Лекции проф. Екатерина Трендафилова 11. 10. 2005г лекция 1 I. Oбща част
Изтегляне 2.17 Mb.
|
3) С новия НПК се предвиди възможност разследването да се предявява и на пострадалия в присъствието на неговия повереник. Предявяването на разследването на О. в присъствието на неговия защитник е задължително, докато предявяването на разследването на пострадалия и повереника му не е , т.к. чл. 227,ал.3 поставя условието пострадалият да е направил искане да му се предяви разследването. 4) За предявяване на разследването са съставя протокол , който се подписва от О. , пострадалия и техните защитници и повереници, затова че са се запознали с материалите по делото. В този протокол се вписват още техните искания, бележки и възражения, които се правят. Според ВКС непредявяването на разследването е винаги съществено процесуално нарушение. Но невписването в протокола на престъплението, в което е обвинено лицето, не е съществено процесуално нарушение. Така е , защото при предявяване на разследването не се повдига обвинение и затова не е нужно в протокола да се вписва престъплението. 5) Когато при предявяване на разследването са направени искания, бележки и възражения, това е третият задължителен път, когато разследващият орган докладва на прокурора, който се произнася по тях. 6) Ако прокурорът уважи направените искания напр. за събиране на нови доказателства, след извършване на допълнителните действия по разследването, разследващият орган отново предявява разследването по същите правила. 8. След като предяви разследването, разследващият орган изготвя своя заключителен акт, който е обвинително заключение, заключение за прекратяване или заключение за спиране. 1) Заключителният акт на разследващия орган не е юридически акт, защото заключението не поражда каквито и да било правни последици. То не е задължително дори за прокурора. Затова прокурорът може да изготви обвинителен акт и да го внесе в съда, независимо че по делото е изготвено заключение за прекратяване например. 2) В заключението на разследващия орган няма нужда да се описва престъплението, в което е обвинено лицето, защото това заключение не формулира обвинение. 3) В тълк. реш. 2/2002г. много вярно е указано, че ако заключението на разследвщия орган не съдържа всички реквизити така, както изисква НПК, това не е съществено процесуално нарушение. * Забележка : В действащия НПК се говори за „постановление с мнение за спиране/прекратяване”. Според ЗНА, ако е постановление, то е юридически акт, а ако е такъв, то той трябва да поражда правни последици. А в случая не поражда - това е небрежност на законодателя. 9. След като изготви заключението си, разследващият орган изпраща делото на прокурора, от който момент започва вторият стадий на досъдебната фаза. II. Обща характеристика на разследването : 1. С новия НПК, независимо дали разследването се извършва от дозанател или следовател, то се извършва по абсолютно еднакви правила, без изключение. Затова по новия НПК няма полицейско производство и предварително производство. Дейността е единна, няма диференциране- винаги е разследване. 2. Разследването се извършва като правило от разследващ орган ( следовател, дозанател), но прокурорът може да извършва отделни действия по разследването и отделни други процесуални действия. 3. С новия НПК прокурорът може да извършва цялостно разследване по всяко дело, което прецени, че е необходимо, в която хипотеза не изготвя заключение. 4. С новия НПК за пръв път бе установена фигурата на наблюдаващия прокурор и екипното разследване. Що се отнася до фигурата на наблюдаващия прокурор , тя не е непозната на практиката. Новото е ,че за пръв път бе легално установена със закон. А що се отнася до екипното разследване , то наистина е нещо непознато и ново за законодателството и практиката. - Наблюдаващ прокурор - Това е винаги конкретен прокурор, който е образувал производството, осъществява постоянен надзор за законност и ръководство при провеждане на разследването и решава всички въпроси, които се поставят в хода на разследването и след неговото приключване и участва в съдебното заседание на първата инстанция при разглеждането на обвинителния акт, който той е внесъл. - Екипно разследване - То е установено по следния законодателен механизъм : Според чл.46, ал2,т.1, която е обща правна норма, прокурорът е длъжен да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане. Специалната разпоредба на чл. 196 изчерпателно сочи какви методи може да използва прокурорът, за да реализира общото си правомощие по чл. 46 : напр. да проверява всички материали по делото, да дава указания, които са задължителни, да отменя всички актове на разследващите органи, да заменя един разследващ орган с друг. Т.е. чл.196 не е специален по отношение на чл.46, а го допълва.Всички тези правомощия дотук прокурорът упражнява по собствена инициатива. За да се получи екипно разследване, НПК установява задължение за разследващите органи по чл. 203,ал.3 системно да докладват на прок.. А в три случаи, които бяха разгледани по-горе, това докладване е задължително и се прави по инициатива на разследващия орган. Така се получава екип м/у разслед.органи и прокурора, при който разследващият орган е напълно процесуално подчинен на прок. и в който решаващият орган е прокурорът. Тази екипност е гарантирана и чрез невъзможността прок. да връща делото на разсл. орг. за доразследване, както и чрез решението искането за задържане под стража да се прави само от прок.; както и всички искания за разрешение от съда за извършване на обиск, претърсване, изземване и т.н. - само от прокурора. 5.С новия НПК на разсл. орг. е отнето правомощието да задържа дори и до 24 часа и при незабавното и бързото производство. Става дума за разследващ орган, който е полицейски и дознател. Дознател може да бъде лице, което е назначено на длъжност „дознател”. За да е дознател, трябва да е завършил висше юридическо образование. Получава се , че всеки полицейски орган, извън дознател може да задържи до 24 часа, а не и дознателят. ( по ЗМВР). А по новия НПК само прок. може да задържа О., може да го задържа до 72часа и на едно единствено основание - когато прок. е направил искане до съда за задържане под стража и го задържа до 72 часа, за да бъде доведен до съда, когато съдът ще се произнася по искането му за мярка за неотклонение задържане по стража. По новия НПК има само тези два вида задържане : 1)под стража- чл.64,ал.1 и 2)до 72 часа, но за да бъде доведен в съда - чл.64,ал.2, НПК. Въпрос 4 : Предпоставки за привличане на обвиняем 1. Обща характеристика на привличането на О. Общи правила : 1) По на нашето право, като правило без изключение, привличането на О. е винаги процесуално действие, което означава, че 1 лице може да бъде привлечено като О., но само след като е образувано ( с постановление на прок.) или е започнало досъдебното производство ( счита се за образувано с първото процесуално действие). 2) Привличането на О. се извършва преди да е приключило разследването, преди да са извършени всички действия и да са събрани всички док-ва. 3) Привличането на О. може да се извърши както от разследващите органи, така и от прокурора. Това не следва от чл.219,ал.1. Това следва от чл.46,ал.2,т.2 в частта „и други процесуални действия”. А привличането на О. е процесуално действие. 4) Актът, с който 1 лице се привлича като О. , е постановление за привличане на О. Но от това правило има изключения. Изключенията са чл.219,ал.2 , чл.356,ал.4 и чл.362,ал.4, в които хипотези не се изисква да се изготвя постановление за привличане на О. 5) С постановлението за привл. на О. се конституира фигурата на О. и именно от този момент трябва да намери пълно приложение разпоредбата на чл.6 от Европейската конвенция ( предполагам, че става ? за ЕКЗПЧОС) , която постановява правото на всяко лице, обвинено в криминално престъпление, на надлежна съдебна процедура. Това всъщност е правото на защита. От този момент сме длъжни да осигурим всичките му права , предписани в чл.6. 6) Привличането на О. в крайна сметка не може да се отрече, че по своята същност е формулиране на конкретно обвинение срещу конкретно лице. Затова е вярно, че с привличане на О. не само се конституира фигурата на О., но и за първи път възниква функцията по обвинението. 7) С отменения НПК това действие бе обозначено в НПК с израза „Повдигане на обвинение”. С новия НПК това действие се обозначава с израза „Привличане на обвиняем”, а действието на прокурора по изготвяне на обвинителния акт и внасянето му в съда - „Повдигане на обвинение пред съд”. Възприемането на тази лексика в новия НПК бе направено, за да се отграничи по един недвусмислен начин привличането на О. и привличането към наказателна отговорност. Според Решение N14 на КС по конституционно дело N1 от 1999г. привличането на О. или повдигането на обвинение в хода на разследването не е привличане към нак. отг., защото 1 лице може да е привлечено като О., но да не бъде привлечено към нак. отг., ако производството бъде прекратено или спряно. Затова привличането на О. от разследващ орг. не е противоконституционно и не противоречи на чл.127, КРБ, според който прокурорът привлича към нак. отг. лицата, извършили престъпление и това правомощие е поверено единствено и само на прокурора. Изготвянето на обвинителния акт от прок. и внасянето му в съда, което действие по НПК е наречено „Повдигане на обвинение пред съд” без съмнение е равнозначно на „привличане към наказателна отг.”, така , както е обозначено същото действие в КРБ. * По дела от частен х-р - сигналът до съда е частна тъжба от частен тъжител и пак се нарича привличане към нак. отг. Привличането към нак. отг. е свързано със сезирането на съда. 8) С тълк. реш. 2/2002г. на ВКС бе уточнено, че привличането на О. в хода на разследването е неокончателно, работно обвинение. А внасянето на обвинителния акт в съда е наречено в това тълк. реш. окончателно обвинение. 9) По нашето право не може да бъде формулирано окончателно обвинение, без да е формулирано преди това предварителното обвинение, т.е. без да е било провлечено лицето като О. , при това за същото деяние и със същата правна квалификация. Защо? С привличането на О. няма никакво съмнение, че се гарантира правото на защита на О., че това лице , именно защото е О., ще разполага с многобройните процесуални права, които са предвидени в НПК и ще може да вземе участие при извършване на разследването. Но от друга гледна точка е не по-малко важно и следното - че, след като лицето е конституирано като О. и именно защото е О., по отношение на това лице могат да се постановят десетките мерки за процесуална принуда, предвидени в НПК. 10) Европейските стандарти за обвинение : Решенията, които можем на погледнем, са Девеер, Минели, Агоза, Екле. 1. Според практиката на Европейския съд в Страсбург обвинение може да има независимо дали има разследване или не. 2. Според същите стандарти обвинение е налице, когато компетентен орган на държавна власт прави изявление срещу конкретно лице, в което изявление се съдържа твърдение, че това лице е извършило престъпление. 3. Според Европейския съд обвинението може да е писмено, устно, мълчаливо, чрез конклудентни действия. Като класически хипотези на мълчаливо обвинение се сочи : претърсването, изземването, обиск, снемане на имунитет, запечатване на помещение. 11) Понятието „обвинение” по чл.6 от ЕКЗПЧОС е автономно понятие за Евр. съд, защото Евр. съд може да приеме, че е налице обвинение и тогава, когато в съответното национално законодателство деянието не е обявено за престъпление. Напр. : Да премахнеш печат, поставен от компетентен орган в/у помещение в България е престъпление , но в Германиия не е. Евр. съд не се интересува от това какво предвижда нац. законодат. Евр. съд приема, че е престъпление, ако има предвидена пенална санкция и => щом е престъпление, има О. и обвинение и попада под чл.6, ЕКЗПЧОС.
С новия НПК едно лице може да бъде привлечено като О. по принцип, когато са налице достатъчно доказателства за вината му в извършването на конкретно престъпление (чл.219, ал.1). Но едно лице може да бъде привлечено като О. и без да са налице доказателства за вината му, когато е достатъчно да са налице фактически данни , че е извършило престъпление (чл.219,ал.2). 2) Материално- правни предпоставки : - Да се касае за деяние, което е съставомерно и е извършено от наказателно-отговорен субект . - Да не са налице условията за освобождаване от нак. отг. и налагане на възпитателни мерки по смисъла на чл.24, ал.1, т.8. - Да не са налице условията, които ще доведат до изключване или погасяване на нак. отг. ( смърт, давност, амнистия, невменяемост и т.н. по чл.24 ) 3) Процесуално- правни предпоставки : - Компетентен орган - прокурор и разследващи органи. - Надлежен акт - постановление за привличане на О. или протоколът от първото действие по разследването срещу лицето- имат едни и същи задължтелни реквизити - чл.219,ал.3. - Да са спазени изискванията на КРБ за снемането на имунитета по отношение на лицето, което ще се привлече като О. - Да не е налице предпоставката по чл. 24,ал.1, т.6 - non vis in idem- спрямо същото лице за същото престъпление да няма незавършено производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. 3. Обяснение на фактическите предпоставки за привличане на О. 1) чл.219,ал.1- „Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на нак. производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съдтсвяне на съответно постановление.” Какво означава на практика изразът „достатъчно доказателства „? Този израз може да бъде обяснен първо с обективни критерии , които се обобщават така: а) Преди да привлече О. разследващият орган трябва да е извършил всички необходими и възможни действия по разследването. б) При след така извършените действия разследващият орган е направил единствено възможен извод, че конкретното лице е извършило престъплението. в) Събраните док. материали не трябва да са противоречиви. Ако са противоречиви обаче и противоречията не могат да бъдат преодоляни и ако се даде вяра на едната група доказателства, ще се приеме, че престъплението е извършено от лицето Х, а ако се даде вяра на другата група, ще се приеме, че е извършено от лицето У. => При условие, че тези противоречия не са преодоляни, не може да се пристъпи към привличане на О. От субективна страна изразът „достатъчно доказателства” не означава разследващият орган да е убеден, че това е лицето, извършило престъплението. Към този момент убеждение не е възможно, защото към момента на привличането на О. лицето не е и не може да се разпитва като обвиняем, а и обясненията, които дава , не са и не могат да бъдат проверени. Затова достатъчно док-ва означава : да се направи основателно предположение за извършено престъпление и за вината на лицето: а) Предположението е основателно, защото се базира ка конкретни доказателства или на конкретни фактически данни. б) Става въпрос за предположение, защото при привличането на О. у разследващия орган има съмнение, но това съмнение се базира не на събрания и проверен док. материал, а на обстоятелството, че не е разпитан О. и не са изслушани и проверени обясненията му.
- ал.2 на чл.219 е диспозитивна правна норма - Това следва от употребената дума „може”, поради което , когато се извършва действие срещу конкретно лице, то може да се привлече като О., но разследващият орган може да реши и да не го привлича- нещо, което противоречи на здравата житейска и правна логика и на европейските стандарти. - Думата „акта” в ал.2 означава протокола и този извод следва от систематичното тълкуване на ал2. с ал.3. - За привличането на О. по ал.2 е необходимо да се извърши действие по разследването, към което НПК поставя две изисквания : I. Първото изискване към действието по разследването е това действие да е първото срещу лицето. * Незабавно производство и бързо производство се считат за образувани с извършване на първото действие по разследването, независимо какво е то. А по общата процедура- чл.212,ал2 - се счита за образувано само в изчерпателно посочените случаи - „когато се извършва оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства.” На практика е възможно първото действие по разследването да е и действието, чрез което производството се счита за образувано, а в същото време да е действието, чрез протокола на което лицето се привлича като О. Този извод следва от систематичното тълкуване на чл.219, ал.2 и чл.212, ал.2.
- Действията са принудителни и такива , които не са принудителни. Тези, които са принудителни е посочено в НПК, че са принудителни и е посочено най-често принудата, която се използва. - Тълкуването на израза „ разследване срещу лицето” би означавало, че действието по разследването не може да се проведе без участието на лицето, без значение дали е принудително или не е . - Друго възможно тълкуване : Същото, но действието трябва да е принудително. Това второ тълкуване означава, че разпознаването, следственият експеримент и т.н. не са действия срещу лицето - защото за тях в НПК не е предвидена принуда. * Действие срещу лице , с което се привлича обвиняем, е само това действие, което НПК предписва, че може да се извърши принудително.
3. В този стадий единствено прокурорът е органът, който може да осъществява дейността. 4. Този стадий има строго специфична непосредствена задача, която е различна от тази на другите стадии. Непосредствената задача на този стадий е да се реши от прокурора окончателната съдба на досъдебното производство. 5. Различни са методите и средствата, с които се извършва дейността в този стадий. При него не се събират доказателства, не се извършват следствени действия. Единственото изключение е по чл.242,ал.2, по силата на който прокурорът сам отстранява или нарежда на разследващите органи да отстранят съществени процесуални нарушения, допуснати при предявяване на разследването. 6. В този стадий прокурорът решава 3 въпроса : 1) Дали делото да се прекрати 2) Дали делото да се спре 3) Дали делото да се внесе в съда. 7. Прокурорът в този стадий не затвърждава заключението на разследващия орган, а издава свои актове. Например, ако разследващият орган е изпратил делото със заключение за прекратяване, то прокурорът трябва да издаде постановление за прекратяване , за да се прекрати производството, а не може само да утвърди заключението на разследващия орган. 8. Заключенията на разследващия орган в никаква хипотеза не са задължителни за прокурора. Затова е възможно разследващият орган да е изготвил заключение за прекратяване на производството, а прокурорът да е изготвил обвинителен акт и обратно. 9. В този стадий прокурорът може да изготви обвинителен акт, постановление или предложение : 1) При изготвянето на обвинителен акт делото се внася в съда и по този начин обвинението е повдигнато пред съд, а лицето е привлечено към нак. отговорност, затова е очевидно, че обвинителният акт на прокурора не е решаващ обвинителен акт. 2) Прокурорът издава постановление в 2 случая: - Когато прекратява производството - Когато спира производството. Постановленията са от категорията решаващи юр. актове, защото чрез тях делото се прекратява / спира. 3) Прокурорът изготвя предложения в 2 случая: - Когато предлага на съда О. да бъде освободен от нак. отговорност и да му бъде наложено административно наказание при предпоставките на чл.78, НК. - Предложение за решаване на делото със споразумение.
Изтегляне 2.17 Mb. Сподели с приятели:
|