БИОГРАФИЧНА СПРАВКА
за Иван ХАРАЛАМПИЕВ Иванов
1. ХАРАЛАМПИЕВ Иванов, Иван
2. Професор, доктор на филологическите науки
3. Роден на 11 ноември 1946 г. в гр. Кюстендил
4. Завършва специалност Българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" през 1973 г.
5. Постъпва във Великотърновския университет през 1974 г. отначало като аспирант, а от 1975 г. като асистент по история на българския език. 1977 г. –старши асистент; 1979 г. – главен асистент; 1986 г. – доцент; 1999 г. – професор.
6. Чете лекции по историческа граматика на българския език, по история на българския книжовен език до Възраждането и по развойни процеси в съвременния български език.
7. 1980-1983 – лектор по български език и култура в Университета "Лоранд Йотвьош" на гр. Сегед, Унгария.
8. 1983-1986 г. – зам.-директор на Великотърновския международен летен семинар; 1987 г. – директор на Семинара; 1988-1999 г.– ръководител на катедра “Старобългарски език, общо и славянско езикознание”; 1986-1989 г. – зам.-декан на Филологическия факултет; 1989-1995 г. – зам.-ректор по учебните въпроси; 1999-2007 г. – ректор на Великотърновския университет; от 2007 г. – председател на Общото събрание на Великотърновския университет.
8. Член на Съюза на учените в България; от 1990 – председател на Великотърновския клон на Съюза на учените в България и на Управителния съвет на Съюза; 1994-1999 – член на Изпълнителното бюро на Съюза на учените в България, от 2005 г. – член на Общото събрание на пълномощниците и на Управителния съвет на Съюза; член на различни други обществени организации – Лайънс клуб, Българо-чешко и словашко дружество, Комитет "Васил Левски", "Отворено общество" и др.
9. 2003-2007 – общински съветник във Великотърновския общински съвет.
10. Научноизследователски интереси: историческа морфология на българския език; развойни процеси в съвременния български език; езиково прогнозиране; история на българския книжовен език до Възраждането; езиковата реформа и езикът на търновските книжовници от втората половина на ХІV в.
9. Дисертации: "Наречията в книжовния български език през втората половина на ХІV век (Евтимий Търновски) – 1977 г. (кандидат на филологическите науки); "Бъдещето на българския език от историческо гледище" (Към проблематиката на езиковото прогнозиране) – 1997 г. (доктор на филологическите науки)
10. Публикации – общо над 150, от които 12 книги, учебници и учебни помагала.
11. Женен от 1967 г., с една дъщеря, внучка и внук.
12. Награди и отличия:
Почетен знак на Съюза на учените в България – 1996 г.
Почетен член на Съюза на учените в България – 2006 г.
P Сребърен плакет на Министерството на външните работи на Словашката република за възпитаване на младото поколение към пропагандиране на словашкия език и култура в Република България – 2003.
PПочетен член на Съюза на учените в България – 2006.
професор на Тверския държавен университет (Русия) – 2004.
Doctor honoris causa на Башкирския държавен университет (Руска федерация) – 2005 г.
Действителен член и редовен професор на Обществената Академия по проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред (Москва) – 2005 г.
Орден "Ломоносов" на Обществената Академия по проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред (Москва) за заслуги и голям личен вклад в укрепването на дружбата между народите на Русия и България – 2005 г.
P Почетен знак на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" за изключителни заслуги за развитието на Университета и за високи постижения в областта на лингвистичната българистика – 2006.
Почетна диплома на Международния фонд за славянска писменост и култура – 2006 г.
Георгиевски медал ІІІ степен на Международния академичен рейтинг за популярност "Златна фортуна" към Украинската академия на науките – 2006 г.
P Почетен гражданин на Велико Търново – 2006.
Сподели с приятели: |