Лекции за изпита за правоспособност 2010 г. Структура и функции на съдилищата по зсв. Триинстанционно и двуинстанционно съдебно производство



страница1/15
Дата25.11.2017
Размер2.18 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15
Top of Form

Лекции за изпита за правоспособност - 2010 г.


2. СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА СЪДИЛИЩАТА ПО ЗСВ. ТРИИНСТАНЦИОННО И ДВУИНСТАНЦИОННО СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО

Съдебната власт е държавната власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата и реализира наказателната политика на държавата като осъществява правосъдието и контрола за законност в Република България


Съдебната власт е независима - чл. 117, ал. 2 от Конституцията, Поради това при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона - (чл. 117, ал. 2 от Конституцията) и изпълняват функциите си безпристрастно (чл. 4, ал. 2 от ЗСВ). Съдиите, прокурорите и следователите постановяват актовете си, основавайки се на закона и събраните по делото доказателства - чл. 3 от ЗСВ. Когато прецени, че законът противоречи на Конституцията, съдът уведомява ВКС или ВАС, а прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционния съд - чл. 15 от ЗСВ.
Съдилищата осъществяват правораздаването в Република България. Правораздаването е винаги дейност по възстановяване на законността.
В рамките на дейността си по правораздаване съдилищата извършват и контрол за законност на актове и действия на административните органи - чл. 120, ал. 1 от Конституцията. . В тази връзка чл. 120, ал. 2 от Конституцията дава право на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.
Правораздаването се извършва в рамките на граждански, наказателни и административни дела - чл. 4, ал. 1 от ЗСВ.  Правораздаването може да се извършва само от съдилищата. В тази насока чл. 61, ал. 3 от ЗСВ изрично постановява, че дело, което се разглежда от съд, не може да се разглежда от друг орган. Правораздаването, обаче, се осъществява не от името на съдилищата, а в името на народа - чл. 118 от Конституцията.
ВКС и ВАС са компетентни на територията на цялата страна, а районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища - само в съдебните им райони (чл. 108, ал. 1 от ЗСВ, и чл. 116, ал. 1 от ЗСВ). Районите, в които са компетентни районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не съвпадат с административно- териториалното деление на страната - чл. 62 от ЗСВ.
Споровете за подсъдност (компетентност) между съдилищата се решават в съответствие с разпоредбите на процесуалните закони.

Структура - общи положения


Според конституционната разпоредба на чл.119, ал. 1 правораздаването в Република България се осъществява от Върховен касационен съд, Върховен административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. ВАС, военните съдилища и административните съдилища са специализирани съдилища, защото разполагат с правораздавателна компетентност само по определени категории дела (чл. 63, ал. 7 от ЗСВ, чл. 95, ал. 1 от ЗСВ и чл. 89, ал. 1 от ЗСВ). Останалите съдилища са общи и разполагат с компетентност по всички дела. Със закон могат да се създават и други специализирани съдилища (чл. 119, ал. 2 от Конституцията, но не и извънредни (чл. 119, ал. 3 от Конституцията
Всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка - чл. 65 от ЗСВ.
Висшият съдебен съвет определя броят, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието , както и на военните съдилища, но съгласувано с министъра на отбраната - чл. 30 , ал.1, т. 2 от ЗСВ. Броят на съдиите в съдилищата се определя от Висшия съдебен съвет - чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.
Районният съд е основен първоинстанционен съд (чл. 76 от ЗСВ). На него са подсъдни всички дела в съдебния му район, освен тези, които по силата на закон са подсъдни на друг съд.Районният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. В него могат да се създават отделения. Към всеки районен съд има бюро за съдимост.
Районният съд разглежда делата в състав от един съдия, освен ако в закон е предвидено друго - чл. 78 от ЗСВ. В определени от закона случаи в състава на първоинстанционния съд участват и съдебни заседатели, които имат еднакви права и задължения със съдиите - чл. 66 от ЗСВ.
Окръжният съд разглежда като първа инстанция граждански и наказателни дела, определени със закон и като въззивна (втора) инстанция дела, образувани по жалби и протести срещу съдебни актове на районните съдилища.. Окръжният съд може да разглежда и други дела, възложени му със закон - чл. 63, ал. 2 от ЗСВ.
В столицата има градски съд с правомощията на окръжен съд - чл. 88 от ЗСВ.
Окръжният съд се състои от съдии и младши съдии и се ръководи от председател.. При окръжните съдилища могат, по решение на общото събрание на съдиите, да се създават отделения, ръководени от председателя на окръжния съд или неговите заместници.
Гражданските дела, подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, се разглеждат в състав от един съдия, а наказателните - в състав от един съдия и двама съдебни заседатели, освен ако в закон е предвидено друго - чл. 82 от ЗСВ. В състава на окръжния съд, действащ като първа инстанция по наказателно дело може да участва младши съдия, но не може да бъде единствен съдия или докладчик по него. (чл. 82, ал. 2 от ЗСВ).
Делата, подсъдни на окръжния съд като втора инстанция, се разглеждат в състав от трима съдии, освен ако закон не предвижда друго. В този случай само един от членовете на състава може да бъде младши съдия - чл. 83, ал. 1 и 2 от ЗСВ.
Административният съд разглежда като първа инстанция всички административни дела, освен тези, които по силата на закон са подсъдни на Върховния административен съд. Административните съдилища разглеждат определените със закон административни дела като касационна инстанция.
Седалищата и съдебните райони на административните съдилища съвпадат със седалищата и съдебните райони на окръжните съдилища - чл. 89, ал. 2 от ЗСВ. Административният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. При административния съд, по решение на общото събрание на съдиите, могат да се създават специализирани по материя отделения, ръководени от председателя на административния съд или от неговите заместници.
Административният съд разглежда подсъдните му дела в състав от един съдия, освен ако със закон е предвидено друго.
Военните съдилища са приравнени (паралелни) на окръжните съдилища и разглеждат като първа инстанция определени със закон дела.  Компетентността на военния съд се определя със закон.
Военният съд се състои от съдии и се ръководи от председател. Военният съд разглежда делата в състав от един съдия със съдебни заседатели, освен ако със закон е предвидено друго.
Апелативният съд разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу първоинстанционните актове на окръжните съдилища в неговия съдебен район - чл. 101, ал. 1 от ЗСВ. Военно-апелативният съд е един за страната и разглежда делата, образувани по жалби и протести срещу актове на военните съдилища от цялата страна - чл. 101, ал. 2 от ЗСВ.
Апелативният съд, респективно военно - апелативния съд се състои от съдии и се ръководи от председател - чл. 102 от ЗСВ.
При апелативния съд може, по решение на общото събрание на съдиите, да се създават отделения. Председателят на апелативния съд и неговите заместници ръководят отделенията. Апелативният съд заседава в състав от трима съдии, освен ако в закон е предвидено друго.
ВКС е висшата съдебна (касационна) инстанция за определените от закона съдебни актове по наказателни и граждански дела и разглежда и други дела, определени със закон - чл. 108, ал. 1 от ЗСВ и чл. 63, ал. 6 от ЗСВ.
Правораздавайки, ВКС трябва да осъществява и върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища - чл. 124 от Конституцията. Това си правомощие ВКС упражнява и чрез издаване на тълкувателни решения в областта на наказателното, гражданското или търговското правораздаване при неправилна или противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на законите. Тези решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, включително и за всички органи, издаващи административни актове - чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Искане за приемане на тълкувателни решения се правят от председателя на ВКС, от министъра на правосъдието, от главния прокурор, омбудсманът или председателя на Висшия адвокатски съвет (чл. 125 от ЗСВ).
ВКС решава и спорове за подсъдност, когато страна по тях е апелативен съд - чл. 122 от от ГПК, виж и чл. 44, ал. 1 от НПК.
ВКС има и право да сезира Конституционния съд, ако при разглеждане на делото констатира, че законът, който трябва да приложи, противоречи на Конституцията. В този случай ВКС спира производството по делото и внася въпроса за разглеждане от Конституционния съд.
Седалището на ВКС е в гр. София . ВКС се състои от гражданска, търговска и наказателна колегия. Председателят на Върховния касационен съд и неговите заместници ръководят колегиите. В колегиите има отделения. Всяка от колегиите има общо събрание, което се състои от съдиите в колегията. ВКС има пленум, който се състои от всички съдии във ВКС. Пленумът решава организационни въпроси.
ВКС заседава в състав от трима съдии, когато разглежда дела като касационна инстанция, ако законът не предвижда друго. Когато произнася тълкувателни решения ВКС е в състав, състоящ се от общото събрание на съответната колегия - или от общото събрание на гражданската и търговската колегии, когато постановява тълкувателни решения по общи въпроси на гражданското и търговското правораздаване.
ВАС е висшата съдебна инстанция в административното правораздаване. Той е висша съдебна (касационна) инстанция за обжалваните актове по дела на административните съдилища и по дела на тричленен състав на ВАС - чл. 63, ал. 7 от ЗСВ.
ВАС разглежда като първа инстанция актове, определени със закон.
ВАС е единствената инстанция, която се произнася по спорове за законосъобразността на актовете на Министерския съвет и на министрите, подзаконови нормативни актове, както и на други актове, посочени в закон като подлежащи на обжалване само пред ВАС - чл. 125, ал. 2 от Конституцията.
Правораздавайки, ВАС трябва да осъществява съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване - чл. 125, ал. 1 от Конституцията. В тази насока ВАС също може да издава задължителни тълкувателни решения по приложението на закона при неправилна или противоречива съдебна практика - чл. 118, т. 2 и т. 3 от ЗСВ и чл. 124, ал. 1 т. 3 и 4 от ЗСВ. Искания за приемане на тълкувателни решения се правят от председателя на ВАС, от министъра на правосъдието, от главния прокурор, омбудсманът или председателя на Висшия адвокатски съвет - чл. 125 от ЗСВ. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната, изпълнителната власт и местното самоуправление, както и за всички органи, издаващи административни актове - чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Седалището на ВАС е в гр. София.ВАС се състои от съдии и се ръководи от председател. ВАС се състои от колегии, ръководени от председателя на ВАС или от неговите заместници. И във ВАС всяка от колегиите има общо събрание, което се състои от съдиите в колегията.. ВАС също има пленум, който решава организационни въпроси и се състои от всички съдии във ВАС..
ВАС заседава в състав от трима съдии, освен в случаите, когато закон предвижда друго.
Тълкувателни решения в административното правораздаване се произнасят от общото събрание на съдиите в съответната колегия, а тълкувателни решения по общи въпроси в административното правораздаване се произнасят от общото събрание на колегиите в ВАС.

Отношения между ВКС и ВАС


При противоречива или неправилна съдебна практика между ВКС и ВАС могат да бъдат издавани съвместни тълкувателни постановления, приети от общото събрание на съдиите от съответните колегии на двете съдилища - чл. 124, ал. 2 от ЗСВ. Тези тълкувателни постановления, както и тълкувателните решения, са задължителни за органите на  съдебната, изпълнителната и местната власт, както и за всички органи, издаващи административни актове. - чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Споровете за подсъдност между ВКС и ВАС се решават от състав, включващ трима представители на ВКС и двама на ВАС. Определението на състава е окончателно.
Съдебното заседание се ръководи от председателя на състава. Председател е най-старшият съдия от членовете на състава. Той може да дава задължителни за всички присъстващи в залата разпореждания , които могат да се отменят от състава на съда. Председателя на състава следи за реда в залата и може да санкционира нарушителите

Разпределение на делата и преписките


Делата и преписките в органите на съдебната власт се разпределят на случаен принцип, чрез електронно разпределение, по поредността на постъпването им - чл. 9, ал. 1 от ЗСВ.

Фази на производството


Ако в закон не е предвидено друго, съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно - чл. 10, ал. 1 от ЗСВ.
Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно - чл. 10, ал. 2 от ЗСВ. В разглеждането на делото в различни инстанции не може да участва един и същ съдия - чл. 11, ал. 2 от ЗСВ.

Съдебни актове


При постановяване на своите актове съдиите се основават на закона и събраните по делото доказателства - чл. 3 от ЗСВ. Това правило е проява на принципа за независимост на съдиите.
Актовете на правораздаването трябва да бъдат мотивирани. Тези актове се обявяват по ред и в срок, предвиден в съответния закон. Влезлите в сила съдебни актове са стабилни и не могат да бъдат отменени, освен в изрично предвидени от закона случаи - чл. 10, ал. 3 от ЗСВ.
 
Съдебни заседатели
В определени от закона случаи в правораздаването участвуват и съдебни заседатели - чл. 123 от Конституцията. и чл. 66, ал. 1 от ЗСВ.
Съдебни заседатели могат да бъдат пълнолетни дееспособни български граждани, ненавършили 70 години, които се ползват с добро име в обществото и не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления, независимо дали са реабилитирани - чл. 67, ал. 1 от ЗСВ.
Съдебните заседатели се назначават по предложение на общинските съвети: за районните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния окръжен съд; за окръжните съдилища - от общото събрание на съдиите от съответния апелативен съд - чл. 68, ал. 2 от ЗСВ.
Съдебните заседатели във военните съдилища могат да са генерали (адмирали), офицери и сержанти на кадрова военна служба. Определят се, по предложение на командирите на поделенията, от общото събрание на съдиите от военно - апелативния съд - чл. 67, ал. 2 и чл. 68, ал. 3 от ЗСВ.
Мандатът на съдебните заседатели е пет години - чл. 68 от ЗСВ.
По предложение на председателя на съда, съответното общо събрание на съдиите освобождава предсрочно съдебен заседател: по негово искане; при поставянето му под запрещение; когато бъде осъден за умишлено престъпление; при трайна невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 1 година; когато извърши тежко нарушение на задълженията си или системно не ги изпълнява или извърши действие, уронващо престижа на съдебната власт - чл. 71 от ЗСВ.

3. СТРУКТУРА И ФУНКЦИИ НА ПРОКУРАТУРАТА И СЛЕДСТВЕНИТЕ СЛУЖБИ. ПРАВОМОЩИЯ НА ПРОКУРОРА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОРГАНИТЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата - чл. 126, ал. 1 от Конституцията. По-специално, прокуратурата се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури.
Броя на прокурорите във всички прокуратури се определя от Висшият съдебен съвет - чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗСВ.
Прокуратурата в Република България е едно юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.. Прокуратурата е единна и централизирана. Всеки прокурор е подчинен на съответния по-горестоящ по длъжност, а всички - на главния прокурор. Главният прокурор ревизира и контролира работата на всички прокурори. Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури ревизират и контролират работата на прокурорите в непосредствено по - ниските по степен прокуратури.. Висшестоящият прокурор може писмено да спира и да отменя разпорежданията на подчинените му прокурори в определените от закона случаи - чл. 143, ал. 2 от ЗСВ. Писмените разпореждания на горестоящия по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори - чл. 143, ал. 3 от ЗСВ.
Всички актове и действия на прокурора могат да бъдат обжалвани пред непосредствено по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол - чл. 143, ал. 1 от ЗСВ. Главният прокурор, съответно неговите заместници могат да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, с изключение на случаите, когато са били предмет на съдебен контрол. Горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 127):
Прокуратурата следи за спазване на законността като:
- ръководи разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
- може да извършва разследване;
- привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления и поддържа обвиненията по наказателни дела от общ характер;
- упражнява надзор при изпълнението на наказателните и други принудителни мерки;
- предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове;
- в предвидените със закон случаи участва в граждански и административни дела.

Основни функции на прокурора в наказателното производство


Дейността на прокурора е подробно регламентирана в множество текстове от НПК, но най-обобщено неговите функции в наказателното производство и в частност в досъдебното производство са формулирани в чл. 46 от НПК, според който прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер. В изпълнение на тези си задължения прокурорът:
- ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор;
- може да извършва разследване или отделни действия по разследването и други процесуални действия;
- участва в съдебното производство като държавен обвинител;
- взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения по реда, установен в този кодекс и упражнява надзор за законност при изпълнение на  принудителните мерки - чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
От вътрешната структура и субординация на прокуратурата произтичат някои функции, свързани с дейността на отделните звена от йерархията, регламентирани в чл. 46, ал. 3 и 4 от НПК, както следва:
- по-горестоящият по длъжност прокурор и прокурорът от по-горестоящата прокуратура може писмено да отменя или да изменя постановленията на непосредствено подчинените му прокурори, както и да извършва действия, включени в компетентността им; неговите указания, дадени в писмена форма са задължителни за тях;
- главният прокурор на Република България осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.

Пряка ръководна и надзорна дейност на прокурора в досъдебното производство


Законодателят е регламентирал ръководната и надзорна роля на прокурора в досъдебното производство по отношение на разследващите органи в чл. 52, ал. 3 от НПК, според който разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурора. Това принципно законово изискване се детайлизира в чл. 196, ал. 1 от НПК, според който при упражняване на ръководството и надзор за законност прокурорът може:
- да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по дело и да им дава указания по разследването;
- да участва при извършването или извършва действия по разследването;
- да отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването;
- да изземва делото от един разследващия орган и да го предава на друг;
- да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
- да отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на разследващия орган;
- следи за законосъобразното провеждане на разследването и приключването му в определен срок - чл. 196, ал. 2 от НПК.

Задължителни указания на прокурора


Указанията на прокурора до разследващия орган, дадени в писмена форма са задължителни и не подлежат на възражение (чл. 197 от НПК). Указанията на прокурора имат императивен характер.
Формите на проявление на прокурорски надзор и ръководство в досъдебното производство намират конкретен израз в следните по-важни правомощия:

I. Правомощия при образуване на досъдебно производство и при отказ за образуване


Досъдебно производство се образува с постановление от прокурора - чл. 212, ал. 1 от НПК.
Когато откаже да образува досъдебно производство прокурорът незабавно уведомява пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението - чл. 213, ал. 1 от НПК.
По жалба  на заинтересованото лице или по свой почин прокурор от по-горестоящата прокуратура може да разпореди образуването на досъдебно производство и започване на разследване - чл. 213, ал. 2 от НПК.

II. Правомощия по разпределение на делата, по определяне на следствения район и по отвод на разследващия орган


Следователите провеждат разследване по дела за:
- престъпления по чл. 95 - 110 , чл. 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс, престъпления, извършени от лица с имунитет, членове на МС, съдии, прокурори и следователи или от държавни служители в МВР или в ДАНС; престъпления, извършени в чужбина (чл. 194, ал. 1 от НПК).
За всички останали случаи разследването се извършва от дознатели - чл. 194, ал. 2 от НПК.
От компетентността на прокурора обаче е разследването по материали, получени от ДАНС, в които случаи прокурорът може да възложи разследването или отделни следствени действия и на следовател (чл. 194а, ал. 1 и 2 от НПК).
В чл. 195, ал. 1 от НПК е формулиран принципът, че досъдебното производство се извършва в района, който съответства на района на съда, компетентен да разглежда делото. Наред с това общо правило в следващите алинеи на същата разпоредба са регламентирани следните изключения:
а) досъдебното производство може да се извърши в района, където е разкрито престъплението или където е местоживеенето на обвиняемия, или където е местоживеенето на повечето обвиняеми, или повечето свидетели когато:
- обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища;
- това се налага, за да се осигури бързина, обективност, всестранност и пълнота на разследването - чл. 195, ал. 2, т. 1 и 2 от НПК.
б) въпросите за извършване на досъдебното производство в друг район се решават от прокурора, в района на който е започнало досъдебното производство. До произнасяне на прокурора се извършват само онези действия по разследването, които не търпят отлагане - чл. 195, ал. 3 от НПК.
в) извън случаите по чл. 195, ал. 2 от НПК, с разрешение на главния прокурор, предварителното производство може да бъде извършено и в друг район, с оглед по-пълното разследване на престъплението - чл. 195, ал. 4 от НПК.
По основателността на отвода или самоотвода на разследващия орган с оглед разпоредбите на чл. 47, ал. 1 - 3 от НПК се произнася прокурорът, който упражнява ръководство и надзор върху дейността на разследващия орган - чл. 52, ал. 2 от НПК.

III. Правомощия, свързани със задържането на лица


Съгласно разпоредбите на чл. 64 от НПК, прокурорът може да направи искане до първоинстанционния съд за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража, като за гарантиране довеждането на лицето в съда може да постановява и задържане до 72 часа. Явяването на обвиняемия пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който е направил искането за задържане.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница