Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство
Изтегляне 2.18 Mb.
|
|
Производствата по граждански дела започват с подаване на искова молба пред съответния съд. С тази молба се индивидуализират страните по спора, описват се обстоятелствата, на които той се основава, посочват се доказателствата. Ако съдът прецени, че молбата е редовна и притежава всички нужни реквизити, се насрочва първото съд.заседание, за което страните задължително се уведомяват. Процесуалните действия на съда и страните, ако законът не предвижда друго, се извършват в открити съдебни заседания (чл. 134 от ГПК).
Заседание по подготовка на делото (първо заседание по делото) Под първо заседание се разбира това, за което страните са били редовно призовани! По време на товасъ.заседание се извършват процесуални действия, свързани с: разрешаване на предварителните въпроси; изясняване фактическата страна на спора (чл. 143, ал. 1 от ГПК); излагане от всяка страна на нейните искания и възражения и изразяване на становище по наведените от другата страна обстоятелства (чл. 143, ал. 3 от ГПК); поставяне на въпроси на страните за изясняване на фактите като указва значението им по делото (чл. 145, ал. 1 от ГПК); представяне на писмените доказателства, посочване на другите доказателства, които страните желаят да бъдат събрани по време на производството и допускането на тези от тях, които са допустими, относими и необходими за изясняване предмета на делото (чл. 25, чл. 143, ал. 1, чл. 157 от ГПК). Някои процесуални права страните могат да упражнят само до края на първотосъд.заседание. След това те се погасяват и не могат да бъдат упражнени. Тези права са: оспорване цената на иска (чл. 70, ал. 1 от ГПК); привличане на трето лице помагач (чл. 219, ал. 1 от ГПК); оттегляне на исковата молба от ищеца без съгласието на ответника (чл. 232 от ГПК). Ако в първото заседание се съберат всички необходими за изясняване на делото доказателства, последното се решава още в това заседание. Чл. 145. (1) Съдът поставя въпроси на страните за изясняване на фактите, като указва значението им по делото. (2) Съдът указва на страните да допълнят и конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. (3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола. Заседание за решаване на делото В това съд.заседание се събират допуснатите от съда доказателства (които не са събрани в първото заседание). След събиране на доказателствата съдът отново приканва страните към спогодба. Ако спогодба не се постигне, съдът дава ход на устните състезания. Устните състезания представляват последователно устно излагане на фактическите и правни доводи и изводи на страните по делото. Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението (чл. 149, ал. 2 от ГПК). . При постановяване на решението, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение (чл. 12 от ГПК), като взема предвид и настъпилите след предявяване на исковата молба факти от значение за спорното право (чл. 235, ал. 3 от ГПК), и основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона (чл. 235, ал. 2 от ГПК). Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. Страните извършват процесуалните действия устно в съдебно заседание. Процесуалните действия извън съдебно заседание се извършват в писмена форма. Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, ако има такава, след като вземе и неговото мнение. Задължително е участието на прокурор в производствата за поставяне под запрещение. При охранителните производства прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения охранителен акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта. Прокурорът може да предяви иск и за унищожаване на брака съгласно чл. 97 от СК, както и при прекратяване на осиновяването по чл. 64 ал. 1 т. 3 и чл. 65 ал. 1 от СК. За разглеждане на делото се съставя протокол. Той се съставя под диктовката на председателя. Т.е. председателят има право да редактира казаното по време на съд.заседание. При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът. Ако има риск да е изкривена устната информация, получена по време на заседанието поради неправилно диктуване или неправилно записване. Затова съществуват възможности за поправка на протокола. Чл. 151. (1) В едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. (2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа. (3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му. (4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря. (5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане - до влизането в сила на решението по делото. Чл. 152. Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия. Неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Т.е. протоколът има доказателствена сила. 13. ДЕЙСТВИЯ НА СЪДА И СТРАНИТЕ ПО СЪБИРАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА Доказването в гражданския процес е процесуална дейност, по пътя на която се установява осъществяването на едни или други твърдени от страните факти с помощта на доказателствени средства. След като съдът е сезиран за правния спор, той е длъжен да се произнесе по подадената молба /КРБ и чл. 2 ГПК/. Проблемът, който може да възникне е, че може да е предявена искова молба, която е абсолютно голословна. Ответникът изобщо не се явява. Трябва ли да се постанови решение? Да! Независимо, че нищо не е доказано. За да може да постанови решение съдът има инструмент. Това е тежестта на доказване. Тежестта на доказване се състои в право и задължение на съда да обяви за ненастъпили онези правни последици, чиито факт не е доказан. Когато един факт не е доказан, той не съществува. След като не съществува, следователно и правните последици от него не са настъпили. Всяка страна носи док.тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили /чл.154 ал. 1/. Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. средства са предвидените и уредени в закона източници на информация за подлежащите на доказване правнорелевантни факти. Всеки факт, осъществен в миналото, оставя информационна следа. Доказателственото средство е информационната следа. Чрез нея се правят изводи за тези факти, осъществявани някога. Т.е. доказателствените средства са източник на информация. За да се използва нещо като доказателствено средство, трябва да отговаря на 4 изисквания: - да е предвидено в закона - да е относимо, т.е. информацията, която носи, да е от значение за решаването на пр.спор - да е допустимо. Не всички факти могат да се доказват с всички доказателствени средства. - да е необходимо. Т.е. без тяхното събиране не може да бъде установен съответният факт. Доказателствените средства т.е. са необходими, а другият вид – излишни. Напр. ако страната сочи 10 свидетеля, не е необходимо всичките да се разпитат. Док.средство се посочва, като се очертава неговия вид и се посочват обстоятелствата, за които то се отнася. Чрез тези данни съдът преценява дали е относимо и допустимо. За да може да бъде събрано, се посочва и къде се намира. Чл. 127 ал. 2 изисква ищецът да посочи док.средства, на които се позовава още в исковата молба, като с нея представи и писмените си доказателства. Чл. 31 ал. 2 задължава ответника да представи в отговор на исковата молба доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Страните правят доказателствено искане. В доказателственото си искане страната посочва фактите и средствата, чрез които те ще бъдат доказани. Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими. Чл. 147. До приключване на съдебното дирене страните могат: 1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно; 2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. По допускане на доказателствата съдът се произнася с определение, като определя и срока за събирането им. Срокът започва да тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила. Събирането е дейност на съда, по пътя на която той извлича док.средство от неговия носител. Напр. носител е свидетел, извличането става чрез разпита му. Събирането може да започне в първо заседание, съсредоточава се в заседанието за решаване на делото и завършва с приключването на устните състезания. Съдът събира всички допуснати доказателства с участието на страните. Ако е необходимо, той насрочва ново заседание за събиране на доказателства, които не са събрани по независещи от страните причини. Ако събирането на някое доказателство е съмнително или представлява особена трудност, съдът може да определи съответен срок за събирането му, след изтичането на който делото се гледа без него. При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството /чл. 158/. Исканията на страните за допускане на доказателства за факти, които нямат значение за решаване на делото, както и несвоевременните искания за допускане на доказателства се отхвърлят от съда с определение. За събирането на отделните док.средства законът предвижда особени правила. Свидетелските показания се събират чрез разпит на свидетеля. Вещо лице – излага своето заключение, като е длъжно да отговори на всички въпроси на съда и страните. Веществените док.средства се събират чрез оглед и освидетелстване. Когато за събиране на доказателства са необходими разноски, съдът определя размер и срок за внасянето им. Срокът тече от деня на съдебното заседание, в което е определен, включително за страната, която не се е явила. Доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски. След като бъдат събрани, док.средства се подлагат на обсъждане чрез устните състезания между страните и на преценка от съда чрез постановяване на решението. 14. РЕШАВАНЕ НА ДЕЛОТО – ВИДОВЕ СЪДЕБНИ АКТОВЕ, ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ, ЗАСЕДАНИЕ ПО ПРОИЗНАСЯНЕ Процесуалните действия на съда са: - разпореждания - определения - решения Определенията са актове на съдебния състав. Съдът постановява определение, когато се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество. Разпорежданията и определенията, които не преграждат по-нататъшното развитие на производството са оттегляеми. Преграждащи по-нататъшното развитие са: - определенията, с които се слага край на делото - определенията, с които съдът администрира развитието на производството. Наричат се „определения по движение на делото”. Те се делят на: - определения, с които съдът взема становище по допустимостта на делото, без обаче да го прекратява – напр. определенията, с които препраща делото на компетентния орган, понеже нему е неподведомствено или неподсъдно. - определенията, които целят да организират и обезпечат бързото, икономично и законосъобразно развитие на производството – напр. определенията по отстраняване на съдии. Определението подлежи на изменяне или отменяне /253/. Определението, с което съдът се произнася по противоречащи искания на страните, както и определението, с което се отхвърля искане, се мотивира. Исканията на страните и обстоятелствата по делото във връзка с тях се посочват в мотивите, доколкото това е необходимо. Разпорежданията са актове на председателя на съдебния състав или на натоварен от него съдия. С тях той се произнася по процедурни въпроси – дали е редовна иск.молба, насрочване на делото, връчване препис от исковата молба на ответника и др. Те. За разлика от определенията, предмет на разпорежданията са само процедурни въпроси, които законът допуска да се разрешават от едноличен орган. Разпорежданията са подчинени на режима на определенията, съобразно своя предмет и въздействието си върху производството. Съд.решение е държавен правосъден акт, т.е. едностранно, властническо изявление на съда, което разрешава правния спор, като установява какво е действителното пр.положение между спорещите и ги задължава да се съобразяват с него. Съд.решение е акт, с който завършва производството пред сезирания съд. Те обикновено са акт на съда, с който той се произнася по същество по повдигнатия пред него материалноправен спор, а с това и по основателността на иска. Съд.решение има две страни: правоустановяваща и правосъздаваща. Правоустановяваща – защото съдът трябва да издири действителното пр.положение. Решението ни казва дали спорното право съществува или не. Правосъздаваща – защото е акт на държавноправна воля. Съдът е орган на държавната правосъдна власт, призован да даде защита на правото, засегнато от правния спор. Затова решението включва в себе си заповед да се преустанови правния спор. От тази заповед произтича силата на пресъдено нещо като правна последица. Решението се явява източник на нови държавноправни последици и затова е правопораждащ юр.факт. Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Чл. 236. (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Постановяване на неприсъствено решение Чл. 239. (1) Съдът постановява неприсъствено решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. (2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. (3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото. (4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. След като обяви решението по делото, съдът не може сам да го отмени или измени. Т.е. то става неоттегляемо. Поправка на очевидна фактическа грешка - Съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене - Съдът обезсилва постановеното от него решение, ако преди влизането му в сила страните заявят, че са се спогодили и молят да се прекрати делото. Допълване на решението - Страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Когато счете, че делото е напълно разяснено, съдът приключва устните състезания и пристъпва към постановяване на решение. Това става с определение: „Считам делото за напълно изяснено и ще се произнеса в законния срок” /30 дни/. Съдът се оттегля на тайно съвещание /не заседание!/ - чл. 21 ал. 1. Не може да присъства никой друг, освен членовете на решаващия състав. Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване. Решението се взема с мнозинство. Чл. 21 ал. 6 –„ Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.”. Тайно съвещание – т.е. съдията сам пише съд.решение /това е при първа инстанция, защото при нея съдията е едноличен орган/. При обсъждане на делото има определена поредност: = съдът трябва да си отговори какъв е предметът на делото, какво е спорното потестативно право и какъв вид защита се търси. Предметът на решението трябва да съвпада с предмета на делото. Съдът е длъжен да изчерпи спорния предмет, иначе решението ще е непълно. Той е длъжен да не излиза от него, като присъжда нещо, различно от исканото от ищеца. = има ли ищецът право на иск относно предмета на делото и дали е упражнил надлежно това право /възможно е правото да се е погасило към този момент/. = редовно ли са извършени процесуалните действия по разглеждане на делото – призовавания, подготовка на делото, събиране на доказателства и т.н. Ако има нарушения, съдът не трябва да постановява решение, а да възобнови разглеждането на делото, за да поправи допуснатите процесуални нарушения. = ако процесът е безпорочен, съдът издирва приложимия закон. Кой закон е приложим? Т.е. дали местният или чуждият, кой е норм.акт, влязъл ли е в сила този норм.акт и не е ли отменен, какво е действието му във времето, по място и спрямо лицата, тълкуване на норм.акт, за да се извлече пр.норма. Има няколко важни въпроса на вниманието на съда: 1.Съдът основава решението си на закона . Разбира се мат.закон, а не приетите за установени от него обстоятелства по делото. 2.Нор.акт трябва да е валиден – да е издаден от компетентен орган и съдържанието му да съответства на това на стоящия над него норм.акт. 3.Меродавен е този норм.акт, който в деня на постановяването на решението регулира спорното правоотношение. 4.С оглед на приложимия закон съдът трябва да прецени основателността на предявения иск, като изхожда от фактическите твърдения на страните, без да проверява тяхната истинност. 5.Кои факти са доказани – преценява по вътрешно убеждение. Чл. 188 ал. 1 – с оглед всички данни по делото. 6.подвеждане на установеното фактическо положение под пр.норма за да изведе заключението относно съществуването или не на спорното право. Обявяването на съд.решение става по 2 начина: - чрез вписването му в т.нар. „срочна книга” - в съд.зала – това почти не се прави. Обявеното съд.решение се съобщава на страните. 15. Обжалване на актовете на първоинстанционния съд, действия на съда по проверка на допустимостта и редовността на жалбата. Администриране на жалбата и делото от администрацията на съда. ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ – чл.258 и сл. ГПК Предмет на обжалване и компетентен съд Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване Жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. От влизането в сила на решението за отхвърляне на тази молба започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба Жалбата съдържа: 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на решението; 4. в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7. подпис на жалбоподателя. Приложения към жалбата Към жалбата се прилагат: Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|