Лекции по увод в програмирането

7 ноември

Оператор goto – дава възможност да се промени реда на изпълнение на операторите в програмата; не се препоръчва използването му – води до неясни програми; операторът goto е приложим в системното програмиране на C, той е доста ефективен, но се използва най-вече на ниво асемблер;

Синтаксис: goto етикет;
Тук етикет е идентификатор; той се поставя пред някой от операторите в програмата;

етикет: оператор

оператор

if (израз) goto ET;

Внимание: трябва да се внимава, ако с goto се навлиза в тялото на цикъл без инициализация;

{ case израз1:

оператори

[ break; ]

case израз2:

оператори

[ break; ]

…

[ default:

[ break; ]

}
switch, case, default са ключови (запазени) думи;

израз-селектор – израз от тип int;

израз1, израз2, … - константни изрази от тип int, които трябва да имат различни стойности;
Изпълнение:

1. 
   Пресмята се израз-селектор;
   
2. 
   Измежду израз1, израз2, ... се търси изразk, стойността на който е равна на стойността на израз-селектор; ако такова k съществува, тогава ще се изпълнят операторите с етикет изразk; ако такова k не съществува, тогава ще се изпълнят операторите с етикет default, ако default липсва, тогава нищо няма да се изпълни; ако пропуснем break, изпълнението ще продължи и през следващите оператори до достигане на break или до края на оператора; възможно е група оператори да имат няколко етикета:
   

case израз2:

case израз3:

оператори

break;
В езика C не е фиксирана последователност в която израз-селектор се сравнява с израз1, израз2, ...;

Да разгледаме следната конструкция:

{ оператори }

else if (израз-селектор == израз2)

{ оператори }

…
Тази конструкция на практика функционира като оператор switch, но тук ние знаем наредбата на сравненията; предимството на switch е по-ясната структура;
Вместо break може да се използва оператор return, с който се прекратява изпълнението на функцията или оператор exit, който завършва изпълнението на програмата; в блока на switch можем да дефинираме променливи; оператори switch могат да се влагат един в друг;
#include

#include //прототип на фукнцията exit

void main ()

{ char sys;

float r, x;

printf (“Въведете кода на фигурата: “);

sys = getchar ();

switch (sys)

{ case ‘c’:

x = 2 * 3.14 * r;

break;

case ‘s’:

break;

x = 3 * r;

break;

default:

exit (1);

}

printf (“Периметърът = %f\n”, x);

exit ( c ); Ако c = 1 – изпълнението е безуспешно, ако c = 0, изпълнението е успешно; вместо 0 и 1 могат да се използват макроси

EXIT_SUCCESS и EXIT_FAILURE; макросът е понятие на препроцесора; той е по-ефективен от именуваните константи, тъй като стойността му се замества от препроцесора, а не по време на изпълнение;

12 ноември

15. Форматиран изход. Функция prinf.

printf (“форматиращи параметри”, списък от аргументи);

• 
  последователност от символи, които се извеждат на екрана; графичните символи се изобразяват, а управляващите символи се изпълняват;
  
• 
  последователност от форматиращи символи, които не се извеждат, но управляват показването на съответния аргумент от списъка; в общия случай аргументите са произволни изрази;
  

%[модификатор]форматна спецификация

За всяка форматна спецификация модификатор p е константно цяло число със знак; то задава минималната дължина на полето, в което ще се запише резултата; ако p<0, резултатът ще е подравнен отляво, ако p>0, резултатът ще е подравнен отдясно; p се поставя непосредствено след знака %;

printf е функция от тип int (тя връща резултат от тип int); резултатът е броя на изведените символи; ако има грешка по време на извеждането, printf връща EOF;