Урок 152 Моя е силата да решавам

1. Никой не може да загуби нищо, освен ако не избере това. ²Никой не може да страда, ако не е избрал това състояние. ³Никой не може да тъгува, нито да се страхува и смята за болен, ако не е пожелал подобни последици. ⁴И никой не умира без да е приел това. ⁵Нищо не става без собственото ти желание и не може да те отмине нещо, което си избрал. ⁶Това е твой свят, завършен до най-малките подробности. ⁷Това е той в цялата си реалност за теб. ⁸И само тук е твоето спасение.

2. Може би ти се струва крайна такава позиция и твърде всеобхватна, за да бъде истина. ²Но нима може да има изключения от истината? ³Щом всичко ти е дадено, нима е възможно загубата да бъде реална? ⁴Може ли болката да бъде част от вътрешния мир или страданието от радостта? ⁵Може ли страхът и болестта да проникнат в съзнание, където съществуват любов и съвършена святост? ⁶Истината трябва да бъде всеобхватна, за да бъде истина въобще. ⁷Не приемай неща, които са в противоречие с нея или са изключения от нея, защото това би означавало да бъдеш в пълно противоречие с истината.

3. Спасението е признание, че истината е истина и нищо друго не е истина. ²Чувал си го и преди, но вероятно още не приемаш и двете страни на това твърдение. ³Без първата му част, втората няма значение. ⁴Но без втората, първата престава да е вярна. ⁵Истината не може да има противоположност. ⁶Никога не е достатъчно много да се мисли и говори за това. ⁷Защото ако неистината е вярна наред с истината, това би означавало, че част от истината е невярна. ⁸И истината е загубила смисъла си. ⁹Не е вярно нищо, освен истината, а невярното си е невярно.

4. Това е най-простото разграничение, но и най-неясното. ²Но не защото е трудно за възприемане. ³То е скрито зад дълга поредица от решения, които ти се струва, че не зависят напълно от теб. ⁴Така че изглежда сякаш истината притежава аспекти, които противоречат на логиката, но са само въведени от теб самия противоречия.

5. Сътворен от Бога, ти си неизменен по начало и преходните състояния в теб са по същество неистинни. ²Включително и всички промени в настроенията, сменящите се състояния на съзнанието и тялото; промени го в начина, по който осъзнаваш всичко и по който реагираш. ³Това е всеобхватност, която отделя истината от лъжата и всичко неистинно държи далеч от истината, разбирайки неговата същност.

6. Не е ли странно, че намираш за високомерие да смяташ, че ти си създал света, който виждаш? ²Не Бог го е създал. ³Можеш да си сигурен в това. ⁴Какво може да знае Той за ефимерното, за греховността и вината, за страха, страданието и самотата и за съзнание, което живее в едно обречено на смърт тяло? ⁵Ти Го обвиняваш в безумие, когато смяташ, че Той е създал свят, където подобни неща изглеждат реални. ⁶Той не е безумен. ⁷Но само безумство може да създаде подобен свят.

7. Мисълта, че Бог е създал хаоса, че е в противоречие със Собствената Си Воля, че е породил противоположност на истината и претърпява смърт, триумфираща над живота - това е надменност. 2Смирението веднага би съзряло, че всичко това не е от Него. ³А нима можеш да виждаш нещо, което не е сътворено от Бога? ⁴Да мислиш, че можеш, означава да възприемаш нещо, което не е повелено от Бога. ⁵А нима има нещо по-надменно от това?

8. Нека сме истински смирени днес и да приемем онова, което сме породили такова, каквото е. ²Силата да решаваш е твоя. ³Избери да заемеш мястото, което ти се полага като сътворен, на вселената и всичко, което си представяш, ще изчезне. ⁴В съзнанието ти тогава ще изникне онова, което е било винаги и е вечно такова, каквото е сега. ⁵И то ще измести самозаблудите, породени, за да узурпират олтара на Отца и Сина.

9. Днес практикуваме истинско смирение, пренебрегваме фалшивите претенции, чрез които егото се опитва да внуши, че това е по-скоро надменност. ²Само егото може да проявява такава гордост. ³Истината е смирена, признавайки своето могъщество, неизменност и вечна цялостност, тя е всеобхватна съвършен дар Божи към Неговия възлюблен Син. ⁴Отхвърляме гордостта, която ни внушава, че сме грешници, виновни и обзети от страх, срамуващи се от онова, което сме и издигаме сърцата си наистина смирени към Този, Който ние сътворил непорочни, подобни Нему по сила и любов.

10. Силата да решаваш е твоя. ²И ние приемаме от Него истинската си същност и смирено разпознаваме Божия Син. ³Да разпознаеш Божия Син означава още да се отърсиш от всички самоопределения и да разбереш, че са погрешни. ⁴Почувствал си тяхната арогантност. ⁵И в смирение ти приемаш с радост светлината на Божия Син, неговата доброта, съвършена невинност; Любовта на неговия Отец, правото Му на Небесното царство и освобождението му от ада.

11. Сега ще се обединим и ще признаем наистина, че лъжите са неверни и само истината е истинна. ²Мислим само за истината, когато станем и проведем пет минути в практика на нейните пътища, като окуражаваме съзнанието си по следния начин:

12. Очаквай Го търпеливо през целия ден и Го приканвай всеки час с думите, с които започна денят, завършвайки го със същата покана към твоето Аз. ²Божият Глас ще се отзове, защото Гой говори за теб и за твоя Отец. ³Той ще замести с мира Божи всички твои неистови мисли, с Божията истина - всичките ти самозаблуди и със Сина Божи всички твои илюзии за себе си.

1. Ти, който се чувстваш заплашен от този променящ се свят, от неговите обрати на съдбата, от горчивите му жестове, краткотрайни взаимоотношения и от всички „дарове", които той просто ти заема, за да си ги вземе обратно - посвети цялото см внимание на този урок. ²Светът не предлага сигурност. ³Той е вкоренен в агресията и всичките му „дарове" на привидна сигурност са илюзорни заблуди. ⁴Не е възможен мир на съзнанието, където съществува подобна заплаха.

2. Светът поражда единствено самозащита. ²Защото заплахата поражда гняв, гневът създава усещането, че агресията е разум на, честно породена и справедлива в името на самозащитата. ³Но самозащитата крие двойна заплаха. ⁴Тя е свидетелство зa слабост и установява защитна система, която е нефункционална. ⁵Сега слабите се чувстват още по-застрашени, защото към външното предателство се е прибавило още по-голямо вътреш­но предателство. ⁶Съзнанието се обърква и не знае към какво да се обърне, за да избяга от собствените си мними представи.

3. Сякаш е стегнато в обръч, впримчен в друг и в още един, докато вече престане да се надява, че може да се избави. ²Агресия, самозащита, самозащита, агресия - това са обръчите, които се затягат всеки ден и час около съзнанието, оковавайки го в тежки железни вериги, които се въртят в омагьосан кръг. ''Няма спиране, нито край във все по-затягащата се примка на затваряне на съзнанието.

4. Защитните механизми са най-скъпата цена, която егото изисква да се плати. ²В тях е съсредоточено такова безумие и то под толкова мрачна форма, че надеждата за здрав разум изглежда само празна мечта, която е невъзможно да се осъществи. ³Усещането за заплаха, което поражда светът, е толкова по-дълбоко и по-голямо от всяко безумие и напрежение, които можеш да си представиш, че дори не подозираш какво опустошение ти е нанесло.

5. Ти си негов роб. ²Не знаеш какво правиш в страх пред него. ³Дори не разбираш колко много е трябвало да пожертваш, чувствайки желязната му хватка върху сърцето си. ⁴Не осъзнаваш какво си сторил, за да саботираш светия Божи мир чрез твоите защити механизми. ⁵Защото виждаш Божия Син единствено като жертва на агресия от въображаеми неща, от сънища и от илюзии, които си е създал, и все пак беззащитен в тяхно присъствие, нуждаещ се само от защитата на други въображаеми неща и сънища, благодарение на чиито илюзии намира сигурност и утеха.

6. Беззащитността е сила. ²Тя свидетелства, че си разпознал в себе си Христос. ³Сигурно ще си спомниш, че в текста се казва това, че изборът е винаги между силата на Христос и твоята слабост, когато си откъснат от Него. ⁴Беззащитността не може да бъде атакувана, защото тя познава толкова голяма сила, че всяка агресия срещу нея е глупава, празна игра на уморено дете, когато му се доспи и то не си спомня какво иска.

7. Самозащитата е слабост. ²Тя потвърждава, че си отхвърлил Христос и се боиш от гнева на Неговия Отец. ³Какво би могло да те спаси сега от самозаблудата, че виждаш страховития образ на един разгневен бог, който се изявява във всички злини на този свят? ⁴Какво, ако не илюзиите могат да те защитят сега, когато битката е именно срещу илюзии?

8. Днес няма да се впускаме в тези детински игри. ²Защото истинската ни цел е да спасим света и няма да разменим срещу някакви си глупости онази безкрайна радост, която ни носи собственото ни предназначение. ³Няма да допуснем щастието да ни се изплъзне, само защото някакъв отрязък от безсмислен сън е преминал през съзнанието ни и ние сме взели неговите образи за Божия Син; сметнали сме, че краткият миг, в който ни се е явил, е вечността.

9. Днес преодоляваме сънищата и разбираме, че нямаме нужда от защита, защото сме сътворени неуязвими, без никаква мисъл, желание или сън, в който агресията да има някакво значение. ²Сега вече не можем да се страхуваме, защото сме се отърсили от всички мисли, навяващи страх. ³И сме сигурни в своята беззащитност, искрено уверени в това, че сега сме в безопасност, сигурни в спасението; сигурни, че ще изпълним избраната си цел, когато служението ни разгърне светото си благословение над целия свят.

10. Смълчи се за миг и в безмълвие размисли над това колко свято е твоето предназначение, колко сигурен покоят ти, недосегаем в своята светлина. ²Божиите служители са избрали да бъдат с истината. ³Нима може да има по-свят човек от тях? 'Кой може да бъде по-сигурен, че щастието му е напълно гарантирано? ⁵И кой би могъл да е по-силно защитен? ⁶Каква защита може да е нужна на онези, конто са сред Божиите избраници, по негов избор и по техен?

11. Предназначението на Божиите служители е да помогнат па своите братя да направят избор също като тях. ²Бог е призвал всички, но малцина са осъзнали, че Неговата Воля съвпада с тяхната. ³И докато не можеш да научиш другите на онова, което сам си усвоил, спасението чака и мракът държи света в суров затвор. ⁴Няма също така и да разбереш, че светлината е дошла за теб и избавлението ти е осъществено. ⁵Защото няма да виждаш светлината, докато не я предадеш на всички свои братя. ⁶Когато те я поемат от ръцете ти, тогава ще разбереш, че я имаш.

12. Спасението може да се представи като играта на щастливи деца. ²Тя е създадена от Този, Който обича Своите деца и желае да замени страшните им играчки с радостни игри, които да ги научат, че играта на страх е свършила. ³Неговата игра учи на щастие, защото в нея няма губещи. ⁴Всеки, който играе, неминуемо печели и всеки е облагодетелстван от победата му. ⁵Децата с радост изоставят страшната игра, когато видят благата, носещо им спасението.

13. Ти, който участваш в играта на изгубените надежди, в която се чувстваш изоставен от своя Отец, захвърлен сам сред ужаса на един свят, изпълнен със страх, обезумял от грях и вина -бъди щастлив сега. ²Играта свърши. ³Дойде спокойно време, в което отхвърляме играчките на вината и завинаги заключваме странните си и детински мисли за греховност извън чистите и святи съзнания на Небесните деца и Божия Син.

14. Спираме само още за миг, за да изиграем финалната си щастлива игра на тази земя. ²И после заемаме справедливо отреденото ни място, където живее истината и всички игри са лишени от смисъл. ³Така историята свършва. ⁴Нека този ден приближи света до последната й глава, за да може всеки да разбере, че приказката за ужасната му съдба, крахът на надеждите му, жалката му самозащита срещу отмъщението, което е неизбежно, е само заблуда на фантазията. ⁵Божиите служите ли са дошли да го пробудят от мрачните сънища, които тази история бе породила в объркания и безумен спомен за тази изопачена приказка. ⁶Най-сетне Божият Син може да се усмихне, осъзнал нейната неистинност.

15. Днес практикуваме под форма, която ще поддържаме доста време. ²Всеки ден ще започваме като отделяме колкото е възможно повече внимание на мисълта на деня. ³Пет минути са най-малкото, което правим за подготовка за деня, в който спасението е единствената ни цел. ⁴Ще бъде по-добре, ако отделим десет, а още по-добре петнайсет минути. ⁵И когато вече не се paзсейваме и отклоняваме от своята цел, ще установим, че един час е твърде кратко време, което да прекараме с Бога. ⁶Вечерта също с готовност ще отделим не по-малко в радост и благодарност.

16. Всеки час допринася да постигаме все по-голям мир, когато си спомним да бъдем верни на Волята, която споделяме с Бога. ²Понякога ще можем да отделим минута и дори по-малко, когато удари кръгъл час. ³В някои случаи е възможно да забравим. ⁴В други случаи ще бъдем притеснени от задълженията на света и няма да можем да се оттеглим за малко и да се обърнем в мислите си към Бога.

17. Но когато можем, ще съблюдаваме своята отдаденост на Божии служители, спомняйки си ежечасно своята мисия и Неговата Любов. ²И ние тихо ще седнем и ще Го очакваме, вслушани да чуем Неговия Глас, за да разберем какво иска от нас през предстоящия час, като в същото време благодарим за всичките Му дарове от изминалия час.

18. След време благодарение на практиката си ти вече ще мислиш за Него непрестанно и ще чуваш любящия Му Глас да води стъпките ти по спокойни пътеки, където ще вървиш наистина без да се самозащитаваш. ²Защото ще знаеш, че с теб върви Небето. ³Няма да откъсваш съзнанието си от Него нито за миг, макар и да прекарваш времето си, предлагайки спасение на света. ⁴Мислиш ли, че Той няма да ти даде тази възможност, след като си приел да осъществиш Неговия план за спасението на себе си и на света?

19. Днес темата ни е нашата беззащитност. ²Ние се обличаме в беззащитност, подготвяйки се за деня. ³Ставаме силни в Христос и слабостта ни изчезва, когато си спомним, че силата Му живее в нас. ⁴Ще си напомним, че Той е до нас през целия ден и никога не оставя нашата слабост без подкрепата на Неговата сила. ⁵Ние Го призоваваме всеки път, когато чувстваме заплахата на нашите защитни механизми да подронва сигурността ни в целта. ⁶Ще спрем за момент и Той ще ни каже, „Тук съм".

20. Твоята практика ще започне да придобива сериозността на любовта, за да не позволи на съзнанието да се отклони дори за миг от твоята цел. ²Не се плаши, нито се стеснявай. ³Няма съмнение в това, че ще постигнеш окончателната си цел. ⁴Божиите Служители не могат да претърпят неуспех. ⁵Това са даровете за теб. ⁶'Беззащитността е всичко, което трябва да Му отдадеш в замяна. ⁷Ти се отказваш от нещо, което никога не е било реално, за да погледнеш Христос и видиш Неговата невинност.
Урок 154

Аз съм един от Божиите служители.

1. Нека не бъдем горделиви днес, нито лицемерно смирени. ²Преодолели сме подобно глупаво поведение. ³Не можем да съдим самите себе си, а и не трябва. 4Това са само опити да отклоним вземането на решение и да отложим посвещението на собственото ни предназначение. ⁵Не е наша работа да преценяваме своята ценност и не можем да знаем коя е най-добрата роля за нас, не можем да видим изцяло какво е нашето място във всеобщия план. ⁶Нашето място е на Небето, не в ада. ⁷И онова, което ни се струва слабост, може да бъде сила; каквото смятаме за своя сила, е често гордост.

2. Каквато и роля да ти е отредена, тя е избрана от Гласа на Бога, Чието предназначение е да говори и от твое име. ²Виждайки съвсем точно твоите силни страни и разбирайки къде най-добре могат да намерят приложение, в какво, спрямо кого и кога, Той избира твоята роля за теб. ³Не работи без твое съгласие. ⁴Но не се заблуждава относно твоята същност и слуша само Неговия Глас в теб.

3. Благодарение на Неговата способност да чува един Глас, който е Неговият, ти осъзнаваш, че в теб има само един Глас. ²И този един Глас ти посочва твоето предназначение и ти го предава, заедно със способността да го разбереш, да извършиш нужното и да успееш във всичко, свързано с него. ³Бог се присъединява към Своя Син в това и така Синът Му става вестител на единението с Него.

4. Този съюз на Отец и Син чрез Гласа на Бога е особеното па спасението в сравнение със света. ²Това е Глас, който говори за закони, на които не се подчинява светът; който обещава спасение от всеки грях и премахване на чувството за вина от съзнанието, което Бог е сътворил невинно. ³Сега това съзнание отново осъзнава Кой го е сътворил и собственото си окончателно завръщане към самото себе си. ⁴И така Азът става единствената реалност, в която неговата воля и волята на Бога се съединяват.

5. Вестителят не е този, който пише вестта, която предава ²Той не поставя под съмнение правото на пишещия, нито пита защо е избрал именно тези, които да я получат. ³Достатъчно е да приеме вестта, да я предаде на онези, за които е предназначена, за да изпълни своята роля. Ако той определя какви да бъдат вестите или каква да бъде тяхната цел, или пък къде да бъдат предадени, той не успява да изпълни предначертаната му роля като вестител на Словото.

6. Има една основна отличителна характеристика на ролята на Небесните вестители, която ги различава от избраните от света. ²Вестите, които предават те, са предназначени първо за тях. ³И само като ги приемат за себе си, те могат да ги разпространяват и по-нататък - навсякъде, където са предназначени. ⁴Както и земните вестители, не те са написали вестите, които носят, но те се превръщат в първите им получатели в истинския смисъл на думата, приемайки ги, за да се подготвят да ги предадат на другите.

7. Земният вестител е изпълнил своята роля, когато предаде всички послания, които носи. ²Божиите вестители изпълняват своята роля като приемат за себе си Неговите послания и показват, че ги разбират, предавайки ги и на другите. ³Те не си приписват роли, които не са им възложени от Неговия авторитет. ⁴Така те получават по нещо от всяка вест, която пренасят.

8. Желаеш ли да получиш вест от Бога? ²Защото така ти ставаш Негов вестител. ³Сега си избран. ⁴Но още чакаш, за да предадеш вестите, които получаваш. ⁵Така не съзнаваш, че са ти дадени и не ги разбираш. ⁶Никой не може да получи и да разбере, че е получил, докато не даде. ⁷Защото чрез предаването той самият приема онова, което е получил.

9. Ти, който сега си вестител на Бога, приеми Неговите послания. ²Защото това е част от ролята, която ти е отредена. ³Бог не може да не ти е дарил онова, което ти е нужно и то не е останало неприето. ⁴Но една страна от предначертаната ти задача все още предстои да се осъществи. ⁵Този, Който получава Божиите вести за теб, желае те да бъдат приети. ⁶Защото така ти се отъждествяваш с Него и заявяваш кой си.

10. Днес се заемаме да осъзнаем това единение. ²Не се стремим да поддържаме разделение между нашите съзнания и Този, Който ни говори, защото когато Го слушаме, ние всъщност чуваме своя глас. ³Само Той може да ни говори от наше име, съединявайки в един Глас приемането и предаването на Божието Слово; предаването и премането на Неговата Воля.

11. Тази практика ни учи да Му отдадем всичко необходимо, за да разпознаем даровете Му към нас. ²Той се нуждае от гласа ни, за да говори. ³Нуждае се от ръцете ни, за да поемем Неговите послания и да ги предадем на онези, които посочва. ⁴Нуждае се от краката ни да ни отведе, където повелява, за да се избавят най-сетне чакащите в страдание. ⁵И Той се нуждае от това да съединим волята си с Неговата, за да получим истински даровете Му към нас.

12. Нека днес да усвоим само този урок: Не можем да познаем какво получаваме, докато не го дарим. ²Чувал си това стотици пъти, казано по стотици начини, но все още ти липсва вяра. ³Но едно е сигурно - докато не повярваш, ще ти се дадат хиля ди чудеса и още хиляди, но ти няма да разбереш, че Самият Бог не е оставил нито един дар, който не е вече твое достояние; нито е отказал и най-малката благодат на Своя Син. ⁴Нима това би имало някакъв смисъл за теб, ако не си се отъждествил с Него и Неговите творения?

13. Нашият урок за днес се изразява по следния начин:

14. Светът избледнява, когато съзнанията ни се изпълнят със светлина и ние разберем истинността на тези думи. ²Те са посланието, което днес ни изпраща нашият Творец. ³Сега ще покажем по какъв начин те са променили отношението ни към самите себе си и към нашето предназначение. ⁴Защото когато докажем, че не приемаме воля, която не споделяме, множеството ни дарове от нашия Творец ще изникнат пред очите ни и ще се появят в ръцете ни и ще разберем какво ни е дадено.

1. Има начин да живееш на този свят, който не съществува, макар така да изглежда. ²Не е нужно да се променяш видимо, макар че ще започнеш да се усмихваш по-често. ³Челото ти е ведро, очите спокойни. ⁴И онези, които вървят по света като теб, разпознават своите. ⁵Но и онези, които още не са възприели този път, ще те разпознават и ще вярват, че продължаваш да бъдеш като тях, както и преди.

2. Светът е илюзия. ²Онези, които са избрали да дойдат в него, търсят място, където могат да бъдат илюзии и да избегнат собствената си реалност. ³Но когато открият, че тяхната реалност е дори и тук, те отстъпват назад и я оставят да ги води. ⁴Нима имат друг избор? ⁵Да оставиш илюзиите да предвождат истината е лудост. ⁶Но да позволиш илюзиите да се скрият зад истината и да оставиш истината да се изяви, е просто здрав разум.

3. Това е простият избор, който правим днес. ²Безумната илюзия ще остане видима още малко за онези, които са избрали да дойдат тук и все още не са били щастливи да разберат, че изборът им е бил погрешен. ³Те не могат пряко да се учат от истината, защото са отрекли нейната истинност. ⁴Затова им е нужен Учител, Който разбира безумието им, но въпреки това може да прозре отвъд илюзията простата истина в тях.

4. Ако истината изисква да се отрекат от света, това ще им се стори като изискване да пожертват нещо, което е реално. ²Мнозина са решавали да отхвърлят света, продължавайки да мярват в неговата реалност. ³И са страдали от чувството за загуба, без да получат истинско освобождение. ⁴Други са избрали само света, но са страдали от още по-дълбоко чувство за загуба, което не са могли да разберат.

5. Между тези два пътя съществува и трети, който извежда отвъд всякаква загуба, защото поелите по него бързо се отърсват от чувството за жертва и лишение. ²Това е пътят, който ти се предлага сега. ³Ти вървиш по този път, подобно на всички други, без видимо да се различаваш от тях, но всъщност си много различен. ⁴По този начин можеш да им бъдеш полезен, бидейки полезен на себе си и да насочиш стъпките им по пътя, който Бог е открил за теб а също и на тях чрез теб.

6. Илюзията все още сякаш те придърпва да ги следваш. ² Но е останала назад. ³И не за илюзията те чуват да им говориш, нито нея им сочиш пред погледа и съзнанията. ⁴Истината, която те води, не може да им говори чрез илюзии, защото пътят извежда отвъд илюзиите и ти ги викаш да те последват.

7. Всички пътища водят най-накрая към този. ²Защото жертвата и лишенията са пътеки, които не водят до никъде, избор на поражението и цели, които винаги ще останат невъзможни. ³Всичко това отстъпва, когато истината в теб излезе на преден план, за да измъкне братята ти от пътищата на смъртта и да ги поведе по пътя на щастието. ⁴Тяхното страдание е само една илюзия. ⁵Но те се нуждаят от водач, който да ги изведе от него, защото смесват илюзиите с истината.

8. Такъв е зовът на спасението и нищо друго. ²Той изисква да приемеш истината и да я оставиш да те води, озарявайки пътеката на освобождаване от плена на илюзиите. ³Това не е плен, за избавлението от който се иска откуп. ⁴Само илюзията създава впечатлението, че Светия Божи Син е във вериги. ⁵Той се спасява само от илюзиите. ⁶Когато те отстъпят, той намира себе си отново.

9. Върви в сигурност сега, но внимавай, защото тази пътека е нова за теб. ²Възможно е да установиш, че все още се изкушаваш да се движиш преди истината и да се оставиш на илюзиите да те водят. ³Твоите свети братя са ти дадени да следват стъпките ти, докато вървиш към истината, сигурен в своята цел. ⁴Сега ти си предвождан от нея, за да могат те да видят нещо, с което да се отъждествят, да се ръководят от нещо разбираемо.

10. И в края на пътуването няма да има бездна, няма да съществува никаква дистанция между теб и истината. ²Всички илюзии, съпътствали те по извървения път, ще изчезнат за теб и нищо няма да остане да отделя истината от онзи, който прани завършен Бога и е свят като Него самия. ³Отстъпи назад с вяра и нека истината да те води по пътя. ⁴Ти не знаеш накъде вървиш. ⁵Но Този, Който знае, върви редом с теб. ⁶Нека Той те води заедно с всички останали.

11. Когато свършат сънищата, времето затваря врати за всички минали неща и чудесата вече нямат предназначение, Светия Божи Син няма вече да пътува. ²Той няма повече да желае да бъде илюзия, вместо истина. ³И ние се доближаваме до този миг напредвайки по пътя, който истината ни посочва. ⁴Това е последното ни пътешествие, което предприемаме в името на всички. ⁵Не бива да губим пътя. ⁶Защото както истината върви пред нас, така тя предвожда и нашите братя, които ще ни последва!

12. Ние отиваме при Бога. ²Спри се и размисли над това. възможно ли е да съществува по-свят път или такъв, който да заслужава повече усилието ти, любовта ти и твоята целенасоченост? ³Нима може да има път, който да ти даде повече от всичко или да ти предложи по-малко и все пак да удовлетвори светия Божи Син? ⁴Ние отиваме при Бога. ⁵Истината, която върви пред нас сега е единна с Него и ни извежда там, където Той винаги е бил. ⁷Нима има друг път, който би могъл да предпочетеш?

13. Стъпките ти уверено крачат по пътя, който води света към Бога. ²Недей да обръщаш поглед към пътища, които извеждат в други посоки. ³Сънищата не са надежден водач за теб, Божия Син. ⁴Недей да забравяш, че Той е положил Ръката Си в твоята и ти е поверил братята ти, убеден, че си достоен за Неговото доверие. ⁵Невъзможно е Той да се мами. ⁶Неговото доверие е направило пътя ти сигурен и целта досегаема. ⁷Ти няма да предадеш братята си и своето Аз.

14. Сега Той иска от теб да мислиш известно време за Него всеки ден, за да ти говори и да изрази Своята Любов, напомняйки ти колко голямо е доверието Му; колко безкрайна е Любовта Му. ²В твое и в Негово Име, които са едно и също, ние с радост практикуваме днес следната мисъл:

³Аз ще отстъпя назад и нека Той да ме води защото желая да последвам пътя, извеждащ към Него.