218
Изобр. №1 Кукли за пръсти изработени от децата съвместно с изследователския екип На куклите могат да се задават въпроси. Децата могат взаимно да си подаряват или разменят. Всичко зависи от настроените и уговорките между тях. Темите могат да се избират произволно или във връзка с проблемите, коит подлежат на корекция. Децата от групата разиграват например следните етюди: „Когато бах малък...”, „Когато стана възрастен...”, „Нощес ми се присъни...”, „Веднъж в училище...”, „Моята кукла много се страхува...”, „Живяло
някога палаво дете, на което всички правели забележки...” и др.
219
Някои от хиперактивните деца унищожават отначало своите кукли – накъсват ги на парченца, заличават израза на лицето им, нервно ги изхвърлят. В някои случаи надделяват отрицателните им емоции или пренасят на
куклата своите недостатъци, но именно това е една от главните задачи на куклотерапията.
Понякога възникват въпроси към водещия, които нямат нищо общо с разигравания етюд, като например:
„Може ли
възрастен да помогне на дете, за да се справи с...
(някакъв проблем)?” Отговорът на водещия в случая е:
„Може, ако детето даде възможност на възрастния да разбере... (проблема).” Т.е. възрастният (в случая – водещият) е необходимо да влезе в същността на детето.
При куклотерапията изследователският екип спазва следните етапи за съчиняване на историята (етюд): 1.
Обмисляне на проблема, вникване в чувствата и преживяването на детето, разглеждане на ситуацията от негова гледна точка.
2. Формулиране основната идея на разказа. Определяне какви решения и мисли трябва да се внушат на детето.
3. Започване на разказа с герой, който има сходни проблеми с детето.
4. Разказване за
положителните черти на героя, приличащ на детето от групата.
5. В началото на историята да се опише проблема, а след това да се разкаже как героят успешно го разрешава.
6. Наблюдение над реакциите на детето. В някои случаи то може да изгуби интерес, оставайки безучастно или обратно – да
поправя разказа, да задава въпроси, да подсказва, да коментира.
220 7. Стремеж към просто изразяване.
Съдържанието да е понятно, а продължителността да е съобразена с устойчивото внимание и интерес на детето.
8. В края на историята задължително се подчертава как героят проявява настойчивост и намира изход от затрудненото положение и всички около него се гордеят с това как той преодолява временните неуспехи и търпеливо върви напред, към победа (най- малко на духа).
Сподели с приятели: