Космически граници

– Закъсняхте - заяви тя. - Вече знаем не само ние.

Думите отекнаха в кабината. Въпреки че твърдението изглеждаше малко вероятно, дори най-далечната възможност да е вярно караше диспечера да изтръпва. Успехът на целия проект изискваше да ликвидират всички, които знаят истината, и колкото и кървава да се окажеше тази задача, диспечерът трябваше да е сигурен, че това е краят.

"Знае още някой!"

Като се имаше предвид репутацията на Рейчъл Секстън, че строго спазва правилата за класифицирана информация, диспечерът не можеше да повярва, че е решила да сподели това с външен източник. Рейчъл отново вдигна комуникатора.

– Отстъпете и ще пощадим хората ви. Ако се приближите, те ще умрат. Така или иначе, истината ще се разкрие. Ограничете загубите си. Отстъпете.

– Блъфирате - заяви диспечерът. Знаеше, че Рейчъл Секстън ще чуе безличен електронен глас. - Не сте казали на никого.

– Готови ли сте да рискувате? - контрира тя. - Не успях да се свържа с Уилям Пикъринг, затова реших да се застраховам.

Диспечерът се намръщи. Това изглеждаше правдоподобно.

– Не ни вярват - каза Рейчъл и погледна Толанд.

Войникът в щипките на подводницата мъчително се подсмихна.

– Автоматът е празен и хеликоптерът ще ви унищожи. И двамата ще умрете. Единствената ви надежда е да ни пуснете.

"Как пък не" - помисли си Рейчъл и се опита да обмисли следващия им ход. Погледна завързания мъж, който лежеше в краката и точно пред подводницата. Скоро щеше да изгуби съзнание от загуба на кръв. Младата жена приклекна до него и се втренчи в очите му.

– Ще ти отпуша устата и ще ти дам комуникатора. Убеди хеликоптера да отстъпи. Ясно ли е?

Мъжът сериозно кимна. Рейчъл издърпа парцала от устата му и войникът изплю кървава храчка в лицето и и задавено изсъска:

– Кучка! Ще те гледам как умираш. Ще те убият като свиня и аз ще се наслаждавам на всяка секунда.

Тя избърса храчката от лицето си. Толанд я дърпаше да се изправи. Подаде и автомата. Целият трепереше и Рейчъл усети, че нещо в него се е пречупило. Толанд отиде при контролния пулт, постави ръка върху някакъв лост и погледна проснатия на палубата мъж в очите.

– Сега ще си получиш заслуженото.

И с яростна решителност дръпна лоста. Грамадният капак в палубата под тритона се отвори като платформа на бесилка. Завързаният войник извика уплашено и изчезна в дупката. Във всички посоки се вдигнаха пръски и водата около него стана тъмночервена - акулите бяха вечно гладни.

Диспечерът трепереше от гняв. Осветената вода беше розова. Няколко риби се бореха за нещо, което приличаше на ръка.

"Господи!"

Отново погледна палубата. Делта Две продължаваше да е в щипките на тритона, ала сега подводницата висеше над зейнала дупка в палубата. Краката му се люлееха над отвора. Толанд само трябваше да освободи щипките и Делта Две щеше да е следващият.

– Добре - извика диспечерът по комуникатора. - Почакайте. Просто почакайте!

Рейчъл стоеше на палубата и се взираше във вертолета. Дори от тази височина диспечерът усещаше решителността в очите и.

– Още ли смятате, че блъфираме? - попита младата жена. - Обадете се в телефонната централа на НРС. Поискайте да ви свържат с Джим Самилян. Той е дежурен в планово-аналитичния отдел. Разказах му всичко за метеорита. Самилян ще потвърди.

"Съобщава ми конкретно име?" Това не вещаеше нищо добро. Рейчъл Секстън не беше глупава и диспечерът за секунди можеше да провери дали блъфира. Макар да не познаваше служител на НРС на име Джим Самилян, организацията бе огромна. Рейчъл спокойно можеше да казва истината. Преди да даде заповед за последното убийство, диспечерът трябваше да провери думите и.

– Искате ли да изключа заглушителя, за да се обадите? - попита Делта Едно.

Диспечерът погледна Рейчъл и Толанд. И двамата стояха на открито. Ако някой от тях понечеше да използва мобилен или радиотелефон, Делта Едно винаги можеше да задейства заглушаващата система. Почти нямаше риск.

– Изключете заглушителя - нареди диспечерът и извади мобифона си. - Ще проверя дали Рейчъл лъже. После ще измислим как да спасим Делта Две и да приключим с тази история.

Телефонистката в централата на НРС във Феърфакс започваше да губи търпение. - Казах ви, не виждам никакъв Джим Самилян в планово-аналитичния отдел.

– Опитахте ли в други отдели? Телефонистката вече беше проверила, но пак го направи и след няколко секунди заяви: - Нямаме служител на име Джим Самилян.

– Значи сте убедена, че в НРС няма служител… После някой извика и връзката прекъсна.

Делта Едно крещеше от ярост и включваше заглушаващата система. Бе разбрал със закъснение. На един от множеството осветени пултове в кабината на хеликоптера светеше малък диод, който показваше, че от "Гоя" се излъчва сателитен сигнал.

"Но как? Никой не е напускал палубата!" Преди Делта Едно да успее да включи заглушителя, връзката от кораба прекъсна сама.

Факсмашината в хидролабораторията доволно изпиука.

АБОНАТЪТ ОТКРИТ… ФАКСЪТ Е ИЗПРАТЕН

– Какво има в този факс? - попита гласът от комуникатора.

Тя с облекчение чу потвърждението. Факсът беше пратен, както планираше.

– Напуснете района - вперила гневен поглед в увисналия над тях хеликоптер, настоя Рейчъл. - Всичко свърши. Тайната ви е разкрита. - И обясни на противниците им каква информация е пратила. Шест страници със снимки и текст. Неопровержими доказателства, че е фалшив. - Ако не ни оставите на мира, само ще утежните положението си. Последва тежко мълчание.

– На кого пратихте факса?

Рейчъл нямаше намерение да отговори на този въпрос. С Толанд трябваше да си спечелят колкото може повече време. Стояха близо до отвора в палубата и хеликоптерът не можеше да стреля, без да улучи увисналия над бездната войник.

– На Уилям Пикъринг? - със странна надежда предположи гласът. - Пратили сте факса на Пикъринг, нали?

"Грешка" - помисли си Рейчъл. Наистина щеше да избере Пикъринг, но се беше наложило да предпочете друг от страх, че противниците им вече са ликвидирали директора - ход, чиято дързост щеше да е вледеняващо доказателство за решителността на врага. В миг на отчаяние бе пратила информацията на единствения друг факс, чийто номер знаеше наизуст.

В кабинета на баща си.

Номерът на факса в бащиния и офис беше мъчително запечатан в паметта и след смъртта на майка и когато сенаторът бе решил да се занимава с множество имотни подробности, без да се среща лично с Рейчъл. Никога не и беше хрумвало, че може да се обърне към него в миг на нужда, ала тази нощ той притежаваше двете най-важни качества - нужните политически мотиви без колебание да разпространи данните за метеорита и достатъчно влияние, за да се обади в Белия дом и да ги принуди да оттеглят ударния си отряд.

Рейчъл знаеше, че макар със сигурност да не е на работа в този час, баща и държи кабинета си заключен като трезор. Все едно пращаше данните в сигурен сейф. Дори нападателите да знаеха къде ги е пратила, едва ли щяха да успеят незабелязано да минат през федералната охрана в сенатската офис сграда "Филип А. Харт" и да проникнат в кабинета на сенатора.

– На когото и да сте пратили факса - каза гласът от хеликоптера, - вие го излагате на опасност.

Младата жена разбираше, че трябва да отговори от позиция на силата въпреки разкъсващия я страх. Тя посочи войника, впримчен в клещите на тритона - краката му висяха над бездната и кръвта му капеше от десет метра височина в океана, и заяви:

– На опасност е изложен само вашият агент. Всичко свърши. Отстъпете. Информацията е пратена. Вие изгубихте. Напуснете района, иначе този човек ще умре. Гласът отгоре настоя:

– Госпожице Секстън, съзнавате ли значението…

– Дали го съзнавам?! - избухна тя. - Знам, че убихте невинни хора! Знам, че излъгахте за метеорита! Знам и че няма да ви се размине! Даже да убиете всички ни, с вас е свършено!

Последва дълго мълчание. Накрая гласът отвърна:

– Слизам.

Мускулите на Рейчъл се напрегнаха. "Слиза ли?"

– Невъоръжен съм - продължи непознатият. - Не правете нищо прибързано. Трябва да поговорим очи в очи.

Преди Рейчъл да успее да реагира, хеликоптерът кацна на палубата на "Гоя". Дясната врата се отвори и отвътре изскочи мъжка фигура. Обикновен наглед мъж с черно палто и вратовръзка. За миг младата жена почувства главата си абсолютно празна.

Пред нея стоеше Уилям Пикъринг.

Уилям Пикъринг разкаяно гледаше Рейчъл Секстън. Изобщо не бе предполагал, че ще се стигне дотук. Когато се приближи към нея, видя опасната комбинация от емоции в очите и. Смайване, усещане, че е предадена, смут, гняв.

"Съвсем естествено - помисли си директорът на НРС. Тя не разбира страшно много неща".

За миг си спомни дъщеря си Даяна и се зачуди какво е изпитвала преди да умре. Даяна и Рейчъл бяха жертви на една и съща война, война, която Пикъринг се беше заклел да води вечно. Понякога жертвите бяха невъобразимо жестоки.

– Рейчъл - каза Пикъринг. - Все още можем да се разберем. Трябва да ви обясня много неща.

Рейчъл Секстън го гледаше отвратена. Сега автоматът в ръцете на Толанд и сочеше гърдите на директора.

– Не се приближавайте! - извика океанологът.

Пикъринг се закова на пет метра от тях и впери поглед в Рейчъл.

– Баща ви взима подкупи, Рейчъл. От частни космически компании. Възнамерява да приватизира НАСА и да отвори космоса за частния сектор. Трябваше да му бъде попречено заради националната сигурност.

Рейчъл пребледня. Директорът въздъхна.

– Въпреки всичките си недостатъци, НАСА трябва да остане държавна организация. - "Тя определено разбира опасностите". Приватизацията щеше да прати най-добрите умове и идеи на НАСА в частния сектор. Мозъчният тръст щеше да се разпадне. Военните щяха да изгубят достъп. В стремежа си да съберат капитал, частните космически компании щяха да започнат да продават патентите и идеите на НАСА на онзи, който предлагаше най-високата цена!

Гласът на Рейчъл трепереше.

– Вие сте фалшифицирали метеорита и убихте невинни хора… в името на националната сигурност, така ли?

– Изобщо не биваше да става така - отвърна Пикъринг. - Планът беше да спасим една важна държавна организация. Убийства не се предвиждаха.

Директорът знаеше, че подобно на повечето разузнавателни програми, измамата с метеорита е резултат на страх. Преди три години, с цел да разширят хидрофонната система на НРС в по-дълбоки води, където да е недостъпна за вражески саботьори, Пикъринг бе оглавил проект, използващ новоразработен материал за построяването на изумително здрава подводница, способна да спуска хора в най-дълбоките части на океана - включително на дъното на Марианската падина.

Изградена от революционна керамика, тази двуместна подводница беше построена въз основа на планове, хакнати от компютъра на един калифорнийски инженер, Греъм Хоукс, гениален проектант, който мечтаеше да създаде ултрадълбокоморска подводница, наречена "Дийп Флайт П". Хоукс не можеше да намери средства, за да построи прототип.

Пикъринг, от друга страна, разполагаше с неограничен бюджет.

Директорът прати със секретната керамична подводница агенти, които да поставят нови хидрофони в Марианската падина - извън обсега на всеки враг. В процеса на работа обаче те откриха геологични структури, различаващи се от всичко, известно дотогава на учените. Сред находките бяха хондрули и фосили на няколко непознати вида. Естествено, тъй като НРС пазеше в тайна възможностите си за спускане на толкова голяма дълбочина, информацията никога не можеше да бъде разкрита.

Едва наскоро, отново тласкани от страх, Пикъринг и неговият екип от научни съветници в НРС бяха решили да използват сведенията си за уникалната геология на Марианската падина, за да помогнат за спасяването на НАСА. Превръщането на една подводна скала в метеорит се беше оказало измамно елементарна задача. Двигателят с водородна киша я бе покрил с убедителна овъглена кора. После с малка товарна подводница се бяха спуснали под шелфа и бяха заровили скалата в ледника.

За нещастие, както често се случва в света на секретните операции, и най-мащабният план може да бъде провален от най-незначителен пропуск. Предишния ден цялата илюзия се беше изпарила заради някакъв биолуминесциращ планктон…

Делта Едно наблюдаваше от кабината на хеликоптера драмата, която се развиваше пред очите му. На пръв поглед Рейчъл и Толанд владееха положението, макар че командосът за малко не се бе разсмял на тази мнима привидност. Автоматът в ръцете на учения беше празен - дори отдалеч виждаше, че лостчето на затвора е изтеглено назад, което показваше, че в пълнителя няма нищо.

Делта Едно погледна към своя партньор, който се мяташе в щипките на тритона. Трябваше да побърза. Вниманието на палубата бе насочено към Пикъринг и сега командосът можеше да направи своя ход. Той остави роторите да работят, измъкна се от задния люк и като се прикриваше зад хеликоптера, тръгна към десния трап. После с автомат в ръка продължи към носа. Преди да кацнат на палубата директорът на НРС му беше дал строга заповед и Делта Едно нямаше намерение да се провали с изпълнението на тази елементарна задача.

"След няколко минути всичко това ще е приключило" - помисли си той.

"Марджъри Тенч е мъртва".

Съветниците му бяха съобщили, че разполагат с информация, според която Тенч отишла на среща с Уилям Пикъринг при паметника на Рузвелт. Тъй като отсъстваше и директорът на НРС, хората му се бояха, че и той е мъртъв.

В последно време отношенията между президента и Пикъринг не бяха много добри. Преди няколко месеца Херни беше установил, че директорът е замесен в незаконни действия, целящи да спасят разклатената му предизборна кампания.

Пикъринг бе използвал възможностите на НРС и се бе сдобил с достатъчно мръсотия срещу сенатор Секстън, за да провали кампанията му - скандални сек снимки на сенатора с неговата съветничка Гейбриъл Аш, уличаващи финансови документи, доказващи, че Секстън взима подкупи от частни космически компании. Пикъринг анонимно беше пратил уликите на Марджъри Тенч, като бе смятал, че Белият дом ще ги използва по предназначение. Ала когато беше видял всичко това, Херни бе забранил на Тенч да го публикува. Сексскандалите и корупцията бяха смъртоносни болести във Вашингтон и изваждането на поредния случай пред публиката само щеше да увеличи недоверието към властите.

"Цинизмът погубва тази страна".

Макар Херни да знаеше, че може да съсипе Секстън със скандал, това щеше да опетни достойнството на американския сенат, нещо, което той отказваше да направи.

"Край на окалването". Щеше да победи сенатор Секстън, в честна борба.

Разгневен от отказа на Белия дом да използва осигурените от него доказателства, Пикъринг се беше опитал да разпали скандала, като пусна слух, че Секстън е спал с Гейбриъл Аш. За нещастие, сенаторът декларира своята невинност с такова убедително възмущение, че накрая се бе наложило президентът лично да се извини за изтичането на тази информация. В крайна сметка Уилям Пикъринг беше донесъл повече проблеми, отколкото полза. Херни му заяви, че ако пак се намеси в предизборната кампания, ще го подведе под отговорност. Естествено голямата ирония бе, че директорът изобщо не харесваше президента Херни. Опитите да помогне в кампанията му се дължаха просто на страх за съдбата на НАСА. Зак Херни беше по-малката от двете злини.

"А сега някой е убил Пикъринг?"

Херни не можеше да повярва.

– Господин президент? - повика го един съветник. - Както поискахте, обадих се на Лорънс Екстром и му съобщих за Марджъри Тенч.

– Благодаря.

– Той настоява да разговаря с вас.

Херни още бе бесен на директора заради лъжата му за ПОСП.

– Кажете му, че ще му се обадя сутринта.

– Господин Екстром иска да разговаря с вас веднага - неспокойно заяви съветникът. - Много е разстроен.

"Той ли е разстроен?" Херни усети, че още малко и ще избухне. Докато вървеше към телефона, президентът се чудеше още какво може да се е объркало тази нощ.

– Трябва да възстановим авторитета на НАСА - казваше Пикъринг. - Спадналата и популярност и малкият и бюджет стават прекалено опасни в най-различни отношения. - Директорът замълча за миг и сивите му очи срещнаха нейните. - Рейчъл, НАСА отчаяно имаше нужда от триумф. Някой трябваше да го направи.

"Трябваше да се направи нещо" - помисли си Пикъринг.

Метеоритът бе последен отчаян опит. Пикъринг и мнозина други бяха положили всички усилия, за да спасят НАСА, като я поставят под шапката на разузнаването, където щеше да разполага с по-голям бюджет и повече сигурност, ала Белият дом упорито отхвърляше тази идея като атака срещу чистата наука. "Недалновиден идеализъм!" Като се прибавеше и растящата популярност на насочената срещу Управлението реторика на Секстън, директорът и неговата група от високопоставени военни разбираха, че времето изтича. Затова решиха, че единственият останал начин да спасят авторитета на НАСА и да предотвратят обявяването на Управлението на търг е да пленят въображението на данъкоплатците и Конгреса. За да оцелее, НАСА се нуждаеше от ново величие - нещо, което да напомни на данъкоплатците за славните дни на "Аполо". А за да победи сенатор Секстън, Зак Херни имаше нужда от помощ.

"Опитах се да му помогна" - каза си Пикъринг, спомнил си всички съкрушителни доказателства, които бе пратил на Марджъри Тенч. За нещастие, Херни и забрани да ги използва и Пикъринг нямаше друг избор, освен да предприеме драстични мерки.

– Рейчъл, информацията, която пратихте от този кораб, е опасна - заяви Пикъринг. - Трябва да го разберете. Ако се разпространи, Белият дом и НАСА ще изглеждат като съучастници. Реакцията срещу тях ще е гибелна. Президентът и НАСА не знаят нищо, Рейчъл. Те са невинни. Смятат, че е автентичен.

Директорът изобщо не се бе опитвал да привлече Херни и Екстром, защото и двамата бяха прекалено големи идеалисти, за да се съгласят на каквато и да било измама, независимо от нейния потенциал да спаси президента и НАСА. Единственото престъпление на директора на НАСА беше, че бе убедил ръководителя на проекта ПОСП да излъже за софтуера на сателита, ход, за който Екстром несъмнено беше съжалил в момента, в който бе осъзнал на колко подробни анализи ще бъде подложен този метеорит.

Ядосана от упорството на Херни да води чиста предизборна борба, Марджъри Тенч се беше съюзила с Екстром за лъжата около софтуера на ПОСП с надеждата един малък успех да помогне на президента да отблъсне атаката на Секстън.

"Ако Тенч беше използвала снимките и данните за корупция, които и дадох, всичко това изобщо нямаше да се случи!"

Макар искрено да съжаляваше за убийството на Тенч, то бе станало неизбежно още щом Рейчъл се беше обадила на главната съветничка с обвиненията в измама. Пикъринг знаеше, че Тенч безпощадно ще се рови до дъното на мотивите на Рейчъл за тези скандални твърдения, а директорът очевидно не можеше да го допусне. По ирония на съдбата съветничката щеше да е от най-голяма полза за своя президент мъртва, тъй като жестокият и край щеше да бетонира съчувствения вот за Белия дом и да хвърли смътни подозрения за нечиста игра върху отчаяния Секстън, толкова публично унижен от Марджъри Тенч по Си Ен Ен.

Рейчъл стоеше и твърдо гледаше шефа си.

– Разберете, ако новината за измамата с метеорита се разчуе, вие ще съсипете един невинен президент и едно невинно космическо управление - каза Пикъринг. - И освен това ще поставите един крайно опасен човек в Овалния кабинет. Трябва да знам на кого сте пратили информацията.

Докато изричаше тези думи, на лицето на Рейчъл се изписа странно изражение. Мъчителното изражение на човек, осъзнал, че може би е допуснал ужасна грешка.

Делта Едно беше заобиколил носа и се бе върнал от лявата страна. Сега стоеше в хидролабораторията, от която беше видял да излиза Рейчъл, докато хеликоптерът се бе приближавал. На един компютърен екран забеляза смущаващ образ - многоцветен пулсиращ въртоп, явно някъде близо до океанското дъно под "Гоя".

"Още една причина да се махнем оттук" - помисли си той и продължи към целта си.

Факс машината беше върху плот в другия край на стената. Табличката бе пълна с листове, точно както беше предвидил Пикъринг. Делта Едно ги вдигна. Най-отгоре имаше бележка от Рейчъл. Само два реда. Той ги прочете и си каза:

"Право в целта!"

Докато прелистваше страниците, едновременно се изуми и стъписа от това до каква степен Толанд и Рейчъл са разкрили измамата с метеорита. Всеки, който видеше тези разпечатки, веднага щеше да разбере какво означават те. За щастие дори не се наложи да натисне бутона за повторно избиране, за да открие къде е изпратена информацията. Последният номер все още светеше на дисплея. Вашингтонски код.

Внимателно преписа номера, събра всички документи и излезе от лабораторията.

Толанд стискаше с потни ръце автомата и се целеше в гърдите на Уилям Пикъринг. Директорът на НРС все още настояваше Рейчъл да му каже на кого е пратила данните и океанологът започваше да изпитва неспокойното усещане, че Пикъринг просто се опитва да спечели време. "Защо?"

– Белият дом и НАСА са невинни - повтори директорът. - Съдействайте ми. Не позволявайте моите грешки да съсипят и малкото авторитет, който е останал на НАСА. Ако това се разчуе, от НАСА със сигурност ще изглеждат виновни. Можем да се разберем. Страната има нужда от този метеорит. Кажете ми на кого сте пратили информацията преди да е станало късно.

– За да можете да убиете още някого ли? - отвърна Рейчъл. - Гади ми се от вас.

Толанд се удиви от силата на духа и. Тя презираше баща си, но явно нямаше намерение да изложи сенатора на никаква опасност. За нещастие, планът на Рейчъл да поиска помощ от баща си бе дал обратния резултат. Дори сенаторът да отидеше в офиса си, да видеше факса, да се обадеше на президента, за да му съобщи новината за измамата с метеорита и да настои да отмени атаката, никой в Белия дом нямаше да има представа за какво говори.

– Ще повторя само още веднъж - вперил заплашителен поглед в Рейчъл, каза Пикъринг. - Положението е прекалено сложно, за да го разберете напълно. Допуснахте огромна грешка, като пратихте данните от кораба. Изложихте родината си на риск.

Уилям Пикъринг наистина печелеше време, увери се Толанд. И причината спокойно крачеше към тях откъм десния борд. Океанологът беше обзет от страх, когато видя войника да се приближава с купчина документи и автомат в ръце.

Майкъл реагира с решителност, която смая и самия него. Стисна оръжието си, рязко се завъртя, прицели се в командоса и натисна спусъка. Автоматът безобидно изщрака.

– Открих номера на факса - каза войникът и подаде на Пикъринг един лист. - Господин Толанд, изчерпали сте си боеприпасите.
124
Седжуик Секстън се втурна в коридора на сенатската офис сграда "Филип А. Харт". Нямаше представа как е успяла Гейбриъл, но очевидно беше влязла в кабинета му. Докато разговаряха по телефона, ясно бе чул отчетливото цъкане на скъпия си стенен часовник. Можеше само да предположи, че помощничката му е подслушала срещата му с представителите на ФКГ, чула е нещо, което е подронило доверието и в него, и е отишла да търси доказателства.

"Как е проникнала в кабинета ми, по дяволите?!"

Секстън се радваше, че е променил компютърната си парола.

Влезе в офиса си и въведе шифъра за изключване на алармата. После отключи тежката двукрила врата, отвори я и влетя вътре, готов да залови Гейбриъл на местопрестъплението.

Ала там бе пусто и тъмно. Светеше само компютърният екран. Сенаторът включи лампата и се огледа. Всичко изглеждаше на мястото си. Цареше мъртвешка тишина - освен цъкането на стенния часовник.