Глава 23 ВОЙНА ПРОТИВ САМИЯ СЕБЕ СИ

1. Нима не разбираш, че противоположното на слабостта и уязвимостта е невинността? Силата е в невинността и в нищо друго. Страхът за невинните е непознат, защото всеки грях е слабост. Агресията, която представлява демонстрация на сила, не може да прикрие слабостта, защото как да се скрие нереалното? Никой не е силен, когато има враг, и никой не напада, ако не мисли, че го има. Следователно, вярата във враговете е вяра в слабостта, а слабостта не е в съгласие с Божията Воля. И тъй като е противоположна на нея, тя е „враг” на Бога. И Бог започва да вдъхва страх в качеството си на противоположна воля.

2. Колко странна става наистина тази война срещу самия себе си! Ти ще повярваш, че всичко, което използваш в служба на греха, може да ти навреди и да се превърне във враг за теб. И поради това ще се опълчиш срещу него, опитвайки се да отслабиш силите му; и ще си помислиш, че си успял и ще атакуваш отново. Съвсем сигурно е, че ще изпитваш страх към онова, от което се страхуваш, както че ще изпитваш любов към безгрешното, което възприемаш. Върви в мир онзи, който странства безгрешно по пътя, показан му от любовта. Защото любовта върви редом с него, закриляйки го от страха. И той ще вижда само безгрешните, които не могат да нападат.

3. Върви в слава, с високо вдигната глава, и не се плаши от злото. Невинните са в безопасност, защото споделят своята невинност. Те не виждат в нищо зло, защото, осъзнавайки истината нищо за тях не крие илюзията за заплаха. И онова, което им се е струвало опасно, сега засиява в своята невинност, отърсено от греха и страха и завърнало се щастливо към любовта. Те споделят силата на любовта, защото са видели невинността. И всяка грешка е изчезнала, след като те не са я видели. Който търси Божията слава, я намира там, където е. А къде може да бъде тя, освен в невинните?

4. Не позволявай нищожните пречки да те придърпат в нищожността. Невинността не може да изпитва влечение към вината. Помисли в колко щастлив свят живееш редом с истината! Не отхвърляй този свят на свобода заради леката въздишка по привиден грях или незначителния порив на влечението към вина. Нима заради тези незначителни съблазни си готов да се откажеш от Небето? Далеч отвъд техните предели са твоята съдба и твоите цели - в онова чисто място, където нищожност не съществува. Твоята цел е в разрез с всяка нищожност. И следователно тя е в разрез с греха.

5. Нека не позволяваме нищожното да въвежда Божия Син в изкушение. Неговата слава е отвъд всяко изкушение, безмерна и безвременна като вечността. Не оставяй времето да ти попречи да го видиш. Не го изоставяй самотен и уплашен и изкушението, но му помогни да се издигне над него и да види светлината, от която е част. Твоята невинност ще освети неговия път към невинността, а така тя бива осъзната и защитена и в теб. Защото кой може да познава неговата слава и в същото време да възприема в него дребнавостта и слабостта? Нима може някой да тръпне от страх в света и при това да осъзнае Небесната слава, която го озарява?

6. Всичко, което те заобикаля, е само част от теб. Погледни го с любов и виж Небесната му светлина. Така ще разбереш как всичко ти е дадено. В блажена прошка ще просветне и изгрее светът и всичко, което си смятал за греховно, сега ще бъде разбрано по нов начин като част от Небето. Как прекрасно е да крачиш чист, спасен и щастлив през един свят, който има oгромна нужда от спасението, което твоята невинност му дарява. Какво можеш да цениш повече от това? Защото в него се състои твоето спасение и свобода. А то трябва да бъде пълно, за да го познаеш.
I. Непримирими убеждения

1. Само в тишината на съзнанието може да се появи споменът за Бога. Той не може да възникне там, където има противоречие, защото съзнание, което е в конфликт със самото себе си, не си спомня вечната благост. Средствата на войната не са средства на мира и онова, което войнолюбците са склонни да си спомнят не е любов. Войната е невъзможна, ако няма вяра в победата Вътрешният конфликт предполага, че вярваш в способност на егото да излезе победител. Защо иначе ще се отъждествяваш с него? Ти сигурно съзнаваш, че егото е във воина с Бога. То е сигурно, че няма врагове. Но също така сигурна е твърдата му вяра, че има враг, който трябва да победи и ще успее.

2. Нима не разбираш, че войната срещу себе си е война срещу Бога? Възможна ли е победа при такава война? И ако е възможна, желаеш ли тази победа? Смъртта на Бога, ако бе възможна, щеше да бъде смърт и за теб. Нима е победа това? Егото винаги марширува към поражение, защото си въобразява, че е възможно да те победи. Бог е на друго мнение. Това не е война; само безумните живеят с убеждението, че Божията воля може да се атакува и отхвърли. Ти можеш да се присъединиш към подобно убеждение, но то няма никога да бъде нещо повече от безумие. И в безумието ще господства страх, сякаш е изместил любовта. Това е целта на противоречието. И хората, за които подобна цел е възможна, смятат, че средствата за постигането й са реални.

3. Бъди сигурен, че е невъзможно Бог и егото или ти и егото да се срещнете. Вие само мнимо се срещате и се съюзявате странно, върху някакви безсмислени основания. Защото убежденията ви се срещат само по отношение на тялото, избрано от егото за дом, който ти смяташ за свой. Срещате се на базата на грешка; на заблуда във вашата самооценка. Егото се свързва с едно илюзорно твое аз, което споделяш с него. Въпреки това обаче, илюзиите не могат да влизат във връзка. Те си приличат и са нищо. Тяхното свързване не почива на нищо – две илюзии са също толкова безсмислени, колкото и една или хиляди. Егото не се свързва с нищо, защото е нищо по същество. Победата, към която се стреми, е безсмислена като него.

4. Брате мой, войната срещу себе си е почти към края си. Краят нa пътуването стига до мястото на мир. Нима няма да приемеш мира, който ти се предлага тук? Този „враг”, с когото си се сражавал, защото е нарушил твоя мир, тук се преобразява пред очите ти в дарител на мира. Твоят „враг” е Сам Бог, за Когото всички противоречия, победи и нападения от какъвто и да било род са напълно неизвестни. Той те обича съвършено, напълно и вечно. Божият Син във война със своя Творец е състояние също толкова смехотворно, както например ако природата гневно се разяри срещу вятъра и заяви, че той вече не е част от нея. Възможно ли е природата да предприеме и осъществи това? Така не зависи от теб да определяш какво да бъде част от теб и какво да бъде отделно.

5. Войната срещу себе си е започнала, за да научи Божия Син, че не е себе си не е Син на Отца. За тази цел той трябва да забрави спомена за своя Отец! Този спомен е наистина забравен в живота на тялото и ако си мислиш, че си тяло, ще повярваш, че си го забравил. Но истината не може да бъде забравена и ти не си забравил своята същност. Само една странна илюзия за самия теб, желание да възтържествуваш над това, което си, е носител на забравата.

6. Войната срещу самия себе си е само сблъсък на две илюзии, които се стремят да се разграничат и вярват, че която победи, тя е истинна. Всъщност няма противоречие между тях и истината. А те и помежду си не се различават. И двете не отговарят на истината. Така че е без значение каква форма ще приемат. Създадени са от нещо безумно и са част от него. Безумието не е заплаха за реалността и няма влияние над нея. Илюзиите не могат да триумфират над истината, нито да я застрашат по никакъв начин. И реалността, която отричат, не е част от тях.

7. Това, което ти си спомняш, е част от теб. Защото си такъв, какъвто Бог те е сътворил. Истината не се бори срещу илюзиите, нито илюзиите се борят срещу истината. Илюзиите са в битка само със себе си. Бидейки разпокъсани, те разпокъсват. Но истината е неразделна и е далеч отвъд техния незначителен обхват. Ти ще си спомниш, каквото знаеш, когато научиш че не можеш да бъдеш в противоречие. Една илюзия за теб самия може да бъде в битка с друга, но войната на две илюзии е състояние, в което нищо не се случва. Не съществува победител, нито победа. И истината застава сияйна, далеч от противоречието, недокосната и притихнала в Божия мир.

8. За да има противоречие, трябва да съществуват две сили. Не може да съществува противоречие между една сила и нищото. Няма такова нещо, към което да проявяваш агресия и което да не е част от теб. И проявявайки агресията си, ти създаваш две илюзии за себе си, които са в конфликт помежду си. И това става винаги, когато погледнеш на нещо, сътворено от Бога по друг начин, освен с любов. Противоречието е страшно, защото то поражда страха. И все пак, онова, което е породено от нищото не може да придобие реалност чрез битка. Защо изпълваш своя свят с противоречия със самия себе си? Трябва да преодолееш цялото това безумие и да се обърнеш в мир към спомена за Бога, който все още сияе в твоето стихнало съзнание.

9. Виж само как противоречието на илюзиите изчезва, когато сведе към истината! Защото то изглежда реално само дотогава докато се разглежда като война между противоречиви истини и онази, която вземе надмощие, се приема за по-истинна, по-реална и тържествуваща над другата илюзия, която е по-нереална и се свежда до илюзия поради поражението си. По този начин противоречието се явява избор между илюзии, едната от които се провъзгласява за реална, а другата се потиска и презира. Тук няма ни най-малък спомен за Отца. И въпреки това, никаква илюзия не може да нахлуе в Неговия дом и да Го изгони от това, което Той обича завинаги. И каквото е обикнато от Него, трябва да бъде винаги в тишина и мир, защото е Негов дом.

9. 
   Ти, който си обичан от Него, не си илюзия, защото си истинен и свят като Него Самия.
   

9. 
   Може ли мястото на Божия покой да се надигне срещу себе си и да пожелае да вземе надмощие над Онзи, Който го обитава? А помисли какво става, когато Божият дом се вижда разделен. Олтарът изчезва, светлината потъмнява, храмът на Пресветия се превръща в дом на греха. И не остава спомен от нищо друго, освен илюзиите. Илюзиите могат да си противоречат, защото техните форми са различни. И те наистина са в противоречие само затова, за да установят коя форма е истинна.
   

1. Законите на хаоса могат да се разгледат на светло, макар и никога да не могат да се разберат. Тези закони са лишени oт смисъл и следователно се намират извън сферата на разума. И все пак, те изглеждат пречка за разума и истината. Нека следователно спокойно да ги разгледаме, за да видим отвъд тях, да разберем същността им, а не онова, за което се представят. Важно е да се установи тяхното предназначение, защото целта им е да обезсмислят нещата и да атакуват истината. Това са законите, владеещи света, който си създал. И въпреки това, те нямат власт над нищо и не е нужно да ги нарушаваш, трябва само да ги погледнеш и отминеш.

2. Първият закон на хаоса е, че истината е различна за всекиго. Също както всички подобни принципи, и този поддържа, че всеки човек е отделен и има различна система от мисли, която го разграничава от останалите. Този принцип се е развил от убеждението, че съществува йерархия на илюзиите - някои са по-ценни и следователно истинни. Всеки установява това за себе си и удостоверява неговата истинност, като атакува онова което цени другият. И това е оправдано, защото ценностите са различни и онези, които ги поддържат, изглеждат различни и следователно - врагове.

3. Само помисли как този закон се противопоставя на първия принцип на чудесата. Защото утвърждава, че илюзиите се различават по степен на истинност и създава представата, че някои се преодоляват по-трудно от други. Ако се осъзнае, че всички се свеждат до една илюзия и са еднакво неистинни, ще бъде лесно да се разбере, че чудесата се отнасят до всички тях. Всякакви грешки могат да се поправят, защото не са истинни. Когато се сведат към истината, вместо една към друга, грешките просто изчезват. Никоя част от нищото не може да бъде по-устойчива спрямо истината от друга някоя част.

4. 
   Вторият закон на хаоса, наистина скъп на онези, които боготворят греха, е, че всеки
   

5. 
   Помисли как това изглежда свързано с взаимоотношенията между Отца и Сина. Сега
   

6. 
   Онази гордост, на която се основават законите на хаоса, не би могла да бъде по-очевидна, отколкото се проявява тук. Това е принципът, който се стреми да определи какъв да бъде Творецът на вселената - какво да мисли и в какво да вярва, както и как да реагира в зависимост от тази си вяра. Не се смята зa нужно дори да Го попитат доколко това, което Му се приписва за убеждение, отговаря на истината. Неговият Син може да Му каже това и на Него Му остава единственият избор или да повярва в думите му, или да греши. Това води направо към третото абсурдно убеждение, което създава впечатлението, че хаосът е вечен. Защото ако Бог не може да греши, Той трябва да приеме убеждението на Своя Син за собствената му същност и да го намрази заради нея.
   
7. 
   Забележи как този трети принцип затвърждава страха от Бога. Сега става невъзможно да се обърнеш в нещастието си за помощ към Него. Защото Той се е превърнал във „врага”, причиняващ нещастието и всяка молба към Него е безсмислена. Спасението не може да се търси и в Сина, който във всеки свой аспект е в сблъсък с Него и агресията му е основателна. И сега конфликтът става неизбежен, и Бог не може да го предотврати. Защото спасението е невъзможно, тъй като Спасителят е станал враг.
   

9. Егото цени само онова, което може да вземе. Това извежда до четвъртия закон на хаоса, който, ако се приемат другите, е непременно верен. Този мним закон е убеждението, че притежаваш, каквото си взел. По този начин, чуждата загуба става твоя печалба и така не ти позволява да осъзнаеш, че можеш да отнемеш нещо само от себе си. Но всички останали закони логично водят до този. Защото враговете не са готови да си дадат нищо и не се стремят да споделят своите ценности. И щом враговете ти се стремят да не ти дадат нещо, то сигурно си струва да се притежава, защото го пазят скрито от погледа ти.

10. Тук се вижда да изплуват всички механизми на безумието „врагът”, получил повече сили чрез укриване на ценното наследство, което би трябвало да ти принадлежи; твоята оправдателна позиция и агресия спрямо онова, което ти се отнема; и неизбежната загуба, която трябва да претърпи врагът, за да се спасиш ти. По този начин виновните заявяват своята „невинност”. Ако не са увлечени в тази непочтена атака от безскрупулното поведение на врага, те биха откликвали само с доброта. Но в един жесток свят добрите не могат да оцелеят, ето защо те трябва да грабят или ще бъдат ограбени.

11. Но има един неизяснен въпрос, останал „без отговор”. Каква е тази ценност, това тайно съкровище, което трябва да бъде отнето в законен гняв от този предателски и измамен враг? Това сигурно е нещо, което желаеш, но никога не си постигал. И ето че сега „разбираш” каква е причината да не си го постигал. Защото то ти е било отнето от врага и укривано там, където дори и не би помислил да го потърсиш. Той го е укрил в тялото си, превръщайки го в прикритие на вината, прикритие на онова, което ти принадлежи. Сега това тяло трябва да бъде унищожено и принесено в жертва, за да получиш онова, което е твое. Предателството му предполага смъртта му, за да мо жеш да живееш ти. И ти нападаш единствено в самозащита

9. 
   Но какво е онова, което толкова желаеш, че налага той да умре? Можеш ли да бъдеш
   

9. 
   Ти никога не притежаваш нещо напълно. И твоят събрат никога няма да спре да те напада заради онова, което си му отнел. И Бог никога не ще престане да отмъщава и на двама ви, защото в Своето безумие Той трябва да намери заместител на любовта и да ви убие. Ти, който вярваш, че притежаваш здрав разум и си стъпил здраво на земята, и вървиш през един свят, в който може да се намери някакъв смисъл, само си помисли: Ето, това са законите, върху които изглежда почива твоят “здрав смисъл”. Ето, това са принципите, които правят земята под нозете ти да изглежда стабилна. И ти се обръщаш към тях в търсене на смисъла. Това са законите, които си изработил за свое спасение. Те поддържат заместителя на Небето, които предпочиташ. Такава е тяхната цел; те са създадени за това. Няма смисъл да се питаш какво означават. Това е очевидно. Средствата на безумието са задължително безумни. Сигурен ли си, че осъзнаваш, че целта е безумие?
   

15. На пръв поглед законите на хаоса не изглеждат това, което са, защото чрез огромно обръщане на стойностите те се явяват сякаш закони на реда. Та как би могло да не бъде така? Хаосът е лишен от закони и няма закони. За да се повярва в него, привидните му закони трябва да бъдат възприемани като реални. Тяхната безсмисленост трябва да се представи за здрав смисъл. И страхът, с пребледнели устни и невиждащи очи, сляп и ужасен на вид, се изкачва на трона на любовта, неговия умиращ завоевател, неговия заместител, спасител от спасение то. Колко красива изглежда смъртта вследствие законите на страха. Отдай благодарност на героя върху трона на любовта, който е спасил Божия Син, за да получи страх и смърт!

16. Но как е възможно да се вярва в подобни закони? Това става по силата на един странен механизъм. Не е нещо непознато; виждали сме го как функционира много пъти и преди. В реалността този механизъм не функционира, но в сънищата, където само сенки играят главните роли, той изглежда особено мощен. Никой закон на хаоса не би породил вяра, ако не наблягаше на формата, пренебрегвайки съдържанието. Никой, който приема някой от тези закони за верен, не вижда какво всъщност постановява той. Някои от формите, които приема, му се струват нелишени от смисъл, и това е всичко.

17. Но как е възможно някои от формите на убийство да не означават смърт? Може ли агресия под каквато и да било форма да означава любов? Коя от формите на осъждане би могла да бъде благослов? Кой е този, който обезсилвайки своя спасител, може да намери спасение? Не позволявай да те заблуди формата на агресия спрямо него. Не можеш да се стремиш да му навредиш и да бъдеш спасен. Кой може да намери спасение от агресията, обръщайки се срещу самия себе си? Нима има значение каква форма приема такова безумие? То е присъда над самия себе си, която заклеймява онова, което твърди, че се стреми да спаси. Недей да се самозалъгваш, когато безумието приеме форма, която си въобразяваш, че е прекрасна. Онова, което има за цел да те унищожи, не е твой приятел.

18. Ти ще утвърждаваш и ще си мислиш, че е истина това, че нe вярваш в тези безсмислени закони, нито действаш в съответствие с тях. И видиш ли какво всъщност твърдят, те не са за вярване. Братко, но ти наистина им вярваш. Защото как иначе би могъл да възприемеш формата, която приемат, с такова задоволство? Нима може да се поддържа подобна форма? И въпреки всичко, ти вярваш в тези закони заради формата, която приемат, въпреки това си съдържание. То никога не е нещо различно. Можеш ли да изрисуваш розови устни на един скелет, да го облечеш прекрасно, да го обичаш и глезиш, и да го съживиш? И нима можеш да се задоволиш с илюзията, че живееш?

19. Извън Небесното Царство живот не съществува. Там, където Бог е сътворил живота, там трябва да съществува той. Във всяко състояние, откъснато от Небето, животът е илюзия. В най добрия случай, той е само подобие на живот; в най-лошия -на смърт. Но и двете са съждения за нещо, което не е живот, еднакво неточни и лишени от смисъл. Живот извън Небесното царство е невъзможен и каквото не е на Небето, то не е никъде. Вън от Небесното Царство съществува само борба на илюзии -безсмислена, невъзможна и лишена от разум, но въпреки това и възприемана като вечна преграда пред Небето. Илюзиите са само форми. Те никога нямат истинно съдържание.

20. Законите на хаоса управляват всички илюзии. Техните форми си противоречат, като създават възможност едни от тях да бъдат ценени повече от други. Но всяка една се основава твърдо върху убеждението, че законите на хаоса са закони на реда, както и всички останали. Всеки поддържа напълно тези закони, свидетелствайки за това, че тези закони са истинни. Привидно по-меките форми на агресия са не по-малко категорични в своите свидетелства или резултати. Сигурно е, че илюзиите ще породят страх, поради убежденията, на които се основават, а не поради своята форма. А липсата на вяра в любовта под каквато и да било форма, е доказателство за реалността на хаоса.

21. От вярата в греха следва неминуемо вярата в хаоса. Това е така, защото хаосът изглежда сякаш логическо следствие от греха; валидна стъпка в логическото мислене. Логически хаосът наистина се извежда прогресивно от обратната страна на истината, водейки все по-надълбоко в страха и далеч от истината. Всяка илюзия е различна форма в прогресивното обръщане на истината в нейната противоположност. Не мисли, че една крачка е по-незначителна от друга, нито че от някой човек се връща по-лесно, отколкото от други. Цялото спускане от Небето е заключено във всяка стъпка. И където започва мисленето ти, там трябва и да завърши.

22. Братко, недей да правиш нито стъпка, която да те спусне в ада. Защото направиш ли дори и една стъпка, ти няма да разпознаеш накъде водят другите. А те наистина ще последват. Агресията под каквато и да било форма означава, че си стъпил върху витата стълба, която отдалечава от Небето. Но също така всеки миг е възможно това да се преодолее. Как да разбереш дали си избрал стълбата, която води към Небето или те отдалечава от него и извежда в ада? Съвсем просто. Как се чувстваш? Има ли мир в твоето съзнание? Сигурен ли си по какъв път да поемеш? Сигурен ли си, че Небето е цел, която може да се постигне? Ако това не е така, ти вървиш сам. Тогава, помоли своя другар да се присъедини и да ти влее сигурност в това къде отиваш.
III. Спасение без компромиси

1. Не е ли истина, че не си даваш сметка за някои от формите, които може да приеме агресията? Ако е истина, че всяка форма на агресия ще те нарани, и то колкото всяка друга форма, която различаваш, това означава че не винаги знаеш от къде произтича болката. Всяка форма на агресия е еднакво разрушителна. Нейната цел е неизменна. Единствената й цел е убийството, а каква форма на убийство би прикрила огромната вина и страх от наказание, които неминуемо изпитва убиецът? Той може да отрича, че е убиец и да оправдава своята жестокост с усмивки, докато напада. Той ще страда и ще погледне на своите намерения в кошмари, в които усмивките ще са изчезнали и той се изправя пред едно ужасено съзнание, което ще продължи да го преследва. Защото никой не може да мисли за убийство и да избегне мислите за вина, които то поражда. Ако намерението е смърт, какво значение има каква форма приема то?

2. Нима смъртта под каквато и да било форма, независимо от това колко прекрасна и благородна може да изглежда тя, е благословение и знак, че Гласът на Бога говори чрез теб на твоя брат? Дарът не се състои в опаковката. Една празна кутия, независимо колко е красива и с каква нежност е дарена, не съдържа нищо. И нито получателят, нито дарителят могат дълго да останат в заблуда. Ако откажеш прошка на своя брат, ти проявяваш към него агресия. Не си му дал нищо и получаваш от него каквото си дал.

3. Спасението не е никакъв вид компромис. Да направиш компромис означава да приемеш само част от онова, което желаеш; да вземеш малко и да се откажеш от останалото. Спасението от нищо не се отрича. То е пълно спасение за всекиго. Оставиш идеята за компромис да проникне, веднага преставаш да осъзнаваш каква е целта на спасението, защото преставаш да я различаваш. Тя се отрича при положение, че се приема компромис, защото компромисът представлява убеждението, че спасението е невъзможно. Той поддържа мнението, че ти можеш да проявяваш малко агресия, малко любов и да познаваш разликата между двете. Така компромисът учи, че някаква част от еднаквото може все пак да бъде различна, и в същото време самото то да остава незасегнато. Има ли смисъл в това? Може ли то да бъде разбрано?

4. Този курс е лесен, точно защото не прави компромиси. Но той изглежда труден за онези, които все още вярват, че компромис е възможен. Те не виждат, че ако е възможен компромис, спасението е агресия. Но е сигурно, че ако не си убеден, че спасението е възможно, не можеш да имаш тиха и спокойна увереност, че е настъпило. Нe можеш дори да откажеш прошка частично. Както е невъзможно за едно да обичаш, за друго да атакуваш и в същото време да разбереш какво е прошка. Нима няма да бъдеш готов да признаеш всяка форма на нарушение на твоя мир, ако само така става невъзможно да го загубиш? Мирът ще остане сияен и ясен в твоето виждане завинаги, доколкото не започнеш да го браниш.

5. Онези, които вярват, че мирът може да се брани и нападението в негово име е оправдано, не разбират, че мирът е заложен в тях. Та откъде биха могли да знаят това? Нима могат да приемат прошката наред с убеждението, че убийството приема някои форми, чрез които техният мир бива спасен? Нима ще бъдат готови да приемат факта, че тяхната жестока цел е насочена срещу самите тях? Никой не се съюзява с враговете си, нито си поставя общи цели с тях. Никой не прави компромис спрямо своя враг, а продължава да го мрази заради онова, което му е отнел.

6. Недей да бъркаш временното примирие с мир, нито компромиса с избягване на противоречието. Да се освободиш от противоречието означава, че то е премахнато. Вратата е отворена; ти си напуснал полесражението. Нe си останал там с плахата надежда, че няма да се завърне, само защото оръдиятa са спрели за момент и страхът, който обладава това място на смъртта, не е толкова очевиден. Не може да има сигурност на бойното поле. Ти можеш да гледаш на него отгоре в пълна безопасност, без ни най-малко да бъдеш засегнат. Но на полесражението не можеш да намериш безопасност. Нито едно дърво, останало все още, не ще ти даде подслон. Нито една илюзия за закрила не може да устои на вярата в убийството. Тук стои тялото, разкъсано между естественото желание да общува п противоестественото желание да убива и умре. Нима мислиш, че формата, която приема убийството, може да ти предложи сигурност? Може ли вината да отсъства от полесражението?
IV. Над полесражението

1. He оставай в противоречие, защото няма война, лишена от агресия. Страхът от Бога е страх от живота, а не от смъртта. Но Той си остава единственият сигурен приют. В Него няма агресия и никаква форма на илюзия не шества из Небето. Небето е напълно истинно. Не прониква в него никакво различие, а което е еднакво във всичко, не може да бъде в противоречие. От теб не се изисква да се бориш срещу желанието си за унищожение. Но се иска да осъзнаеш, че каквато и форма да приеме унищожението, смисълът, който се крие зад него, е един и същ. И ти се страхуваш от смисъла, а не от формата. Което не е любов, то е унищожение. Което не е любящо, то е агресивно. Всяка илюзия е нападка срещу истината и всяка илюзия нарушава истината, защото се приема за равна по истинност.

2. Какво може да бъде равностойно на истината и в същото време различно от нея? Унищожението и любовта са несъвместими. Ако са истинни и двете, то значи, че са еднакви и неразличими едно от друго. Така и ще бъде за онези, които разглеждат Божия Син като тяло. Защото не тялото на Сина е подобно на Твореца. И което е безжизнено, не може да бъде Синът на Живота. Как едно тяло може да се разгърне така, че да поддържа вселената? Може ли то да твори и да бъде онова, което сътворява? И може ли то да предложи на своите творения всичко, което е и никога да не претърпи загуба?

3. Бог няма общо предназначение с тялото. Той е дал на Своя Син предназначението да твори, защото то Му принадлежи. Не е грях, ако вярваш, че унищожението е предназначение на Божия Син, но е безумие. Еднаквото не може да притежава различно предназначение. Творението е средство за разгръщане на Бога, а което е Негово, то принадлежи също и на Неговия Син. Или Отца и Сина са убийци, или никой от тях не е. Животът не създава смърт, творящ по свой образ и подобие.

4. 
   Издигни се и отвисоко погледни надолу към него. От там твоята перспектива ще бъде
   

4. 
   Когато се изкушиш да бъдеш агресивен, което помрачава съзнанието и го прави склонно към унищожение, спомни си, че можеш да погледнеш на полесражението от високо. Дори във формите, които не различаваш, признаците са ги познати. Има един пристъп на болка, чувство на вина и преди всичко, загуба на вътрешен мир. Всичко това ти е добре познато. Когато тези признаци се появят, не напускай високата си перспектива, а без да чакаш, избери чудото пред унищожението. Тогава Бог и всички Небесни светила нежно ще се сведат към теб и ще те подкрепят. Защото си избрал да останеш там, където Той те иска, и никаква илюзия не може да наруши мира на Бога в единство с Неговия Син.
   
5. 
   Не гледай на никого от позицията на полесражението, защото от там нямаш перспективата
   

4. 
   Помисли какво е дадено на oнези, които споделят една обща цел с Отца и знаят, че това е
   

9. Тези, които осъзнават Божията сила, не биха и помислили за полесражение. Какво, освен загуба на съвършенство, може то да им даде? Защото битката се води само за неща, които се отнасят до тялото - които то предлага или притежава. Никой, който знае, че притежава всичко, не би могъл да се стреми да го ограничи или да придава стойност на онова, което му предлага тялото. Безсмислицата на завоеванията е твърде очевидна от тихата сфера над полесражението. Има ли нещо, което може да бъде в противоречие с всичко? И съществува ли такова нещо, което да предлага по-малко, а да бъде желано повече. Кой, подкрепян от Божията Любов, би установил, че му е трудно да направи избор между чудесата и унищожението?