ТЕЗИСИ ЗА ЛЕКЦИЯ НА ТЕМА:
“АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ОТНОШЕНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЮЖЕН КАВКАЗ”
І. Геополитическо значение на региона на Южен Кавказ.
1. Общи бележки.
Южен Кавказ обхваща Грузия, Република Армения и Азербайджанската република. Регионът граничи на запад с Черно море, на изток – с Каспийско море, на север – с Руската федерация и на юг – с Турция и Иран. Трите държави са сравнително малки по територия и население - Грузия е с площ 69,7 хил. кв. км. и население 4,37 млн. души, Армения – 29,7 хил. кв. км. и 3,21 млн. и Азербайджан – 86,6 хил. кв. км. и 8,31 млн. или общо – 185 хил. кв. км. и 15,9 млн. души. В страните от региона / особено в Грузия / има голямо етническо и религиозно разнообразие.
2. Фактори, обуславящи нарастването на геополитическото значение на Южен Кавказ като регион, който е:
- Естествена връзка между Централна и Югоизточна Европа и Централна Азия;
- Разположен на кръстопътя на транспортните коридори Запад-Изток / историческия “Път на коприната”, а сега – Транспортния коридор ТРАСЕКА / и Север-Юг;
- Регион, през който преминават основните части на големи трасета за пренос на енергийни източници и особено на новите проекти – нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан / очаквано пускане в действие – пролетта на 2005 г./ и газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум / очакван пускане – 2007 г./;
- Разположен в близост до райони с висока активност на терористическа дейност – Чечения, Ирак, Афганистан;
- Потенциален източник на напрежение, свързано с т. нар. “замразени конфликти” в Абхазия и Южна Осетия / Грузия / и конфликта между Армения и Азербайджан в Нагорни Карабах. Свързани с конфликтите проблеми в отношенията между страните от региона, както и със съседите: отсъствие на отношения между Армения и Азербайджан, между Армения и Турция, изострени отношения между Грузия и Русия. Големи транспортни проблеми, особено за Армения и Азербайджан.
3. Нарастващото внимание от страна на международната общност към Южен Кавказ – следствие от повишаване значението на региона.
- ЕС включи през м. май 2004 г. трите държави в Европейската политика на съседство, а на срещата в Истанбул през юни 2004 г. НАТО определи регионите на Южен Кавказ и Централна Азия като приоритетни;
- ОССЕ и ООН са ангажирани пряко във връзка с усилията за решаване на конфликтите;
- Южен Кавказ като обект на интересите на редица държави:
= САЩ - стратегически цели на борбата с тероризма, участие в реализацията на енергийните проекти;
= Русия – стремеж към запазване на традиционна зона на влияние; наличие на руски военни бази в Грузия и в Армения; икономически проекти главно в енергетиката като нефтопровода Баку-Новорусийск; разпределението на зоните в Каспийско море; участие в транспортния коридор Север-Юг;
= Турция – исторически обусловени политически и културни връзки, особено с Азербайджан; съвременни икономически интереси / посочените енергийни проекти /.
ІІ. Фактори, определящи актуалната българската външна политика в региона:
- Заинтересуваността на българската страна от укрепване на сигурността и демократичното развитие на държавите от намиращия се в непосредствена близост Южен Кавказ;
- Близостта на външнополитическите приоритети. Европейската интеграция – общ стремеж на трите страни. Интегрирането в евроатлантическите структури – приоритет на Грузия и Азербайджан;
- Членството на България в НАТО и предстоящото присъединяване към ЕС и двустранните връзки. Българският принос за разширяването на зоната на стабилност и сигурност към района на Кавказ. Конкретно проявление - утвърждаване на сътрудничеството в областта на европейската и евроатлантическата интеграция в основен фактор / особено с Грузия / на двустранните връзки. България инициира подготовката на специални споразумения за сътрудничество в тази сфера с трите страни, като с Грузия през декември бе подписан Меморандум;
- Значителното нарастване на заинтересуваността на трите страни от развитие на взаимните контакти, свързано с качествено новата външнополитическа позиция на България, както и с председателството на ОССЕ през 2004 г.;
- Развитие на регионалното сътрудничество и съвместно участие със страните от Южен Кавказ в ОЧИС и в изграждането на транспортния коридор Европа – Кавказ – Азия /проекта на Европейския съюз TRACECA - Transport Corridor Europe-Caucasus-Asia/, както и свързването му с Коридор № 8;
- Интерес от участие в реализацията на проекти от стратегическо значение в областта на преноса на енергоносители, каквито са изграждането на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан и газопровода Баку-Тбилиси-Ерзерум поради възможността част от тези суровини да достигат или преминават през наша територия.
ІІІ. Фактори, оказващи негативно влияние върху развитието на двустранните връзки:
1. Разлики в ориентацията на трите страни по въпросите на сигурността - Армения е член на доминираната от Русия Организация на Договора за колективна сигурност в ОНД; Грузия недвусмислено залага на включването си в евроатлантическата система на сигурност; Азербайджан търси гаранции за сигурността си в маневрирането между Русия, САЩ, ЕС.
2. Произтичащи от регионалните конфликти транспортни и търговско-икономически проблеми.
3. Изоставане, в сравнение с България, на икономическите реформи и въвеждането на пазарните механизми.
ІІІ. Общи моменти в развитието на двустранните отношения на Република България с Грузия, Република Армения и Азербайджанската република.
- След установяването на дипломатически отношения през 1992 г., България провежда по отношение на тези страни балансирана политика на основата на българските национални интереси;
- Подписани са сходни Договори за приятелски отношения и сътрудничество / 1995 г. / и е изградена широка договорно-правна база на двустранните отношения;
- Сформирани са смесени Комисии за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество и са подписани основни документи за развитие на двустранните икономически връзки. Търговско-икономическото сътрудничество е недостатъчно развито, не отговаря на равнището на политическия диалог и на реално съществуващите възможности. Стокообменът с трите държави за 2003 г. е над 100 млн. щ. дол., от които почти 90% представлява българският износ. Няма пряка самолетна връзка между София и столиците на трите страни. Българските стоки достигат до пазарите на държавите от Южен Кавказ, до Централна Азия и други страни по маршрута на “Пътя на коприната” главно чрез фериботната връзка Варна – Иличовск – Поти и чрез РО-РО линията Бургас – Поти;
- Взаимно дипломатическо присъствие.
= На България в страните от региона: през 1999 г. са открити посолства на България в Ереван и Баку и генерално консулство в Поти / от м. декември 2003 г. – Консулство /. От м. декември 2003 г. в Тбилиси функционира българско посолство.
= На държавите от Южен Кавказ у нас: Армения има посолство в София от 1994 г., от м. септември 2004 г. – Грузия, в началото на 2005 г. се очаква откриване на Посолство и Азербайджан.
- Политическият диалог с трите страни се осъществява на основата на сходни или идентични външнополитически приоритети и вътрешни демократични ценности. Сътрудничеството между министерствата на външните работи е редовно и се регламентира от специално подписани Протоколи за политически консултации. Активни връзки поддържат министерствата на отбраната, на транспорта и на вътрешните работи, между които също са подписани споразумения за сътрудничество.
- България много добре сътрудничи с държавите от региона в ООН и други международни организации – ОССЕ, ЧИС, Програмата ПзМ, Програмата на ЕС ТРАСЕКА и др. През последните години получихме сериозна подкрепа за наши кандидатури и инициативи по важни за нас въпроси – за членството ни в СС на ООН, за Председател на ОССЕ и др.
- България се възприема от местните власти като много значим участник в усилията на международната общност за урегулиране на регионалните конфликти с възможности за разширяващ се принос.
ІV. Актуално състояние на двустранните отношения.
1. С Грузия.
- През последните две години българо-грузинските отношения се развиват особено активно на основата на идентични външнополитически приоритети / Грузия в края на 2002 г. подаде официална молба за членство в НАТО; през 2004 г. стана първата страна от Общността на независимите държави с утвърден от НАТО Индивидуален план за партньорство с Алианса; през май 2004 г. ЕС я включи, заедно с Армения и Азербайджан в Европейската политика на съседство/.
Като благоприятни предпоставки за развитието на двустранните връзки послужиха дълбоките политически промени от м. ноември 2003 г. в Грузия, председателството на България в ОССЕ през 2004 г., членството на България в НАТО и определянето на българското дипломатическо представителство в Тбилиси за Посолство за контакти на НАТО за периода 1.09.2004 г. – 31.08. 2006 г.
- От 2004 г. като главен фактор за развитието на отношенията се утвърждава сътрудничеството в областта на европейската и евроатлантическата интеграция.
- Политическият диалог се характеризира с висока динамика, особено от началото на 2004 г.:
Хроника: На 25.01.2004 г. по време на тържествата по случай официалното встъпване в длъжност на грузинския президент, министър Соломон Паси се срещна с президента Михаил Саакашвили, проведе разговори с държавния министър Зураб Жвания и с председателя на Парламента г-жа Нино Бурджанадзе;
На 15.03.2004 г. в рамките на посещението на министър Соломон Паси в качеството му на председател на ОССЕ в Грузия, в гр. Поти се състояха срещи с президента Михаил Саакашвили и с министър-председателя Зураб Жвания;
На 28.06.2004 г. по време на срещата на най-високо равнище на НАТО в Истанбул се състоя среща на президента Георги Първанов с президента Михаил Саакашвили;
На 10-11.09.2004 г. официално посещение в България направи министърът на външните работи на Грузия г-жа Саломе Зурабишвили;
На 9.12.2004 г. в Брюксел министър Соломон Паси и г-жа Саломе Зурабишвили подписаха Меморандум за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическа интеграция между правителствата на двете страни.
Българският премиер е поканен да посети Грузия.
- Грузия е четвъртият външнотърговски партньор на България от ОНД / след РФ, Украйна и Казахстан / с общ стокообмен за 2003 г. в размер на 72,5 млн. щ. дол. За периода януари-август 2004 г. стокообменът е 60,4 млн. щ. дол. Проведени са две заседания на смесената българо-грузинска Комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество, през 2005 г. предстои провеждането на третата сесия.
- Договорно-правната база на отношенията включва 39 документа и е най-широката такава от държавите от региона. Между България и Грузия има сключена Спогодба за взаимни пътувания на гражданите, регламентираща облекчен визов режим, както и договори за правна помощ.
- Въпреки културната и религиозна близост, връзките в областта на образованието и културата са недостатъчно развити.
2. С Република Армения.
- Развитието на отношенията с Република Армения в голяма степен се определя от традиционното приятелство между двата народа и общия стремеж за интегриране в европейските структури.
- Политическият диалог е активен и редовен.
Хроника: На 9-10 септември 2003 г. на официално посещение у нас бе президентът на Армения Роберт Кочарян;
През октомври 2003 г. бе осъществена визита на министъра на отбраната в Армения;
На 16 март 2004 г. министър Соломон Паси в качеството си на председател на ОССЕ посети Армения;
На 28 юни - 1 юли 2004 г. се състоя официално посещение на председателя на Националното събрание на Армения Артур Багдасарян у нас;
На - 5-6.10.2004 г. се проведе официална визита в Армения на президента Георги Първанов.
Българският премиер е поканен да посети Армения.
- Общият стокообмен с Армения за 2003 г. бе в размер на 22,9 млн. щ. дол. За периода януари-август 2004 г. стокообменът е 17,9 млн. щ. дол. Проведени са три заседания на смесената българо-грузинска Комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество.
- Договорно-правната база на отношенията включва 37 документа. Между България и Грузия има сключена Спогодба за безвизови пътувания на притежатели на дипломатически паспорти, както и договори за правна помощ.
- На основата на културната и религиозна близост, връзките в областта на образованието, науката и културата са широки и интензивни. Живеещите в България арменци, чийто брой е около 20 хил. души, са своеобразен мост за културните и образователни контакти.
3. С Азербайджанската република.
- След период на сравнително ограничени отношения, през последните две години се формира обща воля за активизиране на връзките между Република България и Азербайджанската Република на основата на общия стремеж за интегриране в европейските и евроатлантическите структури.
- Политическият диалог, особено след 2003 г., се развива активно.
Хроника: През ноември 2003 г. бе осъществена визита на министъра на отбраната в Азербайджан;
На 17 март 2004 г. министър Соломон Паси в качеството си на председател на ОССЕ посети Баку;
На 23.09.2004 г. в Ню Йорк в рамките на работата на 59-та сесия на ОС на ООН се състоя среща на министъра на външните работи Соломон Паси , председател на ОССЕ с президента на Азербайджан Илхам Алиев;
На 27-30.09.2004 г. официално посещение у нас направи председателят на Милли Меджлиса г-н Муртуз Алескеров, което бе първата официална визита на ръководител на азербайджанския Парламент в България;
На 7-8.10.2004 г. се проведе официална визита в Азербайджан на президента Георги Първанов;
На 25-27.10.2004 г. в София – официално посещение на министъра на отбраната на Азербайджан Сафар Абиев.
- Състоянието на взаимния стокообмен се оценява като незадоволително и неотговарящо на потенциалните възможности на двете страни. За 2003 г. обемът е 7,01 млн. щ. дол., а за първите осем месеца на 2004 г. – 5,7 млн. Съществуват големи възможности за внос на азербайджански нефт у нас и износ на български строителни услуги в Азербайджан. Проведени са две сесии на смесената българо-азербайджанска Комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество.
- Договорно-правната база на отношенията обхваща най-тесен кръг документи / 21 / в сравнение с договорната рамка с Грузия и Армения. Между България и Азербайджан няма сключена Спогодба за взаимни пътувания, което усложнява допълнително търговските и туристическите връзки.
- Недостатъчно са развити връзките в областта на образованието, науката и културата.
София, 19 януари 2005 г.
Изготвил:
Георги Проданов, държавен експерт в дирекция “Европа – ІІІ”
Сподели с приятели: |