не се отбелязва правописно. 3. Съгласната [с] се изпуска в наставката -ски, когато пред нея стои друга съскава или шушкава съгласна: Бургас –ски – бургасски – бургаски, Русия – руски, Кавказ – кавказки, Витоша – витошки, мъж – мъжки и др. Наред с елизията на [с] пред наставката -ски, се редуват [г] с [ж], [х] с [ш], [к] с [ч, ш]: Прага – пражки, влах – влашки, юнак – юнашки, вдовица – вдовишки, Разлог – разложки, Казанлък – казанлъшки и др. Исторически звукови редувания. Исторически звукови закони и техните прояви в съвременния български език. Редуване на гласни в корена. Една от най-старите исторически фонетични промени е редуването на гласни в корена. Днес редуването се проявява в различните разновидности на кореновата гласна, която се мени или може да липсва в думи и форми, образувани от един и същ корен. Напр.: бера – брах, дихание – дъх – въздух. В съвременния език това редуване се проявява в следните случаи: 1. При образуването на глаголи от имена в един и същ корен. Когато един корен има в глаголната основа гласна [e], а в именната основа [о]: тека – ток – изток, дера – раздор, река – пророк, срок, оброк. В други корени в резултат от по-късни звукови промени в корена на глагола се редуват гласна [и] с гласна [о] или липсва гласна. Например: бия – бой, вия – вой, крия – съкровище, извра – извор, простра – простор. В редица случаи при словообразуването редуванията на гласни в коренови морфеми са многостепенни и изграждат сложни и многочленни редувания. Например: взор – надзор – надзиравам 2. При образуване на несвършени глаголи от свършени с помощта на наставките -ам и –ям (в глаголите гласната [е] се заменя с я [ʼа]. Например: легна – лягам, седна – сядам. Кореновата гласна [e] може да се редува с [и]. Например: прочета – прочитам, изплета – изплитам. Корен без гласна се редува гласна [и]. Например: извра – извира, умра – умирам. Кореновата гласна [o] се заменя с [а]. Например: сложа – слагам, съборя – събарям, повторя – повтарям. Изтегляне 121.14 Kb. Сподели с приятели:
|